Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
| диференциран тип хващане. До 7 месеца всички предмети се хващат по един и същи начин (децата хващат предмет, разположен в дланта на ръката, стискайки всички пръсти около него); след това акта на хващане се приспособява към характеристиките на предметите, като се отчита тяхната форма, тегло и размер. Появява се „щипковидно хващане“ - прецизно хващане и задържане на малки предмети с върховете на показалеца и палеца (едногодишно дете може да хване или да вдигне мънисто). Така в периода между 8-ия и 12-ия месец децата вече са толкова добри в посягането и хващането на предмети, че вниманието им се освобождава от координацията на моторните навици като такива и преминава към събития, настъпващи преди и след вземането на предмета т.е. те овладяват способността за решаване на прости задачи, като търсене и намиране на скрита играчка. Въз основа на акта на хващане се разширяват възможностите за манипулиране с предметите. На възраст от 4 до 7 месеца възникват ефективни действия: просто преместване на предмета, хвърляне, извличане на звуци от него. Между 5-ия и 8-ия месец много деца започват да играят социални игри, като "ку-ку", те харесват хвърлянето на предмет и чакат възрастния да го вземе и да им го подаде, да дават някакъв предмет на възрастния и да го получават обратно. На възраст 7-10 месеца се формира „съотнасянето“ (съотносимостта) на действията: детето поставя малки предмети в големи, отваря и затваря капаците на кутиите, може да поставя или нанизва един предмет върху друг. След 10-я месец се появяват първите функционални 104 действия, позволяващи относително правилно използване на предметите, подражаване на действията на възрастните (детето люлее кукла, бута количка, поднася чаша към устата си, звъни на звънец и т.н.). Репертоарът на действията на детето с предмети се усложнява, появяват се действия като нанизване, отваряне, търкаляне, притискане, усукване, разединяване и др. Детето се научава да прилага едни и същи действия към различни предмети и различни действия към един и същ обект, научава се да изпълнява сложни действия, необходими за постигане на определени цели. Наред с формирането на първоначалните форми на перцепция в младенческа възраст протича процес на интензивно развитие на моториката. Развитието в една област подкрепя развитието в друга: двигателната активност осигурява на бебетата жизненоважни инструменти за опознаване на околния света, а обогатеното възприятие стимулира и повишава ефективността на двигателната активност. Двигателните постижения на кърмачетата също имат мощен ефект върху социалните им взаимоотношения. От една страна, родителите насърчават децата да учат нови моторни навици: определени двигателни умения (протягане на ръцете, посочване) позволяват на бебетата да повишат ефективността на комуникацията, а изразяването на удоволствие (смях, усмивка, лепет), които съпътстват овладяването на нови двигателни умения, обикновено предизвикват доброжелателни реакции на възрастните, което насърчава усилията на децата. От друга страна, родителите на дете, което се е научило да пълзи и след това да ходи, започват да ограничават неговата дейност, позволявайки нещо и забранявайки нещо, понякога изразявайки нетърпение и раздразнение. Овладяването на способността за ходене често води до първите „проверки на силата на волята“, когато, въпреки предупрежденията на възрастните, детето се опитва да направи своето. Развитието на двигателните умения, емоциите, социалната компетентност, познанието и речта е цялостен процес, а напредъкът в една област зависи от напредъка в друга. В края на първата година в психиката на човека вече присъстват почти всички типични за него качества: разбира и изговаря думи с тяхното общоприето значение, може да изпълни елементарно действие по словесна инструкция, помни познатите хора, търси ги когато не са пред погледа му и ги различава от непознатите, знае своето име, и т.н. [83] Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|