Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
| Въображението като създаване на нов образ се формира и максимално се разгръща в сюжетно-ролевата игра на детето, когато е необходимо да се приеме „въображаемата ситуация”, образа на собствената роля и ролята на връстника, символичното значение на предметите и действията. Отначало въображението е неделимо от възприемането на игровите предмети и изпълнението на игровите действия с тях. Детето инжектира куклата с пръчка, в този момент е лекар, а пръчката е спринцовка. Но то не може да си представи пръчката като спринцовка, докато не извърши определени действия с нея и не може да направи инжекция във вътрешен план, без да разчита на пръчката. Постепенно изчезва нуждата от външни опори: играта може да се разгърне в идеалния план, в плана на представите. И тук основното средство за въображение, подобно на мисленето, е речта. Въображението става възможно благодарение на речта и се развива с нея. Формирайки се в играта, въображението преминава в други видове дейности на детето: възприемане на приказките, рисуване, съчиняването на истории, стихове. Първоначално въображението има непроизволен и пресъздаващ характер, т.е. детето само повтаря или комбинира познати образи, които сами по себе си възникват и се променят. В горна предучилищна възраст възниква произволното въображение -. целенасочено, управляемо и творческо въображение, състоящо се в създаването на нови оригинални образи или нови необичайни комбинации. Въображението има две основни функции - познавателна и афективна. Основната задача на познавателното въображение е да пресъздаде обективната реалност, да изгради цялостна картина на света и да получи нови впечатления. Афективната функция на въображението е насочена към утвърждаване и защита на своето „Аз“ чрез многократно възпроизвеждане (проиграване) на травмиращи влияния и ситуации или тяхното 141 преживяване; и / или чрез въображаеми ситуации, създадени от собствени подвизи или невероятни успехи, утвърждавайки себе си като силен, смел, сръчен, всемогъщ и т.н. [129] През цялата предучилищна възраст речта на детето се развива: нараства активния речник, като на 6 години, според различни източници, той е от 3 до 6 хиляди думи; продължава усвояването на граматическата структура на езика; овладяването на синтаксиса (детето започва да използва подчинени изречения; да оперира със сложни и съподчинени изречения); ясно се проявява явлението детско словообразуване, т.е. независимо словообразуване, добавяне на различни наставки, превръщане на съществителни имена в глаголи и, обратно, промяна в значението и т.н.; повишава се чувствителността към езиковите явления. Детето има голям интерес към звуковата форма на думата, обича да създава рими; появяват се нови видове въпроси: как се прави това, защо, за какво? Задават се въпроси за произхода на хората, животните, различни предмети и явления; развиват се речевите функции, сред които се открояват следните: комуникативна функция - тук най-ярко е представена ситуативната реч, която е ясна за събеседника, но неразбираема за външен човек, който не познава ситуацията. Ситуационната реч най-често се среща в разговори на ежедневни теми или в истории за събития, които имат ярко емоционално оцветяване за детето. Постепенно, с помощта на възрастните, детето овладява контекстната реч, която описва ситуацията доста пълно, така че да е разбираема без прякото ѝ възприемане. Тази реч се проявява в преразказа на приказки, разкази, в описание на картини и т. н. Обяснителната реч не е добре развита дори в горна предучилищна възраст, тъй като изисква последователно изложение, акцент върху съществените връзки, установяване на причинно-следствените връзки, т.е. логическо мислене. планираща функция - на тази възраст има преход на външната към вътрешна реч, която се среща във феномена егоцентрична реч - това е реч във външен план, на висок тон, но за себе си. Функцията на речта се променя, има преход от комуникативна функция към функция на насочване и планиране на дейности, речта постепенно се превръща в средство за мислене. знакова функция - ако в началото детето използва предметите като знаци, заместители на други предмети, то после думата започва да играе 142 функцията на знака, обозначавайки предмета, неговия образ, представата за предмета или действието. Въз основа на развитието на познавателните функции възниква основното новообразувание в предучилищна възраст – първия схематичен контур на детския мироглед, т.е. детето се стреми да обясни и подреди света около себе си, да изгради обща картина на света. В центъра на детския мироглед е човека и неговата дейност. [146] Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|