Първа. Делово общуване
Изтегляне 2.19 Mb. Pdf просмотр
|
| мислене. Трябва да признаем, че няма убедително изложение на този въпрос – колкото пишещи, толкова и гледни точки за класификация на критическото мислене. Едни автори 101 се опитват да го категоризират на базата на процесите знание, разбиране, приложение, анализиране, синтезиране и оценяване. Други правят същото с различни от техните, но аналогични по смисъл и съдържание термини: да знае, да прилага, да разпознава, да екстраполира, да излага ясно, логически коректно, в писмена форма онова, което знае. Трети говорят за налично, припомняне, дадено, ключ, дискусионни предизвикателства, заключение, основания и т.н. Тъй като повечето книги по тези въпроси са с педагогико-методическа насоченост, очевидно става дума не за видово диференциране на критическото мислене, а изброяване на елементите на процеса на целенасоченото мислене и степените на обработка и овладяване на информацията. Но и в това направление няма казано нищо повече от онова, което реториците са изрекли преди повече от две хиляди години за процеса на целенасоченото търсене, възприемане и интерпретация на предназначената за публично споделяне информация: inventoio ( инвенцио – търсене и първичен анализ), dispositio (диспозицио – логическо структуриране на наличното и намереното), elocutio (елокуцио – стилистическо оформяне, украсяване), memoria (мемория – усвояване и запаметяване), actio (акцио – осъществяване на комуникативния акт) и т.н. Отново... нищо ново под слънцето! Макар и под други названия, с всеки от посочените от древните титани на красноречието етапи на подготовката за публично (устно или писмено) общуване ще се занимаваме в съответните раздели. Тук ще отбележим 100 Гносеология – наука за същността на познанието; теория на познанието. 101 Bloom, B.S., Taxonomy of Educational Objectives. ( Longman, 1973) 311 само някои моменти свързани с критико-аналитическото отношение към информацията като „гориво‖ за мисленето. Критическото отношение към наличната и търсената информация – то тръгва от отговора на въпроса „Каква информация, като качество и количество ми е нужна?‖ точен отговор на този въпрос можете да дадете само при условие, че сте наясно с параметрите (обем, граници, същност и пр.) на предмета, който е обект на комуникативния акт. Вторият определящ критическия подход въпрос е „С кого и защо ще общувам?‖. Неговият отговор ще ви помогне при реферативното фиксиране на информацията, с която се сблъсквате. Това е така, защото при реторическото общуване инструментите за влияние се определят както от това, което вие искате, така и от онова, което иска вашия контрагент. Особено важно е оптимално да се обективизира събираната информация преди да се пристъпи към целенасочен анализ. Това означава най-малко две неща: да се отделят фактите от мненията 102 и да се прецени всяка информационна единица за истинност, доказуемост, валидност, надеждност, приложимост и т.н. при дадените условия. Едва след това може да се пристъпи към целенасочен реторически анализ на събраната информация. Разпространена грешка е да се счита за форма на критическо мислене описанието на фактите, явленията и събитията или привеждането на мненията на различни авторитети, без сравнителен анализ. Също не би трябвало да се приемат като изяви на критическо мислене бездоказателствените коментарии подражаващи на героя на А.П.Чехов, който заявява: „Това не е възможно, защото просто не може да бъде!‖ Когато говорим за мислене не бива да пропускаме най-важното в него – творчеството. Всички страни, прояви и функции на мисленето – критичност, аналитичност, достоверност, адекватност, продуктивност, приложимост и пр. – са неделима част от творческото мислене. Творческото мислене е върховата изява на критическото и аналитическото мислене, защото създавайки новото, творчеството (в 102 Доста хора не правят разлика между термините „мнение‖ и „твърдение‖. За мнение говорим, когато се вербализира нечие отношение, без да се привеждат доказателства. Твърдението е изказване за нещо аксиоматично, общопризнато или самият спикер (счита че) е разкрил, установил, доказал (може да докаже) по безспорен начин. 312 широкия смисъл на думата) отрича критически онова, което е било или е в момента. Това е мисленето, което на практика създава нови духовни и материални продукти. В процеса на общуването, не само се обменят, но и се създават нови неща. Съществува наука – евристика, чийто предмет е извличането и Изтегляне 2.19 Mb. Сподели с приятели:
|