Глава Девета – Сърце и Ум

Глава Девета – Сърце и Ум

В средновековието хората са били ръководени от сърцата, от чувствата си. Това е било ера на мистицизъм и религиозен плам. Тези силни религиозни и емоционални течения са дали рождение на великолепни артистични творения. Но когато човек се ръководи изцяло от сърцето си, стават възможни всякакви аномалии: суеверие, фанатизъм и нетолерантност. Поради това човечеството почувствало нуждата да се освободи от робството на емоциите и да развие силите на интелекта си. Сега е време когато интелекта достига своя връх и оставя отпечатък върху целият живот, и това е чудесно, защото интелекта, както и сърцето, е нещо великолепно. Проблемите и аномалиите възникват само когато един от тях се опитва да вземе надмощие над другия. Поради това нашата съвременна култура в която интелекта има определяща роля е толкова студена и егоистична. Хората са интелигентни, но те винаги са готови да се възползват от другите. Интелекта им дава твърде лош съвет: “Не бъди глупав, пази времето и силите си, пази всичко за себе си. Не се занимавай много с другите. По-добре си стой самичък!” Но един хубав ден такъв човек който е пренебрегвал и тъпкал другите, ще се окаже изоставен от всички.

Такъв индивид, който е свикнал да следва съветите на интелекта си, в Братството ще се почувства изгубен. Той няма да види смисъла от съществуването му и няма да намери нищо което да го привлече. Когато с явно облекчение се оттегли в собствената си бърлога, той ще си помисли: “Какво за Бога мислят че правят всички тези хора? Не можах нищо да спечеля там и всичко е толкова безсмислено.” Да, ето това е то: “Нищо не можах да спечеля.” Това е всичко от което се интересуват тези велики умове! Ако това е цялото им отношение, как ще могат да придобият търпение, щедрост, благост и внимателност? Не можете да придобиете тези качества ако си стоите сами в къщи.

Трябва да разберете предимствата от живота в колектив, в братска среда. Условията които ще намерите в братството не са същите условия които може да намерите в света. На първо място, вие се срещате с хора, които стоят на различно стъпало на еволюцията си и трябва да се опитате да ги разберете. Това значи че трябва да се научите да различавате истинската им природа и силите и същностите с които те са свързани. Второ, дори и да ги намерите непривлекателни и неприветливи, трябва да развиете собствената си сила на характера и да се научите да се разбирате с тях, да ги обичате и да направите каквото можете за да им помогнете. Тоест в Братството ученикът има възможността да се научи да не бъде ръководен единствено от принципа на удоволствието, от това което му харесва или не му харесва. В наши дни хората предпочитат само това което им харесва и им е изгодно, но това е голяма грешка. Вместо това трябва да търсите това което способства духовната ви еволюция. Във всеки случай, тези които не се интересуват от духовната еволюция, разбира се че напускат братството. Да, материалните условия тук не винаги са най-добрите, както и рядко, много рядко може да се намери нещо кой знае колко приятно в споделянето на всички блага, както и да се видят лица, които събуждат приятни спомени от миналото или вдъхновяват чувства на любов и ентусиазъм. Така че тези които се интересуват само от приятното, не могат много да се надяват че ще го намерят тук. Но от друга страна, ако търсите подходящи методи и условия за духовното си развитие, тогава аз не мисля че може да намерите по-добро място за това! Предимствата които имате тук не могат да бъдат намерени никъде другаде!

Когато започнете да споделяте моята гледна точка тогава ще сте благодарни за всички трудности които преживявате. Само безгръбначните и мързеливците искат живота да е без усилия и лесен. Човек не може да се закали и израсте при такива условия: още преди да бъде атакуван, при първата следа от враждебност и конфликт той ще се пречупи. Едно духване и той ще падне като картонена къщичка! Хората стават по-слаби и по-слаби! Те биват преобръщани от най-малката трудност защото не са откърмени с подходящата философия. И когато някой им даде истинската философия, те избляват: “О, не, това не е за мен. Това е прекалено трудно!” О, свети Небеса, как да просветлим хората? Всемирното Бяло Братство притежава най-прекрасната философия, философия която е способна да превърне всички ви в герои и гении, но всичко което чувам е следното: “Не, не, това е прекалено много за мен, тук изискванията са прекалено високи!” Какъв вид хора могат да кажат това?

Ученика на Бялото Братство се стреми да разбере всеки човек. Да разбере всичките му нужди, слабости и трудности, и когато види нещастни и страдащи хора, когато види хора които истински се опитват да се променят, но постоянно падат, сърцето му се преизпълва с любов и състрадание и той се пита как може да бъде полезен на нещастните си страдащи братя и сестри. В този момент всички съкровища които той е трупал хиляди години и които са застрашени от мухлясване поради неупотреба се издигат на повърхността за да бъдат дадени на тези които се нуждаят от тях.

Сега, аз не казвам че винаги трябва да бъдете с другите и да нямате никакво лично пространство и време. Това е преувеличение. Понякога всички ние имаме нужда да сме сами за да релаксираме, да се презаредим, да се молим и медитираме. Но, веднъж възстановени, когато отново се почувствате силни и богати благодарение на даровете получени в уединение и мълчание, трябва отново да се присъедините към другите, да си поговорите с тях и да им предадете богатствата си. По този начин може да имате добре балансиран живот и да задоволите както тази част от вас която изисква мълчание и уединение, така и другата, която се нуждае от обмен с хората.

Ако погледнете в очите на тези които са избрали да живеят в уединение ще видите нещо твърде плашещо в тях. Те са заобиколени от аура на тъга и скръб. От друга страна, тези които вечно живеят в тълпите, не са по-добри от тях.

Когато жената не се чувства добре или няма нищо хубаво което да облече, тя няма да иска да излезе и да се срещне с никого. Нуждата да останем сами означава че нещо ни липсва. Човек не се чувства представителен, така че предпочита да си стои в къщи. Но вижте жена която е получила подаръци, бижута или изискани дрехи: първата и реакция ще бъде да излезе и да се покаже. Същото правило важи за различните нива на съществуване. Някой който вътрешно се чувства богат и красив, ще иска да общува с хората, да им покаже богатствата и качествата си. Но някой който се чувства незначителен и грозен ще иска да стои настрана от хората.

Колко често само съм наблюдавал този факт! Например младо момиче и момче се срещат тук в братството. Преди да се познават те идват редовно, но след това те чувстват нужда да останат насаме. Те ще измислят всякакви извинения: ще ми кажат че са получили покана да отидат да учат неграмотните в Африка или че искат да разпространят учението някъде другаде! Естествено, аз не се съмнявам в думите им, аз винаги искам да вярвам на хората – но когато анализирам ситуацията, откривам нещо съвсем различно: те започват да не се чувстват комфортно в братството защото усещат че силното привличане което имат един към друг не е чак толкова духовно. И тъй като това привличане е по-силно от желанието им да се учат и развиват духовно, те се чувстват принудени да отидат някъде където никой не ги познава. Разбира се, те никога няма да признаят че това е причината поради която искат да напуснат братството. Но, ако любовта им беше високо духовна и поетична, те биха искали всички които познават да ги видят и да възкликнат с учудване: “ Колко чудни са тези двамата! Не е ли прекрасно да се видят двама които се обичат по такъв чуден начин!” Но тъй като усещат че това което правят не е толкова прекрасно, те бързат да избягат. И те намират всякакви най-необикновени причини за да обяснят това. Разбира се, те са напълно свободни. Аз п никакъв начин не се опитвам да ги спра. Но аз знам какво ще се случи. Те ще се гмурнат презглава в удоволствия и тъй като няма да имат никой който да ги ръководи и просветлява, те ще бъдат отвлечени от течението все по-надалеч и по-надалеч и ще потънат дълбоко и още по-дълбоко в тинята. Също така знам че ако ги видя след известно време, те ще бъдат като дрипави парцали, защото са се отдали на ядене и пиене и глупаво са изчерпили всичко което имат.

Това само показва колко полезен е престоят ви в братството, защото всички братя и сестри работят заедно за да напреднат в еволюцията си и по този начин създават атмосфера която помага на другите да не се оставят на най-лошите си наклонности. Така че трябва да дойдете тук с нагласата: “Аз имам тези и тези лоши навици които не мога да преодолея сам, така че ще отида в братството където знам че братята и сестрите вършат истински духовна работа. Благодарение на тях ще пия грязните води на ада по-рядко.” Но точно когато някой е в хватката на страстите си и започва да се спуска по нанадолнището в безпорядъка, той отказва да дойде тук. Той иска да бъде свободен да потъне в тинята колкото се може по-лесно!

Аз нямам абсолютно нищо против любовта, дори против физическата любов. Аз съм само против това което се прави без ум и красота. Разбира се че мъжете и жените трябва да се обичат. Разбира се че трябва да създават деца, но би било толкова п-добре ако го правеха по по-красив, по-светъл и божествен начин!

Тези от вас които още не са разбрали значимостта на Всемирното Бяло Братство, трябва да си направят труда да разберат, защото това е ключът към бъдещето: величието на колективизма. Чувството за колективност, за братство ще расте все повече и повече в сърцата на хората. С времето така ще се стекат обстоятелствата, че колективният начин на живот ще се разпространи навсякъде по планетата. Науката винаги ще ни снабдява с все по-добри средства за транспорт с които ще можем да посещаваме братята и сестрите си от далечните континенти и да се радваме на цялото разнообразие от красота и богатство. Единственото нещо е че ако искате да получите велико щастие, не трябва да идвате с празни ръце. Не трябва да отивате на гости на братята и сестрите си ако нямате нищо да им дадете. Поради това първо трябва да започнете с натрупването на богатства тук, в Братството: ако направите това, ще бъдете в позиция вие да показвате пътя на хората, да им кажете как да живеят и как да се обичат. Повярвайте ми, който не е способен да даде щастие на другите, по един или друг начин, със сигурност липсва нещо в себе си.

Нека ви кажа коя е най-високата степен на радостта … Да, защото има скала по която радостта, както и всички други неща, може да бъде измерена. Храната може да ви даде определено усещане за радост, въздуха който дишаме друго, когато отидем на разходка, когато спим, пеем или правим любов с любимия си … всички тези дейности носят радост в различна степен. Според тази скала обаче, най-високата степен на радост се изпитва при сливане с Бога. Бог е надарил неговите творения с безкрайни възможности за изпитване на радост, но той е запазил най-мощната и изключителна форма на радост за тези които постигнат единство с него и които, изпитали това блаженство, започнат да го излъчват навсякъде около себе си и да разпространяват Божественият живот безспир. Да, най-висшата степен на радостта е запазена за тези които използват сливането си с Божеството в ползата на всички същества във вселената, и особено за събратята си хора. Тази радост е запазена за тези които помагат, спасяват и водят събратята си като им предават божественият живот който присъства в тях.

Сега, със сигурност има хиляди и милиони други видове радост, но, повтарям, най-голямата от всички радости е да служим на самият Бог, да се слеем с Него и всичките му служители – Ангели и Архангели, и то без да напускаме човечеството. Имало е мнозина които, след като са вкусили прелестта на Нирвана, не са искали да се върнат обратно за да помагат на малките си братя. Разбира се, всеки от вас е свободен да избере степента на радост която пожелае. Дали ще я търсите в нощните клубове или в скъпоценните камъни или във футбола … това е ваша работа!

Всемирното Бяло Братство е уникална фокусна точка, училище в което сте учени на божествените, есенциални истини, без които живота няма смисъл. Каква трагична загуба би било ако не оцените възможностите които имате!

Много хора се самоубиват защото не могат да понесат самотата си. Дори и да са заобиколени от тълпи от хора, те се чувстват самотни и изолирани, защото са егоистични и се затварят в себе си. Но когато съществува светлина и любов, няма причина да се чувстваме самотни! Ако те се чувстват самотни, то е защото те са отишли в студа и са затръшнали вратата за светлината и любовта. Вие ще кажете: “Не, не, това беше поради това или онова събитие в живота им.” Но аз ви питам: “Наистина ли знаете толкова?” Аз познавам вашите анализи на ситуациите, но не на мен тези. Аз ще ви дам собственият си анализ и ще в покажа защо подобни хора са се оказали в подобно положение. Ще видите как неизкореними кълба от мисли, чувства и действия постепенно са ги водили в тази посока за много дълго време. Опасно е да не можем да разсъждаваме правилно.

Всички съкровища на вселената са тук, на ваше разположение. Какво повече можете да искате? От вас се иска само да се захванете за работа. Да, запретнете ръкавите си и ден и нощ работете с всички средства които Господ ви е дал, работете с радост, работете с високо и благородно намерение и нека реките да текат, изворите да бликат, слънцето да свети и целият космос да възпява славата на Бога!

Севр, 17 април, 1965 

Допълнителна бележка

Човешкият интелект се е провалил в мисията си. Това е нещо за което никой не се замисля. Всички оценяват интелекта много високо и му пеят възхвали, но истината е че той се е провалил в мисията си да извиси човешкото сърце: да покаже на хората истинската роля и значения на сърцето. Интелекта е направил човека хитър, егоистичен и измамник, докато истинската му мисия е била да демонстрира, научно и философски, величието и неограничените възможности на човешкото сърце, да покаже че чрез средствата на любовта и доброто може да се постигне Божието Царство и Неговата Правда да бъде на земята. Досега интелекта се е развивал независимо от сърцето и това може да доведе само до разрушение на планетата, защото той не произвежда нищо друго освен разединение и двуличие. О, да! Интелекта, интелекта … интелекта води човечеството към разруха, защото не е воден от моралните качества на сърцето. Той е допуснал фундаменталната грешка да се откъсне от сърцето. Поради това той е обречен на провал и на хората ще им бъде даден наистина ужасен урок. Тук, във Всемирното Бяло Братство учениците са учени как интелекта трябва да въздигне силите на сърцето и как благодарение на сътрудничеството на сърцето и ума да се превърне в цялостно същество.

Севр, 11 януари, 1976 

Глава Десета – Търсете Душата и Духа

I

Една степен над самеца и самката стои категорията на мъжа и жената. Въпреки че техните занимания са малко по-висши от чисто животинските, те все още са принципно физически. На по-висока степен в скалата стоят братята и сестрите. Те представляват по-висока степен на съзнание, от която те вече не са изолирани и разделени един от друг. Когато мъжът обича жена с обикновена мъжка любов, той приема себе си за различен от другите мъже, нуждае се от жена която е отделен обособен обект, и държанието му към нея не е държание на брат към сестра. Братът е достигнал по-висока степен на съзнание което обгръща всички хора като членове на същото семейство. Между братята и сестрите вече не съществува това чувство за обособено съществуване, което дава възможност на мъжа да злоупотребява и наранява съпругата си. Напротив, съпругата му става сестра, член на собственото му семейство и това води до съвсем друго отношение към нея. Да станем братя и сестри представлява една стъпка напред в еволюцията, разширено съзнание и следователно, по-висш живот. Промяната е основно в отношението им един към друг. Въпреки че физически не са брат и сестра, съзнанието че принадлежат към едно духовно семейство, към семейството на човешкият род, желанията им стават по-чисти и по-безкористни. Вместо да се ядат взаимно, те се стараят да си помагат.

Но ученикът, който е започнал като мъж или жена и се е научил да изразява любовта си като брат или сестра, трябва да отиде още по-далеч. Ако ученикът остане брат, той няма да бъде способен да разреши всичките си проблеми. Все още има толкова много сенчести, вредни елементи в него, както и сестрата е подложена на подобни изкушения. Поради това братът трябва да се превърне в дух, а сестрата в душа. Когато постигнат това, обхватът на любовта им се разширява дотолкова че обгръща цялото човечество и всички живи същества и те се чувстват толкова широки, издигнати и благородни че никакво зло повече не може да ги докосне, тъй като духът и душата са над всички зарази. Накрая, когато техният идеал стигне до там да обгърне цялата вселена, душата и духът им няма да знаят граници и ще разгърнат цялата си мощ и всеведение. Тогава те се превръщат в божества.

Дори само факта че братята и сестрите от Братството приемат по-благородно, по-божествено отношение един към друг, вече е гигантска крачка напред. Да, вместо да гледа на хората просто като на мъже и жени, с всичките скверни и отвратителни последици, които това често повлича, ученикът гледа на хората като на братя и сестри от едно семейство. По този начин, вместо да бъде причина за похот, ниски апетити и постоянен тормоз, половата енергия на ученика се трансформира в духовен импулс за помощ, утеха и просветление на другите. По този начин братята и сестрите стават истински служители на Небето и трансформациите които стават в менталната им сфера се отразяват във физическото им тяло като водят до огромни промени за които науката засега си няма и представа.

Посветените от всяка епоха винаги са работили с енергиите на любовта. Преди всичко, те се въздържат от всякакви физически отношения с партньора си докато не придобият правилното отношение към него, докато не се научат да гледат на него като на божество. Както Посветеният, така и партньорката му години наред работят заедно за да се издигнат до по-чисто божествено ниво, и когато придобият пълен контрол върху половата си сила и стигат дотам да гледат на другия като частица от Божеството – тя като проява на Божията Майка, той – на Небесният Баща – едва тогава те си позволяват да изразят любовта си във физически съюз и да се потопят в небесно щастие. Те могат да прекарат цели дни в такъв съюз без ни най-малка умора и особено, без никакво неразбирателство между тях, без никаква сянка на ревност и разочарование. Радостта която те изпитват при такъв акт е неописуема. Чрез сливането с любимия си те се намират в безкраен субтилен съюз с Божеството: тя с Небесния Баща, той с Божията Майка. При тези условия физическите процеси стават толкова божествени, че от такава двойка се излъчва най-фина чиста светлина.

Посветените знаят че когато преживяват любовта на такова фино ниво, радостта и любовта която изпитват при това е неизменна. Посветените не отхвърлят любовта, но просто не се задоволяват с чисто физиологичният и аспект, с животинският инстинкт, който толкова лесно се възбужда и задоволява и води до всякакви отклонения и аномалии, до толкова омраза. Докато хората остават на нивото на инстинктите си, те никога няма да познаят устойчива истинска любов, никога няма да постигнат свободата и да живеят в блаженство и безсмъртие.

Понастоящем любовта между мъжете и жените наподобява касапница: те се нахвърлят един на друг като животни, без никаква подготовка, естетика и поезия. Те са гладни и се тъпчат докато се оядат и преситят. По-късно, когато апетита им се съживи, те отново се нахвърлят един на друг! Много хора, дори принадлежащите към така наречената “висша класа” правят любов като диваци, без никаква красота, поезия или хармония в действията им. Всичко което ги интересува е да се заситят. В интерес на истината повечето хора правят известно усилие да обградят с определена красота, музика и обстановка, поне външно. Те се опитват да покажат известна загриженост за партньора си и да не се държат като диваци. Но това все още не е любов, а само външни подробности.

Философията е разделена на три основни клона: етика, логика и естетика. Етиката включва всичко което се отнася до религията и морала, което засяга чувствата и сърцето ни. Логиката е всичко което идва от науката, интелекта и здравият разум. А естетиката, колкото и да ви е чудно, се отнася до волята. Да, защото всички човешки творения в областта на скулптурата, рисуването, архитектурата и поезията принадлежат на областта на изкуството, а изкуството е материализация във физическият план на нашите мисли и чувства. Поради това изкуството е функция на волята.

А сега нека видим как тези три сфери се проявяват в живота. Да речем че сте решили да построите къща. Първото което трябва да направите е да се снабдите с нужните ви материали: цимент, чакъл, тухли, платна, кофраж и т.н., с други думи, тежките, груби елементи, които нямат отношение към красотата. Втората фаза е изливането на основите, издигането на стените, поставянето на покрива, фиксирането на вратите и прозорците и така нататък. Едва когато това е направено може да се мисли за естетично оформление – за боядисване, поставяне на килими, закачане на пердета на прозорците и картини на стените. Това е последната фаза, фазата на красотата.

Да предположим че се каните да сготвите ястие: първо трябва да имате различните съставки, от които се нуждаете, после да ги измиете и започнете да ги приготвяте, като през това време кухнята ви е в безпорядък. По-късно, когато ги извадите от печката, ястията не само миришат апетитно, но преди да ги сервирате на гостите си, вие им добавяте по малко украса тук и там за да ги направите приятни за окото.

Нека вземем за пример работата на Природата. Нейната първа грижа е да създава, и тя е създавала в преизобилие, без много да се грижи за красотата. Нито първите животни, нито първите хора са били красиви: те са били груби, огромни и често ужасяващи на външен вид … но вижте творенията на природата сега: каква промяна, каква еволюция! Същият модел може да се види в създаването на дете. Когато се роди, то е красиво и оформено мъничко създание, с красиви пропорции и форми, но то е започнало живота си като бучка желатин! Природата не започва да създава с естетическа нагласа. Тя завършва с това. Тя започва логически: организира, чертае планове, проектира геометрични структури и изчислява. След това идва реда на етиката, тоест Природата вдъхва любов и доброта във всичко живо. И най-накрая, след всичко друго, тя прави завършващите си оформления над творенията си и те се превръщат във възхитителни бисери.

Сега е време естетическото измерение да се прояви в човешката любов, тъй като тя е все още в примитивен животински стадий. Със сигурност някои хора ще продължат да си мислят че начина по който обичат е безпогрешен и никога няма да искат да го променят. Без съмнение това ще им достави голямо удоволствие. Не може да се отрече че човек може да получи доста удоволствие като яде, пие и се забавлява. Но при това другите, божествените аспекти няма да присъстват. Ако човек се научи да обича по божествен начин, той би се ползвал от много по-голямо щастие. Това е целта към която се стреми ученика като постоянно се пита: “Каква е истинската природа на моята любов? Дали я проявявам правилно? Какво искам наистина? Какво търся?” Те постоянно си напомнят че ако искат един ден да постигнат вечен живот, трябва да издигнат любовта си до нейните най-фини и светли форми и прояви. Учениците трябва да помнят че ако се задоволяват с чисто инстинктивната форма на любовта, никога няма да бъдат спокойни, винаги ще бъдат подхвърляни напред назад между радост и мъка и затова непрекъснато трябва да култивират, рафинират и облагородяват любовта си така че да я издигнат до по-високо ниво.

Трябва да промените отношението си към хората и да се научите да ги гледате от много по-висока позиция. Когато Брат е в присъствието на жена, вместо да гледа на себе си като на самец в присъствието на самка – отношение което много бързо възбужда определени желания, които могат много бързо да излязат от контрол - той трябва да се научи да гледа на нея като на проява на Божествената Майка. Ако се научите на това отношение, ще виждате жените в съвсем друга светлина и ще разкриете най-прекрасните красоти на женствеността. Когато поет, художник или скулптор съзерцават жена, те не могат да откъснат очите си от нея, защото виждат в нея дълбини на красотата, които другите не могат да съзрат. Ако послушате съвета ми, вие също може да се научите на това отношение. Колкото повече напредвате в пътя си, толкова повече ще виждате в жените очарователна изява на красотата, която е била невидима за вас когато сте гледали на тях като женски сексуални обекти. Когато гледате на жената като на проява на Божията Майка, нямате избор освен да се радвате на красотата и да се потопите в състояние на вдъхновение и възторг … и това ще ви предпази от изпадането в глупаво поведение! Ето защо на Посветения му е разрешено всичко! Например една красива картина на гола жена или мъж може да го катапултира в посока на Небето, докато при обикновените мъже и жени само ще възбуди апетитите им. Затова е толкова важно да култивираме чувството си за красота, защото благодарение на това чувство ние придобиваме много по-богата, дълбока и всеобхватна визия за реалността. Без чувството за красота ние гледаме, но не виждаме и Природата остава за нас затворена книга.

Вземете например някой който страда от тежка форма на това което аз наричам “oбсебване”! Такъв мъж отива на лов за женска и не разбира че отношението му го прави неспособен да види чара и величието на всички жени които вижда. Те няма да събудят в него нито вдъхновение, нито възхита, нито импулс да създава красота, нито желание за растеж и развитие. Напротив, той ще се върне в къщи депресиран и бесен от разочарование, защото не е намерил жената която търси … да не говорим в какво състояние ще бъде ако я намери … най-вероятно много по-окаяно! Това е положението при девет десети от човечеството, постоянно ловуващо, винаги въздишащо и страдащо, винаги с чувство за празнота, и междувременно сляпо за цялата красота и величие които ги заобикалят. Те са жалки мизерници, мразещи всички, просто поради факта че не притежават чувство за истинска красота. Докато когато Ученикът или Посветеният се разхождат по улицата или в парка, също могат да пострадат, но точно поради обратната причина. Те виждат във всички тези същества около тях такава прелест и божественост, че не могат да спрат да ги съзерцават! Те искат да се възхищават на всяка една от тях, но това просто не е възможно. Цялата тази красота която преминава пред очите им ги заслепява, изпълва сърцата им с радост и очарование, и те се прибират в къщи във възторг! Как можете да обясните тази реакция? Причината е в това че такъв човек живее в друга реалност, има друго отношение към хората и гледа на тях различно. Той принадлежи към категорията която споменахме по-рано: категорията на духовете и душите. Но, разбира се, аз съм наясно че това е твърде далечно и мъгляво за тези които все още живеят като самци и самки, тъй като те съдят за всичко от собствената си гледна точка.

Да, мили братя и сестри, когато човек започне да израства и започне да живее на по-високо равнище, тогава той осъзнава величието на живота и богатствата които са приготвени за децата на Бога. Тези които не искат да израснат до по-високо ниво и да гледат на нещата от друга гледна точка, ще им се наложи да продължават да страдат. Ако човек си мисли че живота е джунгла, той ще продължава да атакува и да бъде атакуван, да разкъсва другите и да бъде разкъсван, точно както животните в джунглата. Тук, в тази философия която аз ви предлагам, няма джунгли. Никой не атакува и не разкъсва никого. Напротив, всеки се възхищава и обича другите. Ако разберете за какво ви говоря, ще се научите да живеете като същества с такова величие че никога няма да искате да се възползвате от божествения поглед на сестрите, както и сестрите никога няма да се възползват от искрата която брат може да разпали в тях. Тогава всички ще ходите в светлината и никой няма да наранява никого. Тук сме на училище, това е нашият храм. Тук е мястото където трябва да надраснете себе си и да се превърнете в създания с необичайна красота.

Вземете например младо момче и момиче, които се срещат и се влюбват. В началото любовта им е толкова красива и идеалистична! Те си пишат, срещат се и говорят, и дори и най-малките подаръци които си разменят – снопче коса, мъничко листенце или розово цветче се превръщат в скъпоценни талисмани, пълни с океани от ухание. Те са постоянно вдъхновени, стимулирани и щастливи! Той е благороден рицар, а тя е спящата красавица. Живота им е изпълнен с поезия и те само трябва да се разхождат заедно и да се погледнат в очите, за да видят че целият свят е прекрасен. Но когато отидат по-далеч, естетическото чувство изчезва и бива заменено с прозаичните, биологически, инстинктивни чувства. Всеки знае това, но въпреки това ще каже: “Какво си говорите? Нима очаквате да бъдат задоволени само с естетическият аспект? Нима може да се ограничат само с обмен на тънко ниво за дълго?” Ето какво става в главите ви. Но според мен тези които предпочитат да останат на естетично, поетично равнище, се подготвят за артисти, музиканти, поети, гении. Ако наистина искате да се спуснете д по-ниско ниво, правете го! Но тогава вие ще напуснете областта на истинската красота и дори радостта ви ще стане по-малко. Не можете да си представите колко вярно е това!

Всички сте имали тази опитност, нали? Добре, защо тогава не се анализирате и не видите какво става с вас? В началото ви стига само да погледнете лицето на възлюбения си и сякаш цял нов свят изпълнен с надежди и планове за бъдещето се отваря пред вас. Но още щом напуснете областта на красотата, всичко започва да губи блясъка си, да става по-грозно и замърсено. Ето защо аз казвам: “Пазете малко дистанция помежду си когато обичате и тази дистанция ще ви вдъхнови и изпълни. Точно поради нея любовта ви ще продължи завинаги, без прекъсване и вредни последици. Веднага щом премахнете тази дистанция, може да приготвите носните си кърпички!”

Природата никога не спира да ни учи. Космическата Мъдрост винаги ни учи на мъдрост чрез личният ни опит, но ние не разбираме. Хората се извиняват като казват: “Какво да направя? Такава ми е природата!” Да, но това е чисто биологически довод – всички сме така устроени. За какво ви е тогава интелигентността, единственото средство което имате за да подобрите и промените биологическият ред на нещата? Благодарение на интелекта човек е открил толкова неща които правят живота му по-удобен. Ако отнемете ума на хората, те просто ще се върнат обратно към животните. Ума е духовен принцип който подобрява, култивира и усъвършенства всичко. Ако не използвате здравият си разум, но кажете просто: “Това ми е природата”, никога няма да направите какъвто и да е прогрес. Факта че така сте устроени не е причина да се предадете! Трябва да търсите божественият фактор, духа, божественият принцип, който всички ние притежаваме, който е способен да трансформира и подобри всичко и когато го намерите, трябва да следвате съветите му, да разчитате на него, да работите в сътрудничество с него. Повече никога не трябва да казвате: "Не мога да направя нищо. Това е просто мой инстинкт!” Аз не казвам че трябва да подтискате инстинктите си, ни най-малко: трябва да ги образовате и рафинирате.

Бонфен, 17 Август 1970 

II

Ако започнете да гледате на мъжете и жените като на духове и души, ще видите какви промени ще произведе това във вас, тъй като то задължително ще ви доведе до различно отношение и поведение към тях. Зад техните дрехи, физически тела и лица вие ще откриете техните дух и душа, скритите синове и дъщери на Бога. Ако се научите как да виждате хората като души и духове, ще откриете че всички тези които някога сте презирали, отхвърляли, напускали и недоразбирали, неочаквано ви стават изключително скъпи и близки. Небето, което ги е дегизирало в плът и ги е поставило на пътя ви, вижда в тях изключителни същества, носители на Божествеността.

За мен например няма разлика дали сте добре образовани, добре изглеждащи и богати или бедни, необразовани и скромно облечени. Единственото което има значение за мен е душата ви. Защо не търся приятелството на най-богатите, ерудирани и известни хора? Защото се интересувам единствено от душите на хората. Всъщност аз често бивам критикуван за това. Моите критици казват: “Защо за Бога той се е заобградил с всички тези хора които не могат да направят нищо за него, които нямат нито пари, нито блестящо образование, нито влияние в обществото? Какво очаква от тях?” Нима Исус е бил по-различен? Той е виждал в хората духът и душата им. Ако оценката ви за хората се основава само на богатството им, на позицията им в обществото, на образованието и физическата им красота, това значи че пропускате самата същност на въпроса. За мен са важни само духът и душата, защото знам че те са скритите зад физическата проява принцове и принцеси.

Когато започнете да приемате хората като духове и души, това значи че сте започнали да растете, защото сте разбрали единственото нещо което има значение. Когато видят това, Небесните същества ще дойдат да ви помогнат, защото ще видят че това си струва труда. Но ако сте приковани към светските механизми на възприятие и съдене за нещата, те ще ви оставят да се оправяте сами с думите: “Няма смисъл да се занимаваме с тези хора. Няма полза от тях!” Да виждате хората като души и духове вече е връзка с духовният свят и той няма да ви остави без помощта от която се нуждаете.

Да промениш начина си на възприятие означава да промениш съдбата си. Аз съм избрал да виждам в жените души или дори по-добре: Богини. И от това отношение преди всичко се ползвам аз самият, защото то ме води до постоянно вдъхновение, очарование и ентусиазъм. Дори и най-вулгарните и отблъскващи жени са души и дъщери на Бога и аз мога да работя с тях. Когато помогна на душите им, аз помагам на самият Господ и така Той никога не ме напуска.

Трябва постоянно да култивирате и увеличавате любовта си към тази наука и да се изпълните с отношение на свещено преклонение към истините които ви разкривам. В наши дни хората все повече губят чувството си за свещеност, те винаги искат да принизят всичко до собствената си прозаичност. За тях всичко мистично е само мит и те захвърлят всичко без ни най малко да осъзнават какво губят. Когато човек има подобно отношение, Природата затваря вратите си за него и не му разкрива тайните си. Природата се разкрива само на тези които притежават чувство за свещеност. Поради това мога да ви гарантирам че ако култивирате в себе си чувството за свещеност, ще имате необикновени разкрития. И не само тези разкрития които аз ви давам, защото думите ми нямат голямо значение ако не бъдат потвърдени от личният ви опит. Да, ако придобиете подходящото отношение, разкритията ще станат вътре във вас самите и ще разберете истини които преди никога не сте разбирали.

Севр, 29 декември, 1970

Глава Единадесета – Възстановяване на Любовта до Изначалната и Чистота

I

Колкото човек стои по-ниско на стъпалото на еволюцията, толкова по-лесно се предава на внушението на любовта, без да я анализира и реши дали е чиста, безкористна и светла или не. Когато се влюби, човек не чувства нуждата да разсъждава. Затова има толкова много книги на тема любовта и приключенията на влюбените. Всъщност, за какво биха писали писателите ако нямаха такава интригуваща тема? Тази тема винаги е интересна, богата и развлекателна. Тя предлага изобилен суров материал и безкрайни възможности за изследване на драмата на човешкото отчаяние, отмъщение и убийства! Любовта дори осигурява богата възможност за работа на пожарникарите и гробарите. Да, когато бива наранен в любовта си, човек понякога подпалва сградата и пожарният екип бърза да загаси огнените езици, сирените вият и лампите святкат, а през това време минувачите се наслаждават на шоуто организирано от побъркалият се любовник!

Никога не трябва да оставяте сърцето си да ви командва изцяло. Винаги трябва да призовете някои от вътрешните си способности за да изследвате критично, уравновесите и изправите импулсите на сърцето си. Любовта е най-великият стимул, но винаги е опетнена от нечистите елементи на страстта и затова трябва да бъде пречистена преди есенциалната и природа да може да разцъфти напълно. Всяка любов съдържа божественото в себе си, но трябва да бъде рафинирана и пречистена, защото подобно на новородено теленце или дете е обгърната от нечисти елементи. Когато малкото животинче или бебе се роди, то не е особено чисто и трябва да бъде измито. По същият начин стои въпроса с любовта: любовта е дете което съдържа всички най-божествено в себе си, тъй като Бог е скрит във всяка форма на любовта, но детето трябва да бъде измито, изчистено, образовано, освободено и подсилено, преди божественото в него да може да се прояви. Дори и най-низката, егоистична и чувствена любов съдържа в себе си божествена квинтесенция. Божественото винаги присъства, но е затъмнено от прекалено много други елементи. Преди да достигне човешкото сърце, любовта преминава през различни области, много от които не съвсем чисти. Тя преминава през много саждиви комини и кални пътеки и днес тя е обвита с елементи, които са се полепили по нея през вековете. Дори и най-чистите и най-истинни дарове на Небето трябва да преминат през слоеве от нечистотия и неистина, през низките мисли и страсти които сме потънали. Ето защо докато ни достигнат, тези перли се покриват с кал и от нас зависи да ги измием и открием истинската им красота.

Докато човек не успява да се пречисти, колкото и чисти да са Небесните импулси, течения и сили които получава отгоре, те трябва да си проправят път през замърсените региони на съществото му и по този начин биват деформирани и изопачени. Всички сте наблюдавали пречупването на слънчевите лъчи във водата. Водата представлява преграда по пътя на светлинният лъч и колкото по-дълбока е водата, толкова по-голям е ъгълът на отклонение. Или да вземем например газена лампа – колкото стъклото е по-покрито със сажди, светлината от пламъка ще е по-слаба, по-малко светла и красива. Просто стъклото трябва да бъде изчистено. Ние сме нещо подобно на тази лампа – светлината в нас, светлината на любовта и мъдростта се бори да си пробие път, но на пътя и стоят слоевете от сажди които сме натрупали и колкото по-плътни, черни и нечисти са тези слоеве, толкова на светлината и е по-трудно да ги пресече и се прояви.

Всичко това е толкова просто, толкова ясно, дори дете може да го разбере. Трябва да работим и се чистим докато всички слоеве от които се състои съществото ни – слоевете съставени от нашето физическо, етерно, астрално и ментално тела станат толкова прозрачни и чисти че божествената искра, божествената светлина скрита дълбоко в нас накрая да успее в пътя си през слоевете от тъмнина, да излезе на бял свят и свети за всички. Ако това не се случва много често, то е поради навика ни да трупаме толкова плътна, гъста материя: ревност, омраза, злоба, отмъщение, груба чувственост и алчност която ни прави готови да сгазим всеки на пътя си. Всички тези нечистотии изграждат около нас плътна черупка и ни затварят в такива плътен и груб затвор, че само рядък проблясък, случайна искра от крехък светлинен лъч могат да проникнат до съзнанията ни. Но Посветените, които знаят тези истини и са работили в предишните си въплъщения за да се пречистят и сега продължават да работят в пътя на съвършенството, трансформират материята на телата си до такава финост и чистота, че Божествеността, която живее в тях успява да се прояви все по-съвършено през тях.

Аз ви умолявам: чистете се. Възлюбете чистотата с цялото си сърце, медитирайте често върху чистотата, защото само чистотата ще ви направи способни да достигнете до големи висини без опасност за себе си. Търсете чистотата във всичките и форми, защото където има чистота всички мистерии биват разкрити. Мистериите които хората винаги са жадували да открият, мистериите запечатани със седем печата, един ден ще бъдат разкрити, но само на чистите.

Никога не казвайте на сърцето си да спре да обича. Вие трябва непрекъснато да обичате. Обичайте всичко живо, цялото творение, и преди всичко Създателят. Само бъдете внимателни и се уверете че формата на любовта ви и направлението и са каквито трябва да бъдат. Само любовта има силата да ви вдъхнови и оживи – само тя! Любовта е велика благодетелка, любовта е самият Бог. Сега, разбира се, винаги е възможно другите да се опитат да се възползват от любовта ви, и тук трябва да се намеси разума. Когато срещнете хора които се опитват да се възползват от любовта ви и да злоупотребят с нея, трябва да я прикриете. Не я убивайте, просто я дръжте вътре в себе си и разрешете да си върши работата без да бъде виждана от хората. Никога не убивайте любовта си: ако го направите, убивате самите себе си!

Всички се нуждаят само от две неща: да обичат и да бъдат обичани, да дават и получават любов. Ето защо е толкова наложително да се освободите от всички традиции които възпрепятстват душата ви от разцъфтяване. Вие ще кажете: “Значи казвате че младите хора трябва да се освободят от всички морални закони и норми и да се отдадат на свободна любов?” Не, не това имам в предвид. Когато правят това, те не се ръководят от никаква наука, мъдрост или езотерични правила. Изначалният импулс е възхитителен, тяхното огромно желание да обичат и да бъдат обичани е великолепно, това е самият живот, но при условие че е съпроводено от светлина и те живеят според разбирането на Посветените.

Бонфен, 10 август 1963

II

Не акта или жестовете ни правят  чисти или нечисти, но намерението, идеята която имаме в съзнанието си, усещането или желанието зад действията ни. Дори най-великите Посветени са родени от майка и баща, които е трябвало да изпълняват акта нужен за раждането на дете. И ако те са съумели да привлекат и създадат божествено дете, спасител на човечеството, защото са го искали. Когато хората си позволят да се спуснат в низшите области на астралния свят, те не могат повече да бъдат чисти. Ако бяха ясновидци, щяха да видят че поглъщат леш! Ако искате да бъдете чисти, трябва да се издигнете до по-високо ниво така че да приемете най-тънките и светли елементи. Без този идеал, дори и да се ограничите само до галене и целувки с намерението да бъдете чисти, вие все пак ще си останете нечисти. Ефекта ще бъде същия ако бяхте спали с някого. Да, защото вие просто задоволявате нужда и всеки контакт, всяка форма на обмен която не е вдъхновена от духовна, божествена цел, води до същият ефект.

Добре е известно че в някои случаи вещерът трябва само да докосне ръката на жена и тя да изпищи и да се сгърчи от болка, сякаш целият ад я сграбчва. Всъщност някога вещерът дори няма нужда да докосва жертвата си, той само трябва да духне в лицето и, за да бъде обзета от демоните. Така че не физическият жест е важен, поне не е най-важен. Важно е на какви сили човек дава да се проявяват чрез него. Духовният Учител няма да ви целуне или докосне, но дори само присъствието му ще бъде достатъчно за да ви изпълни с небесна любов и светлина.

Чистотата действа като магнит за божествените сили и същества. Но никой си няма и представа какво да разбира под думата чистота. Те ядат и пият какво ли не, забавляват се с всякакви мисли и чувства и после си говорят за чистота! Не, може да говорите за чистота и святост само ако ядете чиста, здравословна храна, поддържате неегоистични чувства и светли мисли и посветите душата и духа си на божествената идея – само в такъв случай. Невежият не може да бъде истински чист. Вие ще кажете: “Какво искате да кажете? Нима младите момичета не са чисти точно защото са невежи?” Да, те може да изглеждат чисти привидно, но по-добре да не знаете какво става в главите им! И дори ако чистотата им е истинска, тя не може да продължи дълго ако са невежи: съвсем скоро някоя свиня ще ги излапа! Истинската чистота е нещо много силно и за да бъде придобита, човек трябва да бъде мъдър и интелигентен.

Севр, 3 януари, 1976