36 крайна сметка мишката спира да го натиска и настъпва
експериментално угасване.
[142, с 468-469]
Скоростта, с която се придобива и съхранява
оперантното поведение, зависи от режима на прилаганото подкрепление.
Режимът на подкрепление е правило, установяващо вероятността, с която подкреплението ще настъпва. Най-простото правило е субекта да получава
подкрепление всеки път, когато демонстрира желаната реакция. Това се нарича
режим на непрекъснато подкрепление и обикновено се използва в началните етапи на всяко оперантно научаване, когато организмът се учи да извършва правилната реакция. В повечето ситуации на ежедневния живот непрекъснатото подкрепление или не се получава или е икономически неизгодно за съхраняване на
желаната реакция, тъй като подкреплението на поведението не винаги е еднакво и регулярно. В повечето случаи социалното поведение на човека се подкрепя само понякога.
Б. Ф. Скинър изучава как режима на
частичното подкрепление влияе върху оперантното поведение. Въпреки, че са възможни много различни режими на подкрепление всички те могат да се класифицират в съответствие с два основни параметъра:
подкреплението може да настъпи след като измине определен или случаен времеви интервал от момента на предишното подкрепление (така наречения режим на
времево подкрепление);
подкреплението може да настъпи само след като от момента на подкреплението се получи определено или
случайно количество реакции (режим на
пропорционално подкрепление).
В съответствие с тези два параметъра се разграничават четири основни режима на подкрепление:
1.
Режим на подкрепление с постоянно съотношение. При този режим организмът се подкрепя на основата на предварително определено или
„постоянно” количество на съответните реакции. Този режим е универсален за ежедневния живот и има значителна роля в контрола на поведението.
Режимът на подкрепление с постоянно съотношение обикновено води до прекалено
високо оперантно равнище, тъй като колкото по-често реагира организма, толкова по-голямо подкрепление получава.
2.
Режим на подкрепление с постоянен интервал. При него организмът се подкрепя след като измине твърдо установен или „постоянен” времеви
37 интервал от момента на предходното подкрепление. На равнището на отделния човек режимът на подкрепление с постоянен интервал действа
при изплащане на заплатата, за работа, изпълнена за час, седмица или месец.
Този режим дава ниска скорост на реагиране на задачите след като е получено подкреплението,
този феномен се нарича пауза след Сподели с приятели: