ТЕМА 4. БИХЕЙВИОРИСТИЧЕН (ПОВЕДЕНЧЕСКИ) ПОДХОД КЪМ РАЗВИТИЕТО След усвояване на материала по тази тема Вие ще придобиете знания за бихейвиористичния подход към изучаването на личността и ще се запознаете с концепциите за развитието на някои от представителите на бихейвиористичното направление в психологията. Бихейвиоризмът (поведенческа психология) е наука за човешкото поведение, което е единственото достъпно за обективно наблюдение и изследване. Философска основа на този подход е концепцията на английския философ Джон Лок. Той формулира идеи за съзнанието на детето при раждането като tabula rasa (чиста дъска) и значението на жизнения опит. Ученето е основен начин за индивидуално развитие и източник на всички знания. Дж. Лок представя редица идеи за организацията на обучението на децата на принципите на асоцииране, повторение, одобрение и наказание. Разкриването на конкретните механизми на обучение и анализът на различните типове обучение са най-важната задача на редица психологически теории, създадени от последователите на Дж. Лок, най-вече бихевиоризъм и теории на социалното научаване. [74, с. 223 —254] Най-елементарният тип научаване, при който реактивното поведение се развива въз основа на неволни безусловни рефлекси с вродено естество, се нарича класическо обуславяне. Руският физиолог Иван Петрович Павлов пръв установява такъв тип на научаване в лабораторен експеримент за изследване на физиологията на храносмилането. Създадени са специални условия за хранене на куче. За експериментални цели звукът на камбана многократно предшества появата на храна. Храната е безусловен стимул, попадайки в устата на гладното куче, автоматично предизвиква слюноотделяне - безусловна реакция или безусловен рефлекс. В резултат на систематична комбинация (звук на звънец и приемане на храна), преди това неутралният стимул придобива условен характер. Звуковият сигнал, вече като условен
