Психология на развитието
Извънситуативно-личностнат
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
| Извънситуативно-личностната форма на общуване, която се появява в горна предучилищна възраст, позволява на детето да се присъедини към „света на хората“, към живота на възрастните, особено на близките му, към техните социални ценности и правилата на взаимоотношенията. Личностният мотив за общуване става водещ: децата проявяват основен интерес към хората и говорят за себе си, за своите родители, приятели, питат възрастните за тяхната житейска история, за семейството и работата им. Възрастният започва да действа като източник на социални знания, носител на житейски опит, еталон за поведение. За децата в горна предучилищна възраст е характерна потребността от взаимно разбиране и съпричастност към възрастните. Извънситуативно-личностното общуване, ориентирайки децата към моралните ценности, правилата на поведение и взаимоотношенията, повишава тяхната възприемчивост към възпитателни въздействия. Поведенчески това може да се установи в нарастването на оплакванията на децата едно на друго, в основата на които е желанието на детето да изпита себе си, дали е научило правилно едно или друго правило, доколко то е задължително за изпълнение. [82, с. 102] Значението на извънситуативно-личностното общуване за психическото развитие на детето е, че то въвежда детето в сложния свят на хората, ориентира го в сферата на нормите, правилата, правата и задълженията, запознава го с нравствените и морални ценности на обществото, позволява му да установи разнообразни взаимоотношения с другите хората и да заеме адекватно място в социалния свят. Детето моделира научения опит и знания в сюжетно-ролеви игри и под ръководството на възрастния го прилага в реалния си живот. Развитието на взаимоотношенията с възрастните, техните оценки и мнения влияят върху формирането на общуването между децата. Взаимодействието с връстниците има редица специфични особености, сред основните са: 128 Голямо разнообразие от комуникативни действия и техния изключително широк диапазон. В общуването с връстниците има много действия и обръщения, които практически не се срещат при контактите с възрастни. Общувайки с връстници, детето спори с тях, налага волята си, успокоява, иска, нарежда, лъже, съжалява и т.н. За първи път се появяват форми на поведение като преструване, изразяване на обида, кокетство, фантазиране и др. Изключителна емоционална наситеност. Средно в общуването на връстниците има 9–10 пъти повече изразително-мимически прояви, които изразяват различни емоционални състояния: от бурно възмущение до бурна радост, от нежност и съчувствие до бой. Разговорите с връстниците често са съпроводени с резки интонации, крещене, смях. Нестандартнотост, нерегламентираност, непредсказуемост. На децата, при взаимодействие с връстниците им е присъща разкрепостеност, липса на каквито и да било образци, те използват най-неочаквани и оригинални действия и движения: скачат, заемат причудливи пози, гримасничат, пищят, тичат едно след друго, дразнят се едно друго, измислят нови думи и т.н. Преобладаване на инициативните действия над активните. За детето неговото собствено действие или изказване е много по-важно и в повечето случаи инициативата на връстника не се подкрепя. В резултат на това всеки говори за своето, но никой не чува партньора, което често поражда конфликти, протести и негодувание. Около 6-годишна възраст дружелюбността и емоционалната въвлеченост в дейността и преживяванията на партньора значително се повишава, проявява се способността да се виждат в партньора не само неговите играчки или специфичните му действия (грешки или успехи), но и неговите желания, предпочитания, настроения, възниква желание да се помогне на връстника, да се даде или да се раздаде нещо за него. Ако 4–5-годишните деца заедно с възрастния с удоволствие осъждат действията на своите връстници, то 6-годишните, напротив, могат да защитят приятеля си или да се обединят с него в „противопоставянето им“ на възрастния. Емоционалното благополучие на детето зависи от взаимоотношенията с възрастните, от отношението на връстниците, от позицията в групата на връстници, а това от своя страна определя до колко то усвоява нормите на отношенията с други 129 хора, включително с връстниците. Във взаимоотношенията с другите, детето постепенно се научава да осъзнава позицията си в системата на социалните отношения. [82, с.247-249] Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|