на работата и семейните задължения

220
 криза на професионалната кариера (30–35 години), изразяваща се в стабилизиране на професионалната ситуация, недоволство от себе си и професионалния статус. [21, с.260]
Проблемите и кризите в професионалното развитие се основават на противоречия между:
 преобладаващите идеи за професията и за себе си в нея и реалността
(професионални функции, работно място и др.);
 изискванията на професията към знанията, уменията, способностите на човека и наличието на такива;
 полезните професионално значими придобивки и твърде високата цена за тях;
 планове за професионално израстване и професионална кариера и възможностите на човека;
 професионална пригодност и професионални намерения;
 собствена оценка на ефективността на професионалната дейност и оценката на околните;
 професионален опит и изисквания на пазара на труда и др.;
 ниво на претенциите в професионалната дейност и постиженията на очакваното ниво. [119, с. 243–244]
Личностно развитие. Преходът от младост към зряла възраст в повечето случаи е придружен от укрепване, кристализация на чувство за лична идентичност. Младите хора (от 18 до 29 години) по-често си задават въпроса: „Кой съм аз всъщност?“, отколкото хората на средна възраст и възрастните хора. Възрастните трябва да структурират и преструктурират своята личностна, професионална и семейна идентичности, тъй като вътрешния и външния им свят се променят. [144, 149 и др.]
Открити са два типа описания от хората на техния преход от младост към зряла възраст. За някои зрелостта означаваше разширяване на тяхното "Аз", обогатяване на сферата на дейност, повишаване нивото на самоконтрол и отговорност, т.е. самореализация. Други, напротив, наблягат на принудителното приспособяване към обстоятелствата, загубата на предишната им разкрепостеност, спонтанност, свобода в изразяването на чувства и т.н., т.е. зрелостта за тях не е придобивка, а загуба.
Самовъзприемането на собствената зряла възраст е различно за различните хора, което зависи от личностните характеристики и предшестващия жизнен път.
Независимо от това, младостта е по своята същност оптимистична: човек вече е

221 започнал да осъзнава своите идеали и житейски цели и въпреки че по пътя си среща трудности, те все още не му се струват непреодолими. Чувствата на съмнение, несигурност, тревожност по правило са краткотрайни и преминават в бурния поток на живота, в процеса на нови житейски постижения, разработване на нови възможности, изпълнение на планове.
Ранната зряла възраст е времето, когато се развива богат вътрешен живот в цялото му разнообразие, което се проявява в цели, ориентирани навън, увереност на младите хора (до 30 години) в изпълнението на житейските планове. Именно в ранна зрял възраст се отбелязва оптимално съчетание от параметрите на претенциите, където съответното ниво е най-високо, адекватно и стабилно. [27, 30, 81 и др.].
При реализирането на собствените мечти от младите възрастни се изисква активно позитивно изграждане на живота им на възрастни: самостоятелен избор на житейска стратегия, като се отчита заобикалящата действителност и техните възможности. В този възрастов период се формират модели на поведение, формира се собствен стил на живот. Разграничават се типовете на отношение на човека към

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: