Програма за регионално развитие 2014-2020 г. Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България


Връзка на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г. с други съотносими планове и програми



страница5/40
Дата31.03.2018
Размер5.71 Mb.
#64215
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40

1.3.Връзка на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г. с други съотносими планове и програми


Съпоставянето на приоритетните оси на ОПРР 2014-2020 г. с целите и приоритетите на други стратегии, програми и планове показва по какъв начин ОПРР 2014-2020 би могла да повлияе върху тези документи или самата тя да бъде повлияна от тях. Този анализ също така ще помогне за по-добро разбиране на екологичните, социални и икономически проблеми на страната, както и на начините по които съществуващите стратегии, програми и планове целят да разрешават тези проблеми.

По-долу са представени плановете, програмите и стратегиите, които имат отношение към ОПРР 2014-2020.


1.3.1.Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г.


Това е и основният програмен документ, с който е съотносима ОПРР 2014-2020 г., тъй като изготвяната към момента оперативна програма представлява продължение на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г. Съответно, при извотвяне на ОПРР 2014-2020 г. се взимат предвид резултатите от изпълнението на ОПРР 2007-2013 г. до момента, в т.ч. добрите практики, установените проблеми и пропуски, с цел, следващата ОПРР 2014-2020 г. да е с по-висока ефективност и подобрено изпълнение от настоящата.

Оперативната програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. е насочена към практическото изпълнение на Приоритет 4 на Националната стратегическа референтна рамка - “Балансирано териториално развитие” и очертава основните области, в които България ще получи финансиране за своите региони от Европейския Фонд за Регионално Развитие. Програмата цели подобряване на социално-икономическите условия в 6-те региона на планиране т.е. преодоляване на тяхното изоставане спрямо регионите в ЕС от една страна и ограничаване на между-регионалните различия в България от друга. За тази цел Оперативната Програма включва широк набор от мерки, от инфраструктура до опазване на културното наследство, които отчитат както общите тенденции, така и спецификите на отделните населени места. Подкрепа ще се предоставя както за проекти на големи градски центрове с добър потенциал за икономически растеж и социално включване, така и за техните съседни и периферни райони, които на този етап изостават от цялостното развитие на региона. Целите на програмата се изпълняват чрез подпомагане на операции включени в 5 приоритета:

  • Приоритетна ос 1: Устойчиво и интегрирано градско развитие

  • Приоритетна ос 2: Регионална и местна достъпност

  • Приоритетна ос 3: Устойчиво развитие на туризма

  • Приоритетна ос 4: Местно развитие и сътрудничество

  • Приоритетна ос 5: Техническа помощ

За ОПРР 2007-2013 г. е проведена процедура по екологична оценка, в резултат на която е издадено Становище по екологична оценка № 4-3/2007 г.

Изпълнението на ОПРР за 2007-2010 г. е оценено и по отношение на въздействие върху околната среда, като резултатите, описани в Средносрочната оценка на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г. – Окончателен доклад за оценка на въздействието на резултатите от ОПРР върху околната среда, февруари 2011 г., са съобразени в настоящия доклад за екологична оценка на ОПРР 2014-2020 г. Като цяло резултатите от доклада показват, че няма значително въздействие върху околната среда, а напротив – въздействието е изцяло положително – проектите са с малък обхват, локално разположение, не са установени непредвидени значителни негативни въздействия върху околната среда при прилагането на програмата.

В края на доклада са направени предложения за изменение на индикаторите и препоръки, които са съобразени при изготвянето на доклада за ЕО на ОПРР 2014-2020г.

1.3.2.Оперативни програми 2014 – 2020 г.


Приоритетните оси на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 и дейностите, заложени в тях, следва да са съгласувани и синхронизирани с приоритетните оси и дейности, заложени в останалите оперативни програми за програмен период 2014-2020, а именно с ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура”, ОП „Околна среда", ОП „Развитие на човешките ресурси", ОП „Иновации и конкурентоспособност“, „Наука и образование за интелигентен растеж“, ОП „Добро управление“. Предмет на предварителната оценка на ОПРР 2014-2020 г. е този анализ на синхрон и демаркация между отделните оперативни програми, в т.ч. спрямо и по отношение на Програма за морско дело и рибарство и Програма за развитие на селските райони.

1.3.3.Стратегически документи в областта на регионалното развитие


Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 (ОПРР) се базира на три основни национални стратегически документа:

  • Национална програма за реформи 2013 г.;

  • Национална програма за развитие на Р. България: България 2020, и

  • Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г.

В проекта на ОПРР 2014-2020 е направена съпоставка на оперативната програма с целите и приоритетите на тези и други стратегически документи в областта на регионалното развитие. От представеното се вижда, че ОПРР 2014-2020 г. не влиза в противоречие, съобразява и води до постигане на заложените цели в изброените стратегически документи.

1.3.4.Стратегически документи в областта на околната среда


Основният документ в областта на опазването на околната среда е Националната стратегия за околна среда. Последният официално приет вариант на стратегията е за периода 2005-2014 г. Разработен е и по-нов вариант за периода 2009-2018 г., но той не е бил приет от Народното събрание и следователно не е официален документ. В момента най-актуалният стратегически документ, съдържащ цели в сферата на околната среда е Национална програма за развитие на Р. България: България 2020. Подприоритетите, директно свързани с опазването на околната среда, ще бъдат по-подробно разгледани в т.5 на настоящия доклад. По-долу са разгледани актуалните планове и програми, свързани с отделните компоненти на околната среда.

Като не по-малък по важност проект на стратегически документ в областта на опазване на околната среда, и конкретно имащ за предмет оперативните програми, е документът „Насоки за интегриране на политиката за околна среда при програмирането за периода 2014-2020 г., разработени от МОСВ, декември, 2012 г. (одобрени с протоколно решение по т. 7 от протокол 8 от заседанието на Министерски съвет на 01.03.2013 г)”. Анализ на съответствието на последния проект на ОПРР 2014-2020 г. с тези насоки е направен в т. 5 на доклада за екологична оценка.


1.3.4.1.Климат


Стратегическият документ, който задава основните цели и мерки за борба с климатичните промени е Трети национален план за действие по изменение на климата 2013-2020 г. Планът предвижда конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове във всички сектори, като тези мерки са съобразени с политиката на страната в областта на изменението на климата и съответно с потенциала на националната икономика за редукция на емисиите.

В ОПРР 2014-2020 са заложени мерки за ремонт на системите за топлофикация в административни сгради на държавната и общинска администрация и жилищните сгради, както и здравната, социална, културна и образователна инфраструктура, внедряване на мерки за енергийна ефективност в жилищните сгради и административни сгради на държавната и общинска администрация, включващи локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, (приоритетна ос 1 и съответните инвестиционни приоритети към нея, както и приоритетни оси 2, 3, 4 и 5), които се очаква да допринесат за постигане на мярка Рехабилитация на съществуващи и изграждане на нови нисковъглеродни топлоснабдителни мрежи (по отношение на локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване), от сектор „Енергетика” от плана, както и на мерки/приоритетни оси Ускорена газификация, Подобряване на енергийните характеристики на сградите и Насърчаване децентрализираното производство на енергия, в това число на енергия от ВЕИ от сектор „Бит и услуги” на плана. Инвестиционен приоритет 2 „на приоритетна ос 1 на ОПРР се очаква да допринесе за постигането на мярка Развитие и стимулиране на велосипедното движение от сектор „Транспорт” на плана, а инвестиционен приоритет 5 ще спомогне за постигането на мярка Увеличаване дела на обществения електротранспорт от същия сектор на плана.


1.3.4.2.Въздух


Основният стратегически документ, свързан с опазването на чистотата на атмосферния въздух, е Националната програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух, разработена през м. април 2007 г. Целта на програмата е изпълнение на ангажиментите на България чрез достигане на праговите стойности за съответните замърсители към 2010 г. Този стратегически документ е вече с изтекъл срок, а нов все още не е създаден, а в Националната програма за развитие: България 2020 са заложени по-общи цели, които на практика препращат към по-горната програма. Връзката на ОПРР 2014-2020 с опазване чистотата на атмосферния въздух е индиректна – ОПРР 2014-2020 чрез осъществяването на проекти по газификация и енергийна ефективност на жилищни, обществени и индустриални сгради ще има индиректно положително влияние върху качеството на атмосферния въздух, в частност за намаляване на емисиите на фини прахови частици (ФПЧ10) най-вече от отоплението с твърди горива. Промяната на енергийната база (замяната на твърдите горива в бита) и повишаването на енергийната ефективност са от малкото мерки, които могат и трябва да бъдат взети на национално ниво с оглед решаването на проблема с наднормените нива на ФПЧ10. Намалената експлоатация на топлоелектрическите централи би дала отражение върху количествата на емитираните от тях замърсители – прах, серен диоксид и азотни оксиди. Реализирането на проекти за подобряване на обществения градски транспорт също ще допринесе за намаляване, освен на споменатите азотни оксиди и летливи органични съединения, и на наднорменото замърсяване с ФПЧ10 в общините, в които тези проекти бъдат осъществени.

Разработените от общините програми за подобряване на КАВ съгласно изискванията на чл.27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) са разглеждани и приети от МОСВ и след съответните корекции от РИОСВ. Резултатите от мониторинга показват задържане на високо ниво на замърсяване с ФПЧ10. Явно е, че по редица обективни и в някои случаи субективни причини тези мерки не се изпълняват в достатъчна степен, поради което е необходим анализ за причините за неизпълнението им и изготвяне на нови програми за периода 2014-2020г, които да съдържат следните мерки:



  • Повишаване качеството на хигиенизирането на пътната и уличната мрежа, на тротоарната мрежа и деградиралите паркови пространства; закупуване на нова специализирана техника, гарантираща отстраняване на праха; увеличаване на площите за механично чистене, увеличаване на честотата на почистване;

  • Предоставяне на информация за състоянието на КАВ и вредното влияние на отоплението с твърдо гориво, както и за насърчаване употребата на горива в бита с по-ниски емисии (в т.ч. преминаване на отопление с природен газ);

  • Изграждане или разширение на газоразпределителна мрежа за поетапна газификация на жилищни и административни сгради и търговски обекти;

  • Реализиране на инвестиционни проекти за подобряване на обществения транспорт и подобряване на съществуващата транспортна схема в това число обновяване на автопарка, замяна с нови автобуси с по-ниски нива на емисии, изграждането на мрежа от велосипедни алеи;

  • Разработване и реализация на проекти за реконструкция и модернизация на уличните платна (настилки с ниска изтриваемост и ниски емисии на вторичен унос) с изграждане на ефективна система за отвеждане на водата към уличните канализационни шахти; Провеждането на реконструкцията и модернизацията на уличната мрежа да се извършва едновременно с проверка и при необходимост ремонт на подземната инфраструктура, с което да се избегнат бъдещи ремонтни дейности, които ще доведат до бързото и разрушаване и допълнителни емисии на ФПЧ10.

  • Реализиране на проекти за енергийна ефективност на сградите общинска собственост, както кампании за разясняване и стимулиране на такива проекти в жилищни сгради.

1.3.4.3.Води


Актуалните стратегически документи, засягащи управлението на водите в България, са Национална програма за развитие: България 2020 и Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, както и четирите Плана за управление на речните басейни (ПУРБ).

Национална програма за развитие: България 2020 (одобрена от МС на 19.12.2012 г.)

В подприоритет 3.5 на НПР БГ 2020 са поставени цели, насочени към подобряване на водоснабдяването и качествата на питейните води, както и за превенция на риска от наводнения, бедствия и аварии на територията на регионите. Очаква се предвидените дейности по приоритетни оси 1, 2, 3 и 4 на ОПРР 2014-2020 да допринесат директно за постигането на целите, заложени в НПР БГ 2020, и по-конкретно чрез предвидените по ОПРР 2014-2020 г. дейности за финансиране:



  • ремонт на водоснабдителна мрежа в рамките на сградите;

  • подмяна на стари водопроводни тръби в сградите.

Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор (НСУВС) (обн. ДВ, бр. 96/06.12.2012 г) е основният стратегически документ, който задава цялостната рамка за управление и развитие на водния сектор на национално ниво. Очаква се предвидените в ОПРР дейности по подмяна на вертикални водопроводни инсталации в сградите да окажат минимално въздействие за изпълнение на целите на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор и на целите в ПУРБ.

Планове за управление на речните басейни (ПУРБ) са разработени за четирите района на басейново управление и определят рамката на интегрираното управление на водите на басейново ниво. Всеки от четирите ПУРБ включва програма от мерки за постигане на целите за опазване на околната среда (Раздел 7 на ПУРБ). В ПУРБ е залегнал принципа за опазване на повърхностните и подземните води от изтощаване, замърсяване и увреждане с цел поддържане на необходимото количество и качество на водите и здравословна околна среда, съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта и предотвратяване на стопански щети. Както при предходните два стратегически документа, очаква се ОПРР 2014-2020 да допринесе за постигане на цели, свързани с подобряване на ВИК инфраструктурата в жилищни, административни и индустриални сгради.

1.3.4.4.Биологично разнообразие


Към момента най-актуалният стратегически документ, съдържащ цели за опазване на биоразнообразието в България, е Национална програма за развитие: България 2020, където една от областите на въздействие в подприоритет 3.5 е Опазване, поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие като част от природния потенциал за устойчиво развитие на регионите. Не се очаква ОПРР 2140-2020 да влезе в конфликт с някоя от предвидените там мерки. В т.5 на ДЕО е направена съпоставка между приоритетните оси и предвижданията на ОПРР и екологичните цели, заложени в НПР БГ.

Друг стратегически документ, съдържащ цели за опазване на биоразнообразието в България е Стратегическия план за биологичното разнообразие 2011-2020 г., чиято концепцията е един свят, в който „Да живеем в хармония с природата“, в който „До 2050 г. да се цени значението на биоразнообразието, да се опазва, възстановява и използва рационално, поддържащо за екосистемните услуги, здрава планета и предоставяйки жизненоважни за всички хора ползи. Стратегическият план включва постигането на 20 водещи цели до 2015 или 2020 г. („Целите от Аичи за биоразнообразието“), групирани в пет стратегически цели.

Стратегическа цел А – Справяне с основните причини за намаляване на биоразнообразието, чрез интегриране на биоразнообразието в работата на правителството и обществото.

Стратегическа цел В – Да се намали прекият натиск върху биоразнообразието и да се насърчава устойчивото ползване

Стратегическа цел С – Да се подобри състоянието на биоразнообразието, чрез опазване на екосистемите, видовете и генетичното разнообразие

Стратегическа цел D – Да се увеличат ползите от биоразнообразието и екосистемните услуги за всички.

Стратегическа цел Е – Подобряване на прилагането чрез обществено планиране, управление на знанията и укрепване на капацитета.

Целите, заложени в Приоритетна ос 1 и Приоритетна ос 5 на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 се очаква да допринесат за постигане на стратегическите цели, формулирани в Стратегически план за биоразнообразието 2011-2020 и целите от Аичи за биоразнообразието.


1.3.4.5.Отпадъци


Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (НПУДО) е основният стратегически документ на национално ниво в областта на управлението на отпадъците. Актуална в момента НПУДО е за периода 2009-2013 г. Тя задава стратегическата рамка и основните цели по отношение на управлението на отпадъците за настоящия програмен период и включва План за действие и инвестиционна програма с конкретни мерки и инвестиционни дейности. Очаква се, че програмата ще бъде актуализирана за следващия програмен период. Не се очаква ОПРР 2140-2020 да допринесе значително или да влезе в конфликт с някоя от предвидените в НПУДО мерки.

Национална програма за развитие: България 2020 (одобрена от МС на 19.12.2012 г.) като най-актуален стратегически документ, задаващ посоката на развитие на страната до 2020 г., съдържа и най-актуалните цели в сферата на управлението на отпадъците. Не се очаква обаче дейностите от ОПРР 2014-2020 да допринесат или затруднят изпълнението на мерките, свързани с управлението на отпадъци от НПР БГ 2020.

Национален стратегически план за управление на отпадъците от строителство и разрушаване на територията на Р.България за периода 2011-2020

Основната стратегическа цел на плана е до 2020 г. в България поне 70% от отпадъците от строителство и разрушаване да се рециклират. Макар че голяма част от дейностите, заложени е ОПРР 2014-2020, се очаква да генерират известни количества строителни отпадъци, самите дейности не се очаква директно да допринесат за постигане на целта на плана


1.3.4.6.Шум и вибрации


Национална програма за действие по околна среда и здраве (НПДОСЗ) е стратегическият документ, който задава националната рамка за намаляване и предотвратяване риска за здравето на населението в резултат на въздействието на факторите на околната среда за периода 2008-2013 г.. НПДОСЗ съдържа конкретни цели, свързани с намаляване на шумовото замърсяване. Вероятно е подобен документ да бъде изработен и за следващия програмен период. Не се очаква ОПРР да има директно влияние по постигането на мерките, свързани с шума от НПДОСЗ, защото мерките в НПДОСЗ са предимно за мониторинг и контрол на шумовото замърсяване, а не за изграждане на съоръжения за намаляване или предотвратяване на шума, които се предвиждат в рамките на Инвестиционен приоритет 5 на Приоритетна ос 1.

1.3.4.7.Културно наследство


Понастоящем България няма актуален стратегически документ, насочен към развитие и опазване на културното наследство и културата като цяло. Предстои разработването на Стратегия за развитие на културата. Най-актуалният стратегически документ, който съдържа конкретна цел в това направление е Националната програма за развитие: България 2020, където в Приоритет 3.2 „Стимулиране развитието на градовете и подобряване на интеграцията на българските региони в национален и международен план” е заложена мярката Подобряване на държавната и общинска културната инфраструктура. В Инвестиционен приоритет 4 на Приоритетна ос 1 на ОПРР 2014-2020 се предвижда строителство, реконструкция, ремонт и оборудване на културни центрове, театри, читалища, библиотеки и други обекти, свързани с културния живот, което директно ще изпълни заложената в НПР БГ мярка.

1.3.4.8.Материални активи


Националната жилищна стратегия на Р. България е приета през 2004 г. като безсрочна стратегия очертаваща принципите и насоките на управленската дейност за подобряване състоянието на жилищния фонд и на жилищната среда и повишаване степента на жилищната задоволеност. Една от основните цели в стратегията е спиране на процесите на влошаване на състоянието на съществуващия сграден жилищния фонд, постигането на която се очаква да бъде способствано чрез дейностите за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради (топлинна изолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване и др.) от Инвестиционен приоритет 1 на Приоритетна ос 1 на ОПРР 2014-2020. Очаква се стратегията да бъде в скоро време актуализирана.

Националната програма за обновяване на жилищните сгради в Република България (НПОЖСРБ) от 2005 г. е насочена към обновяването на многофамилни жилищни сгради с три и повече етажа. Времевият обхват на Националната програма е разделен на две подпрограми. Първата подпрограма е с период на действие от 2005 до 2015 година и обхваща 105 000 жилища от панелните комплекси на Бургас, Варна, Пловдив и София. Втора подпрограма е с период на действие от 2008 до 2020 г. и обхваща 579 676 жилища от всички градове. Сред задачите, поставени в НПОЖСРБ, са трайно премахване на течовете от покрив, външни и вътрешни фуги, ВиК и отоплителни инсталации; повишаване на енергийна ефективност чрез намаляване на топлинните загуби през ограждащите конструкции и елементи; ремонт на топлинните инсталации; приложение на възобновяеми енергийни източници; и подобряване на вътрешните и външни естетически качества на жилищната сграда. Очаква се, че дейностите планирани в Инвестиционен приоритет 1 на Приоритетна ос 1 на ОПРР 12014-2020 ще способстват за постигането на задачите, поставени в НПОЖСРБ. Очаква се програмата да бъде скоро актуализирана.

Стратегията за финансиране на изолацията на сгради за постигане на енергийна ефективност, разработена през 2005 г., обхваща периода до 2020 г. като разширява обхвата на НПОЖСРБ като освен жилищни сгради включва и държавните и общински сгради. Приетият пакет мерки за финансиране изолацията на сгради включва: техническо обследване, сертифициране и паспортизиране на строежа; проект за саниране – част изолации; пакет хидроизолация; и пакет топлоизолация, в т. ч. подмяна на външната дограма с пластмасова. Очаква се, че Приоритетни оси 1, 2, 3, 4 и 5 на ОПРР 2014-2020 и по специфично заложената в Инвестиционен приоритет 1 към Приоритетна ос 1 дейност за предоставяне на заеми и гаранции за възстановими инвестиции за въвеждане на мерки за енергийна ефективност и използване на ВЕИ в многофамилни жилищни сгради и обществени административни сгради ще допринесат за изпълнението на целите от стратегия.

1.3.5.Стратегически документи в областта на енергетиката


Националната програма за развитие: България 2020 (НПР БГ) е най-актуалният документ, в които са зададени цели, свързани с енергийната ефективност. В подприоритет 7.2. на НПР БГ „Повишаване на енергийната ефективност” са заложени следните мерки, които се очаква да бъдат повлияни от приоритетни оси 1, 2, 3, 4 и 5 на ОПРР:

  • Разширяване и развитие на газопреносната и газоразпределителната мрежи в страната;

  • Рехабилитация на съществуващата и изграждане на нова топлопреносна мрежа (доколкото ОПРР ще подкрепя вертикални инсталации в сградите и връзката им към системата за топлоснабдяване);

  • Повишаване на ефективността на потреблението на енергия в обществения сектор;

  • Повишаване на ефективността на потреблението на енергия в домакинствата.

В подприоритет 7.3. на НПР БГ „Достигане на 16% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г.” са заложени следните мерки, които се очаква да бъдат повлияни от приоритетни оси 1, 2, 3 и 4 на ОПРР:

  • Стимулиране на децентрализирано производство на енергия за отопление и охлаждане от ВИ;

  • Стимулиране на инвестициите в производството и потреблението на енергия от ВИ в домакинствата.

Енергийна стратегия на Р. България до 2020 г. е основополагащия документ на националната енергийна политика на Р. България. Основните приоритети в стратегията могат да се сведат до следните пет направления:

  • Енергийна сигурност;

  • Намаляване на емисиите на парникови газове;

  • Увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в общото крайно потребление на енергия;

  • Повишаване на енергийната ефективност;

  • Независимо регулиран и конкурентен енергиен пазар.

Чрез предвидените в приоритетни оси 1, 2, 3 и 4 на ОПРР мерки за енергийна ефективност и използване на ВЕИ за обществени административни и жилищни сгради, както и за сградния фонд, свързан с образованието, здравеопазването и социалните услуги, ОПРР 2014-2020 директно ще допринесе за постигане на целите, заложени в третото и четвърто направление на енергийната стратегия.

Национален план за действие за енергия от възобновяеми енергийни източници (НПДЕВИ) 2010-2020 залага достигане на 16% енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г. Предвидените в приоритетни оси 1, 2, 3 и 4 на ОПРР мерки за енергийна ефективност и използване на ВЕИ в обществени административни и жилищни сгради, както и за сградния фонд, свързан с образованието, здравеопазването и социалните услуги, се очаква да допринесат за постигане на заложените в НПДЕВИ цели за енергийна ефективност и стимулиране използването на енергия от възобновяеми източници в бита и обществените сгради.

ОПРР 2014-2020 ще има отношение и към Третия националния план за действие за енергийна ефективност, който предстои да бъде изработен. Последният такъв план, Втори националния план за действие за енергийна ефективност обхваща периода 2011 – 2013 г., т.е. неговото действие ще е приключило преди стартирането на ОПРР 2014-2020. Предвиждането на мерки по енергийна ефективност в повечето от приоритетните оси на ОПРР (приоритетни оси от 1 до 5) дава сигурност, че с реализирането на ОПРР ще се допринесе за постигане на националните цели по енергийна ефективност.



Националната дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогорива в транспортния сектор 2008-2020 г. поставя национални индикативни цели за дял на биогоривата в потреблението на течни горива в транспортния сектор до 2020 г. В програмата е прогнозирана употребата на различните видове конвенционални и биогорива и е заложена задължителната цел от 10% биогорива в общото потребление на петрол и дизелово гориво за транспорта, в съответствие с изискванията на Директива 2003/30/ЕО. Предвидените в Инвестиционен приоритет 5 на Приоритетна ос 1:на ОПРР 2014-2020 мерки за използване на възобновяеми/алтернативни енергийни източници в градския транспорт се очаква директно да допринесат за постигане на целта от 10%.

1.3.6.Стратегически документи в областта на образованието, здравеопазването и социалните услуги


Национална програма за развитие: България 2020 (НПР БГ 2020)

Приоритетна ос 2 „Държавна образователна инфраструктура” на ОПРР 2014-2020 има потенциала да изпълни голяма част от мерките, заложени в Приоритет 1.1. на НПР БГ 2020 и свързани с подобряването на образователната инфраструктура:



  • Извършване на основен ремонт, реконструкция и строителство на нови детски градини;

  • Извършване на основен ремонт, реконструкция и строителство на нови училища;

  • Основен ремонт, реконструкция и строителство на центрове за подкрепа за личностно развитие;

  • Извършване на основен ремонт и реконструкция на спортни площадки и салони;

  • Извършване на основен ремонт и реконструкция на висшите училища;

  • Извършване на основен ремонт, реконструкция и изграждане на студентски и ученически общежития;

  • Извършване на основен ремонт, реконструкция и изграждане на младежки домове;

  • Извършване на основен ремонт, реконструкция на действащите бази за отдих и спорт на учащите се и увеличаване броя на работещите такива.

Приоритетна ос 3 „Регионална здравна инфраструктура”, Приоритетна ос 4 „Регионална социална инфраструктура” и конкретни допустими дейности по инвестиционен приоритет 4 на Приоритетна ос 1 на ОПРР 2014-2020 се очаква да доведат до обновяване на здравните и социални заведения и до подобряване на инфраструкурата за по-добър достъп за хора с увреждания, като по този начин да допринесат за постигане на мерките, заложени в Приоритет 2.2 на НПР БГ 2020:

  • Извършване на ремонтни дейности в държавните психиатрични болници;

  • Осигуряване на достъп до култура и спорт на уязвими групи чрез премахване на архитектурните бариери на спортните обекти и съоръжения и чрез ремонт и реконструкция на сградите на културните институции;

  • Изграждане на социални жилища;

  • Създаване на интегрирани междусекторни услуги за бездомните, включително и просещите деца и възрастни чрез подобряване на материалната база и/или изграждане на нова за разработване и стартиране на интегрирани междусекторни услуги, предоставяне на услуги.

Описанието на допустимите дейности по Приоритетни оси 3 и 4 на ОПРР 2014-2020 предполага, че оперативната програма ще обхване по-голям аспект от здравни и социални заведения, в сравнение с тези изрично упоменати в НПР БГ 2020.

Инвестиционен приоритет 4 на Приоритетна ос 1 на ОПРР 2014-2020 се очаква да доведе директно до изпълнение на мярката от Приоритет 3.2 на НПР БГ 2020:



  • Подобряване на средата за живот в регионите, чрез изграждане и реконструкция на спортната инфраструктура за професионален спорт и спорт в свободното време.

Ежегодно Министерството на образованието и науката приема едногодишни национални програми, насочени към различни аспекти на подобряването на образователната система. За 2012 г. програмата, свързана най-тясно с ОПРР е Национална програма „Създаване на достъпна архитектурна среда”, в която се предвижда изграждане на рампи, асансьори и други съоръжение за осигуряване на равен достъп до образование на децата и учениците със специални образователни потребности. В минали години е имало и програми въвеждане на мерки за енергийна ефективност в училищата. Най-вероятно и за следващия програмен период ще има подобни програми, за чието изпълнение ОПРР 2014-2020 директно ще допринесе.

Очаква се, че Инвестиционен приоритет 4 на Приоритетна ос 1, както и приоритетна ос 2 „Държавна образователна инфраструктура” на ОПРР 2014-2020 ще спомогнат косвено за постигане на голяма част от заложените в Национална стратегия за младежта 2010-2020 цели за насърчаване на здравословния начин на живот, осигуряване на достъп до професионално образование и обучение на младежи в неравностойно положение - младежи със специални образователни потребности, младежи в социален риск или отпаднали от образователната система, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони.



Национална здравна стратегия 2008 – 2013 макар да е най-актуалния стратегически документ, специфично насочен към здравеопазването, но той ще е изтекъл преди времето на действието на ОПРР 2014-2020. Затова са разгледани мерките, заложени в НПР БГ 2020.

Стратегията за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008-2015 има за основна цел създаването на гаранции и стимули за равнопоставеност на хората с увреждания, за успешната им реализация в живота на обществото. Очаква се, че инвестиционни приоритети 2, 3 и 4 на Приоритетна ос 1, както и Приоритетни оси 3 и 4 на ОПРР 2014-2020 ще допринесат са изпълнението на следните дейности, заложени в стратегията:

  • Създаване на адаптирана към нуждите на хората с увреждания среда, осигуряваща физически достъп до обществени сгради (училища, детски градини, висши учебни заведения, театри, ресторанти, болници, сгради на държавни, културни и спортни институции и др.), жилища, открити пространства и работни места

  • Създаване на достъпен транспорт с осигурени условия за МПС, управлявани или ползвани от хора с увреждания, увеличаване броя на гарите за ЖП, морски и въздушен транспорт, в които има служби за пътниците с увреждания, приспособени подходи, санитарни възли, телефони и др.

  • Изграждане на рехабилитационни центрове, на защитени жилища за лица с ментални увреждания, с множество увреждания, включително и сляпо-глухи, които нямат подходящи условия за живот в домашна среда.

Подобни мерки са заложени и в НПР БГ 2020, което определя наследственост на приоритетите и в периода след 2015 г.

Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България 2012 – 2022 е основополагащ документ за ролята, мястото и социалните функции на физическото възпитание и спорта в България. Инвестиционен приоритет 4 на Приоритетна ос 1, както и Приоритетна ос 2 на ОПРР 2014-2020 се очакват да спомогнат за постигане на една от подцелите на стратегията, а именно модернизацията на спортната инфраструктура, тъй като ще бъдат засегнати спортните съоръжения към учебни заведения и общини посредством модернизиране и обновяване на съществуващата материална база и изграждане на нови спортни обекти на местно, регионално и национално равнище.

1.3.7.Стратегически документи в областта на транспорта


Стратегия за развитие на транспортната система на Република България за периода до 2020г. очертава основните насоки за развитие на националната транспортна система в периода 2010 – 2020 г. с цел интегрирането й в общоевропейската транспортна система. Инвестиционен приоритет 5 на ОПРР 2014-2020 се очаква да способства за изпълнението на дейностите заложени в Мярка 1 „Развитие на интегрирани мрежи и услуги за обществен транспорт” на Приоритет 8 от стратегията:

  • Намаляване на замърсяването и шума в градовете,

  • По-добра организация на градския транспорт,

  • Осигуряване на по-достъпен градски транспорт особено за хората с намаленадвигателна способност, инвалидите, възрастните, семействата с малки деца и самите малки деца.

1.3.8.Стратегически документи в областта на туризма


Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма (НСУРТ) 2009-2013 систематизира визията, стратегическите цели, приоритетите, специфичните цели, задачите, дейностите и проектите, чиято реализация ще води до утвърждаване на устойчиви схеми за развитие и управление на туристическите дейности. Инвестиционен приоритет 4 на Приоритетна ос 1 на ОПРР 2014-2020 се очаква да допринесе за съхраняване, опазване и подобряване качествата на туристическите ресурси, в това число природни, културни и антропогенни, заложено като стратегическа цел 4 в НСУРТ. Специфична цел 1 „Насърчаване на регионалния туризъм, чрез опазване, популяризиране и развитие на културното и природно наследство” на Приоритетна ос 5 на ОПРР косвено ще благоприятства за позиционирането на България като туристическа дестинация в по-висок клас на световния туристически пазар (стратегическа цел 1 на стратегията), тъй като популяризирането и развитието на културното и природно наследство допринася за утвърждаването на устойчиви схеми за развитие на туристическите дейности.

Национална програма за развитие: България 2020 е най-актуалния стратегически документ, който задава насоките за развитие на туризма за следващия програмен период. Очаква се, че приоритетна ос 5 „Регионален туризъм” на ОПРР 2014-2020 ще допринесе за изпълнението на дейностите към Подприоритет 3.4. „Подкрепа за ефективно и устойчиво усвояване на туристическия потенциал на регионите и развитие на културните и креативни индустрии в регионите” на НПР БГ:

  • Развитие на културни туристически атракции - реставрация, консервация и социализация на НКЦ, изграждане на съпътстваща инфраструктура, въвеждане на съвременни форми на експониране и интерпретация;

  • Формиране на регионални продукти, провеждане на пазарни проучвания, разработване на бранд стратегии, маркетингови стратегии за позициониране и осъществяване на промоционални дейности,

както и към дейностите на подприоритет 5.4. „Подкрепа на сектор Туризъм” на НПР БГ, свързани с националния туристически маркетинг.

През 2009 г. е разработен и приет Стратегически план за развитие на културния туризъм. Този план на практика каталогизира културните ценности в България и предлага развитието на локални системи, което да подчертава идентичността, специфичността и богатството на културните, историческите, археологическите и природни ресурси на България, да свърже ресурсите на една област в обща рамка и да ги превърне във фактор за усилване на туристическата атрактивност. Специфична цел 1 „Насърчаване на регионалния туризъм, чрез опазване, популяризиране и развитие на културното и природно наследство” на Приоритетна ос 5 на ОПРР 2014-2020 се очаква да благоприятства развитието на локални системи чрез развитие на регионални продукти и регионален маркетинг и разработване на регионални стратегии за развитие на туризма.


1.3.9.Други стратегически документи


Стратегия за превенция на престъпността 2012-2020 създава политическата рамка за изграждане на комплексна и устойчива нормативна и институционална основа за успешното провеждане на правителствената политика в областта на превенцията на престъпността. С дейностите предвидени по Инвестиционен приоритет 2 на Приоритетна ос 1 за повишаване на сигурността и предотвратяване на престъпността може да се очаква, че ОПРР 2014-2020 ще допринесе за постигането на заложените в стратегията за превенция на престъпността 2012-2020 цели за превенция на престъпността в общността и по-точно разгръщане на техническия потенциал на видео наблюдението и насърчаване на инфраструктурни проекти за подобряване на превенцията в градовете и селата.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница