Национален стратегически план за управление на утайките от ГПСОВ за периода 2014- 2020 г

Планът идентифицира недостатъците и пречките, които трябва да бъдат премахнати и преодолени, за да се осъществи въпросната цел. Разработен е практически възможен и финансово достъпен план за обезвреждане на утайките от отпадъчни води в страната в съответствие с европейските стандарти. Основните мерки са насочени към преодоляване на пречките за оползотворяване на продуктите от третираните утайки от ПСОВ, в т.ч. обучение на оператори на ПСОВ, земеделски производители и други потребители, осигуряване на качеството на продуктите и на процесите, разпространение на информация с цел подпомагане на реализацията на продуктите от утайки. Вече е изготвено ръководство в помощ на операторите на ПСОВ. Голяма част от мерките са интегрирани в НПУО с цел одобрението им на по-високо ниво – от МС, а не само от МОСВ, а от друга страна – с цел съвместяването им с други подобни мерки от НПУО, като например общи обучителни програми за земеделските производители за използване на продуктите от третиране на утайки от ПСОВ и от биоотпадъци за подобрения на почвата; проучване за поемане на функциите за осигуряване на качеството на утайките, използвани в земеделието от Националната организация за осигуряване на качеството на компоста, проектите за финансиране на бизнеса за акредитация по системите за управление на околната среда и др.

Предмет на стратегическия документ е цялото очаквано количество образувани утайки от ГПСОВ в България до 2020 г., за което са предвидени национални цели за оползотворявне и пакет от мерки за тяхното постигане в кракосрочен (до 2016 г.), средносрочен (до 2018 г.) и дългосрочен (до 2020 г.) план. Междинните години отчитат задължителното разширяване на дейностите, свързани със събирането на отпадъчни води и изграждането на пречиствателни съоръжения в населени места с над 2 000 жители, които трябва да бъдат завършени до края на 2016 г. Новата инфраструктура ще увеличи необходимостта от третиране на по-големи количества утайки след 2016 г. Планът също така взема под внимание възможностите за местни инвестиции, както и ограниченията и настоящите промени в европейското законодателство свързано с управлението на отпадъците, по – специално на управлението на биоразградимите отпадъци, с цел намаляване на депонирането и насърчаване на оползотворяването им като ресурс.

• 
  Национален стратегически план за управление на отпадъците от строителството и разрушаване на територията на Р. България за периода 2011-2020 г.
  

Анализът на съществуващото състояние на ОСР и идентифицирането на проблемите, са основа за определяне на целите в Стратегическия план и свързаните с тях мерки в Плана за действие. В него за всяка от посочените мерки са определени отговорните институции и необходимите финансови средства за обезпечаване на прилагане на Стратегическия план за периода 2011 –2020 година.

Част от мерките вече са изпълнени – приети са законови разпоредби и специална наредба за третиране на отпадъците от строителството и от разрушаването на сгради, с които са определени: отговорностите на всички участници в процеса – общински и държавни органи, строители, проектанти и консултанти в строителството; поетапните цели за оползотворяване и рециклиране; изискванията за влагане на рециклирани строителни материали в различните типове строежи; контрола; изискванията към възложителите на обществени поръчки за строителство, за предоставяне на информация и контрол. НПУО включва детайлизирани мерки, които надграждат, подпомагат и продължават изпълнението на стратегическия план за управление на строителните отпадъци до 2020 г.

• 
  Трети Национален план за действие по изменение на климата за периода 2013-2020 г.
  

Третият план за действие по изменение на климата предвижда конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове във всички сектори, като тези мерки са съобразени с политиката на страната в областта на изменението на климата и съответно с потенциала на националната икономика за редукция на емисиите. Общият ефект от предвидените мерки ще гарантира изпълнение на поетите ангажименти и постигане на правно обвързващите за страната ни европейски цели.

• 
  Актуализиран национален план за действие за управление на устойчивите органични замърсители в Р.България 2012-2020 г.
  

Стратегическата цел на плана е намаляване на риска за човешкото здраве и околната среда от устойчивите органични замърсители. В плана е осъществена оценка на състоянието, включително наличието, пускането на пазара, производството и вноса, управлението, мониторинга, информационните системи и др. Част от залежалите устойчиви органични замърсители – пестициди, които по същество са опасни отпадъци, са предмет на подробни анализи и мерки в плана. Именно залежалите пестициди са пресечната точка на двата плана, които предвиждат идентични мерки за решаване на проблема и по-конкретно износ извън страната за окончателно обезвреждане.

• 
  Оперативна програма „Околна среда 2014- 2020 г.”
  

Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ е основният програмен документ за изпълнението на националната политика в областта на околната среда. Предназначението на подкрепата в тази рамка е защитата и запазването на природните ресурси на България и подобряването на състоянието на околната среда в цялата страна.

Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ е естествено продължение на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”, като акцента по отношение подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъците в настоящия програмен период – 2014-2020 г. – е в посока намаляване на образуването на отпадъци, рециклиране и оползотворяване.

В Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета са идентифицирани 11 тематични цели (чл. 9), с които държавите членки задължително следва да се съобразят в процеса на програмиране. ОП „Околна среда 2014 – 2020 г.” е изцяло насочена към постигане на съответствие с изискванията на европейското и националното законодателство в областта на околната среда и борбата с и адаптацията към изменението на климата. Приоритетните оси на оперативната програма се насочени към изпълнението на инвестиционни приоритети, които допринасят за постигането на тематични цели 5 „Насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенция и управление на риска” и 6 „Съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност” от регламента относно общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” е изготвена в съответствие със Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. Тя е една от оперативните програми на Република България, изготвени в изпълнение на Стратегия „Европа 2020” на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Средствата по програмата са разпределени в 6 приоритетни оси, една от които е Приоритетна ос 2 „Отпадъци”. За програмата е постановено Становище по Екологична оценка №15-9/2014 на министъра на околната среда и водите. Постановено е и Решение №ЕО-5/2015 г. на ревизиран вариант на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.”, представляващ изменение на варианта на оперативната програма, който е съгласуван със Становище №15-9/2014 на министъра.

Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г”. е одобрена с решение на ЕК на 15 юни 2015 г. Периодът на допустимост на разходите по ОПОС 2014 – 2020 г. е от 01 януари 2014 г. до 31.12.2023 г.

Общият бюджет на програмата е близо 1,723 млрд. евро като помощта на Общността възлиза на 1,464 млрд. евро общо чрез ЕФРР и Кохезионния фонд.

Приоритетна ос 2 „Отпадъци” на ОПОС в програмен период 2014-2020 г. ще финансира основно дейности по изграждане на съоръжения/инсталации за третиране на битови отпадъци – инсталации за сортиране, компостиране, анаеробно разграждане и т.н.

Целта на приоритетна ос 2 е постигане на съответствие с йерархията при управлението на отпадъците съгласно Директива 2008/98/ЕО. В резултат от изпълняваните мерки ще се постигне намаляване количеството на депонираните битови отпадъци (БО) чрез повторна употреба, рециклиране и оползотворяване. Най-голям дял от депонираните битови отпадъци са биоразградимите. Инвестиционните мерки ще доведат до постепенното намаляване на количествата на депонираните и увеличаване на количествата рециклирани/оползотворени биоразградими отпадъци.

Мерките за подобряване управлението на битовите отпадъци съгласно йерархията и за изпълнение на законодателни изисквания са както следва:

 Проектиране и изграждане на центрове за повторна употреба, за поправка и подготовка за повторна употреба, вкл. осигуряване на съоръжения и техника за целите на дейността;

 Проектиране и изграждане на площадки и инсталации за предварително третиране на битови отпадъци;

 Oсигуряване на необходимото оборудване и на съоръжения и техника за разделно събиране на биоразградими и зелени отпадъци;

 Проектиране и изграждане на анаеробни и/или компостиращи инсталации за разделно събрани биоразградими и /или зелени отпадъци;

 Проектиране и изграждане на инсталации за оползотворяване на битови отпадъци – трета фаза на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община;

 Проектиране и изграждане на съпътстваща инфраструктура към описаните по-горе инсталации (напр. електроснабдяване, път, водоснабдяване), която обслужва само изгражданите обекти;

 Дейности, свързани с изпълнение на демонстрационни/пилотни проекти с цел събиране, синтезиране, разпространение и прилагане на нови, нетрадиционни успешни мерки, добри практики и/или управленски подходи в областта на управлението на отпадъците, както и въвеждане на нови технологии и организиране на информационни кампании, насочени към предотвратяване образуването на отпадъци и формирането на общество с нулеви отпадъци („zero waste“ society).

Бенефициенти по Приоритетна ос 2 „Отпадъци” на ОПОС 2014-2020 г. са общини; юридически лица със стопанска цел; структури /звена в структурата на МОСВ; юридически лица с нестопанска цел – за дейности, свързани с изпълнение на демонстрационни/пилотни проекти.

Съобразно Методическите указания за разработване на общински програми за управление на отпадъците в настоящия раздел следва да се направи преглед на изпълнението на мерките, предвидени в предходната Програма за управление на отпадъците, която за Община Опака е действала за периода 2010-2014 г. Програмата съдържа План за действие и включва основните мерки и дейности, предвидени за изпълнение на поставените цели в нея и същият е изготвен в съответствие с предложения в рамките на Проекта Инвестиционен план за управление на отпадъците в регион Борово/Бяла.

• 
  Изграждане на регионално депо за неопасни отпадъци за регион Борово/Бяла;
  
• 
  Изграждане на сепарираща инсталация на площадката на Регионално депо – Борово/Бяла;
  
• 
  Изграждане на инсталация за компостиране на биоразградими отпадъци на площадката на Регионално депо – Борово/Бяла;
  
• 
  Въвеждане на системи за разделно събиране на рециклируеми отпадъци (биоразградими отпадъци, отпадъци от опаковки, отпадъчни материали и др.);
  
• 
  Рекултивация на съществуващо депо за неопасни (битови) отпадъци, находящо се в местност „Пашавас”, землище на град Опака – все още в експлоатация.
  

Анализът на европейските и националните политики и законодателство води до следните основни изводи:

• 
  Европейските стратегически документи от последните години променят философията и подхода към отпадъците, и по-конкретно предлагат преход от целенасочено управление на отпадъците като фактор, увреждащ околната среда, към политика на предотвратяване на тяхното образуване и ефективното им използване като ресурси. Този подход цели прекъсване на връзката между икономическия растеж и генерирането на отпадъци, вредящи на околната среда и създаващи риск за човешкото здраве.
  
• 
  От приемането преди почти 40 г. на първата европейска рамкова директива за отпадъците през 1975 г., законодателството на Общността в сектора има бурно развитие през последните 15 години. От по-общи разпоредби през 70-те години, целящи намаляване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, днешният законодателен пакет съдържа конкретни изисквания и количествени цели за намаляване депонирането на отпадъци, за рециклиране и оползотворяване на специфични отпадъчни потоци и за предотвратяването на отпадъците като най-високо ниво от йерархията на управление на отпадъците.
  
• 
  Като се имат предвид предвижданията на стратегическите документи на ниво ЕС, очертаващи политиките по ефективно използване на ресурсите и околна среда по пътя на устойчивото развитие, както и работната програма на ГД „Околна среда” за преглед на политиките в сектор „Отпадъци”, може да се очакват промени в европейското законодателство, целящи още по-висока степен на защита на околната среда и човешкото здраве, както и преход от управление на отпадъците към устойчиво управление и по-ефективно използване на ресурсите, и вероятно:
  
  • 
    допълнителни ограничения относно депонирането на отпадъци до 2020 г., и с по-голяма вероятност депонирането да се ограничи само до отпадъци, които не могат да се рециклират и оползотворят, и по-конкретно ограничения за депонирането на пластмасови и/или хранителни отпадъци, а в по-далечен хоризонт – и повсеместна забрана за депониране на отпадъци;
    
  • 
    специални разпоредби за намаляване на употребата и предотвратяване на отпадъци от полиетиленовите торби за еднократна употреба;
    
  • 
    ограничения за изгаряне на отпадъци, които могат да бъдат рециклирани, като например пластмасови отпадъци, съответно въвеждане на по-високи цели за рециклиране на битовите отпадъци, особено на пластмасовите отпадъци;
    
  • 
    въвеждане на количествени цели за предотвратяване на образуването на отпадъци, особено за пластмасови, битови/хранителни и за опасни отпадъци;
    
  • 
    по-високи цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъци от опаковки, излезли от употреба електрическо и електронно оборудване, излезли от употреба моторни превозни средства и най-вече на пластмасовите отпадъци от тях, както и за батерии.
    
• 
  Националното законодателство, уреждащо обществените отношения, свързани с управление на отпадъците, се развива изключително бързо и динамично и то само от 18 години. След приемане на първия закон през 1997 г. (ЗОВВООС) се разработва и приема пълен и систематизиран пакет от правни норми, които, от една страна, хармонизират националното с европейското право, а от друга страна, въвеждат специфични национални инструменти и механизми, които да подпомогнат постигане на целите и прилагане на принципите на съответните нормативни актове.
  
• 
  Националната правна рамка е построена в цялост като логична конструкция и архитектура. Дори и прогнозите за промени в европейското законодателства да се реализират, съществуващата национална уредба може лесно да бъде допълнена. Предизвикателство в този случай ще бъдат консултациите и постигането на консенсус със заинтересованите страни.
  
• 
  Нормативните актове (законови и подзаконови) в областта на управлението на отпадъците (в т.число изготвяне на план-сметки за финансирането на дейностите; процеси по проектиране и изпълнение на СМР по изграждане на инсталации и съоръжения за третиране на отпадъци; управление на проекти, финансирани със средства от структурните фондове на ЕС и др.) са многобройни и изискващи специфични компетентности на служителите на всяка общинска администрация.
  
• 
  Община Опака е предприела мерки по отношение повишаване на административния си капацитет като е назначила служител със съответно образование, който ще подпомага кмета на Община Опака при организиране на дейностите по управление на отпадъците. Наличието на компетентни служители е предпоставка за своевременното отчитане на промени в нормативната уредба, актуализация на местни нормативни документи, и изпълнение на изискванията на законодателството в областта на управление на отпадъците като цяло.
  
• 
  Административният капацитет на Община Опака в областта на управлението на дейностите по отпадъците е недостатъчен за да изпълни всички изисквания, произтичащи от нормативната уредба и стратегическите и програмни документи в областта на УО, особено след приемане на нови нормативни уредби в областта на биоотпадъците, рециклирането на строителните отпадъци, и при отчитане на предстаощите изисквания, които ще произтекат за общинска администрация след изграждане на система за разделно събиране на битови биоотпадъци и РСУО.
  

• 
  Община Опака да предприеме действия по своевременно актуализиране на нормативни документи, програмни документи, вътрешни правила и др.
  
• 
  Да се предвидят обучения на служителите, на които са възложени дейности по управление на отпадъците, в т.число изготвяне и отчитане на план-сметките в контекста на динамично променящото се законодателство и предстоящото приемане на нова Методика за изготвяне на план-сметката с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне на размера на таксата за битови отпадъци.
  

Съгласно Методическите указания за разработване на общински програми за управление на отпадъците настоящият анализ следва да включва:

• 
  Анализ на битовите отпадъци;
  
• 
  Анализ на утайките от ПСОВ;
  
• 
  Анализ на строителните отпадъци;
  
• 
  Изводи и препоръки.
  

Съгласно Допълнителните разпоредби на ЗУО битови отпадъци са “отпадъците от домакинствата” и “подобни на отпадъците от домакинствата” (това са отпадъците, образувани от домакинствата, и отпадъците, образувани от фирми и други организации, които по своя характер и състав са сравними с отпадъците от домакинствата, с изключение на производствените отпадъци и отпадъците от селското и горското стопанство).

Количеството на генерираните отпадъци може да се разглежда като показател за това, колко ефективно е обществото, специално по отношение на използването на природните ресурси, и за избора на най-подходящи методи за третиране на отпадъците.

Анализът на състоянието и прогнозата за количествата и източниците на битовите отпадъци, образувани на територията на Р България, включва следните нива на управление на отпадъците – община, РСУО / регион (по смисъла на чл. 49, ал. 9 от ЗУО), област и статистически район. Разгледани са количествата на битовите отпадъци – образувани, събрани, повторно използвани, рециклирани, оползотворени и обезвредени.

Основните източници на информация за целите на анализа на отпадъците към Общинска програма за управление на отпадъците на Община Опака за периода 2016-2020 г. са както следва:

• 
  Общинска администрация Опака;
  
• 
  Доклад за ОВОС за „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците за регион Борово/Бяла”, 2010 г.;
  
• 
  Регионално сдружение за управление на отпадъците за регион Борово (Бяла, област Русе);
  
• 
  Национален статистически институт;
  
• 
  Евростат;
  
• 
  Изпълнителна агенция по околна среда;
  
• 
  НПУО 2014-2020 г.
  

В България няма изградена единна интегрирана информационна система с база данни, в която информацията да е систематизирана и да обхваща всички аспекти, свързани с управлението на отпадъците както в регионален аспект, така и във времеви разрез. Необходимата информация за нуждите на анализа на отпадъците се съдържа в различни документи и информационни източници, посочени по-горе. Като цяло НСИ събира и обобщава информация в областта на отпадъците във формат, изискван от Евростат, а ИАОС събира и обобщава информация, основно свързана с изискванията за докладване до европейската комисия, подготовка на специфични или годишни доклади в областта на околната среда.

През 2012 г. НСИ е провела пилотно наблюдение за 2012 г. за произхода и количествата на отпадъците, попадащи на площадките за събиране на отпадъци и обединяването им с данни от наблюдението за битовите отпадъци. Резултатите от тази разработка ще послужат за правилно определяне на количествата образувани отпадъци от бита, както и на количествата оползотворявани (рециклирани) отпадъци. В резултат на това наблюдение през месец януари 2014 г. НСИ публикува на интернет страницата си данните за количествата на генерираните битови отпадъци, както и количествата на рециклираните битови отпадъци за 2012 г. и преизчисление на тези количества за периода назад до 1999 г. За съжаление данните са само на национално равнище, като липсва дезагрегация за ниво области и общини. В тази връзка на национално равнище тенденциите в образуването на битови отпадъци са разгледани с преизчислените данни за периода 1999-2012 г. налични на национално равнище.