Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Едуард Лий Торндайк
- Бъръс Фредерик Скинър
- Оперантното поведение
| респондентно поведение, т.е. до формирането на характерни отговори на известен стимул, винаги предшестващ във времето (например: убождане с игла - издърпване на ръката). Едуард Лий Торндайк формулира четири основни закона на научаването: закон за повторението (упражняването) - колкото по-често се повтаря връзката между стимула и реакцията, толкова по-бързо тя се закрепя и е по-силна; закон за ефекта (подкрепление) - при научаването на реакции се закрепват тези от тях, които са придружени от подкрепление (положително или отрицателно); законът за готовността - състоянието на субекта (изпитваните от него чувства на глад, жажда) не е без значение за развитието на нови реакции; законът за асоциативното изместване (съседство във времето) - неутрален стимул, асоцииран със значим стимул, също започва да предизвиква желаното поведение. [146, с, 88-90] Бъръс Фредерик Скинър признава съществуването на два основни типа поведение: респондентно и оперантно. Респондентното поведение предполага характерна реакция, предизвикана от известен стимул, който винаги предшества реакцията във времето. За да подчертае важността на стимула, който изпреварва реакцията и я разкрива, Б. Ф. Скинър нарича това поведение „обуславяне тип С”. Той предполага, че като цяло поведението на животните и човека не бива да се обяснява в термините на класическото обуславяне и акцентира върху поведението, което не е свързано с някакви известени стимули. [142, с 467] Оперантното поведение се определя от събития, които следват след реакцията. След поведението има следствие и същността му променя тенденцията на организма да повтаря даденото поведение в бъдеще. Б. Ф. Скинър нарича това поведение 35 „обуславяне тип Р”, за да подчертае въздействието на реакцията върху бъдещото поведение. Ако последствията са благоприятни за организма, вероятността за повтаряне на операнта в бъдеще нараства. Когато това става, се говори, че последствията се подкрепят и оперантните реакции, получени в резултат на подкреплението (в смисъл на висока вероятност за повтаряне на поведението), са обусловени. Силата на позитивно подкрепения стимул се определя в съответствие с неговото въздействие върху последващата честота на реакциите, които непосредствено са го предшествали. Ако последствията от реакциите са неблагоприятни и не са подкрепени, вероятността да се получи оперант намалява. Скинър предполага, че оперантното поведение се контролира от негативните последствия. Негативните или агресивни последствия отслабват поведението, което ги поражда и засилват поведението, което ги премахва. [142, с 468] За да изучи оперантното поведение в лабораторни условия Б. Ф. Скинър измисля процедура, наречена свободен оперантен метод. Полугладна мишка се поставя в празна „свободно-оперантна камера” (известна като „кутия на Скинър”), в която има само лост и купа за храна. Отначало мишката демонстрира множество операнти: ходи, души, почесва се, чисти се и уринира. Тези реакции не са предизвикани от никакъв разпознаваем стимул, те са спонтанни. При своята опознавателна дейност мишката натиска лоста и по този начин получава топче храна, което автоматично пада в купата под лоста. Тъй като първоначално реакцията за натискане на лоста има ниска вероятност за възникване, тя трябва да се счита случайна по отношение на храненето, т. е. не може да се предскаже кога мишката ще натиска лоста и тя не може да бъде накарана да прави това. Ако лишим мишката от храна, например за 24 часа, можем да се убедим, че реакцията за натискане на лоста в крайна сметка ще придобие висока вероятност в тази особена ситуация. Това се прави с помощта на метода, наречен Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|