Психология на развитието

47 егоцентричното мислене не е прост отпечатък на влиянията на външния свят, а активна
познавателна позиция, първоначална познавателна центрация на ума.
Ж. Пиаже вижда егоцентризма като корен, като основание за всички останали характеристики на детското мислене. Той не се поддава на непосредствено наблюдение и се изразява чрез други явления. Сред тях са доминиращите черти на детското мислене: реализъм, анимализъм и артификализм.
Реализъм. На определен етап от развитието си детето разглежда предметите от позицията на непосредственото му възприятие (например, луната следва детето по време на разходките), реализмът е интелектуален - клоните на дърветата „правят” вятъра; името на предмета е толкова истинско, колкото и самия предмет, образът на предмета е „прозрачен“ и включва всичко, което детето знае за него. Моралният реализъм се проявява във факта, че детето не взема предвид вътрешното намерение в постъпката и съди за него само по външния краен резултат (който е разбил повече чаши, е виновен повече - въпреки факта, че единия човек се опитал да помогне и случайно е изпуснал чашата, а другият се е ядосал и е счупил чашата умишлено).
Анимализмът е всеобщо одушевяване, даване на живот, съзнание и чувства на предметите (преди всичко самостоятелно движещите се като облаци, луна, автомобил).
Артификализъм - разбиране на природните явления по аналогия с човешка дейност, всичко съществуващо се разглежда както създадено от човека, по волята му или за човека (слънцето - „че трябва да ни светли“, реката - „ че лодките да плават“).
Някои от другите особености на детската логика според Ж. Пиаже са:
 синкретизъм (глобална схематичност и субективност на детските представи, тенденцията да се свързва всичко с всичко, възприемането на детайли, причини и последици като паралелни);
 трансдукция (преход от частно към частно, заобикаляйки общото);
 невъзможност за синтез (липса на връзка между съжденията);
 липса на чувствителност към противоречието;
 невъзможност за самонаблюдение;
 трудности в осъзнаването;
 непроницаемост за опита (детето не е изолирано от външно влияние, възпитание, но то се асимилира и деформира от него).
Всички тези характеристики формират комплекс, който определя логиката на детето, а в основата на комплекса стои егоцентризмът на речта и мисленето. [146, с.
108-111]

48
Ж. Пиаже разглежда човешкия интелект като една от формите за адаптиране към средата на живот. Всеки жив организъм има вътрешна потребност да поддържа хармонични отношения с околната среда, т.е. необходимост от адаптиране към околната среда (от равновесие с околната среда). Въздействията на околната среда изваждат организма от равновесие. За да постигне отново равновесие (адаптация), организмът трябва да е в състояние на непрекъсната активност, за да компенсира дисбаланса. Например, порязването на пръст (т.е. повреда отвън, от страната на околната среда) активира процесите на саморегулация, които в крайна сметка би трябвало да възстанови стабилността, т.е. кожата на порязания пръст. Тенденцията за балансиране е призната от Ж. Пиаже като върховен принцип на развитие, включително познавателното развитие. Въвеждането на фактора на равновесие позволява да се разбере психическото развитие (и развитието на интелекта) като саморазвитие, като процес на самодвижение.
Когнитивната адаптация се състои от два противоположно насочени процеса - асимилация и акомодация, но неразривно свързани и допълващи се тенденции в поведението.

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: