Глава Тринадесета – Любовта и Отъждествяването

Глава Тринадесета – Любовта и Отъждествяването

Когато учениците се концентрират в Учителя си, те получават еманациите му на чистота и светлина, но, повярвайте ми, това не е много щастлива ситуация за Учителя, защото какво получава той в замяна? Измежду учениците му често има жени, които никога не са се научили да контролират чувствата си и го обсаждат с най-глупави и противни мисли и желания. Но тъй като Учителят предварително се е приготвил за жертвите които ще бъдат изисквани от него и се е научил да трансформира и сублимира всичко, той приема ситуациите без да се оплаква и по този начин съумява да помогне на учениците си.

Вие си нямате на представа за размера на жертвата, която Учителят приема при общуването си с хората. А от тях самите не се иска никаква жертва. Напротив, когато имат Учител, те се ползват по всякакъв начин, защото могат да се освободят от несъвършенствата и замърсеностите си и да пият чиста вода от ръцете на Учителя си. Но за Учител, Светец, Посветен, да бъде измежду обикновените хора е невероятна жертва защото по такъв начин той непрестанно губи нещо. Или нека по-добре да кажем че той постоянно дава, дарява нещо. За щастие, тъй като е в постоянен контакт с Небесата, той също така постоянно получава отгоре: ако единственият живот който получаваше беше отдолу, той много бързо би станал същият като всички останали. Посветеният дава на низшият план и получава на висшият, а учениците постоянно черпят и така непрекъснато стават по-чисти, по-интелигентни и по-знаещи. И всички тези качества идват от техният Учител.

Това трябва да ви изясни въпроса за любовта и да ви покаже защо любовта е нужна. За да обичате порочен или слаб човек трябва да бъдете много високо еволюирали, в противен случай няма да знаете как да му дадете великолепните си дарове без да получите в замяна неговите слабости и пороци. Това е много трудно да се направи. Никой не ви спира да обичате тези които са на по-ниско стъпало в стълбицата на еволюцията, но е за предпочитане да отдадете любовта си на тези, които са по-напреднали от вас. Когато станете толкова богати, силни и просветлени, че вашите богатства просто преливат от вас, ще можете да давате на тези които стоят по-ниско от вас. Но докато не сте толкова състоятелни, аз не ви съветвам да обменяте любовта си с по-нискостоящи от вас същества, защото рискувате да получите в замяна множество нечисти и зловредни елементи.

Ангелите и Архангелите, Божествата и самият Бог ни обичат, но все пак са неизмеримо над нас! Свети Йоан казва: “И Бог толкова възлюби света, че изпрати единственият си Син.” Значи Бог ни обича. И ако Господ ни обича, защо ние да не обичаме тези които стоят на по-ниско стъпало на еволюцията или дори кучетата, котките и конете? (В интерес на истината, много хора обичат повече животните отколкото събратята си!) Често е трудно да обичаме по-издигнати от нас хора. Ние ги уважаваме, оценяваме ги и им се възхищаваме, но не ги обичаме. За нас е много по-лесно да обичаме някой който е на нашето ниво.

Но, както може би сте забелязали, има различни аспекти на въпроса. В случая когато обичате тези които са по-ниско от вас, вие искате да ги защитите, нахраните и да се грижите за тях, но нима искате да станете като тях и да загубите всичко което вече сте постигнали? Не, вие ги обичате, но не искате да се идентифицирате с тях. Да речем че кучето ви е болно: вие ще се тревожите за него, ще направите всичко което е по силите ви за да спасите живота му и ще се грижите за него ден и нощ. Това разбира се е любов, но това не значи че искате да станете като кучето си и да живеете по начина п който то живее. Вие знаете че то е мръсно и не го искате на масата или в леглото си! Вие го храните и галите и после го пращате да спи в ъгъла му. Очевидно вие нямате намерение да се отъждествявате с него.

Но какво е любовта? Ние казахме че любовта е да се слеем, да се отъждествим с любимият си. Да обичаме означава да се стремим да станем едно цяло с обекта на любовта си, но естествено ние нямаме желание да бъдем като съществата от по-нисък порядък и още по-малко да се отъждествим с тях, да станем едно цяло с тях. Но когато обичаме същество от по-висок порядък, ние не искаме нищо друго освен да се уподобим на него, да станем толкова красиви, умни и силни като него. Това е истинска любов. Дори да се проявява като уважение, възхита и висока оценка, факта че искаме да бъдем като него означава че това е истинска любов. Когато любовта е истинска, тя винаги е придружена от желанието да се слеем с любимия си. Това значи че можем истинско да обичаме сам тези които са по-извисени, напреднали и благородни от нас: човек винаги иска да се отъждестви с Ангел, Мъдрец, Посветен или Божество, но колкото и привързаност и уважение да изпитвате към някоя буболечка или червей, никога няма да искате да станете като тях.

Хората от изтока и запада са различни в много отношения и ние сме толкова свикнали с една от тези разлики, че повече не я забелязваме: отношението на ориенталците към Духовният Учител. За ориенталците Учителят е толкова важен, че само знанието че той съществува е достатъчно да промени живота им. Често Учителят им дори не ги забелязва и почти не говори с тях, но те знаят че той съществува и прогресират неимоверно защото го обичат, вярват му и са свързани с него. Те знаят че когато ученикът обича Учителят си, той получава нещо от неговите качества, добродетели и духовни енергии, така че малко по малко се уподобява на него.

На запад такава психика е рядко явление. Когато имат Учител, те вместо да му вярват се съмняват в него, критикуват го и му се карат. О, разбира се, не външно, но вътрешно, в главите си! Те се нуждаят от мишена и техният Учител става такава мишена. Те се опиват да спорят с него. Да, но това е много опасно отношение, тъй като така ученикът не само се лишава от мира, знанието и радостта на Учителят си, възпрепятствайки собствената си еволюция, но Небето ще ги накаже за провала им да се възползват от дадените им добри условия. Ако това е отношението ви, по-добре да нямате Учител. Ако решите да имате Учител, най-малкото което се иска от вас е да имате подходящото държание към него. Ако това би променило отношението ви, аз бих предпочел да напуснете и да следвате друг Учител. Но въпроса е не толкова да имаме различен учител, а различно отношение. И ако трябва да имате различно отношение, то не е заради Учителя ви, а заради вас самите. Дали го уважавате или не, дали го обичате или не, за него няма значение защото той еднакво лесно може да си служи и с едното и с другото отношение. В интерес на истината, той ще бъде малко разочарован да види че съкровищата които е натрупал през вековете и сега ви предлага в името на вашата собствена еволюция не са оценявани. Но той ще трансформира разочарованието си и единствените които ще загубят ще сте вие.

Ако някой постоянно е в конфликт с Учителят си, по-добре и за двете страни ще е той да не бъде негов ученик повече, тъй като такава ситуация не може да бъде от полза нито за ученика, нито за учителя, който търси хора готови да приемат съветите му, работници желаещи да бъдат наети за Божествената работа. Така че, мили братя и сестри, все още имаме нужда от разширяване на кръгозора си. Мнозина съвсем не са наясно какво представлява Духовният Учител.

В семейството всичко се върти около бащата, главата на семейството. Ако другите членове на семейството не са в съгласие с бащата, започват безкрайни спорове, настъпва дисхармония и семейството се разпада. Същото важи и за всяка държава: ако главата не е на мястото си, настъпва хаос. Дори гангстерите и животните знаят това и винаги приемат някого за водач. Ако дори те са го разбрали, как тогава интелигентните хора не могат да разберат че в духовният живот също е нужен водач, който всъщност е незаменим? Без глава, без водач се възцарява хаос и все пак всички правят всичко възможно да му противоречат. Учителят, тоест духовният водач е истински лидер, защото знае стойността на божествената работа и винаги е в контакт с Небесата. Дори ако неговата работа го принуждава да отсъства от колективният живот, той продължава да бъде във връзка с Небето, както с братята и сестрите си. Когато той отсъства, винаги чрез него се проявяват Небесни същества които го представят и поддържат колектива. Главата, тоест Учителят никога не отсъства напълно, защото винаги е заместван от висши същности. Ако обича и вярва на Учителя си абсолютно, ученикът няма какво да загуби, но ще бъде поддържан, просветляван, оживяван и ще му бъде помагано постоянно, ако не директно от Учителя му, то от съществата с които той е непрестанно свързан и които винаги са готови да услужат. Много ученици са преживявали това лично. Понякога, когато съм бил зает с нещо и дори не съм знаел за проблемите им, те са получавали помощ като са си мислели че тя идва от мен. Но това не сам бил аз, а тези приятели от невидимият свят които са се проявили чрез мен. Тези същества нямат никаква суета или гордост, така че не ги притеснява факта че трябва да се проявят чрез мен за да помогнат на братята и сестрите в нужда. И аз винаги съм последният който научава за това!

Но трябва да знаете че за да получите помощта на Учителя си, трябва да го обичате и да му вярвате, в противен случай, дори и да исках, съществата от горе щяха да ми забранят да ви помогна. Те казват: “Тези хора не знаят как да мислят, как да обичат – те не заслужават помощ!” Да, Небето няма полза от отношение в което отсъстват любовта и доверието. Лично аз, понеже съм добросърдечен, си казвам: “Е, няма значение, те са още млади, ще се научат!”, и продължавам да приемам братя и сестри и да им помагам. Но Небесните същности не са толкова толерантни. Те ми казват: “Не, не, те трябва да се научат да уважават Вселенският ред, да имат респект към водача.” И понеже аз съм само представител на Някой или Нещо, ако не можете да ме обичате и уважавате, обичайте Него и ще видите че Той знае как да ви се отблагодари.

Бонфен, 14 юли, 1973 

Допълнителни бележки

Казано е че тези които се обичат стават едно, една плът. Да, но това е вярно само ако вибрациите на техният вътрешен, психичен, емоционален живот са в хармония, и в такъв случай това е вярно дори ако те не се докосват физически. И този вид единение е възможен не само с една жена или един мъж, но с всички жени и мъже по света които в момента вибрират на същата честота. Това е колективен съюз с необикновена сила.

Това важи и за порочният престъпник, който се привлича към жена подобна на него: те вибрират в честотата на същото престъпление, същата измама, същата похот и по този начин са едно цяло с тези които споделят същите пороци. Цялото войнство от зли сили, включително самият ад се проявява чрез тази двойка. Същото се отнася и за противоположният случай. Ето защо ученика трябва добре да размисли преди да се свърже с някого в любовна връзка или брак. Не е достатъчно само да сте привлечени към някого, но преди да се свържете с него трябва да знаете какво представлява, защото при единението си с него ще се свържете или с Небето или с ада.

Севр, 3 януари, 1967