Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Развитие на речта
| мотивиращи представи. Това са заредени изображения на предмети, изплуващи в паметта на детето, върху които са „кристализирани“ потребностите му, ето защо тези обекти придобиват стимулираща сила. Появата на мотивиращи представи освобождава детето от диктата на външните въздействия, променяйки взаимоотношенията му с околната среда. [19] В младенческата възраст протича развитието на мисловната дейност (етапът на сензормоторна интелигентност, според Ж. Пиаже), състоящ се преди всичко в появата на преднамерено постигане на набелязаната цел, в подобряване на целенасочените, преднамерени действия, в разграничаването и установяването на връзки между средствата и целта, в използването на различни средства за постигане на целта, в изобретяването на средства за постигане на конкретни цели. След 8-10 месеца детето, за да достигне до атрактивен обект, разположен в зрителното му поле, но не в рамките на обсега му, може или да го издърпа по-близо до себе си с помощта на определени средства, или да премахне препятствието, което му пречи да го достигне.. [21, с. 127] Развитие на речта. Бебето изучава света посредством връзката си с възрастния. В началото на своя живот то е в състояние на пасивност, понася грижите и е получател на грижи. Активността в този момент е от страна на възрастния, който постепенно трябва да се научи да разпознава различните състояния и поведения на бебето и да отговаря и реагира адекватно на тях. Възрастният е този, който дава думи на детето, като назовава неговите преживявания, нещата около него, своите чувства. Така той, 98 чрез грижите които полага и говорейки с детето, изгражда неговата връзка със заобикалящия го свят, формира в него различни поведения и реакции, както и цялостното му отношение към външния свят. Възрастният придава смисъл на всички движения и усещания на бебето чрез своята собствена реакция и с начина, по който ги назовава, с думите, които използва. [13, с. 16] Специалистите винаги съветват родителите или тези, които обгрижват децата, да говорят с бебето. Бебето не е само едно малко живо телце, а е говорещо същество и неговото бъдеще зависи по определен начин от хората, които се грижат за него и от които зависи въвеждането му в света на символичното, т.е. в света на езика. В задоволяването на нуждите на бебето човекът, който се грижи за него, му дава и от своя език, и от своето присъствие. Педиатрите споделят наблюденията си върху бебета между 3 и 6-месечна възраст, които се успокояват, ако им се говори със сравнително монотонен глас. Прекалено грубата интонация, както и прекалено нежната интонация, т.е. интонацията на гласа, изпълнена със силна емоция, ги разплаква. Любопитен факт е, че още много малко бебето реагира на гласа на майка си и го разпознава между другите женски гласове, които му казват едно и също. Родителят, който говори спокойно и с верни думи със своето бебе, изгражда у него чувство за сигурност. Гласът му успокоява бебето много често и без да се налага то да бъде гушкано и докосвано. [13, с. 21] На развитието на речта са посветени редица изследвания. [28, 46, 54, 86, 177, 199 и др.] През първите месеци от живота на детето най-разпространеното средство за комуникация с възрастните е плачът. За първия месец от живота на детето са характерни реактивните интонационни характеристики на плача, т.е. плачът като отговор на стимулите на околната среда. В края на първия месец (на 25–28-ия ден) настъпва качествен преход в интонационната структурата и се появяват активни Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|