Първи Основи на индустриалните отношения

92 в “Труд” от 11 май 1997 г., бр. 126 /15275/.

93 в “Труд” от 12 юли 1997 г., бр. 188 /15337/

94 в. “Труд” от 26 октомври 1997 г., бр. 290 /15439/

95 В Националното споразумение за колективното трудово договаряне страните заявяват своето разбиране, че изпълнението на посреднически или арбитражни функции от органи на изпълнителната власт може да усложни и затрудни решаването на колективните трудови спорове. [54, т. 9]

96 в. "24 часа" от 18 ноември 1998 г., бр. 311 /2615/

97 в. "Труд" от 29 декември 1998, бр. 349 /15 854/

98 Социалната харта (ревизирана) е ратифицирана със Закон, приет от ХХХVІІІ Народно събрание на 29 март 2000 г., обн. ДВ, бр. 30 от 2000 г. в сила от 1 август 2000 г. В чл. 6, ал. 3 на този международен договор за да се осигури ефективното упражняване на правото на сключване на колективни трудови договори договарящите се страни се задължават да съдействат за създаването и използването на подходящи процедури за помирение и доброволен арбитраж за решаване на трудовите спорове. [84]

99 ДВ,бр. 41 от 2001 г.

100 ДВ, бр. 25 от 2001 г.

101 ДВ, бр. 57 от 2001 г.

102 ДВ, бр. 64 от 2003 г. , изм. с Решение № 2134 от 10.33.2004 г. на Висшия административен съд на Република България, ДВ, бр. 21, в сила от 16 март 2004 г.

103 Признаването на Съюза на синдикатите в обединение “Промяна” за представителна организация на работниците и служителите в тристранното сътрудничество на национално равнище предизвика острата реакция на ръководството на Конфедерацията на труда “Подкрепа”, което подава жалба до Върховния административен съд на Република България против решението на Министерския съвет. В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на решението на Министерския съвет, обосновани с допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. Твърди се, че Съюза на синдикатите в обединение “Промяна” не е синдикална организация и не отговаря на критериите за представителност на национално равнище, поради което не може да бъде равностоен партньор в тристранното сътрудничество за осъществяване на социалния диалог по смисъла на чл. 3 от Кодекса на труда. На тази основа се претендира за отмяна на решението на Министерския съвет.

Върховния административен съд определя тази жалба като недопустима. Основният мотив за това е, че в контекста на приложимата нормативна уредба в чл. 3 от Кодекса на труда атакуваното решение, постановено в производство по чл. 36, ал. 2 от Кодекса на труда е властническо волеизявление на централен колегиален орган на изпълнителната власт и като такова е индивидуален административен акт. С него Съюзът на синдикатите в обединение “Промяна” се признава за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище. Следователно по отношение на адресата си обжалваното решение на Министерския съвет е облагоприятстващ акт . Признавайки права на цитираната организация, Решението не ограничава или погасява права на Конфедерацията на труда “Подкрепа, признати с Решение на Министерския съвет № 259 от 5.04.2004 г. А след като това решение не съставлява правопроменящ или правопогасяващ представителните права на КТ “Подкрепа” юридически факт, то не може да застраши или наруши интересите на жалбоподателя или на което и да е физическо или юридическо лице. При условие, че акта не поражда правни последици в правната сфера на КТ “Подкрепа”, не е налице материалноправно основание, което да легитимира процесуалноправния интерес на Конфедерацията от съдебно обжалване.[85]

След обжалване на това решение от страна на КТ “Подкрепа” Върховния административен съд на Република България – петчленен състав – ІІ колегия в заседанието си от 2.02.2005 г. като споделя мотивите на тричленния състав оставя в сила определение № 418/14.01.2005 г., т.е. отхвърля жалбата на КТ “Подкрепа” срещу решението на Министерския съвет да признае Съюза на синдикатите в обединение “Промяна” за национално представителна организация на работниците и служителите в тристранното сътрудничество.

104 По данни на Министерството на труда и социалната политика

105 Данните са за деветмесечието на 2005 г.

106 По данни на Министерството на труда и социалната политика

107 През 2002 г. колективни трудови договори са сключени в отраслите (браншовете) Горско стопанство; Дърводобивна и мебелна промишленост; Електроника и електротехника; Захародобивна и захаропреработваща промишленост; Здравеопазване; Кожарска, кожухарска, обувна, галантерийна промишленост; Памучна, ленена и конопена промишленост; Пивоварен бранш; Преработка на плодове и зеленчуци; Проучван, добив и преработка на минни суровини; птицевъдна промишленост; Растителни масла и продукти; Средно образование; Транспорт; Трикотажна промишленост; Търговия; Търговия и преработка на вторични суровини; Целулозна и хартиена промишленост;Черна и цветна металургия; Шивашка индустрия.

108 През 2003 г. колективни трудови договори са сключени в отраслите (браншовете) Благоустройство и комунално строителство;Булгартабак; Български спортен тотализатор; БДЖ-ЕАД; Водоснабдяване и канализация; Горско стопанство; Енергетика; Животновъдство; Захародобивна и захаропреработваща промишленост; Мелничарска промишленост; Преработка на плодове и зеленчуци; Проучване, добив и преработка на минерални суровини; Птицевъдна промишленост; Фуражна промишленост.

109 През 2004 г. колективни трудови договори са сключени в отраслите (браншовете) Аграрни науки; Банка-ДСК; Българска строителна и българска предприемаческа камара; Ветеринарна медицина; ГД “Изпълнение на наказанията”; Дървообработваща и мебелна промишленост; Електроника и електротехника; Животновъдство; Здравеопазване; Кожарска, кожухарска, обувна , галантерийна промишленост; Мелничарска промишленост; Металоиндустрия (Машиностроене); Металургия и производство на метални изделия (Черна и цветна металургия); Отбрана “Отдих и възстановяване”; Проучване, добив и преработка на минерални суровини; Пътища, строителство, пътно дело; Растителни масла и продукти; Социална дейност; Социално подпомагане; Средно образование; Съюз на автомобилистите; Текстил; Транспорт; Трикотажна промишленост; Търговия; Туризъм; Тютюнев бранш-Болгартабак; Хлебопроизводство и сладкарство; Целулозна и хартиена промишленост; Шивашка индустрия.

110 През 2005 г. колективни трудови договори са сключени в отраслите (браншовете) Национално управление по горите МЗГ; Пивоварен бранш.

111 В случая под равностойна позиция имаме предвид това, че всеки участник от страна на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите се представлява от един член на надзорния съвет, а броят на представителите на правителството е равен на броя на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Това възпроизвежда съотношението 1:1:2, (1 и 1 за представителните организации на работниците и служителите и на работодателите и 2 за представителите на правителството) на което се изгражда представителството на страните – членки на Международната организация на труда.

112 ДВ, бр. 120 от 2002 г.

113 Средствата по фонд”Социално подпомагане” се набират от: целева субсидия от Републиканския бюджет в размер, определян ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България; дарения и завещания от местни и чуждестранни физически или юридически лица; тридесет на сто от размера на таксите, заплащани от лицата, ползващи социални услуги, финансирани от републиканския бюджет; приходи от организирани извънредни и специализирани тиражи на Държавната парично-предметна лотария и на Българския спортен тотализатор; възстановени неправомерно и недобросъвестно получени средства по фонда и лихвите по тях; такси от издадени лицензии; приходи от други източници.

Средствата по фонд “Социално подпомагане” се разходват за: социални помощи; целеви социални програми и проекти в областта на социалното подпомагане; социални услуги извършвани от общините, както и от лицата вписани в регистъра по чл. 18, ал. 2 и 3 на Закона за социално подпомагане; изследвания и разработване на нормативна база в сферата на социалното подпомагане – не повече от 2 на сто от годишния обем на фонда; придобиване на дълготрайни активи и текущо подържане на материалната база; изграждане на нова, реконструкция и модернизация на съществуващата материална база за предоставяне на социални услуги; издръжка на дейността на фонда – не повече от 5 на сто от набраните средства.

114 Източниците за набиране на средства то по фонд “Условия на труд” са:целева ежегодна субсидия от държавния бюджет в размер определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България; суми от фонд “трудова злополука и професионална болест” на държавното обществено осигуряване, предвидени по бюджета на фонда за финансиране на дейности за намаляване на честотата и тежестта на осигурителните социални рискове “трудова злополука и професионална болест”; доброволни вноски, дарения и завещания от български и чуждестранни граждани и от юридически лица; приходи от прояви с благотворителна цел; рекламна дейност; други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет. [57, чл. 45,ал. 2]

Средствата по фонд “Условия на труд” се разходват за:финансиране на проекти и програми за подобряване на условията на труда с браншова значимост и приложимост на резултатите; участие във финансирането на проекти за подобряване на условията на труд в отделни предприятия с конкретна практическа приложимост и висок социален ефект на резултатите на ниво бранш (финансовото участие е в размер до 20 на сто от стойността на проекта); разработване на нормативни актове, правила, норми и изисквания; организиране и провеждане на специализации в областта на здравословните и безопасните условия на труд; разработване и издаване на учебни и информационни материали; издръжка на дейността на фонда [57, чл. 46, ал. 1]

115 Изключение се предвижда за София-град, Пловдивска и Варненска област, откъдето се избират по двама представители. [58, чл. 7, ал. 5]

116 Изключение се предвижда на общините Пловдив и Варна, които избират по трима представители. За София-град районните съвети определят по един представител на района за участие в събранието на София-град. [58, чл. 7, ал. 6 и 7]

117 ДВ, бр. 112 от 1995 г., многократно доп. и изм. последно изменение и допълнение ДВ, бр. 112 от 2003 г.

118 ДВ, бр. 112 от 2001 г.

119 Рехабилитация е последователен и непрекъснат процес, имащ за цел подпомагане на инвалидите да достигнат оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност и да го подържат при запазване стандарта и качеството на живот и разширяване степента на независимостта им. [87, доп. разп., § 1, т. 1]

120 Социална интеграция е комплексен процес, предназначен да подържа способностите на инвалидите за самостоятелен живот и пълноценни обществени отношения. [87, доп. разп., § 1, т. 2]

121 Инвалид и всяко лице, независимо от възрастта му с физическо, сетивно или умствнено увреждане, което затруднява

122 “Национално представени организации на инвалиди” и “организации за инвалиди” са тези организации, които представляват инвалидите при условия и по ред, установен с акт на Министерския съвет.

123 Средствата по фонд “Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите” се набират от: целева ежегодна субсидия от държавния бюджет в размер до 0.1 на сто от брутния вътрешен продукт; събрани суми от глоби на работодатели за нарушаване на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите; приходи от мероприятия, организирани с цел подпомагане на рехабилитацията и социалната интеграция на инвалидите (извънредни тиражи на лотарии и на спортния тотализатор;благотворителни представления и спортни прояви; базари и други дейности(; доброволни вноски, дарения и завещания от български и чуждестранни граждани и юридически лица; лихви по сметка на фонда; други източници. [87, чл. 50]

Средствата по фонд “Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите” се разходват за: подпомагане на инвалиди за закупуване и ремонт на технически помощни средства и съоръжения; месечни добавки за инвалиди с трайни увреждания до 18-годишна възраст; субсидии за специализираните предприятия, кооперации и цехове за инвалидите; осигуряване на достъпна битова и социална среда; финансиране на проекти и програми за професионално обучение и преквалификация на инвалидите; култура, спорт и туризъм; финансиране на проекти и програми за рехабилитация и социална интеграция; издръжка на дейността на фонда – не повече от 5 на сто от набраните по него средства. [87, чл. 51]

124 Съобщението на Министерския съвет е от 14.03.2002 г.

125 Съветът за икономически растеж е орган за двустранно сътрудничество, от една страна правителството, от друга страна, представители на бизнеса. Основанието да го разглеждаме тук е това, че той се вписва в логиката на тристранното сътрудничество, че оказва влияние върху него, че участници в този съвет са и представители на признати за представителни организации на работодателите в тристранното сътрудничество на национално равнище.

126 Първоначалното представителство на правителството в Съвета зад икономически растеж е на ниво заместник председател на министерския съвет и съответните министри на посочените министерства. Намаляването на ранга на представителството на Министерския съвет правителството обявява на 17.03.2005 г., като се позовава на решенията на Народното събрание от 23 февруари за персонални промени и на промяна в структурата на Министерския съвет.

127 ДВ, бр. 41 от 2001 г.

128 Необходимостта от приемането на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя бе провокирана от икономическите реалности в страната по време на прехода към пазарна икономика и, по-специално, поради изпадането на много предприятия и организации в несъстоятелност и поради нарастването на задлъжнялостта на работодателите към работниците и служителите както в предприятията и организациите в несъстоятелност, така и в предприятията и организациите, в които трудовите възнаграждения не се изплащат редовно. Аргументи за приемането на този закон могат да се намерят и в ратифицираната от нашата страна Социална харта на Европа [84]

Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите регламентира: условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя; създаването, функциите и дейността на гарантираща институция за акумулиране на финансови средства за и изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите; органите на управление на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”; реда и начина на осигуряване за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите; обхвата на осигурителите и на осигурените лица; реда и начина на финансиране на фонда; видаи размера на вноските; процедурата по изплащането на вноските.

По данни на Министерството на труда и социалната порлитика първите молби за изплащане на гарантирани вземания по силата на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите (общо 121) са подедадени през м. април 2005 г.

129 Обн. ДВ, бр. 37 от 2004 г.

130 Към м. септември 2005 г. от квотата на организациите на работодателите в работата на надзорния съвет участват представители на Българската стопанска камара, на Българската търговско-промишлена палата, на Съюза за стопанска инициатива и на Българския съюз на частните предприемачи “Възраждане”. От квотата на организациите на работниците и служителите, към този момент, в работата на надзорния съвет участват представители на конфедерацията на независимите синдикати в България и на Конфедерацията на труда “Подкрепа”.

131 Обн. ДВ, бр. 32 от 2001 г., изм. бр. 120 от 2002 г.

132 Наредба № 11 за условията и реда за финансиране на проектите и дейностите на Социалноинвестиционния фонд, издадена от Министъра на труда и социалната политика, изд. ДВ, бр. 97 от 2003 г.

133 Обн. ДВ, бр. 104 от 2004 г.

134 Представителността на организациите на работниците и служителите и на работодателите се установява по реда на чл. 36, ал. 4 от Кодекса на труда чрез документ издаден от съответните организации, признати за представителни на национално равнище [91, чл. 18, ал. 1]

135 Представителността на организациите на работниците и служителите и на работодателите се установява по реда на чл. 36, ал. 4 от Кодекса на труда чрез документ издаден от съответните организации, признати за представителни на национално равнище [91, чл. 18, ал. 1]

136 Двата пакта са ратифицирани от Народното събрание през м. юни 1970 г. Те са влезли в сила съответно на 3 януари 1976 г. и на 23 март 1976 г., обн. ДВ, 1976, бр. 43.

137 Нашата страна не е ратифицирала такива важни за индустриалните отношения Конвенции на Международната организация на труда като Конвенция № 135 относно представителите на работниците и служителите от 1971 г., Конвенция № 154 относно колективното договаряне от 1981 г., Конвенция № 158 относно уволнението от 1982 г., Конвенция № 168 относно насърчаване на заетостта и защитата при безработица от 1988 г., Конвенция № 173 относно защитата на исковете на трудещите се при неплатежоспособност на работодателя от 1992 г. и други.

138 Причините за това са комплексни. Те са в несъвършената правна уредба, в липсата на яснота в закона относно характера на арбитражното производство, в естеството на колективните трудови спорове (правни или неправни - икономически), в непознаване на неговите възможности, а може би най-вече в недоверието на страните да отнесат спора към един трети за тях орган, в състава на който те пряко не участвуват, предпочитанията им те да намерят решение на спорните въпроси от орган с тяхно участие и др. [1, 150-151]

139 Когато предприятието към което е изградена съответната организация на работниците и служителите осъществява дейност, обхващаща различни отрасли, то тя се причислява към този отрасъл, от който са получени по-високи по размер доходи. [45, чл. 3, ал. 1, т. 6]

140 Бившият Централен съвет на Българските професионални съюзи беше структуриран като част от държавните механизми на властта и контрола. На него му бяха поверени значителни обслужващи задачи, като например разпределението на правото да се използуват почивните домове и някой услуги в областта на здравеопазването. Членството в тях беше всеобщо, включително в тях членуваха и стопанските ръководители. Седемнадесетте членуващи в Централния съвет на Българските професионални съюзи отраслови профсъюза имаха статут, съответствуващ до голяма степен на административното деление между министерствата. Наред с предоставянето на социални услуги основната им задача беше да осигуряват изпълнението на производствените задачи. Преговорите за заплащането и условията на труд не представляваха реална част от профсъюзната работа. В международен план Българските професионални съюзи членуваха в Световната федерация на професионалните съюзи, а отрасловите профсъюзи - в Международни обединения на профсъюзите. [42, 156]

141 В доклад, представен на конференцията на Международната организация на труда в София през май 1993 г. Дерек Джоунс въз основа на изследване с 4600 трудещи се в извадка за 371 производствени предприятия през 1992 г., преценява, че 77,8% от работещите са синдикално организирани. В съответствие с неговото изследване 74,4% от синдикалните членове са членове на КНСБ, а 22,2% - на КТ "Подкрепа", като само 3,4% от организираните трудещи се членуват в други организации. Сред тях трябва да се отбележат Националния профсъюз, познат като Подкрепа-2, с 1,2% и "Единство" с 0,4%. Тези резултати се определят от рамките на изследването. [42, 157]

142 Обн. ДВ, 1993, бр. 17

143 Националната класификация на икономическите дейности включва: 1. Селско, ловно и горско стопанство, Рибно стопанство; 2. Добивна промишленост; 3. Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия; 4. Проеизводство на тестил и изделия от текстил, производство на облекло; 5. Производство на лицеви кожи и изделия от тях; 6. Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели; 7. Производство на дървестна маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон, издателска и полиграфическа дейност; 8. Производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво, Производство на химични вещества, химични продукти и химични влакна; 9 Производство на изделия от каучук и пластмаси; 10. Призводство на продукти от други неметални минерални; суровини; 11. Металургия и производство на неметални изделия, без производството на машини и оборудване; 12. Производство на машини и оборудване, без класифицираните в подсектор производство на продукти от други неметални минерални суровини; 13. Производство на електро-, оптично и друго оборудване; 14. Производство на превозни средства; 15. Преработваща промишленост, некласифицирана на друго място; 16. Снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода; 17. Строителство; 18. Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството; 19. Хотели и ресторанти; 20. Транспорт, складиране и съобщения; 21. Финансово посредничество; 22. Операции с нидвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнес услуги; 23. Държавно управление и отбрана, задължително обществено осигуряване; 24. Образование; 25. Здравеопазване и социални дейности; 26. Други дейности, обслужващи обществото и личността. [92, Приложение № 1 към чл. 4, ал.1, т. 4]

144 По информация на Министерството на труда и социалната политика

145 Обн. ДВ, бр. 31 от 2004 г.

146 В своята Програма Конфедерацията на труда "Подкрепа" заявява като приоритет защитата на заетостта и борбата с безработицата чрез усъвършенстване механизмите на трудовия пазар, разширяване на диалога с представителните организации на работодателите за запазването и създаването на нови работни места, разработване и провеждане на програми за алтернативна заетост и изпреварваща квалификация и преквалификация, привеждане на системата от механизми и регулатори на квалификационната система в съответствие с потребностите и изискванията на трудовия пазар и опита на страните с развита пазарна икономика, защита на националния трудов пазар и недопускане на дискриминация и др. В областта на доходите и работната заплата Конфедерацията на труда "Подкрепа" се стреми към спиране тенденцията на обезценяване на реалните доходи и работни заплати, пазарно формиране цената на труда и свободно трудово договаряне, специална защита на хората с ниски доходи, справедливо разпределение на данъчния товар с оглед основното попълване на приходната част на бюджета да става от тези, които действително печелят най-много. Тя заявява своя стремеж за по-висок размер на платения годишен отпуск; за нова, модерна система за социално осигуряване, съобразена с опита на западните страни; за пазарна приватизация, която да доведе до по-висока ефективност на българската икономика и в същото време да отчита максимално интересите на наемния труд; за ефективно и отговорно тристранно сътрудничество с легитимни, представителни и отговорни социални партньори на трите равнища на съгласуване на интересите - национално, отраслово или браншово и регионално; за участие на работниците в управлението на предприятието, за изграждане на отношенията с другите синдикални организации на основата на лоялността и критериите за представителност и т.н. [63а, 5-20]

Изтегляне 6.39 Mb.

Сподели с приятели: