Подобряване управлението на отпадъците

3.7. Подобряване управлението на отпадъците

За да се изпълнят задачите от Националната програма по управление на отпадъците, относно изграждане на Регионално депо за твърди битови отпадъци общините Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Елена, Златарица и Стражица се обединиха в Сдружение ”За чисти селища”. Сдружението ”За чисти селища” е регистрирано на 15.02.2005 година и неговата основната цел е обединяване на шестте общини Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Елена, Златарица и Стражица за изграждане на Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Елена, Златарица и Стражица. Подцелите, които Сдружението си е поставило са:

1. 
   Да разработва и актуализира стратегия, регионална програма за управление на отпадъците, обхващаща управление на ресурсите, инвестициите и средствата, и общи системи за управление на регионални и местни услуги по управление на отпадъците
   
2. 
   да взаимодейства с МОСВ и МРРБ , за изпълнение на нормативните задъления и за съвместно определяне и решаване на общите проблеми в областта на околната среда
   
3. 
   да представлява общите интереси на Сдружението пред правителствени организации, финансиращи институции, агенции за безвъзмездно финансиране, международни институции и да осигурява тяхната подкрепа. Дейността на Сдружението е обществено полезна и предмета на дейност се състои в опазване, защита и устойчиво развитие на околната среда на територията на шестте общини.
   

1. 
   Разработване и реализиране на регионална политика, стратегия, програма и пътища за реализацията за управление на отпадъците;
   
2. 
   определяне на основните технически и финансови данни, необходими за разработването на проекти;изготвяне на концепции и идейни проекти; набиране на информация за същността и управлението на проекти, техническо сътрудничество и консултации относно разработването на стратегии и програми за общините-членки съгласно нормативните изисквания и изискванията на донорите и частните финансиращи агенции.
   
3. 
   гарантиране на прозрачност, икономическа и екологична устойчивост на проектите, съгласно изискванията на финансиращите институции;
   
4. 
   управление на получените средства от донорни агенции, в съответствие с техните изисквания;
   
5. 
   разпределение по взаимно съгласие между общините - членки на общите разходи за регионалните услуги по отпадъците според броя на населението по актуални данни по постоянен и настоящ адрес;
   
6. 
   определяне и осигуряване на средствата за административно и финансово управление на Сдружението и дяловото участие на общините според броя на населението по актуални данни по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.
   

Органи на Сдружението са Общото събрание и Управителен съвет. Върховен орган е Общото събрание. Заседанията на Управителният съвет се свикват и ръководят от Председателя. За заседанията на УС се води протокол в специална книга. Сдружението избира технически секретар. Сдружението приема Правила и ред за извършване на обществено полезна дейност.

За краткия период от създаването си, Сдружението има проведени заседания, на които са проучени няколко варианта за преработка и оползотворяване на отпадъците, които се прилагат в европейската практика. Пред Сдружението са изнесени презентации на различни технологии и съоръжения за обезвреждане на отпадъците като например процеса ЕСОМ представена от британеца Рой Уоткин, инсталация за преработка на битови отпадъци на американската компания ”Лайф Енерджи”, система за пакетиране на отпадъци - Холандия, технологията ОКСАЛОР - Франция и др. Кметовете на шестте общини са категорични в мнението си, че генерално трябва да се промени посоката на действие в смисъл не депо, а модерна инсталация за обезвреждането на боклуците, която е необходима на този гъсто населен район. Знаейки, че няма да се ползват пари за такава инсталация от държавата и еврофондовете, те решиха да потърсят частно партниране за да решат този проблем Още повече, че задължително изискване на ЕС към страните членки е да се депонират предварително обработени и минимизирани отпадъци, така че България трябва о време да се съобрази с това.

Кметовете на общините членки на Сдружението посетиха работещо предприятие за преработка на битови отпадъци чрез ръчно сепариране на отпадъците в гр. Хайфа и съвременно депо в гр. Бершеба – Израел, както и предприятие за преработка на отпадъци ОКСАЛОР гр. Лезе – Франция.

За да отговорим на изискванията на съвременното законодателство в областта на управлението на отпадъците е необходимо:

1. Снабдяване с програмен продукт, който дава възможност автоматично да се поддържа база данни, да се планират дейностите, и да се пресмята размерът на такса БО.

2. Оптимизиране на използването на постъпленията /от такса БО и поддържане на чистотата на населените места/ и получените средства от наложените санкции. Създаване на финансов механизъм за по ефективно разходване на средствата и осигуряване на постъпления за поддържане на чистотата на населените места.

3. Консултативният съвет по опазване на околната среда, да подпомага общинското ръководство при планирането и развитието на дейностите по отпадъците и контрола по изпълнение на общинската програма по околна среда /плануваните дейности по компоненти/.

4. Създаване на нормативна база на общинско ниво, позволяваща eфективно санкциониране на нарушителите – длъжности, фирми, граждани, които замърсяват населените места или носят отговорността за нарушенията.

5. Регламентиране в общинските наредби за чистотата на населените места на конкретни длъжностни лица отговорни за почистването на всички публични места на територията на общината.

6. Подобряване на чистотата във всички населени места

7. Поетапно почистване и закриване на старите замърсявания с отпадъци.

8. Поетапно закриване и рекултивация на сметищата по населени места.

Общините са задължени в срок до 31 март 2005 година да изготвят и представят на РИОСВ В.Търново - План за привеждане на депото в съответствие с изискванията на Наредба 8 от 2004 година. Към настоящия момент всички общини от Сдружението имат одобрени от директора на РИОСВ планове, които в момента се изпълняват. В тези планове са включени всички дейности по ангажиментите, поети от РБългария за прилагането на Директива 1999/31/ЕС. Тези директива предявява специфични изисквания за технологията по депонирането и екологосъобразното обезвреждане на отпадъците.

9. Създаване на механизми за функциониране на система за разделнто събиране.

10. Създаване на условия за прилагане на европейското екологично законодателство в областта на ООС.

11. Подобряване на административния капацитгет по прилагане на нормативните актове в областта на опазването на оклоната среда.

12. Повишаване на обществената култура и съзнание по проблемите на околната среда.

13. Привличане на обществеността в процеса на вземане на решения чрез взаимодействие с НПО.

За постигането на устойчиво икономическо развитие на Общината основен дял ще заема инвестиционната програма, която ще обхваща по-дългосрочен период с ясни приоритети и мерки за постигане на поставените цели.

В миналото са използавни за сметища терени най-често долини, кариери, заблатени низини които се запълват с боклуци без всякъкви мерки на предпазване от замърсяване. Това са отмиване на веществата от боклуците и замърсяване на грунтовите води, образуване на метан и пропадане на земята. Най-сериозният от тях е замърсяването на грунтовите води. При просмукването на водата през какъвто и да е материал в нея обикновено се разтварят и изнасят различни химични вещества. Когато такава вода премине през необработените отпадъци, се образува особено отровен филтрат, в който с остатъците от разлагащата се органика присъстват и желязо, олово, живак, цинк и други материали от ръждасващи консерви, използвани батерии и други ел. прибори при това подправено с оцветители, пестициди, миещи препарати и др. химикали. Замърсената вода попада директно в в подземните хоризонти. Замърсените грунтови води са заплаха за здравето на човека и очистването им може да излезе много по-скъпо като последствие от евтиния способ на зариване на боклуците. В зарития боклук няма достъп на кислород, разлагането на отпадъците е анаеробно, при което се отделя биогаз, 2/3 от чиито състав е лесно възпламеним метан.

Новите депа трябва да се изграждат на високи места с дълбоко залягане на грунтовите води. По периферията на сметището трябва да бъдат монтирани тръби за събиране на замърсената вода, а неговото дъно следва да се покрие с водонепроницаем слой - глина и стъкловлакна с дебелина не по малка от 20-30 см. Върху него се нарежда слой чакъл и пръст с дебелина 20 см и най-отгоре слой от порест грунд. По този начин замърсената вода, достигайки водонепроницаемия слой, се стича през чакъла в система от колектори, които я отвеждат в резервоар за събиране, където тя се очиства. Слоят от чакъл служи и за отвеждане на образуващия се метан. По периферията на сметището се правят мониторингови сондажи за периодичен контрол на качеството на грунтовите води.

Стойността на зариването на отпадъците непрекъснато расте, тъй като нарастват екологичните изисквания към това. За да се реши проблема е необходимо рециклирането на отпадъците да заема едно от най-важните неща в системата за управление на отпадъците на територията на нашата община. Още по-вече, че се очаква приемането на закон за задължително рециклиране.

В световната практика се използват много методи за управление на отпадъците.

Община Златарица е ориентирана към постепенно въвеждане на система за управление на отпадъците, която да осигури минимално влияние върху околната среда като:

1. 
   организирано събиране от всички населени места в общината;
   
2. 
   изграждане и експлоатация на инсталация за обезвреждане и оползотворяване на отпадъците.
   

• 
  Всеки българин генерира годишно около 500 кг твърди битови отпадъци - за сравнение средният жител на Западна Европа около 550 кг въпреки разликите в жизнения стандарт.
  
• 
  В България всяка година се натрупват 12 млн.тона боклуци;
  
• 
  Само 30 предприятия у нас създават 97 % от опасните отпадъци, които тровят България.
  

• 
  Битови отпадъци (БО);
  
• 
  Строителни отпадъци (СО);
  
• 
  Производствени отпадъци (ПО);
  
• 
  Опасни отпадъци (ОО).
  

“Битовите отпадъци” са отпадъците, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административните, социалните и обществените сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговски обекти и съпътстващи производството занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.

Източник на данни за битовите отпадъци е Общинската администрация, в чиито функции е дейността по тяхното управление. Количеството на събираните отпадъци се оценява косвено, по разчетен път, на база на транспортните документи. Липсата на кантари на съществуващото депо затруднява точното определяне на количествата отпадъци, постъпващи за депониране.

Битовите отпадъци се складират в съдове за смет на изградени специални контейнерови площадки по схема определена от комисия назначена със Заповед на Кмета на общината. Периодичността и границите на събиране на отпадъците се определя всяка година със Заповед на Кмета на общината по реда на изискванията на Закона за местните данъци и такси. Сметосъбирането, сметоизвозването и обезвреждането на битовите отпадъци се финансират от такса ”битови отпадъци”.

Основен показател при дефиниране на количествата генерирани битови отпадъци е съответната норма на натрупване, показваща количеството отпадък, което се генерира от един човек за една година (м³ / жител за една година).

Общите норми на натрупване се използват при планиране на работата и необходимите средства за третиране на битовите отпадъци, за определяне на необходимата транспортна техника и за оразмеряване на проектираните съоръжения за тяхното обезвреждане. Общите норми са годишни и средноденонощни, като годишните се използват при определяне на мощността и производителността на съоръженията за обезвреждането или преработката на отпадъците, а средноденонощните – за оразмеряване на транспортните средства и оборудването за събирането и кратковременното съхранение на отпадъците.

Нормата на натрупване зависи от следните фактори:

а) степен на благоустрояване на сградите (отоплителна система, наличие на електрически печки, водопровод и канализация, наличие на сметопроводи);

б) големината на населеното място;

в) вида на използваното гориво при местно отопление;

г) културата при производство на предмети;

д) културата в търговията;

е) развитие на заведенията за обществено хранене и битовите услуги;

ж) използване на разделното събиране на отпадъците;

з) климатичните условия;

и) жизнен стандарт на населението.

При използване на газови или електрически печки се изключва възможността за отпадане на пепел и сгурия, а също така и на възможността за изгаряне на горимите части на отпадъците, съставляващи от 15 до 50 % при местното отопление. Това увеличава количеството на леките съставящи (хартия, пластмаса) и обема на отпадъците, а намалява обемното тегло.

Големината на населените места също влияе на нормата на натрупване. При по-големите градове тя е по-голяма, което се дължи на по-добрата благоустроеност и сравнително по-високия стандарт.

При местно отопление, отпадъците са в зависимост от използваното гориво, като при използване на дърва отпадъците не превишават 2-3% от тяхното тегло; при антрацит – 10-15% и при лигнитни въглища до 25-30% от теглото им.

Нормите на натрупване на битовите отпадъци се определят периодично, но не по-рядко от 1 път на пет години. Замерванията се извършват сезонно в течение на 1 година. Продължителността на проведените замервания се приема: при ежедневно транспортиране – в течение на 7 дни, при извозване през 1-2 дни – по 10 дни в месеца.

Нормата на натрупване на битови отпадъци за един човек в денонощие, в обемни показатели, се получава като се раздели целия обем на изхвърляните отпадъци от дадения обект на броя на разчетните единици и дните между транспортирането на отпадъците.

Теглото на натрупаните отпадъци се определя от разликата в теглата на натоварената и разтоварената машина при теглене на автомобилен кантар. При необходимост от планиране на дейности в областта на управление на отпадъците се прогнозира тяхното количество, въз основа на прираста на населението и нормата на натрупване. Прирастът на населението е съобразно демографските прогнози, а нормата на натрупване може да се определи по формулата:

м³/жит/год.

където:

b^’ – максималната възможна стойност (ординатата на асимптотата, равна на b_n при n  по логистичната крива) на нормата. Приема се 5 м³/жит/год.;

е – основа на натуралните логаритми;

а – показател, равен на b_n при n = 0;

x – коефициент, показващ темпа на нарастване на показателя, зависещ от местните условия;

n – периода, за който се изготвя прогнозата, в години

Обикновено годишния темп на нарастване на отпадъците е 3-8%. С оглед на условията в нашата страна, може да се приеме х  0,05.

Когато няма измервания за нормата на натрупване за даденото населено място или регион, могат да се използват данните от следната Таблица :

От проведените досега изследвания, за основна част от общините нормата на натрупване се движи между 0,5 и 2 кг/жит/ден.

За предварително определяне на количествата на отпадъците могат да се ползват стойности за норма на натрупване по данни от проведени изследвания в страната или по литературни данни. Но за гарантиране успешното реализиране на проекти в областта на управление на отпадъците от съответните населени места е необходимо да се извършат целогодишни реални наблюдения за норма на натрупване и състав на отпадъците.

Нарастването на количеството на отпадъците може да се приеме в размер до 20% от нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) за съответната година. Независимо от горния анализ трябва да се подчертае, че количествата на образуваните битови отпадъци ще нарастват в резултат на очаквания икономически разтеж, повишаването на доходите и потреблението в домакинствата.