Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Акомодацията
- Схемата на действие
| Асимилацията е сравнима с храносмилането - решаването на проблемната ситуация става като се използват съществуващи модели на действие или когнитивни модели. При четене протича асимилация на информацията. Използвайки общата „схема на захващане“, детето може да вземе най-различни предмети. Асимилацията гарантира безопасността и стабилността на когнитивните структури. Самата проблемна ситуация или нов обект претърпява известна трансформация. Акомодацията е промяна в моделите при прилагането им в нова ситуация, към нова задача и осигурява вариативност, развитие, разработване на нови схеми. Детето се научава да поставя ръцете и пръстите си по различни начини, в зависимост от това дали му подават лист хартия или топка (схемата за хващане е подложена на акомодация). Балансирането на тенденциите на асимилация и акомодация осигурява най- ефективната адаптация, но това състояние винаги е само приблизително и временно, и отново се заменя от дисбаланс. Съотношението на тези два компонента в поведението може да бъде различно. Преобладаване на асимилацията над акомодацията се наблюдава при символичната игра на малки деца. В зависимост от желанието и интереса на детето, парчето старо дърво може да бъде или кукла, или кораб, или самолет. Преобладаване на акомодацията се проявява в подражаващо действие, в случай на уподобяване на 49 собственото поведение на свойствата на външното въздействие (например детето имитира отваряне – затваряне на кутията с движения на устата, пресъздава позите на заспало коте). Интелигентността на детето се изгражда на базата на действието, на базата на опит от действието с предметите. За да познава обектите, субектът трябва да действа с тях: да грабва, да хваща, да опипва, да приближава, да отдалечава, да премества, да съотнася и т.н. Целият придобит опит се отлага под формата на схеми за действие. Схемата на действие е едно от най-важните понятия в концепцията на Ж. Пиаже. Разбирането на схемата на действие в тесния смисъл на думата е най-общото, което остава в действието, при неговото многократно повтаряне при различни обстоятелства. Схемата на действие в широкия смисъл на думата е структура на определено ниво на умствено развитие. На определен етап от развитието обобщените схеми на действие се превръщат в операции (операторски структури), следователно концепцията на Ж. Пиаже е наречена оперативна. Операциите са интериоризирани (вътрешни) предметни действия, станали обратими и групирани в система. Структурите на умствената дейност се развиват през целия живот, зависят от съдържанието на опита и са качествено различни на различните етапи на развитие. Процесите на асимилация и акомодация осигуряват приемственост и непрекъснатост на умственото развитие в онтогенезата. Развитието на психиката според Ж. Пиаже е смяна на доминиращите интелектуални структури. Всеки етап е изграден върху предходния, всеки от тях е необходим за формирането на следващия, така че редът на тяхното следване е фиксиран и закономерен, а скоростта на преминаването им може да бъде различна (в зависимост от благоприятните или неблагоприятните възможности за натрупване на опит, от качеството на културната и образователната среда). Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|