Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Извънситуативно-познавателната
| Психосоциално развитие. В периода на предучилищното детство (3–7 години) детето излиза извън границите на семейния свят, сега възрастният не е просто специфичен възрастен (майка, баща, баба, дядо), той е носител на определена роля, функция, отношения. Поведението на детето се опосредства от образа на възрастния, от неговите действия. То започва да установява връзки със света на възрастните, със света на социалните отношения. След третата година у детето за пръв път се появява извънситуативна форми на общуване (излизаща извън непосредствената нагледна ситуация). Първоначално от три до пет години се появява извънситуативно-познавателна форма на общуване, а на 6–7 години извънситуативно-личностна форма на общуване. Основното средство за общуване е речта. Извънситуативно-познавателната форма на общуване е вплетена в познавателна дейност заедно с възрастните. Водещ е познавателния мотив: децата задават много въпроси на възрастния по различни теми („От какво са направени копчетата?“, „Защо рибите не се давят във водата?“, „Откъде се е взело слънцето?“ и т.н. ). Възрастния придобива за децата ново качество: на учен, способен да разреши техните съмнения, да даде важни сведения, да предостави необходимата информация. Основата на тази форма на общуване е потребността на детето от уважение към възрастния. Именно актуализирането на тази потребност обяснява повишената чувствителност на децата от начална и особено от средна предучилищна възраст към отношението на възрастния към тях. Те искат похвала, одобрение от възрастния, реагират на тях с несъразмерен ентусиазъм и не искат да се примиряват със забележките, упреците, които възприемат като лична обида, изразени в спорове, плач, излизане от стаята, нежелание да общуват и пр. Повишената обидчивост е възрастов 127 феномен, наблюдаван в различна степен при повечето деца в средна предучилищна възраст. Значението на извънситуативно-познавателното общуване е, че то помага на децата неизмеримо да разширят границите на света, на достъпното за тях знание, позволява им да открият взаимовръзката между явленията, да научат за съществуването на причинно-следствените и други връзки между предметите и явленията. Извънситуативно-познавателната форма на общуване между децата и възрастните е важно условие за развитието на познавателните интереси и мисленето в тази възраст. Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|