поведението си. Държат се покровителствено, допринасят за справедливо разрешаване на спорове, на конфликтни ситуации. Явяват се организатори и ръководители на различни инициативи – училищни тържества, спортни състезания, кръжоци и др. Повече учители привеждат в съответствие своето общуване и начина на работа с възрастта на учениците от гимназиалните класове. Стремят се да се съветват с тях, да взимат под внимание мнението им, да се вслушват в предложенията и инициативите им. В уроците отделят повече внимание на самостоятелната работа, на обсъжданията, дискусиите, на консултирането и сътрудничеството.
Това действа мобилизиращо на юношите и девойките, стимулира творческата им активности ги мотивира за повече старание.
Изменя се положението на юношите и девойките и в семейството. Те все повече участват в труда и в обсъждането на жизненоважни проблеми. Родителите ги приемат като порастнали и са склонни в по – голяма степен да се съобразяват с тях. Предоставят им по голяма самостоятелност. Преките форми на контрол заменят с по- дискретни. Знаят, че при нетактичност могат да получат нежелана съпротива, дръзък отговори затова са по-деликатни, по- внимателни.
Във взаимоотношенията
поставят ударение на доверието, на искреността, на убедеността, че младите са разумни и няма да направят грешни крачки в своя живот. По този начин очакват те да споделят засвоите проблеми и им внушават да бъдат по- предвидливи и отговорни.
Конфликти между родители и юноши, девойки възникват при няколко обстоятелства :
1. Когато родителите не отчитат че сина или дъщерята са навлезли в нов възрастов период,
който повече от всякога преди е несъвместим с налагане на своята воля ( « Докато аз те храня и обличам, ти ще слушаш и ще изпълняваш ).
2. Когато взаимоотношенията между родителите са груби или неискрени. Юношите и девойките живеят с нагласи за идеални връзки и общвания на съпрузите. Ето защо дълбоко страдат,
когато забележат нередности, а те от погледа им не могат да се скрият. Възстават срещу властването на един от родителите (майката или бащата) над другия или при двуличие, лицемерие ( всеки или някой от двамата има свой живот извън дома ).
3. Когато родителите съветват сина или дъщерята да проявяват културни интереси,
нравствени добродетели, а самите те се ръководят от еснафски цели и недобронамерени начини на постъпване. Юношите и девойките живеят с мисли за своето бъдеще, за мястото сив живота и подчиняват усилията сина целите, които си поставят. Младостта и силите им,
перспективите,
които имат и отсъствието все още на сериозни грижи определят възрастта като една от най- радостните, най- щастливите. Разбира се и тя не е без трудности и противоречия. Съжителствуват черти на новото и на отминалия период ( отиване към възрастните и проявяване в отделни случайна детското, нарастващи потребности и невъзможност те да бъдат изцяло удоволетворени,
утвърждаващи се желания и несъвпадение с необходимите условия за тяхното постигане, с интелектуалните възможности наличността и др. Опитът и животът учат юношите и девойките да подхождат постепенно все пообмислено към проблемите, които възникват пред тях, да преценяват ида избират
сред мечтаното реалното, целесъобразно да чертаят свои близки и по- далечни планове. Нагласите, своите стремежи, притеснения, вълнения младят човек преживява сам или споделя с най- близките свои приятели и понякога с родителите. В състояние е по-добре да организира ида оползотворява своето време през деня, да го подчинявана потребното,
предвижданото.
Сподели с приятели: