Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Егоцентризмът
| нагледно-образно мислене. То се характеризира с това, че познанието на децата за различните свойства и връзки на нещата става в процеса на работа с образите на тези неща. Успешността на формирането на нагледно-образното мислене до голяма степен зависи от развитието на представите, които позволяват детето да се откъснете от конкретните действия в наличната ситуация. На възраст 4–5 години детето вече може да решава проблеми не само в процеса на практическите действия с предметите, но и на ум, разчитайки на своите образни представи за предметите. Речта е едно от основните средства за развитие на нагледно-образното мислене, което позволява на детето да си представи един или друг предмет и мислено да го трансформира. [41] Ж. Пиаже, изучавайки речта на децата, идентифицира две големи групи, в които могат да се разделят всички твърдения на детето: социализирана реч и егоцентрична. Социализираната включва: адаптирана информация - изявления, с помощта на които детето влияе върху поведението на другия, изказвания в диалога, които се довеждат до съзнанието на събеседника; критика и подигравки: правилно - грешно, твоето е по-лошо, а моето е по-добро и т.н. заповеди, молби, заплахи; въпроси; отговори. В егоцентричната реч детето говори така, „сякаш мисли на глас“. Ж. Пиаже разделя егоцентричната реч на три типа. Повторение или ехолалия: детето просто повтаря думите, които току-що е чуло, откликва като ехо. Монологът, придружаващ действията на детето, детето, като че ли, „обявява на себе си какво предприема“, тази реч често е под формата на команди за неща и играчки. Колективен монолог: детето не се обръща към някого конкретно, а говори силно пред другите с илюзията, че го слушат. В средната предучилищна възраст процентното съотношение на егоцентричните изказвания към всички спонтанни изказвания на детето, е почти 50%, около 7–8 година той рязко намалява. Егоцентризмът като неспособност на детето да приеме относителността на своята гледна точка все още се счита за характерна черта на психиката на децата в предучилищна възраст. Съвременните изследвания показват, че 4-годишните деца демонстрират ясно разбиране на гледните точки на други хора, ако им се предлагат задачи, по-характерни за тяхната възраст, познати им от опита. Децата могат да категоризират предмети (те формират множество основни категории, например столове, гардероби, легла могат да бъдат обобщени като „мебели“ 140 или диференцирани като „обикновени столове“); разсъждения по аналогия (изберат правилния отговор от набор от опции: „пластилин - нарязан пластилин, ябълка - ...“); могат правилно да използва изрази, отразяващи причинно-следствените връзки: „ако - то“, „защото“. Логиката в разсъжденията на децата страда само при непознаване на предмета, прекомерен обем от информация или противоречиви факти. Развитието на мисленето в предучилищна възраст върви по линията на преодоляване на егоцентризма. Към края на този период започват да се развиват предпоставките за понятийно, логическо мислене, характеризиращи се с това, че детето може да оперира с достатъчно абстрактни категории и да установява връзки, които не са представени в нагледно-образна форма. [21, с. 171-172] Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|