Първи Основи на индустриалните отношения

33 По-късно той се трансформира в Конфедерация на труда.

34 По-късно той се трансформира в Независими работнически професионални съюзи, чийто приемник е Общия работнически професионален съюз, създаден през 1947 г., а по-късно и Българските професионални съюзи.

35 Първите трудови договори в нашата страна се сключват по време, през което тази материя не е била регламентирана от правото. Поради това те е трябвало да уреждат всички въпроси на условията на труд и заплащане в предприятието. Те обаче са били доминирани от въпросите на трудовото възнаграждение и на задълженията на страните в производството. И тъй като трудовите възнаграждения се уреждали чрез тарифни таблици (тарифи за заплатите), първоначално колективните трудови договори са се наричали тарифи, а преговорите за тяхното сключване са се наричали тарифни преговори. [18, 10]

36Това са конвенциите: № 1 от 1919 г. за ограничаване до 8 часа на ден и до 48 часа на седмица, работното време в индустриалните предприятия, ратифицирана през 1921 г.; № 3 от 1919 г. относно работата на жените преди и след раждане, ратифицирана през 1921 г.; № 6 от 1919 г. относно нощния труд на децата в индустрията, ратифицирана през 1921 г.; № 8 от 1920 г. относно обезщетенията за безработица в случай на загуби от корабокрушение, ратифицирана през 1923 г.; № 9 от 1920 г. относно настаняването на работа на моряците, ратифицирана през 1923 г.; № 11 от 1921 г. относно правото на сдружаване и съюзяване на земеделските работници, ратифицирана през 1924 г.; № 12 от 1921 г. относно обезщетението при трудови злополуки в земеделието, ратифицирана през 1924 г.; № 13 от 1921 г. относно употребата на оловния карбонат в бояджийството, ратифицирана през 1924 г.; № 14 от 1921 г. относно седмичната почивка в индустриалните предприятия, ратифицирана през 1924 г.; № 16 от 1921 г. относно задължителните медицински прегледи на децата и юношите, приети на служба в параходите, ратифицирана през 1924 г.; № 17 от 1925 г. относно обезщетенията при трудова злополука, ратифицирана през 1929 г.; № 18 от 1925 г. относно обезщетенията при професионални болести, ратифицирана през 1929 г.; № 19 от 1925 г. относно еднаквото третиране на чужденците и на мастните работници при даването на обезщетение в случай на злополука, ратифицирана през 1929 г.; № 20 от 1925 г. относно нощния труд в хлебопродавниците, ратифицирана през 1925 г.;

№ 21 от 1926 г. относно опростяване на прегледа на емигрантите, извършван в параходите, ратифицирана през 1929 г.; № 22 от 1926 г. относно договора за наема на работа на моряците, ратифицирана през 1932 г.; № 23 от 1926 г. относно възвръщането на моряците в отечеството, ратифицирана през 1932 г.; № 24 от 1927 г. относно осигуровката болест на работниците от индустрията, търговията и домашната прислуга, ратифицирана през 1929 г.; № 25 от 1927 г. относно осигуровката болест на земеделските работници, ратифицирана през 1929 г.; № 26 от 1928 г. относно установяването на методи за определяне на минималните заплати, ратифицирана 1933 г.; № 30 от 1930 г. за работното време в търговията и търговските бюра, ратифицирана през 1932 г.;

37 Съгласно чл. 83 от Търновската конституция българските граждани имат правото да съставляват дружества без всякакво предварително разрешение, стига само целта и средствата на тези дружества да не пренасят вреда на държавния и на обществения порядък, на религията и на добрите нрави. [16, 45]

38Наредбата –Закон за професионалните организации от 1934 г. се подменя през 1941 г. от Закона за професионалните организации. [20] И в този закон, обаче, присъствува институцията на законоустановената професионална организация, която е единствена за съответната категория лица. В него се посочват и наименованията на законоустановените общи професионални съюзи: Общ съюз на българските земеделци, Общ съюз на българските работници, Общ съюз на българските занаятчии, Общ съюз на българските индустриалци, Общ съюз на българските търговци, Общ съюз на българските кредитни и застрахователни компании. [20, чл. 18]

Запазват се и целите на професионалните организации от 1934 г., техния йерархически строеж и организационна структура, както и формите на държавен контрол за тяхното изграждане и функциониране. Принципно нов момент в това отношение обаче е учредяването на Дирекцията на професиите, като орган за провеждане на държавната политика за организиране, ръководство и надзор на професионалните организации. Тя е овластена от закона: [20, чл. 52 и 53]

да организира съответните категории лица в професионални организации; да насърчава и надзирава държавно-гражданското и народностно възпитание на професионално организираните български граждани в дух на народно единство, обществена солидарност и в привързаност към държавата; да насърчава и надзирава развитието на професионалните организации, техните служби и техните културни, стопански и социални мероприятия; да се грижи за създаването на мероприятията, които имат за цел да подобрят и осмислят труда и отдиха на професионално дейните български граждани; да урежда служебни конференции, курсове, школи, станове, вечерни училища, събрания, забави и чрез свои издания и печата, чрез живо слово, по радиото и чрез средствата на изкуството, да се грижи за издигане на държавно-гражданското съзнание и на общата и професионална просвета на професионално дейните български граждани; да упражнява административен и финансов контрол върху професионалните организации; да надзирава списването на печатните органи на общите съюзи и на поделенията им.

39 Това е ратифицираната през септември 1934 г. Конвенция № 27 от 1929 г. за означаване на тежестта върху колети, транспортирани с кораби.

40 Утвърден с Указ № 68, обн. ДВ, 1945, бр. 81.

41 Промяната е обнародвана в ДВ, 1945, бр. 179.

42 Трудовата норма в този закон се определя като произведеното количество продукти или извършената работа за единица време, което дава средно производителния за специалността и разреда си работник при съществуващите организационно-технически и производствени условия на предприятието в зависимост от вида, размера и качеството на материала на произвеждания артикул. [26, чл. 1, ал. 1]

43 Към Министерството на труда и социалните грижи - Дирекцията на труда, се учредява комисия в състав: по един представител на Дирекцията на труда, Дирекцията на цените, Общият работнически професионален съюз и на съответното заинтересовано ведомство, която има следните права и задачи:

а) допълня таблиците с нови непредвидени категории и внася колекции при допуснати несъответствия като определя размера на надниците и заплатите в съотношения с останалите;

б) изработва нови таблици, непредвидени в надничния блок при съотношение с целия надничен блок;

в) изработва специални, по-благоприятни таблици за отделни райони и важни за страната предприятия и стопанства;

г) следи за правилното категоризиране на работниците и служащите и издава разпореждания за това. [27, т. 17]

44 Указът за сключване на колективни трудови договори през 1951 г. е обнародван в Известия, 1951, бр. 8.

45 Регистрираните трудови конфликти и стачки през 1990 г. се разпределят по отрасли по следния начин: селско стопанство и хранителна промишленост - 13,5%; мини, металургия и енергетика - 13,3%; здравеопазване - 12,8%; транспорт - 10,5%; Търговия и услуги - 8,6%; машиностроене - 8,5%; строителство и строителна индустрия - 7,2%; учители - 5,6%; химическа промишленост - 4,5%; държавни учреждения и обществени организации - 4,3%; печатници и културни институти - 3,7%; горско стопанство - 3,4%; лека промишленост - 3%; електроника - 2,3%. [16, 260]

46 ПМС № 103 от 4.10.1990 г., обн. ДВ, 1990, бр. 81

47 Този експертен съвет бе създаден с Постановление № 103 на Министерския съвет от 4 октомври 1990 г.

48 Организациите на работодателите, които изразиха желание да участвуват в предложеното от правителството тристранно сътрудничество бяха Централният кооперативен съюз, Съюзът на трудово производителните кооперации, Съюзът на частните производители “Възраждане”, Съюзът за стопанска инициатива на гражданите и Българската стопанска камара.

49 В работата по подготовката на проекта за сътрудничество между правителството и най-влиятелните по това време организации на работниците и служителите и на работодателите участвуваше и съветника на Президента по икономическите въпроси проф. Л. Беров, по-късно (през 1993-94 г.) Министър-Председател на страната.

50 обн. ДВ, 1991, бр. 55

51 По това време все още не бяха определени процедурите, показателите и критериите за определяне на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Поради това определянето на представителността в системата на индустриалните отношения беше обект на остри дискусии и често се решаваше произволно под влиянието на натиска на една или друга национална работодателска или синдикална централа.

52 Това беше период на приспособяване на работодателските организации за участие в системата на индустриалните отношения. Поради това не бяха редки случаите, когато отрасловата структура на работодателските сдружения не покриваше всички отрасли в страната.

53 Трябва да се има предвид, че по силата на действуващия по това време Кодекс на труда от 1986 г. професионалните съюзи бяха един от факторите за избирането и освобождаването на ръководителите на държавните и общинските предприятия. [32, чл. 83, 84 и 338]

54 Намаляване и премахване на държавното субсидиране.

55 В заседанието си от 17 април 1991 г. като отчита особената важност на взетите решения като условие за запазване на социалния мир в страната и необходимостта от тяхното стриктно изпълнение, Националната постоянна тристранна комисия за съгласуване на интересите реши, че всички нейни решения подлежат на незабавно изпълнение от всички министерства, ведомства и териториални органи за управление. Задължителността на решението се обуславя от качеството на една от страните - правителството. (необн., разпространено служебно)

56 Становището относно по-нататъшната дейност на правителството на Република България в областта на социалното партньорство не е обнародвано и не е публикувано.

57 Този въпрос се разглежда в рамките на чл. 42 на Кодекса на труда, който предвижда правото на централните ръководства на синдикалните организации и на организациите на работодателите или на определените от тях органи или лица да участвуват в обсъждането на въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите от министерствата, другите ведомства, предприятията и органите на местното самоуправление. [11, чл. 42]

58 в. “Подкрепа”, 19.02.1992, бр. 41

59 Вж. в. “Подкрепа” от 4.04.1992, бр. 78 и бр. 86 от 14.04.1992

60 Трудови са отношенията по полагането на наемния труд по трудово правоотношение, правата, интересите и задълженията на работниците и служителите, от една страна, и на работодателите, от друга, които имат по тях. Това са въпроси относно заплащането на труда, работното време, почивките, отпуските, безопасните и здравословни условия на труда, социално-битовото обслужване и др. подобни. Осигурителните отношения се отнасят до категоризирането на труда при пенсиониране, кръга на осигурените лица, осигурените социални рискове, основанията и размерите на обезщетенията при временна нетрудоспособност, условията за получаване и размерите на пенсиите, базата, от която се изчисляват, актуализиране на пенсиите и осигурителните обезщетения и т.н. [43, 18]

61 Редът за осъществяване на тристранното сътрудничество включва определяне на органите, които го провеждат на национално, отраслово и териториално равнище, тяхното свикване, организацията на дейността им, процедурата, по която осъществяват дейността си, реда и начина за приемане на решения от тях, силата и значенията на тези решения за държавните органи и др. под. [43, 19]

62 Това, че в предмета на колективния трудов договор не се споменават изрично въпросите на жизненото равнище на работниците и служителите, това не означава, че те не се включват в неговия предмет. На ниво предприятие, регион и отрасъл въпросите на жизненият стандарт са вътрешно присъща характеристика на трудовите и осигурителните отношения.

63 В Кодекса на труда отрасловото и браншовото равнище за водене на колективни преговори и за сключване на колективни трудови договори са различни. В онази степен обаче, в която разликата между отрасъл и бранш е неуловима, а и в практиката браншови колективни трудови договори няма, в тази степен употребяваме формулата “отрасъл или бранш”. Тази формула се съдържа и в някой нормативни актове на правителството, уреждащи отделни въпроси на индустриалните отношения у нас.

64 Тези две предварителни условия са заложени в Кодекса на труда след промяната му през 1996 г. Това може да се разглежда като отстъпление от демократичното начало в тази област регламентирано в Кодекса на труда от 1992 г., който предвиждаше две интересни възможности, отпаднали с промяната през 1996 г.:

 когато в предприятието има само една организация на работниците и служителите и тя не членува в някоя от признатите за представителни на национално, отраслово или на равнище на съответната професия синдикална организация, работодателят сключва колективния трудов договор с тази организация на работниците и служителите;

 когато в предприятието има повече организации на работниците и служителите, които не членуват в организация признати за представителни на национално равнище, работодателят сключва колективен трудов договор с една от тях по решение на общото събрание на работниците и служителите (събранието на пълномощниците), прието с тайно гласуване, след като всяка от синдикалните организации представи на общото събрание своите предложения.

65 Тристранното сътрудничество през 1992 г., както бе посочено в т. 9.2, бе прекъснато през втората половина на 1992 г., поради изтеглянето на синдикатите от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

66 Напрежението по този повод бе неизбежно, поради противоречието между Кодекса на труда и Правилата за работа на националната система за тристранно сътрудничество. Според Кодекса на труда страните при отрасловите споразумения са две – отрасловите организации на работодателите, чийто централи са признати за представителни на национално равнище и съответните организации на работниците и служителите. [11, чл. 51, ал. 6] Според Правилата за работа на Националната система за тристранно сътрудничество страните в отрасловите съвети за тристранно сътрудничество са три – съответното министерство, ведомство или друго централно ведомство; националните или отраслови федерации, съюзи и синдикати на представителните организации на работниците и служителите – участници в Националния съвет за тристранно сътрудничество; отрасловите структури на представителните организации на работодателите, които са участници в Националния съвет за тристранно сътрудничество. [44, т. 21]

67 Временното споразумение за национално тристранно сътрудничество е подписано от една страна от представители на правителството, от друга страна, от Конфедерацията на независимите синдикати в България и от Конфедерацията на труда "Подкрепа" като представителни организации за защита интересите на наемния труд, и от трета страна, от Българската стопанска камара, Съюза за стопанска инициатива на гражданите и от Българската търговско-промишлена палата като представителни организации за защита интересите на работодателите.

68 В преамбюла на това временно споразумение се сочи, че подготовката на парламентарните избори през зимата на 1994 г. става в обстановка на неблагоприятни икономически тенденции в страната, увеличаване на инфлацията, висок ръст на безработицата и обедняване на все по-големи групи от населението. Спецификата на политическия момент и обективните икономически параметри, които служебното правителство на България заварва като наследство от своите предшественици принуждава правителството да се ограничи в строги финансови рамки, обусловени от Закона за държавния бюджет и състоянието на извънбюджетните фондове и сметки.

Трите страни в социалния диалог приемат, че са необходими съгласувани действия по намаляване темповете на обедняването на населението, увеличаване на производителността на труда, разкриване на нови работни места и ускоряване на приватизационния процес. [47]

69 Въпросът за признаването на Общността на свободните синдикални организации в България (ОССОБ) за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество не е нов. Той възниква още на 4.03.1993 г., когато синдикалната централа поставя своята кандидатура за получаване статута на представителност в системата на индустриалните отношения. Тогава тя декларира 73 366 члена с териториални органи в бившите окръжни градове и с организации в отраслите на народното стопанство съгласно класификатора. С писмо от 18.03.1993 г. Министерския съвет поиска уточняващи документи, които бяха внесени през м. юли. След като бе поискан допълнително списъка на националните органи на Общността на свободните синдикални организации в България – Съвета на представителите и контролния съвет с имената и адресите на ръководствата им, правителството. въпреки, че това не се изисква от Правилника за определяне принципите, реда и условията за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество [46] кандидатурата на ОССОБ бе внесена за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. В заседанието си от 7 септември 1997 г. след аргументите от типа, че става дума за синдикат, който “не го лови статистиката”, че могат да се представят документи, доказващи невярното съдържание на представената информация, страните решават да се поиска допълнително становището на отдел “Правен” на Министерския съвет за пълнотата на документите, внесени в Министерския съвет, както и за това дали те отговарят на изискванията на Правилника за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество. Едва след това може да се даде окончателно становище за признаване представителността на тази организация на работниците и служителите в системата на тристранното сътрудничество. На основата на това обсъждане Министерския съвет взема решение информацията за структурите на ОССОБ да се провери от компетентните органи на Министерството на труда и социалните грижи. Проверката, която бе извършена по повод на това решение от поделение на Главната инспекция по труда, показа, че внесената информация в Министерския съвет не отговаря на действителността. Данните от проверката са предоставени на Организацията на свободните синдикати в България, за да подготвят своето възражение.

70 Още през 1993 г. след двустранни консултации между представители на правителството, Конфедерацията на труда “Подкрепа” и Конфедерацията на независимите синдикати в България възприеха принципа при определянето на представителя на синдикатите с право на глас да се прилага ротационния принцип. Този принцип не се прилага по отношения на представителя на работодателските организации и, когато в тристранните преговори не се постигне съгласие по този въпрос, министъра на труда и социалните грижи едностранно определя представителя на коя организация да бъде включен в членовете на Българската делегация с право на глас от страна на работодателите.

71 Националният съвет за тристранно сътрудничество и в предшествуващите години многократно е обсъждал и е вземал решения, свързани с подобряването на неговата работа, с цел да се постигне по-висока ефективност във функционирането му. Така например още в заседанието си на 27 април 1993 г. той обсъжда предложението на Българската стопанска камара за разработване на Програма за работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество. В заседанието си от 29 юли същата година той отново обсъжда предложения на социалните партньори по съставянето на програма за работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество до края на годината и т.н. Тези обсъждания и решенията по тях обаче остават в аналите на историята. Такава съдба ще сполети и това споразумение, независимо, че то следва съветите на експертите от Международната организация на труда и е едно от сравнително цялостните разработки посветени на този проблем.

72 Това изискване е заложено в Правилата за работата на Националната система за тристранно сътрудничество. [44, т. 19] Изключение се допуска само за внезапно възникнали въпроси, когато по искане на един от участниците Националния съвет за тристранно сътрудничество провежда извънредно заседание. [44, т. 8]

73 в. “Труд” от 12 януари 1996 г., бр. 11 /14803/

74 в. “Труд” от 19 март 1996 г., бр. 77 /14869/

75 в. “Труд” от 20 март 1996 г., бр. 78 /14870/

76 в. “Труд” от 10 май 1996 г., бр. 126 /14918/

77 в. “Труд” от 15 май 1996 г., бр. 131 /14923/

78 в. “Труд” от 30 май 1996 г., бр. 145 /14937; бр. 144 /14936/

79 в. “Труд” от 4 юни 1996 г., бр. 150 /14942/

80 в. “Труд” от 5 юни 1996 г., бр. 151 /14943/; бр. 153 /14945/

81 в. “Труд” от 9 юли 1996 г., бр. 155 /14947/

82 в. “Труд” от 24 септември 1996 г., бр. 262 /15054/

83 в. “Труд” от 8 октомври 1996 г., бр. 276 /15068/

84 в. “Труд” от 5 ноември 1996 г., бр. 304 /15096/

85 в “Труд” от 19 декември 1996 г., бр. 348 /15139/

86 в. “Труд” от 31 декември 1996 г., бр. 358 /15149/

87 По данни на Вл. Тодоровски, непубликувани

88 По данни на Главната инспекция по труда регистрираните в съответните Инспекции по труда колективни трудови договори през 1996 г. са 2017. През тази година са регистрирани и 530 допълнителни споразумения и анекси към колективните трудови договори.[48, 65]

89 в “Труд” от 29 януари 1997 г., бр. 28 /15177/. Генералната стачка е преустановена на 4 февруари 1997 г. в полунощ.

90 в. “Труд” от 26 февруари 1997 г., бр. 56 /15205/

91 Водещият доклад на семинара на тема “Параметрите на реформата в социалната сфера и индустриалните отношения” бе изнесен от Министъра на труда и социалното дело във временното правителство Иван Нейков. За ролята и позицията на работодателските съюзи за макроикономическата стабилизация на страната съдоклад изнесе Божидар Данев – Председател на Българската стопанска камара. Позицията на Конфедерацията на независимите синдикати в България и социалната защита при макроикономическата стабилизация на страната представи проф. Кръстьо Петков - по това време Председател на конфедерацията. Вице-Президентът на Конфедерацията на труда “Подкрепа” Димитър Манолов представи ролята и позицията на Конфедерацията за реформата в социалната сфера. В работата на семинара с изказване взеха участие Олег Чулев - по това време конфедерален секретар на Конфедерацията на труда “Подкрепа”, Желязко Христов по това време зам.- Председател на КНСБ, Недка Колева - изпълнителен секретар на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Владимир Бояджиев - съветник в Конфедерацията на труда “Подкрепа”, Дикран Тебеян от Българската стопанска камара, Янка Такева - Председател на Съюза на Българските учители, Тотю Младенов от Конфедерацията на труда “Подкрепа” и др.

Изтегляне 6.39 Mb.

Сподели с приятели: