Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Моралното развитие
| Личностно развитие. Предучилищната възраст е периодът, в който започва да се оформя мотивационната сфера на детето. През целия възрастов период протича развитие на мотивационно-потребностната сфера. Съдържанието на мотивите се променя и се появяват нови видове: игрови мотиви, мотиви, свързани с интереса на децата към света на възрастните, мотиви за установяване и поддържане на положителни отношения с възрастните и другите деца, познавателни, съревнователни, нравствени мотиви, мотиви за самолюбие и самоутвърждаване. Формата на мотивите се променя, те придобиват характер на обобщени намерения и започват да се осъзнават. Формира се йерархична система от мотивите, т.е. възниква съподчиненост на мотивите, започват да се открояват основните и вторичните мотиви, което дава ясно изразена ориентация на цялото поведение на детето. [146] Моралното развитие в предучилищна възраст, от гледна точка на Ж. Пиаже, е на етапа на нравствения реализъм, който се характеризира с преценка на моралната страна на постъпката, основано на резултата, а не на мотива; представа за това, че правилата са създадени от мъдри възрастни и следователно трябва да се спазват и не могат да бъдат променяни; вяра на децата в абсолютната справедливост, т.е. ако нарушат правилото, със сигурност ще бъдат наказани. Моралното развитие на детето, според теорията на Л. Колбърг, все още е на предконвенционално равнище, което се характеризира с ориентация към послушание (подчинение на властта) и / или инструментална ориентация (ориентация към награда и наказание: добро поведение в отговор на бъдеща благосклонност). Моралните дилеми на повечето деца предполагат избор между егоистичен интерес и оказване на помощ на други хора. Повечето деца в предучилищна възраст имат хедонистична ориентация: преследват собствените си егоистични интереси. За някои деца обаче вече е характерна потребностно-ориентирана насоченост: те обръщат внимание на нуждите на другите хора и искат да помогнат. Желанието им да помогнат не се основава нито на идеята какво чувства другият човек, 143 нито на личните морални чувства, те обясняват желанието си непосредствено: „Той има нужда от моята помощ“. Още на 3-4 години децата демонстрират правилни морални преценки и оценки. Те знаят, че споделянето е добро, но присвояването на чужди вещи е лошо и твърдят, че биха споделили сладкишите си с другите. В реална житейска ситуация обаче само малцина са в състояние да споделят с връстниците си. На 5-7-годишна възраст дисоциацията на вербалното и реално поведение постепенно се премахва поради факта, че положителните морални норми също започват да преобладават по отношение на практиката на реалния живот на детето. На шестгодишна възраст много деца вече са способни да са съпричастни както с успеха, така и с неуспеха на своите връстници, готови са да им помогнат и да ги подкрепят, да ги утешават и да правят отстъпки. [63, 70 и др.] Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|