Първи Основи на индустриалните отношения

В основата на разбирането за локаута в германската практика стои теоретичния възглед за създаването на такива условия, при които всяка от страните по колективния трудов спор да може да противопостави на другата страна равностойно по сила средство. Това означава на правото на работниците и служителите да стачкуват трябва да се предостави равното право на работодателите да противодействуват на стачката с правото на локаут. Изходна точка за федералния трудов съд в Германия е паритетния принцип – организациите на работодателите и организациите на работниците и служителите трябва да имат еднакви шансове за успех. На никоя от двете страни не трябва да се предоставя възможността тя да диктува резултата на другата страна. Освен това и за локаута важи принципът на пропорционалността, за конкретизирането на който се определят количествени граници. Например, в случай, че по-малко от 25 на сто от работниците и служителите на територията на колективния трудов договор са били призовани да преустановят работа, тогава работодателите би трябвало да могат да разширят границите на “трудовата борба”, за да предотвратят неблагоприятните последствия спрямо тяхната солидарност. Локаут на 25 на сто от заетите на територията на колективния трудов договор работници и служители се смята за подходяща количествена мярка в това отношение. [1. 69-70]

И в Испания локаутът може да се използува от работодателя като средство за разрешаване на възникнал колективен трудов спор. [1, 89]

Законодателствата във Франция, Италия и в Португалия забраняват използуването на локаута като средство за оказване на икономически натиск върху работниците и служителите при разрешаването на колективните трудови спорове. Това се защитава с аргумента, че работниците нямат равностойна власт на работодателите и, че правото на стачка е предназначено да осигури постигането на баланс в силите на спорещите страни. [79, 7]

В Полското право няма разпоредби за локаута, което се тълкува като забрана за използуването му в траекторията на колективните трудови спорове. Специалният текст за локаута, включен в законопроекта от 1991 г. е бил отхвърлен от Парламента. [1. 127]

Забраната на локаута се свързва с разбирането му като отрицание на правото на стачка, като средство за борба на работодателя срещу стачкуващите работници и служители. С него работодателят може, срещу всяко използване на стачката от страна на работниците и служителите, да използува своето ответно и по-силно право, като лиши работниците и служителите от платена заетост, с което да се обезсмисли правото на стачка. Според привържениците на това схващане, ако бъде допуснат, локаутът ще доведе до неблагоприятни последици за работниците. Вместо удовлетворяване или неудовлетворяване на техните искания, т. е. вместо да запазят работните си места след какъвто и да е изход на стачката, при локаута стачкуващите работници и служители ще загубят своята платена заетост. [16, 174]

Нашето трудово законодателство традиционно забранява локаута. В Наредбата – Закон за колективния трудов договор и уреждане на трудовите конфликти от 1936 г. локаута се забранява. [21, чл. 18] Работодател, който участвува в локаут или обяви локаут се наказва с глоба, [21, чл. 20] а лицата, които подбуждат работодателите да обявят или да участвуват в локаут, се наказват с тъмничен затвор от една до три години. [21, чл. 21]

В съвременното ни трудово законодателство локаутът се свързва с три основни действия на работодателя във времето след обявяване на стачка и през времето, докато тя продължава:

 преустановяване дейността на предприятието или на част от него;

 уволнение на работници и служители в стачкуващото предприятие или обособено поделение;

 уволнение на стачкуващите работници и служители.

Според Закона за уреждане на колективните трудови спорове локаут има, когато работодателя, във времето след обявяване на стачката или през времето докато тя продължава, преустанови дейността на предприятието или на част от него и уволнява работници или служители с цел:

 да предотврати обявяването на стачка;

 да преустанови започналите ефективни стачни действия;

 да осуети удовлетворяването на исканията, предявени от стачкуващите работници и служители.

Този локаут се забранява от Закона за уреждане на колективните трудови спорове. [17, чл. 20] Тази забрана, обаче, отпада след като стачката бъде прекратена, независимо от основанието за това.

Следователно забраната на локаута у нас е частична. Тя по същество не се отнася за локаута, разглеждан като средство за оказване на натиск върху работниците и служителите да се откажат от своите искания или да приемат условията на труд и заплащане, предлагани от работодателя:

 по време на зреещ колективен трудов спор, т.е. преди колективния трудов спор да е "кристализирал";

 след възникването на колективния трудов спор, т.е. след писменото уведомяване на работодателя за конкретните искания на работниците и служителите;

 по време на воденето на колективни преговори между страните по възникналия колективен трудов спор;

 след прекратяването на стачката.

Когато се разглежда забраната за локаут трябва да се има предвид, че тя се отнася за законна стачка. Това означава, че законността на локаута е функция на законността на стачката. От това могат да се направят два основни извода:

 за да се прецени законния или незаконния характер на действията на работодателя, свързани с преустановяване дейността на предприятието или на част от него, както и с уволненията на работници и служители в стачкуващото предприятие или поделение, или за уволнението на стачкуващите работници и служители, трябва да се заведе иск за законността на стачката и съда да се е произнесъл по този иск;

 при признаване на стачката за незаконна забраната за локаут по същество отпада.

Във връзка с локаута Закона за уреждане на колективните трудови спорове установява забрана на работодателя по време на законна стачка да приема нови работници на местото на стачкуващите, [17, чл. 21] с цел да предотврати или преустанови стачката или да осуети удовлетворяването на предявените искания. Тази забрана не се отнася за наемането на нови работници на мястото на стачкуващите, които да осъществяват дейностите, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за задоволителното комунално-битово и транспортно обслужване на населението, за спиране на телевизионните излъчвания и радиопредаванията, за нанасяне на непоправими вреди върху общественото или личното имущество или природната среда, за нарушаване на обществения ред. Тези нови работници, които трябва да осъществяват минималните дейности в предприятието или организацията, могат да работят само докато продължава стачката или докато стачката се квалифицира от съда като законна или незаконна. Ако работодателя или работниците, които не стачкуват, предявят иск за установяване незаконността на обявена, започнала и завършила стачка и, ако съда постанови незаконността й, работодателя не е задължен да освободи наетите работници за осъществяване на минималните дейности в предприятието.

Всичко това дава основание да се мисли, че нашето трудово законодателство забранява локаута и приемането на нови работници и служители на мястото на стачкуващите като средство за оказване на натиск върху стачкуващите, но ограничава тази забрана само до стачки, обявени за законни по съответния ред и само до фазата обявена и ефективно протичаща стачка.