Глава Четиринадесета – Задачата на Ученика

Глава Петнадесета – Отворете се за Хората

Познавам твърде много хора които постоянно се оплакват за едно или друго, и аз винаги съм стигал до заключението че причината за нещастието им е в собственото им отношение. Те не са способни да бъдат по-отворени, да обикнат другите, да помогнат с окуражителна дума или утеха. Те не знаят как да дават и винаги очакват другите да направят първата стъпка. И когато хората са заети със собствените си грижи и не могат да им обърнат внимание, тези приятели горчиво се оплакват: “Никой не идва да ме види, никой не ме обича, никой не се интересува от мен ни най малко!” Но откъде накъде те трябва да очакват другите да ги обичат и да ги е грижа за тях? Такива хора винаги ще бъдат нещастни докато не осъзнаят че няма закон който да задължава хората винаги да ги глезят и да ги поставят в центъра на вниманието си. Например вижте какво става с децата: докато са малки, родителите им правят всичко за тях – мият ги, обличат ги и ги хранят, носят ги на ръце. Но по-късно, когато детето порасне, то трябва да ходи на собствените си два крака и само да се храни и облича. Говорейки символично, ученика започва от позицията на дете: Учителят му се грижи за него, носи го в ръцете си и му дава сдъвкана храна в устата. Но Учителят не може да носи ученика в ръцете или на гърба си вечно! Ученикът трябва да следва Учителят си и ако не го прави, няма право да се оплаква че Учителят му не се грижи за него.

Не знам колко често съм ви говорил за това, но ще продължавам да настоявам: освободете се от личността си. Престанете да бъдете толкова егоцентрични и се научете да правите нещо и за другите. Разбира се, аз знам че често причина за това поведение е начина на възпитание който сте получили. Родителите учат децата си: “Няма да бъдеш толкова наивен. Няма да бъдеш фурнаджийска лопата. Който те търси, да те намери!” Добре, другите могат да те търсят, но само ако има какво да им дадеш. Например, ако си хлебар, те ще дойдат да искат хляб от теб. Да, ако искате да бъдете търсени и уважавани от хората, трябва да имате какво да им дадете. Ако не можете да давате, ако сте студен и необщителен, как може да очаквате някой да ви търси? Хората обичат само живите, топли и излъчващи неща. Ако нямате светлина и живот, те ще ви избягват.

Само любовта може да ви направи щастливи. Ако нито давате, нито получавате любов, не може да очаквате да бъдете щастливи. Дори да сте много богат и влиятелен, ако не обичате никой и никой не ви обича, не може да очаквате нищо друго освен смърт и опустошение. Всичко това е толкова елементарно че аз дори не трябва да се спирам на тези неща. Хората би трябвало да ги още преди да излязат от люлките си! Но тъжното е че те са неведоми за тези прости истини.

Ако не искате да увехнете и изсъхнете, започнете да обичате! Изберете каквото искате: котка или канарче, вземете го вкъщи и го обичайте. Това може да постави начало на една по-всеобхватна любов! Няма значение какво решите да обичате – котка, костенурка или друг домашен любимец, само да започнете да обичате! Хората не обичат другите, те обичат само себе си и този себичен обръч толкова ги е стегнал, че в него няма място за никой друг. Жизнено важно е да позабравите за себе си и да започнете да обичате цветята, планините, звездите … каквото и да е. Когато постигнете това, кръгът на личността ви ще се разшири и вие ще се намерите по-богати, изразителни и дълбоки. Какво казва влюбеният на любимата си? “Когато те гледам, чувствам как душата ми се разширява, сърцето ми пее и сякаш цялата вселена е моя!” Може би ще кажете че той си фантазира! И да, и не. Но със сигурност влюбените могат да ви научат как да бъдете щастливи.

Сега, разбира се че има много причини поради които хората се страхуват от другите, поддържат дистанция и резервираност. При някои това е вроден недостатък, при други е придобито отношение. Някои страдат от психологични проблеми, други от прекалена срамежливост… но основната причина винаги е егоцентричността, а тя е резултат от невежеството. Те просто не знаят че това отношение не е в техен интерес. Разбира се, ако те бяха щастливи с това положение на нещата, ситуацията би била различна. Не е за препоръчване човек да се изолира от събратята си. Всъщност, това е показателен и лош знак ако човек има желание да се изолира. Друг е въпроса че има хора които са щастливи да живеят изолирано, но засега не говоря за тях. Сега говоря за тези, които са нещастни в такава ситуация. Ако са нещастни, това означава че трябва да се променят.

Ако сте нещастни, това значи че сте нарушили някои закони, че се сблъсквате с определени сили и същности и това е знак че трябва да направите нещо да промените ситуацията. Започнете да се срещате с повече хора. От вас зависи да направите първата стъпка. Не чакайте планината да дойде при вас – станете и вие отидете при нея! Всеки опит да преодолеете слабостите си ще ви направи по-силни и ще ви помогне да развиете смирението си. Но ако не направите нищо за да промените нещата, ще бъдете напълно анихилирани и затиснати от цяла планина от тежест, защото нервната система не може дълго да носи товара на дисхармонията. Така че, ако искате да се промените, започнете с една малка стъпка, направете малък жест някому. Всъщност хората често го правят инстинктивно. Ако мъжът е ядосан защото се е карал с жена си, той отива на чист въздух, променя обстановката и сцената. След няколко минути вътрешният му кипеж стихва, той се връща в къщи, целува жена си и забравя за всичките им различия. Да, просто защото е излязъл навън. Ако хората правят каквото трябва инстинктивно, те трябва да знаят кога при други обстоятелства да приложат същите методи съзнателно и вместо да разкъсват сърцето си и да чакат някой да дойде и ги отърве от мизерията им, те самите трябва да направят първата стъпка за да разрешат проблема.

Дори тук в Братството, когато видя някои братя и сестри които са твърде затворени в себе си, аз им казвам: “За Бога, бъди малко по-отворен. Прекалено си затворен в черупката си. Никой няма да се интересува от теб, ако си начумерен и неприветлив. Спри да виниш другите че не те търсят. Стани по-светъл и приветлив и ще видиш че те ще се тълпят около теб! Вземете пример от розата: тя отваря цветчетата си, изпълва въздуха с аромата си, всеки и се възхищава и пчелите и пеперудите се привличат от нея. И всичко това просто защото е разтворила венчелистчетата си. Защо и вие да не се разтворите по този начин и да наситите атмосферата с парфюма си?”

Разбира се, сега знам че някои от вас ще възразят: “Вие не знаете колко опасно е да се държим по този начин. Всички винаги искат да се възползват … “ Е, добре, щом сте толкова велики философи, правете каквото си искате. Аз няма да ви накарам да правите насила каквото и да е. Но вместо винаги да възразявате, поне се опитайте да разберете за какво ви говоря. “Да, но това, да но онова …” Ако искате, вие винаги ще намерите за какво да се хванете и да противоречите, дори и на най-великите истини. Но реалността е че това което ви говоря е в съвършена хармония с философията която ми е предадена и с целта ни да научим хората как да бъдат щастливи и радостни и да живеят новият живот. Очевидно, ако целта на живота и идеалите ви са твърде различни, вие ще замените идеите които сега ви предавам с диаметрално противоположни. Но ние които се стремим към световно Братство, които жадуваме за Царството Божие, трябва да направим всичко възможно да концентрираме силите си около тази цел - около светлината, силата, радостта, красотата и любовта. Повярвайте ми, ако имах различна цел, аз щях да променя философията си.

Целите и средствата които използваме за да ги постигнем не трябва да си противоречат. Всички средства и методи които ви обяснявам напълно кореспондират на целите, които преследваме и за мен е радост да водя хората по този път. Това не означава че няма други пътеки. Има стотици, но те водят другаде и дават различни резултати. Всеки човек в живота си се сблъска с необходимостта да избира. Ако не желаете да изберете това което аз съм избрал, вие сте свободни, но ще видите резултатите. Когато сте болни и самотни, вероятно ще осъзнаете колко погрешно сте постъпили като сте затворили вратата си за другите. Във всяка страна на планетата родителите съветват децата си да не вярват на другите като се опасяват да не им се случи нещо. Може би в свят където има толкова много крадци и мошеници, лъжци и измамници това е добър съвет. Но не вярвайте че ако тук в братството решите да бъдете по-отворени, да общувате с братята и сестрите си и да се усмихвате малко повече, ще сте в опасност да бъдете измамени и ограбени. Ако имаше и най-малка следа от нещо подобно, аз щях да знам и веднага да го преустановя. Така че, както виждате, няма от какво да се опасявате.

Трябва да се научите да комуникирате с хората и да живеете с тях без да приемате грешките и посредствеността им. Трябва да можете да бъдете между тях и да им помагате без да губите собствените си качества и добродетели. Напротив, трябва да можете да им предадете някои малки частици от себе си, лъчи светлина от сърцето и душата си, и така ще се почувствате по-силни и по-щастливи, защото това ще бъде вашият малък принос за доброто на човечеството. Ако учениците работят съобразно правилата на Съкровената Наука, те ще могат да помогнат на семейството и приятелите си, на цялото общество без да се лишават от добрите си качества и да губят силите си. За това ви е нужна Езотеричната Наука. Ако ми кажете че без нея може да бъдете в света без да бъдете заразени и опорочени по какъвто и да е начин, аз ще трябва да ви възразя. Всеки който твърди това не е добър психолог и не знае какво ще загуби. Чиста глупост е да се каже: “Аз съм силен и мога сам да се справя с изкушенията. Няма опасност да се омърся в света!” Никой в цялата история не е успявал в това освен ако вече не е натрупал големи познания и развил огромна сила на волята. Ако сте самомнителни за силата си, ще се поддадете като всеки друг, защото света е толкова богат и пълен със съблазни, че след време неизбежно ще се окажете под проклятието му. Още щом открехнете мъничко вратата, всякаква кал се просмуква във вас и няма начин да я спрете. Веднъж проникнала във вас, тя върши работата си и вие сте свършени! Затова, както ви казах, за да живеете между хората се нуждаете от науката на Посветените.

Бонфен, 1 септември 1967