Първоначалните учения

Съдене на ангели

Едно от пророческите изразявания посочващо цялостните цели на Христос идващ в света, признава, че Той идва, за да управлява като цар над Небесното Царство.²⁴⁷ Той установи Небесното Царство и повери управлението му на Тялото на Христос; „Управлението ще бъде на раменете Му“.²⁴⁸ Като Главата, обаче, Той продължава да упражнява власт и да управлява над цялата земя от Своето място на Божия трон. Неговото тяло на земята е инструмента, чрез който Той упражнява Своята суверенна власт.

Всички дейности на управление свързани с Небесното Царство са предназначени да донесат вечни стандарти, за да повлияят на човешките обстоятелства. Както отбелязахме по-рано, този процес замества културата на греха с една небесна култура на праведност. Съществуването на Божиите синове използващи властта и управлението на Христос, установява културата на Небесното Царство на земята.

Това има ефекта на предизвикване на модела на живот, който се е развил от царството на тъмнината. Светлината и славата на Небесното Царство проектирани чрез управлението на синовете, имат сред ефектите си, способността да поправят човечеството за Бог и го правят като „разрушават делата на дявола“.²⁴⁹

Бог възнамерява не само да съди и да разруши делата на Сатана чрез разкриването на корпоративния Христос и славата на Неговото управление; Той също така възнамерява да доведе до съд ангелите, които съгрешиха и, накрая, да ги премахне от създадения свят като част от Неговото намерение да очисти покварата на греха и от видимото и от невидимото творение. За да се разбере целта за съденето на ангелите, необходимо е да се разбере защо Бог създаде света.

Една от големите цели на Бог в създаването на света и поставянето на човечеството в него беше да позволи защитата на Божията праведност в избора на човека за Негов наследник. Бог първоначално се концентрира в това да покаже любовта Си чрез модела на баща и син.

Човека беше създаден да обича както Бог обича и, по този начин, да показва основната природа на Бог в творението. „Нова заповед ви давам: Обичайте се един друг. Както Аз ви възлюбих, така и вие трябва да се обичате един друг“.²⁵¹ Стандарта на любов в тази заповед е един и същ стандарт за Бог и за човека.

В контраст, ангелите бяха създадени да служат и на Бог и на човека.
Защото на кого от ангелите Бог някога е казал: „Ти си Мой Син; днес Аз станах твой Баща“? Или отново: „Аз ща бъда Негов Баща, и Той ще Ми бъде Син“? ... Не са ли всички ангели служебни духове, изпращани да служат на онези, които ще наследят спасение? (Евреи 1:5, 14 NIV)
Ангелите, които се разбунтуваха считаха, че са били несправедливо заточени да служат на хората, които те гледаха като по-низши същества.²⁵² Те искаха да бъдат синовете и наследниците на Бог. Понеже те не бяха създадени да носят и да изобразяват Божията любов, тяхното виждане за наследството беше да упражняват власт вместо ограничението на любовта.²⁵³

Някои от ангелите, под лидерството на Луцифер поставиха под съмнение Божията праведност в Неговия избор на човека за Негов наследник. Въпреки че Бог можеше да заличи ангелите, които съгрешиха, Той разбра природата на тяхното предизвикателство и реши да ги преследва чрез праведен съд.

Ако просто ги беше унищожил, въпросите за праведността на Неговото решение да отстрани Своята опозиция, щяха да бъдат оставени неотговорени. Алтернативно, ако им беше дал отговор, Той щеше да се снижи до същото място на създадените същества и да даде право на творението да съди Твореца си. Това щеше да замени божествения ред с хаос и щеше да отстрани всички стандарти на праведен съд.

Вместо това, Той избра да даде отговор чрез самите създания, които бяха предмета на спора. Божия отговор щеше да бъде, че човека щеше да покаже Божията праведност и, чрез това, да унищожи измамата на Сатана и да държи отговорни всички ангели, които съгрешиха. Човешката праведност като зрял син на Бог щеше да покаже точната природа на Бог, неговия Баща, и щеше да стане стандарта за съдене на самите ангели.

На първия човек, Адам, му беше даден избора да разчита на Божието присъствие или на дървото за познаването на добро и зло, като основата за неговото решение, и той избра независимост от Бог. Той беше подпомогнат в това решение от активното участие на Сатана.

Исус, Последният Адам, беше подложен на същото изкушение, да премине чрез мъдростта на удобството. Вместо това, въпреки че беше гладен от четиридесет дневния пост, Той избра да празнува с Хляба на Божието Присъствие. Неговото решение възстанови за човека правото отново да живее в Божието присъствие.

Ефективното въздействие от решението на Исус беше да позволи на човечеството да бъде изкупено от отклоняването на Адам и да бъдат събрани наново като Божиите синове. Това събиране на Божиите деца на земята се споменава като Тялото на Христос. Те трябва да станат тренирани в упражняването на вечния съд. Тяхното влечение към този начин на живот ще ги приспособи към самите стандарти на вечния съд и не само ще разруши делата на дявола, но ще бъде стандарта, чрез който всички ангели, които са съгрешили ще бъдат държани под отговорност.

Като свята нация съставена от хора извлечени от целия спектър на човечеството, събрани да носят Божията слава на земята, един от най-блестящите и поразителни аспекти на корпоративния живот ще бъде начина на тяхното управление. В това отношение особено, Божия Дом ще бъде виждан като град на светлина поставен на хълм. Това ще бъде видимия израз на праведност и ще бъде най-често назоваваната характеристика като основата за тяхното видимо мирно съществуване.

Отвъд установяването на праведен процес на земята, Божиите хора ще станат стандартите за вечна правота, чрез които задържаните ангели ще бъдат предадени на разглеждането на Божиите съдби.