Дейностите по отношение опазване, планиране и управление на ландшафта са ключови при устройване на всяка територия и още повече при планиране и проектиране на обекти, свързани с Европейската конвенция за ландшафта. “Ландшафт” означава територия, специфичният облик и елементите на която са възникнали като резултат на действия и взаимодействия между природни и /или човешки фактори. Ландшафтът има важна роля в културната, екологичната и социалната сфера, и представлява благоприятстващ икономическата дейност ресурс, който може да допринесе за устойчиво развитие на обществото, осигуряване на по-добро качество на живот на населението чрез опазване, поддържане и устойчивото му развитие. Трябва също да се следва необходимостта от устойчиво използване на природните ресурси чрез планиране степента на човешката намеса, както във вече изградените селищни образувания и инфраструктура, така и в незасегнатите от човека територии.
Типологията на ландшафтите в страната е направена съобразно природните условия и спецификата на ландшафтните компоненти. Един от основните фактори за диференциране на ландшафтните типове e релефа. За да се характеризира неговата роля може да се даде следната качествена структурата на територията на България по надморска височина (качествена характеристика). Информацията е изготвена по данни от НСИ към 2010 г.
-
Низинен релеф (0-200 м.н.в.) - заема 31,5% от територията на страната и обхваща части от Дунавската равнина, Горнотракийската низина, Бургаската низина, крайбрежната черноморска ивица и др.
-
Равнинно-хълмист релеф (200-600 м.н.в.) - заема най-голямата част от територията на страната (41%) и обхваща части от Дунавската равнина, Задбалканските полета (Карловско, Казанлъшко, Твърдишко и др.), част от котловинните полета на р. Струма (Благоевградско и Симитлийско), част от земите на Източното Средногорие, средното поречие на р.Тунджа и др.
-
Нископланински релеф (600-1000 м.н.в.) - заема 15,2% от територията на страната. В него са включват сравнително високата част на Предбалкана, значителна част от Стара планина, Средногорието, планините в Крайщето, Рила, Пирин и др.
-
Среднопланински релеф (1000 – 1600 м.н.в.) - заемащ 9,8% от територията на страната. В него се включват части от най-високата част на Предбалкана, значителна част от Стара планина, средно-планинския релеф на Средногорието и др.
-
Високопланински (над 1600 м.н.в) - заемащ само 2,5% от територията на страната. В него се включват най-високите части на планините в България.
От така посочената информация може да се види, че 2/3 от територията на страната се отнасят към ниския и равнинно-хълмист релеф. Средната надморска височина на страната е 470 м и като цяло тя намалява от юг на север и от запад на изток.
Съгласно класификационната схема на ландшафтите в България (Петров. П, География на България, 1997 г.), изготвена съгласно класифицирането на природно-териториалните комплекси в България, ландшафтната система включва 4 класа (равнинни, междупланински равнинно-низинни, котловинни и планински ландшафти), 13 типа, 30 подтипа и 77 групи ландшафти, а съгласно схемата на ландшафтното регионално райониране (Петров. П, География на България, 1997 г.) страната се поделя на 4 области (Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина, Старопланинска област, Южнобългарска планинско-котловинна област, Междупланинска зонална област на южнобългарските низини и ниски планини), 24 подобласти и 127 райони. Ландшафтното райониране на България е представено на Фигура 2.1.4-1.
Легенда:
1-граница на област; 2 - граница на подобласт
А –Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина: I - Северна Дунавскоравнинна подобласт; II - Южна Дунавскоравнинна подобласт; III – Южнодобруджанска подобласт; IV – Поповско-Шуменско-Франгенска подобласт;
Б – Старопланинска област: V – Западностаропланинска подобласт; VI – Централностаропланинска подобласт; VII – Източностаропланинска подобласт; VIII – Приморско-Старопланинска подобласт;
В – Южнобългарска планинско-котловинна област: IX – Витошко-Ихтиманска подобласт; X – Средногорско-Задбалканска подобласт;
|
XI – Крайщенска подобласт;
XII – Осоговско-Струмска подобласт; XIII – Южнострумска подобласт; XIV- Рилска подобласт; XV - Пиринска подобласт; XVI – Средноместенска подобласт; XVII – Западнородопска подобласт XVIII - Източнородопска подобласт;
Г – Междупланинска зонална област на южнобългарските низини и ниски планини; XIX – Горнотракийска подобласт; XX – Долнотракийска подобласт; XXI- Сакаро-Дервентска подобласт; XXII – Бакаджишко-Хисарска подобласт; XXIII – Бургаско-Айтоска подобласт XXIV – Странджанска подобласт
|
Като чувствителни ландшафти могат да бъдат разгледани уникалните ландшафти на природни забележителности, които са под законова защита. В Таблица 2.1.4-1 е дадено разпределението на природните забележителности по райони на развитие, по данни от ИАОС.
Таблица 2.1.4-1 Природни забележителности в България към 2011 г.
Региони
|
Брой на природните забележителности
|
Относителен дял (%)
|
България
|
350
|
100,00
|
СЗР
|
66
|
18,86
|
СЦР
|
21
|
6,00
|
СИР
|
17
|
4,86
|
ЮИР
|
88
|
25,14
|
ЮЦР
|
99
|
28,29
|
ЮЗР
|
59
|
16,86
|
Броят на природните забележителности не се е променял през периода 2007-2011 г. Най-голям дял от общия брой на природните забележителности се пада на ЮЦР и ЮИР.
Наблюдава се диференциация на регионите и по вида на природните забележителности, включващи интересни и характерни ландшафти на тяхна територия:
-
В СЗР доминират пещерите и скалните образувания – Белоградчишките скали; Искърското дефиле – Лакатник, Ритлите и др.; пещерите по Искърското дефиле, както и известните пещери, придобили туристическа популярност като Леденика, Магура и Съева дупка.
-
СЦР е известен с много интересните си скални образувания – например ПП „Русенски Лом” и пещери, които са характерни за този тип карстов терен. В този регион има много добри възможности за интегрирано опазване на културния пейзаж (ландшафт) – съчетание от културни недвижими ценности – с. Червен, манастирите край с. Иваново и характерен природен ландшафт – каньоните на реките Русенски Лом, Бели Лом, Черни Лом, както и хълмовете Царевец и Трапезица и поречието на р. Янтра.
-
СИР се характеризира с уникални лонгозни типове гори с охранителен режим и природни резервати - езерото „Сребърна” (паметник на ЮНЕСКО), както и скални образувания – „Дикилиташ” край Варна. В района на р. Камчия се намира и най-дългият плаж на България.
-
ЮЗР предлага много добро съчетание на гори и скални образувания, интересни ландшафтни и водопади, както и находища на редки видове птици.
-
ЮЦР се характеризира с особения ландшафт на Източните Родопи, съчетаващ скални образувания, вкаменелости и др., както и находищата на редки за Югоизточна Европа видове птици.
-
ЮИР съчетава изключително многообразие от природни забележителности. Районът предлага уникално съчетание на няколко вида природни забележителности и много добри условия за туризъм, особено в района на ПП „Странджа” поради съхранеността на ландшафтите. В ПП „Странджа” с характерните за него вековни дъбови гори и дълбоководни реки, ендемични растителни видове - странджанска зеленика и др. В района попадат и редица скални образувания като напр. Сините скали край Сливен, по крайбрежието край р. Ропотамо и др., както и находища на редки птици.
Сподели с приятели: |
