Програма за регионално развитие 2014-2020 г. Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България

2.1.3.Почви

За периода 2005 – 2010 г., структурата на ползването на земята в България е променлива. По данни от Аграрния доклад на Министерството на земеделието (МЗ) за 2011 г., използваната земеделска площ (ИЗП) през 2010 г. е 45,5% от територията на страната, а спрямо 2009 г. се увеличава с 0,4%; необработваемите земи намаляват с 4,2%, а земите със селскостопанско предназначение се увеличават с 0,1%. През 2010 г. обработваемите земи нарастват с 1,3% спрямо предходната година и заемат 62,6% от ИЗП, което се дължи на увеличените площи с индустриални маслодайни култури (царевица, слънчоглед и тютюн). Общо за периода 2008-2010 г. се наблюдава ръст в площта на обработваемата земя, което се дължи на действието на Програмата за развитие на селските райони и субсидиите за единица площ, допустими за България от 2007 г.

Почвата като компонент на околната среда е незаменим, ограничен и практически невъзстановим природен ресурс, което налага опазването му от вредни въздействия и унищожаване, както и неговото устойчиво ползване. Най-разпространените форми на увреждане на почвите са химическото замърсяване с тежки метали, различни форми на деградационни процеси като ерозия, вкисляване и засоляване.

Почвите в страната са в добро екологично състояние, както по отношение на запасеност с биогенни елементи/ органично вещество, така и по отношение замърсяване с тежки метали и металоиди. Няма регистрирани почвени замърсявания с устойчиви органични замърсители. Оценката се извършва в рамките на Националната мрежа за почвен мониторинг, въз основа на равномерна мрежа 16x16 km, в която се извършват проучвания в 397 пункта, чрез анализ и оценка за съдържанието на трите биогенни елемента: азот, органичен въглерод и фосфор. Пунктовете са разположени в земеделски земи. При избора на точното им местоположение се спазват изисквания за отстояние от пресечна точка на не повече от 2 км и за почвено различие и начин на ползване, който да съответства на съответната пропорция на национално ниво.

През 2010 г. са изследвани общо 2 382 броя проби в две дълбочини от 397 пункта. Резултатите показват, че почвите в страната се характеризират с добра запасеност на биогенни елементи. Стойностите на медианата са изцяло над регламентираните в Наредбата за мониторинг на почвите стойности за средна запасеност с азот, фосфор и въглерод.

За оценка на замърсяването на почвите с тежки метали през 2010 г. са извършени са 7 146 анализи на почвени проби в две дълбочини, набрани от всичките 397 пункта от базовата мрежа. Резултатите показват, че броят пунктове с концентрации на тежки метали над максимално допустими концентрации (МДК) (съгласно Наредба №3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите) в повърхностния слой са 3 за съдържание на мед, 1 за олово, 4 – арсен, 1 – никел и 2 – хром. За подповърхностния слой броят на пунктовете с над МДК са съответно 2 за мед, 1 – олово, 3 – арсен, 1 – никел и 1 – хром.

В обработваемите земи замърсяването се дължи основно на мед, хром и арсен, а при необработваемите основните замърсители са олово и никел. Концентрациите на замърсителите превишават от 1.1 до 1.8 пъти максималната концентрация в почвата при обработваемите и от 1.2 до 3.3 пъти МДК в необработваемите земи.

За периода 2005 – 2010 г. в обработваемите земи с регистрирани стойности над МДК за тежки метали са 2,77% от общия брой пунктове за страната, докато процентното разпределение за пасищата и ливадите възлиза на 3,27% от общия брой. Превишенията на максимално допустимите концентрации се наблюдават в едни и същи пунктове за целия период от 2005 година насам разположени в Югозападен и Южен централен район. В Югозападен район тези превишения са в района на София и са резултат от работата на комбинат Кремиковци. В Южен централен район в Пловдивска област превишенията са в резултат от дейността на Комбината за цветни метали (КЦМ), а в област Кърджали – замърсител с тежки метали е Оловноцинковия комбинат (ОЦК). Превишенията на стойностите, установени в област Смолян, се дължат на добивната индустрия и на естественото замърсяване поради плитките залежи. Получените резултати за периода 2005 – 2010 г. позволяват да направим извод, че почвите в страната са в добро състояние по отношение на замърсяването с тежки метали и металоиди. Няма данни за замърсяване с живак.

По отношение на устойчивите органични замърсители за 2010 г. са извършени 3277 броя анализи от 113 броя пункта от базовата мрежа. Определени са концентрациите на РАН 16, РСВ-6 и хлорорганични пестициди в почвените проби. Стойностите са оценени чрез МДК по Наредба №3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г. През 2010 г. не са отчетени замърсявания на почвите с устойчиви органични вещества, което се дължи основно на промените в българското земеделие през последните години с намалена употреба на химикали и торове. Измерените съдържания в периода 2005 – 2010 г. са в пъти по-ниски от максимално допустимите концентрации. Полихлорираните бифенили са под границата на откриване, а 98,9% от полиароматните въглеводороди са под МДК.

Ерозия на почвите

Ерозията е процес на разрушаване на горните слоеве на почви и други повърхности с нарушаване на целостта им и изменение на техните физикохимични свойства, обикновенно съпроводен с пренасяне на частици. Ерозия може да протече под въздействието на ветрове, вода, температурни, антропогенни, геоложки въздействия и др. Около 60% от територията на страната е засегната в различна степен от ерозионни процеси, като в планинските и полупланински райони, Лудогорието, Предбалкана и южните части на страната техният дял достига до 70%. Най-широко разпространени са ветровата и водната (водоплощна) ерозия. За разлика от водоплощната ерозия, която е характерна за планински и хълмисти условия, ветровата ерозия се проявява главно при големи и открити равнини.

Ветровата ерозия е характерна за равнинните райони и засяга най-вече високопродуктивните земи в Добруджа и Лудогорието. Разпространена е върху 24% от земеделските земи, като върху 13.5% от тях средногодишните почвени загуби са над 10t/ha (АПР). Процесът показва негативни тенденции на развитие, особено след реституцията на земята и унищожаването на по-голямата част от изградените полезащитни пояси. Причините са и в използването на неподходящи, тежки машини за обработка, които предизвикват деструктуриране и разпрашаване на почвата. Огромните селскостопански блокове, създадени в последните 30 години, са подложени на интензивна ветрова ерозия. Нередовното им напояване съдейства за ускоряване на водната ерозия, за засоляването и заблатяването им. През последните пет години (2005 г. – 2010 г.) се наблюдава слаба тенденция към ограничаване на процеса на ветровата ерозия, както по отношение на площното й разпространение, така и по отношение на средногодишните почвени загуби. Схема на разпространението на ветровата ерозия е дадена на Фигура 2.1.3-1.

Фиг. 2.1.3-1 Карта за действителния риск от ветровата ерозия в България

Водоплощната ерозия има по-широко разпространение общо и особено в планинските и полупланински райони и засяга 65% от земеделските земи и около 8% от горския фонд. Най-висок е рискът от иригационна ерозия при гравитачно напояване по бразди, което е широко разпространено при отглеждането на тютюн в планинските и полупланински райони. Годишният интензитет на водоплощната ерозия варира в зависимост от структурата на отглежданите култури, но средногодишната почвена загуба е висока и се оценява на около 12, 256 t/ha. В горските територии общата площ на засегнатите от водна ерозия земи е около 291 838 ha.

Оценката на средногодишните загуби на почва от водоплощна ерозия за дадени климатични, почвени, топографски и стопански условия се извършва с помощта на математически модел, базиран на уравнение USLE и с използване на географска информационна система (ГИС). По този начин е възможно на територията на цялата страна (и/или на конкретна територия) да се: локализира действителният ерозионен риск, оценят загубите почва, правят различни анализи и прогнози в зависимост от конкретните нужди. През последните пет години (2005–2010 г.) се наблюдава слаба тенденция към ограничаване на процеса на водоплощната ерозия, както по отношение на площното и разпространение, така и по отношение на средногодишните почвени загуби. През 2010 г. с много висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата са само 2% от земеделските земи на територията на страната; а тези с висок ерозионен риск са 5%, което е илюстрирано на Фигура 2.1.3-2.

Фиг. 2.1.3-2 Карта за действителния риск от водна ерозия в България

Основен фактор за вкисляването на почвите в България е едностранчивото торене с азотни торове. Успоредно с процеса на вкисляване се променя подвижността и достъпността на редица почвени елементи, които оказват пряко и косвено влияние върху системата почва-растение-човек.

През годините степента на вкисляване в пунктовете за мониторинг се запазва. Степента на наситеност с бази (V3%) остава относително висока, което изисква прилагане на мелиоративни дейности и добри земеделски практики, съобразени с конкретните почвени условия.

Делът на почвите с кисела реакция е около 1 500 00 hа от обработваемите земи или приблизително 11% от обработваемата площ. От тях 500 000 hа земеделски земи са с киселинност, токсична за повечето земеделски култури. Тези почви са разпространени основно в Североизточен и Югоизточен райони.

Засоляването на почвите е процес, при който се увеличава съдържанието на водноразтворимите соли и/или обменен натрий в почвите в количества, влияещи негативно на техните свойства, респективно на продуктивния им потенциал. В България са регистрирани около 35 500 ha обработваеми площи, засегнати от процесите на засоляване, като 252 ha са засолени с нормална сода и хлориди. Процесите засягат главно областите Бургас, Варна, Велико Търново, Плевен, Пловдив, Сливен, Стара Загора и Ямбол.

Мониторингът на процеса на засоляване на почвите се провежда в 12 броя постоянни стационари, които са представителни за засолени почви. Измерват се 8 показатели - водоразтворими Na⁺, Cl, SO₄^2-, HCO₃^- и CO₃^2- обменен Na⁺, сорбционен капацитет на почвата и подземните води. Периодичността на пробовземане е два пъти годишно. В повече от наблюдаваните пунктове се наблюдават сезонни изменения в съдържанието на водоразтворимите соли. Измиване на солите по дълбочина – през пролетния период и леко увеличаване – през есенния сезон.

В някои от пунктовете за тригодишния период (2007–2009 г.) на наблюдение се установява намаляване съдържанието на обменен Na⁺ и някъде липсва солонцеватост (Пловдив, Новград, Брест, Загражден, Дъбован), както и намаляване стойностите на рН (Житница). В други пунктове – рН силно се завишава поради наличие на нормални карбонати и % на обменния Na⁺ (Рудник, Каменар). В пункта при с. Белозем, Пловдивско за тригодишния период на наблюдение не се наблюдава намаляване на засоляването – рН и съдържанието на обменен Na остават много високи.

Уплътняването на почвите е процес, засягащ основно земеделските земи. Главната причина за появата му е неправилна обработка, а именно използване на тежки селскостопански машини при висока влажност на почвите. Процесът е включен като заплаха в Европейската стратегия за опазване на почвите. Поради спецификата на земеделието в България, на този етап е трудно да се представят данни за обхвата на този процес за страната.

Почвеното запечатване през последните години се оценява като съществена, глобална заплаха за унищожаване на почвите. Това са почви, използвани и трайно застроени за селищно изграждане, промишлено и инфраструктурно строителство, търговски и транспортни участъци, пътна и железопътна мрежа и др. За България трайно застроените площи представляват около 5% от общата територия (над 560 000 ha), но има райони, където тези проценти са значително по-високи. През последните 20 години за Европа застроените райони са се увеличили с 20 %, докато населението само с 6 %. В България темпът на нарастване на почвеното запечатване е по-слаб, но в същото време общата численост на населението намалява. Процесът е по-силно изразен за крайбрежните райони и курортните селища, където строителството бележи най-висок ръст. Очаква се през следващите години процесът да е още по-силно изразен поради планираните инфраструктурни проекти. Разпределението на територията на страната по класове земно покритие се е запазило сравнително постоянно в периода 1990 - 2006 г.

Свлачището е процес, при който се нарушава устойчивостта на огромни количества земни маси и се създават предпоставки за придвижването им (свързани със силно пресечения терен и други специфични геоложки дадености в определени районои), като след активизиране на земните маси, може да се стигне до бедствени ситуации. За периода 2005 – 2010 г. се наблюдава тенденция към увеличаване на свлачищните процеси. За този период са регистрирани 1 625 свлачища с обща площ от 20 692 ha, като проявата на свлачищната активност е през пролетния сезон след снеготопене и интензивни валежи. През 2010 г. са регистрирани 68 новопроявени свлачища с обща площ около 170 ha, в райони, в които не са извършвани проекто-проучвателни работи и съответно не са изпълнявани укрепителни мероприятия. Фигура 2.1.3-3 показва разпределението на свлачищата по области.

Фиг.2.1.3-3 Разпределение на площите, засегнати от свлачищни процеси, ha

От локалните източници, представляващи заплаха за състоянието на почвите, са извършени наблюдения по отношение на складовете, съхраняващи забранени продукти за растителна защита. Складовете с негодни за употреба пестициди са обект на ежегодна инвентаризация от ИАОС/МОСВ, НСРЗ/МЗХ и МВР/ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”. Общото количество забранени и негодни за употреба пестициди за 2010 г. възлиза приблизително на 14 117,21 тона (при 11 943 тона за 2003 г., когато започват ежегодните инвентаризации), като 54,9% от тях са трайно депонирани в 1929 броя ББ куба, а 30,47% са препакетирани и прибрани в 74 централни склада, а 14,65% от пестицидите се съхраняват в 307 изоставени (необезопасени) склада.