Програма за управление на опр видин 2014-2020 г. Документ Преглед/Одобрение

Отпадъци

По данни на РИОСВ - Монтана, 83,0% от населението на област Видин е обхванато от системата за организирано сметосъбиране и сметоизвозване, като за община Видин този дял е 100,0%, т.е. всички 34 населени места в общината са обхваната от организираната система за събиране и транспортиране на битови отпадъци.

През м. август 2015 г. е открито новоизградено депо за битови отпадъци, разположено в землището на с. Жеглица в м. „Ракова ливада“ /„Козя гърбина“/, разположено на 13 км от общинския център - гр. Видин. Построеният инфраструктурен обект е част от изпълнението на проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Видин“ и ще обслужва територията на всички 11 общини в областта. Общата стойност на проекта финансиран по линия на Оперативна програма „Околна среда“ за периода 2007-2013 г., е в размер на над 20 млн. лв. Изграденото регионално депо е разположено на площ от 221 ха и е с общ капацитет от 516 хил. тона отпадъци. Предвиденият експлоатационен период е 20 години. Разглежданият проект е един от най-значимите инфраструктурни проекти, реализирани на територията на област Видин, насочен към подобряване на екологичното състояние и превенция на екологичните рискове, свързани с управлението на отпадъците.

На територията на гр. Видин се намира единственото в областта депо за строителни отпадъци, което се поддържа и обработва.

2. Шумово замърсяване и радиационно състояние

В списъка на промишлените източници на шум, подлежащи на контрол от страна на РИОСВ - Монтана в община Видин, са включени четири предприятия, които не създават акустичен дискомфорт на населението, тъй като три от тях са разположени в промишлената зона на общинския център.

По отношение на т.нар. локални източници на шум и шум от битов характер /заведения за обществено хранене и увеселителни заведения, сервизи и авторемонтни работилници, разположени в близост до жилищни сгради/, на територията на общината няма постъпили оплаквания от този тип шум от населението.

На територията на общината не са отчетени различни от естествените стойности на радиационния гама-фон през последните години.

1. 
   Основни изводи за екологичното състояние и рискове в община Видин
   

• 
  Атмосферен въздух:
  

• 
  Води:
  

Сериозен екологичен проблем представляват и множеството нерегламентирани сметища за битови и строителни отпадъци.

• 
  Земи и почви:
  

• 
  Биоразнообразие:
  

• 
  Отпадъци:
  

На територията на община Видин е реализиран един от най-значимите инфраструктурни проекти, насочени към подобряване на екологичното състояние на територията на областта. Новоизграденото регионално депо за битови отпадъци е разположено на територията на с. Жеглица и обслужва територията на всички 11 общини в обхвата на област Видин.

Сред проблемите, свързани с управлението на отпадъците, се открояват нерегламентираните сметища и замърсени площи от неконтролирано изхвърляне на битови, градински и животински отпадъци, наблюдавани предимно в периферията на населените места и речните долини. Висок е рискът от замърсяване на почвите и повърхностните и подземни води.

• 
  Шумово замърсяване и радиационно състояние:
  

Не се отчита значително шумово натоварване от страна на изследваните промишлени обекти в общината.

През последните години мониторингът на радиационното състояние на местно ниво, не отчита различни от естествените стойности на радиационния гама-фон.

7. 
   Териториално развитие
   

• 
  особеностите на релефа и баланса на територията - земеделски и горски площи, оказали влияние върху структурата на общинската икономика и наследените производствени традиции на местните жители;
  
• 
  протичащите демографски процеси - стойности на ключови демографски количествени и качествени показатели, териториална концентрация на населението;
  
• 
  степен на изграденост и качествени параметри на различните видове инфраструктура.
  

Към селищната мрежа на община Видин се включват 34 населени места, от които два града -общинският център - гр. Видин и гр. Дунавци, и 32 села.

Към 31.12.2014 г. съотношението между градското и селското население в общината е в порядъка на 80,3% /47 413 д./ : 19,7% /11 626 д./ в полза на градското население. Към посочената дата, в рамките на гр. Видин живеят 45 327 д., които се равняват на 95,6% градското население и 76,8% от населението на общината. Развитието на селищната мрежа в общината се характеризира с постепенно увеличаващия се дял на градското население. Успоредно с това протича процес на намаляване броя на селското население.

В периода 1934-1985 г. се наблюдава постепенно нарастване в броя на населението на местно ниво, чийто брой към 04.12.1985 г. достига 87 202 д. - най-висока стойност за периода 1934-2011 г. /77 годишен период, в който са проведени девет преброявания на населението в България/. Понастоящем се наблюдава друга вече негативна тенденция на намаление на броя на населението на територията на общината, като към датата на последното преброяване в страната, на територията на община Видин живеят 63 257 д. /четвърта най-ниска стойност за наблюдавания период/.

Най-голям брой население на територията на общинския център - гр. Видин, също се отчита към 04.12.1985 г. - 63 023 д., като към датите на следващите три последни преброявания, се наблюдава постепенен спад в броя на неговите жители. Към 04.12.1992 г. този брой е в порядъка на 62 691 д., към 01.03.2001 г. достига 57 395 д., а към датата на последното преброяване населението на града намалява до 48 071 д. Отчетеното намаление между годината с най-голям брой население /1985 г./ и годината, в която е проведено последното преброяване в страната, е в порядъка на 14 952 д., равняващи се на спад от 23,7%.

Водещата роля на областния и общински център - гр. Видин в икономическото развитие на областта поражда проявата на модела „център-периферия“ както в областта, така и в рамките на самата община. Основна причина за тези териториални дисбаланси е неравномерната пространствена организация на административните и производствени дейности, локализирани изключително в рамките на общинския център.

Според модел „Изходно състояние“ на разработената Национална концепция за пространствено развитие /НКПР/ на България за периода 2013-2025 г., гр. Видин попада в категорията на градските центрове от трето йерархично ниво, към което се отнасят центрове с регионално значение за територията на областите.

НКПР разглежда формирането на агломерационни ареали на средни градове, стеснени до обхвата на ядрото в рамките на собствената община. В Концепцията се отбелязва, че в гр. Видин се наблюдават процеси на разливане на градската територия и формиране на агломерационно ядро. Посочва се също, че при повечето от средните градове /вкл. и при гр. Видин/, агломерационните връзки са много слабо изразени, но съществува потенциал за евентуална бъдеща проява по отношение на най-близките малки населени места.

През гр. Видин преминава Западна главна меридиална ос по направление „север-юг“: Видин - Враца - София - Благоевград - Кулата, част от общоевропейски транспортен коридор № 4. Меридиалната ос е приоритет на ЕС и на Стратегията на Р. България за развитие на транспортната система до 2020 г. Развитието на Западната главна меридиална ос в северна посока, се свързва с изграждането на четирилентов скоростен път от Ботевград до Видин. През територията преминава и второстепенна паралелна ос - Дунавско крайбрежие.

Като център на агломерационен ареал гр. Видин попада сред градовете в страната, включени в програмата за интегрирано градско развитие по линия на Оперативна програма „Регионално развитие“ в периода 2007-2013 г. В разработения Интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр. Видин са определени зони, които се нуждаят от интегрирана намеса.

Анализираните в ИПГВР проблеми, съпътстващи развитието на градската територия спомагат за дефинирането на три зони със следните характерни особености:

• 
  Зона с преобладаващ социален характер: градска територия с преобладаващи жилищни функции, с концентрация на социално-икономически проблеми и лошо състояние на техническата инфраструктура, сградния фонд и жилищната среда;
  
• 
  Зона с публични функции с висока обществена значимост: концентрация на сгради с административни и обществени функции; лошо състояние на техническа инфраструктура /алеи, тротоари, осветление/; концентрация на недвижими паметници на културата; озеленени площи за широко обществено ползване; незадоволително състояние на елементите на градската среда /ниско ниво на градски дизайн/; незадоволително състояние на сградния фонд с обществени функции; ниска степен на енергийна ефективност на сградите; потенциал за икономически растеж - развитие на туризъм /конгресен, културен, поклоннически/, развитие на спортни дейности;
  
• 
  Зона с потенциал за икономическо развитие: концентрация на икономически дейности; наличие на инвестиционен интерес; наличие на свободни терени в границите на зоната; наличие на техническа инфраструктура, нуждаеща се от обновяване; необходимост от изграждане на довеждаща инфраструктура; среда с нарушени икономически показатели.
  

Бъдещото провеждане на регионалната политика в страната следва да се насочи към включването на околоградската територия, попадаща извън строителните граници на градовете, като обект на интегрирано планиране.

1. 
   Райони за целенасочена подкрепа в област Видин