такива от които ги разделя емоционална бариера. В силното си желание възприеманото да съответствана ценностите, които са актуални в съзнанието на подрастващите , теса критични
към другите и живеят с мисълта, че същият критичен погледна околните е отправени към тях. Това ги кара да се вглеждат в своята самооценка, да я подлагат на изпитание, проверка, на съмнения и корегиране и в този смисъл е налице известна криза на самооценката. Потребността от положителни емоции е голяма и нейното удоволетворение се търси и намирана първо място в социлни изявявания. Когато училището не осигурява подобна активност на учениците, те се самоорганизират и предприемат инициативи, които от неопитност или под чужди влияния, могат да са с тъкмо противоположна насоченост ( например да участват в грабежи под благовидното им внушаване, че отмъщават на тези, които незаконно забогатяват и др. ). Грижата на просветните органи чрез скаутското движение да допринася за задоволяване на емоционалния гладна поджрастващите от социални проявления е изключително отговорна. Ви чрез социални проявления учениците в тази сензитивна възраст за плодотворно
гражданско възпитание, придобиват изключително цернни добродетели
Изкуствата със своята емоционална наситеност привличат подрастващите и те започват по- активно да общуват с тях, особенно ако има кой да ги улесни при възприемане и преживяване на емоционалния им заряд. Усилва се интересът им към лириката, към мисли в прозата, които вълнуват. Затова преписват стихове, сентенции от книги и ги подаряват на свои връстници чрез отразяване, наред с рисунки, в старателно попълвани през периода албуми, лексикони.
Удовролетворяват естетическите си чувства чрез колекциониране на репродукции, марки,
рекламни рисунки, снимки и др. Не по- малка е активността за осигуряване на положителни познавателни емоционални преживявания чрез разширяване и задълбочаване на
научни познания,
чрез решаване на ребуси, казуси, тестове.
Емоционалното удоволетворяване би било непълно ако подрастващите не споделяха своите преживявания от видяното, наученото, направеното. Ето защо общуването, особенно между тях, е присъщ начин на живот в тяхното ежедневие. Лесно може да се видят как на групи при всяка възможност подрастващите използват времето за тази цел.
Макар израстрнали на ръст, учениците от пубертетрната възраст се нуждаят особенно от душевна топлота, от това да им се каже добра дума, да се сложи ръка на
рамото им в знак на уважение, да се погалят и прегърнат от родители и близки. Проявите им в такива случаи понякога са противоречиви, но вътрешно са взаимно свързани и допълващи се. От една страна те сякаш се стесняват, изпитват неудобство, а от друга име приятно и потребно. Тук е въпроосът за такт и мяра във взаимоотношенията. Подрастващите ги вълнуват разсъждения за обичта, любовта,
които в началото нямат обектна насоченост. Към края на периода е възможно да препламнат чувствана любов между момчета и момичета, които носят светъл и жизнерадостен характери в никакъв случай не бива да се помрачават от ненужна, оскърбяваща и подтискаща подозрителност.
Доминирането на оптимистични емоционални нагласи у подрастващите се изразяване само в тяхното жизнерадостно поведение, но и в търсенето на онова, което да ги зарежда с положителна емоционална енергия. Затова им допада жизненоутвърждаващото,
бодрото в литературата, в телевизионните предавания, в другите видове изкуства.
Пубертетната възраст е период на укрепване и развитие на волята. И теса следствие не само на обективните изисквания за постигане на образователни, практически цели и превъзмогването при постигането им на нарастващи трудности, но и на усилващото се самовъзпитание.
Подрастващите са способни да си поставят цели ида ги устояват, да планират ида контролират тяхното осъществяване. С възрастта проявяват все по- голяма сдържаност. Убежденията им са източник на енергия и настойчивост, които не е само проява на воля, но и на смелост, мъжество.
Успехите са в състояние да ги мотивират към волевост, а неуспехите или отсъствието на осъзнаван смисъл от определени
начинания да ги демобилизира, да отпада волевата им активност.
Понякога желанието да се действа, нетърпението изпреварват необходимото преценяване,
обмисляне и тази импулсивност донякъде е характерна за възрастта. Възможни саи негативни проявления на волята изразени в упорство, съпротива, противодействие. Теса реакция на авторитарен стилна взаимоотношения с подрастващия 72