VIII.4.2. СЪСТОЯНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ С ВЪЗЛОЖЕНИ ФУНКЦИИ ЗА ОТПАДЪЦИ

Основните въпроси, свързани с дейността, организацията на работа, структурата и функциите на общинската администрация на Община Опака, на нейните организационни структури и административни звена се  уреждат с Устройствен правилник. Устройственият правилник на общинската администрация на Община Опака е утвърден на основание чл.44 ал.1 т. 16 от ЗМСМА, със Заповед № РД-09-58 от 28.02.2006 г. на Кмета на Община Опака. Правилникът е изменян и допълван, като последното изменение и допълнение е със Заповед №РД -09 - 257 от 03.10.2014 г. на Кмета на Община Опака.

Правилникът има за цел да осигури ефективна дейност на местната изпълнителна власт в съответствие с действащото законодателство в Република България.

При осъществяване на своята дейност кметът на Община Опака се подпомага от трима заместник-кметове – по „Регионално развитие”, „Хуманитарни дейности” и „Социални дейности”. Към момента има две дирекции – „Обща администрация” и „Специализирана администрация”, които подпомагат работата на кмета и осигурява осъществяването на правомощията му в областта на опазването на околната среда и в частност управлението на отпадъците:

• 
  Дирекция „Обща администрация”;
  
• 
  Дирекция „Специализирана администрация”.
  

• 
  Отчитане на приходите и разходите на Бюджета на Община Опака по единна бюджетна класификация;
  
• 
  Осъществяване на събирането и отчитането на местните данъци и такси;
  
• 
  Изготвяне на предложение до Общински съвет Опака с предложение за оборяване на ежегодната план-сметка за разходите, които ще се финансират от приходите от ТБО.
  

• 
  директор на дирекция „Обща администрация”;
  
• 
  старши специалист „Местни данъци и такси”;
  
• 
  гл. специалист „Касиер-събирач на приходи”.
  

В задълженията на Дирекция „Специализирана администрация” са вменени следните функции:

• 
  Осъществяване на дейностите по разработване на екологичната политика на общината.
  
• 
  Проучване на възможности за участие на общината с проекти и програми от предприсъединителните и кохезионните фондове на Европейския съюз.
  

• 
  Нормативните актове (законови и подзаконови) в областта на управлението на отпадъците (в т.число изготвяне на план-сметки за финансирането на дейностите по управление на отпадъци; процеси по проектиране и изпълнение на СМР по изграждане на инсталации и съоръжения за третиране на отпадъци; управление на проекти, финансирани със средства от структурните фондове на ЕС и др.) са многобройни и изискващи специфични компетентности на служителите на всяка администрация.
  
• 
  За подобряване на капацитета на общинските служители трябва да се провеждат обучителни програми. Като се имат предвид обаче големите предизвикателства пред местните власти относно целите за рециклиране на битовите отпадъци и за оползотворяване на биоразградимите отпадъци са необходими целенасочени и практически обучения, особено по прилагане на Наредбите за разделно събиране на биоотпадъците и за третиране на биоотпадъците, приети в края на 2013 г. (отменени с ПМС №20 т 25.01.2017 т.), за които общините нямат никакъв опит. Необходимостта от обучителни програми е посочена като най-важен фактор за подобряване на общинския капацитет по управление на отпадъците от голяма част от общините, включително за съставяне на констативни протоколи и актове при извършване на инспекции.
  
• 
  Техническият капацитет на общината при изпълнението на нейните функции е на добро ниво. Служителите на Община Опака са обезпечени с компютри, принтери, скенери, телефони, автомобили в изпълнение на ежедневната им дейност, в т.число контролните им функции.
  
• 
  Община Опака е предприела мерки по отношение повишаване на административния си капацитет, като е назначила служител със съответно образование, който ще подпомага кмета на Община Опака при организиране на дейностите по управление на отпадъците. Наличието на компетентни служители е предпоставка за своевременното отчитане на промени в нормативната уредба, актуализация на местни нормативни документи, и изпълнение на изискванията на законодателството в областта на управление на отпадъците като цяло.
  
• 
  Административният капацитет на Община Опака в областта на управлението на дейностите по отпадъците е недостатъчен, за да изпълни всички изисквания, произтичащи от нормативната уредба и стратегическите и програмни документи в областта на УО, особено след приемане на нови нормативни уредби в областта на биоотпадъците, рециклирането на строителните отпадъци, и при отчитане на предстоящите изисквания, които ще произтекат за общинска администрация след изграждане на регионална система за управление на отпадъците.
  

• 
  Община Опака да предприема действия по своевременно актуализиране на нормативни документи, програмни документи, вътрешни правила и др.
  
• 
  Да се предвидят обучения на служителите, на които са възложени дейности по управление на отпадъците, в т.число изготвяне и отчитане на план-сметките в контекста на динамично променящото се законодателство и предстоящото приемане на нова Методика за изготвяне на план-сметката с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. Повишаване на институционалния капацитет и ефективността на общинска администрация Опака е в съответствие с Приоритет 4.2. от Областна стратегия за развитие на Област Търговище 2014-2020 г.
  
• 
  Предвид демографска криза в региона – намаляване и застаряване на населението и миграция на младите хора към големите областни центрове – да се предвидят стимули и мотивация за запазване на работното място на служителите в общинската администрация.
  
• 
  Подобряване на материално-техническа и информационна обезпеченост на служителите, които са пряко ангажирани с управлението на отпадъците, в т.число изготвянето и отчитането на план-сметките.
  

Направеният анализ се основава на възприета на eвропейско ниво категория „локални почвени замърсявания”, която включва и площадките за депониране/обезвреждане на отпадъците. Въпросите, на които се цели да се даде отговор, са свързани с цялостния процес по управление на замърсените места: идентификация – проучване – ремедиация.

По дефиниция, приета в страните членки на ЕС, “почвени замърсявания с вредни субстанции от локални източници са такива места (територии), където в следствие на човешка дейност околната среда е замърсена с последствия за човешко здраве”. Това са две групи – стари отлагания и стари промишлени площадки.

Управлението на локалните почвени замърсявания (замърсени места) е поетапен процес и се финализира с ремедиация (очистване) на местата, когато негативни ефекти към околната среда и човешкото здраве са отстранени и потенциалните увреждания са минимизирани.

Източник на информация е Изпълнителната агенция по околна среда и направените от нея анализи и оценки, публикувани в Годишните доклади за състоянието на околната среда за периода 2003-2007 г., респективно докладванията до Европейската агенция по околна среда, в качеството й на Национален референтен център за докладване.

Поддържа се информация само за депата за отпадъци, подробно изложена в част II „Анализ на инфраструктурата по управление на отпадъците” във връзка с изграждане на регионалните системи за управление на отпадъците.

Казано накратко, информацията, публикувана до 2007 г., е въз основа на собствени проучвания на ИАОС, следвайки указания/ръководства на ЕАОС, като същата е непълна и неверифицирана.

Това е анализ на общинските депа за битови и строителни отпадъци с прекратена експлоатация или чиято експлоатация предстои да се преустанови до края на периода на действие на програмата.

За осигуряване на необходимата информация за анализа в тази част на Програмата са използвани:

• 
  Програма за управление на отпадъците на Община Опака за периода 2010-2014 г., приета с решение на Общински съвет – Опака;
  
• 
  Отчети на Програмата за управление на дейностите по отпадъците на община Опака, представяни до Общински съвет – Опака;
  
• 
  Кореспонденция с РИОСВ – Шумен;
  
• 
  Планове за закриване и рекултивация на депата за отпадъци, 2005 г.;
  
• 
  Заповед за прекратяване на експлоатацията на депа (сметища) за отпадъци от 16 юли 2009 г. на директора на РИОСВ – Шумен;
  
• 
  Наличие на Заповеди за определяне граници и размер на терени, подлежащи на рекултивация, заповеди за приемане на изпълнената техническа и биологична рекултивация, издадени от кмета на Община Опака – неприложимо;
  
• 
  Одобрени План-сметки за разходите по дейностите, които ще се финансират през годината от приходите от таксата за битови отпадъци и определяне размера на таксата за периода 2012 г. – 2016 г.;
  
• 
  Идеен инвестиционен проект за закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци местност „Пашавас”, землище на гр. Опака;
  
• 
  Общински план за развитие на Община Опака за периода 2014-2020 г.
  

Идентификация и инвентаризация на локалните почвени замърсявания на територията на община Опака е направена според източниците на замърсяване.

Съгласно методология на Европейската агенция по околна среда категоризацията на локалните източници се извършва според икономическите сектори и дейности:

1. 
   Индустрия: инциденти, прах, хвостохранилища, съхранение;
   
2. 
   Минна промишленост: рискът най-често се свързва със съхранението или преместването на суровината, дренаж с киселини при използването на различни химични елементи. Замърсяването на подземни води е свързано най-често с тези процеси;
   
3. 
   Управление на отпадъците;
   
4. 
   Трафик: чрез емисии (петрол, газ, гуми от ТИР, загуби, инциденти и други частици);
   
5. 
   Други: продукти, използвани върху или в почвата, частни и търговски обекти, системи за отпадни води и др.;
   

Извършва се наблюдение както на източниците, така и на самите замърсени места и съответните замърсители, като:

1. 
   Разливи на горива – (главно въглеводороди)
   
2. 
   Индустриални разливи
   

• 
  Разтворители – хлорирани въглеводороди;
  
• 
  Петролни производни – бензин, толуол, ксилен, етилен;
  
• 
  Полимеризация – феноли;
  

3. 
   Минно-добивни дейности и преработка;
   
4. 
   Пречистващи инсталации;
   
5. 
   Транспорт – тежки метали;
   
6. 
   Рафинерии и преработващи заводи – РАН;
   
7. 
   Остатъци от военната промишленост – експлозиви.
   

През 2003 г. в ИАОС започва изграждане на Национален регистър на локалните замърсявания и източниците на тези замърсявания (в 2007 г. се преустановява с оглед привеждане на дейностите съгласно Закона за почвите и Наредбата за инвентаризация и проучване на площите с увредени почви).

Следвайки изискванията на ЕАОС и съобразно с българските условия, законодателство и наличния опит в управлението на замърсените места, като предмет на националния регистър са определени следните обекти:

• 
  депа и хранилища за съхранение на битови и строителни отпадъци;
  
• 
  депа и хранилища за съхранение на производствени и опасни отпадъци;
  
• 
  обекти за добив на ПБ, депа и хранилища за съхранение на отпадъци при разкриване, добив и преработка на ПБ;
  
• 
  производствени дейности, в обхвата на IPPC и Директивата Севезо;
  
• 
  замърсени места от аварии и инциденти;
  
• 
  складовете за забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита (складове за пестициди).
  

• 
  Производствени площи или земи, върху които има или е имало закрити инсталации и съоръжения за работа с вещества, способни да предизвикат трайни изменения в качествата на околната среда. Изключват се площадки за работа с радиоактивни вещества.
  
• 
  Производствени площи или земи, върху които е извършвана дейност със застрашаващи околната среда вещества. Изключват се площадки за работа с радиоактивни вещества, събирането на отпадъчни води, наслоявания (наноси) от повърхностни води, както и събирането и използването на торове и препарати за растителна защита.
  
• 
  Производствени площи и земи, върху които се намират далекопроводни и канализационни системи, които вече не се използват.
  

Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 10 от Закона за управление на отпадъците, законът не се прилага за „отпадъци, получени от проучването, добива, преработването и съхраняването на минерални суровини и при експлоатация на кариери по Закона за подземните богатства и класифицирани като „минни отпадъци”. В тази връзка, посоченият по-долу брой на площи със съмнения за замърсяване и анализите не включват обекти за добив на подземни богатства, депа и хранилища за съхранение на отпадъци при разкриване, добив и преработка на подземни богатства (минни отпадъци).

Към 31.12.2007 г. са определени около 1 130 площи със съмнение за замърсяване, на етап „Предварителен преглед”. Незначителна част са преминали пълния цикъл на проучване (приватизирани обекти/обекти в процес на приватизация). Точна статистика ще бъде възможна след разработка и прилагане на Методика за инвентаризация, съгласно чл.13 на Наредбата за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия (Обн., ДВ №15/2007).

Фиг.VIII.5-1. Разпределение на площи със съмнение за замърсяване според категории идентифицирани потенциални източници за замърсяване на почвите, 2007 г.	Фиг. VIII.5.-2. Разпределение на източниците за локално почвено замърсяване според категория промишлена дейност, 2007 г.

Националното законодателството в областта на закриването и рекултивацията на нарушени терени (в частност депа за отпадъци) е непълно и противоречиво.

В настоящата част от Анализа е направен кратък преглед на приложимите нормативни документи при осъществяване на дейностите по рекултивация на депа за отпадъци и тяхната взаимообвързаност и последователност при изпълнението им.

Законови изисквания

Законовите изисквания, свързани с извършване на дейности по рекултивация на депа за отпадъци са регламентирани основно в три закона (и съответните подзаконови нормативни актове към тях – наредби, правилници), както следва:

• 
  Закон за устройство на територията;
  
• 
  Закон за управление на отпадъците;
  
• 
  Закон за опазване на земеделските земи.
  

Законът за управление на отпадъците и Наредба №6 / 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци също определят ред, по който се приемат рекултивираните площи – съгласно чл.42, ал.2 от горепосочената наредба „Депото или участък или клетка от него се считат за закрити единствено след писмено потвърждение от компетентния орган до оператора въз основа на извършена проверка на място и оценка на изпълнението на плана за закриване на депото...”.

Депата за отпадъци са обекти, подлежащи на рекултивация, съгласно друг нормативен акт – Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ – изискване на чл.11, ал.1) и Наредба №26 за рекултивация на нарушени терени, поддържане на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворява на хумусния пласт (чл.2, ал.1 от наредбата).

Съгласно чл.11, ал.1, т.2 от Закона за опазване на земеделските земи на рекултивация подлежат: сгуроотвали, хвостохранилища, сметища и други депа за отпадъци. Рекултивацията се извършва въз основа на предварително изготвен, съгласуван и одобрен проект, който е неразделна част от проекта за изграждането на обекта. Съгласуването на проекта за рекултивация се извършва от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице, а когато с проекта се предвижда рекултивация на земя за земеделски нужди и/или за рекултивиране на нарушени терени в горски територии – и от министъра на земеделието и храните.

За депото, което подлежи на рекултивация, следва да има одобрен инвестиционен проект, изготвен е окончателен доклад за оценка съответствието на проектната документация и има влязло в сила Разрешение за строеж, издадено от главния архитект на съответната община.

Съгласно разпоредбите на Наредба №26 за рекултивация на нарушени терени, поддържане на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворява на хумусния пласт Рекултивацията на нарушени терени обхваща комплекс от инженерни, мелиоративни, селскостопански, горскостопански и други дейности, изпълнението на които води до възстановяване на нарушените терени и до подобряване на ландшафта. С рекултивацията се възстановява годността на земята за земеделско или горскостопанско ползване. При невъзможност се създава друг вид ползване, като се оформя подходящ ландшафт.

В Наредба № 26 и в Правилника за прилагане на закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ) са разписани правилата и етапите, по които се осъществяват рекултивационните дейности.

Когато възникне необходимост за рекултивация на нарушен терен, се отправя искане за назначаване на комисия за определяне на размера и границите на терена. Когато предлаганата за рекултивация земя е общинска собственост, собственост на физическо или юридическо лице и когато рекултивацията ще се извършва със средства от общинския бюджет комисията се назначава от кмета на общината.

Комисия, назначена със Заповед на Кмета на Общината извършва оглед на място на терена, подлежащ на рекултивация и след запознаване с документацията (скици и актове за собственост на имотите) изготвя протокол. С протокола се определя размер на терена, подлежащ на рекултивация.

Извършената техническа рекултивация се приема от комисия, която се назначава от кмета на общината – когато рекултивираният терен е общинска собственост или е собственост на физически или юридически лица (чл. 23, ал.1, т.1 от ППЗОЗЗ). Съставът на комисията за приемане на техническата рекултивация е същият, както комисията определила границите и размера на терена, подлежащ на рекултивация, като в състава й се включва и представител на изпълнителя на техническата рекултивация.

След приемане на техническата рекултивация и одобряване на протокола от кмета на Общината се съставя акт Образец 15 (на основание чл. 176, ал. 1 ЗУТ). Акт Образец 15 се подписва от възложителя, проектантите по всички части на проекта, строителя, лицето, упражняващо строителен надзор, и от технически правоспособните физически лица към него, упражнили строителен надзор по съответните части. Този акт е основание за съставяне на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор. С този акт се извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя.

Комисия, назначена със заповед от кмета на Общината (на снование чл. 23, ал.1, т.1 от ППЗОЗЗ) приема биологичната рекултивация, като преди приемането на биологичната рекултивация се представя одобрен протокол от приетата техническа такава за обекта.

Съгласно правната норма на чл.178, ал.3, т.2 от ЗУТ строежите не се въвеждат в експлоатация, когато не е реализирано озеленяване по одобрения проект.

Въвеждането на обекта в експлоатация се осъществява след изпълнение на залесителните мероприятия през първата година, след изпъленение на биологична рекултивация (мероприятия, придвиждащи затревяване, торене, поливане и косене без изнасяне на откосите).

Лицето, упражняващо строителен надзор по време на строителството, изготвя окончателен доклад до Възложителя и технически паспорти.

Приемане на изпълнената биологична рекултивация се извършва от комисията, приела техническата рекултивация.

Протокол за установяване годността за ползване на строежа (Протокол Образец 16) се съставя от определените лица от началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) или от упълномощено от него лице със заповедта за назначаване на Държавна приемателна комисия по реда на Наредба №2 от 2003 г. за разрешаване ползването на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

Началникът на ДНСК или упълномощено от него лице в срок до 5 работни дни от представянето на Протокол Образец 16 на Държавната приемателна комисия издава разрешение за ползване (или отказва издаване на разрешение за ползване на строежа с мотивиран писмен отказ).

Гаранционните срокове за изпълнените строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти са съгласно Наредба №2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (обн., ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г., посл. изм. ДВ бр.98 от 11.12.2012 г. (чл. 160, ал. 3 от ЗУТ „За осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация (ползване) с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти”.). Гаранционните срокове започват да текат от деня на въвеждането на строителния обект в експлоатация (издаване на разрешение за ползване на обекта) – чл.20, ал.3 от Наредба №2/2003 г.

Минималните гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти за пречиствателни съоръжения и депа за твърди битови отпадъци – 5 години (чл.20, ал.4, т.6 от Наредба №2/31.07.2003 г.).

Появата на дефекти се установява и същите се отстраняват по реда на раздел V на Наредба №26/1996 г. – чл.19, ал.2 и ал.3.

Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2002 г.) Техническата рекултивация, подобряването на земи и оползотворяването на хумусния пласт се приемат едновременно с приемането на съответния обект или като самостоятелен етап по реда, посочен в Правилника за прилагане на Закона за опазване на околната среда;

(2) Появилите се дефекти в техническата рекултивация се установяват от комисията, приела рекултивираната площ.

(3) През първите 5 години дефектите се отстраняват от инвеститора на обекта, респ. изпълнителя на техническата рекултивация.

Съгласно Закона за почвите, глава IV и Наредбата за инвентаризация и проучване на площите с увредени почви, възстановяване на нарушени функции на почвите, рекултивация на нарушени терени (Обн. ДВ. бр.15 от 16 февруари 2007 г.) ИАОС следва да разработи Методика и поддържа регистър на площите с увредени почви, който съдържа информация за местоположението, източника на увреждане, вида и площта на увреждането, оценката на риска и изразходваните средства за проучването и възстановяването им (чл.21 от ЗП). Това до момента не е направено и в резултат не се извършват проучвания и публикуват данни.

Етапите на приемане на рекултивираните площи, от момента на приключване изпълнението на техническата рекултивация, се извършват в следната последователност:

1. Издава се заповед на кмета на Общината за назначаване на комисия, която да приеме техническата рекултивация. Изготвя се протокол за приемане на техническата рекултивация, който се подписва от членовете на комисията и се одобрява от кмета на Общината.

2. Съставя се Акт Образец №15 по реда на ЗУТ и Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

3. Приемане на изпълнената биологична рекултивация – Комисия, определена със заповед на кмета (да приеме техническата рекултивация) приема изпълнената биологична рекултивация. Изготвя се протокол, същия се подписва от членовете на комисията и се одобрява от кмета на Общината.

4. Издаване на технически паспорт (задължение на лицето, осъществяващо строителен надзор).

5. Назначаване на Държавна приемателна комисия от Дирекция национален строителен контрол за подписване на Акт Образец №16;

6. Съставяне на Акт Образец №16 по реда на ЗУТ и Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

7. Издаване на разрешение за ползване за обекта от началника на ДНСК (или упълнено от него длъжностно лице).

8. Стартиране на процедура по закриване на депото по реда на чл.42, ал.2 от Наредба №6/27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Регионална инспекция по околна среда и водите извършва проверка на място и писмено потвърждава със свое решение, че депото се счита за закрито.

9. Отстраняване на дефекти – за срок от 5 (пет) години, при необходимост.

10. Поддържане на биологичната рекултивация – обичайно за срок от 3 (три) години.

След приключване на рекултивационните дейности оператора на депото (собственика на депото или друго лице, на което е възложена дейността по стопанисване и експлоатацита му) ще извършва мониторинг съобразно изготвен План за контрол и мониторинг на депото, който ще бъде представен за одобрение от РИОСВ – Шумен Периодът на изпълнение на мониторинга е 30-годишен.