Основните новообразувания

105
други преднамерени действия; мотивиращи представи; ходене и поява на автономна
реч. Именно те водят до изграждането на нова ситуация на развитието - ситуация на съвместна дейност с възрастен, което означава преход към следващия етап на развитие.
[21, с. 131-132]
Криза на първата година. Л. С. Виготски изтъкна три момента в съдържанието на кризата на първата година: способност за ходене, формиране на речта и
хипобулични реакции, (първите актове на протест, опозиция, противопоставяне на себе си на другите, протичащи като емоционален взрив). [41, с. 104–105]. Те се проявяват във факта, че детето може да се хвърли на пода, да плаче, да крещи силно, да тропа с крака, изисквайки желаното. Хипобуличните реакции са първата проява на волята на
детето, изразяваща се в способността да задържа възникналата потребност, силата на „хипобуличната воля“ е не толкова в интензивността на преживяването, колкото в неговата продължителност. [19,
134.]
Кризата на първата година се изразява външно като рязко повишаване на независимостта на детето от възрастните, протича т. нар. скок на независимостта.
Детето овладява пълзенето, след това ходенето, което разширява пространството му, кръга на предметите, с които се сблъсква, това разширява обхвата на неговата ориентировъчно-изследователска дейност, допринася за овладяването на нови начини за постигане на желаното. Желанието за независимост почти винаги среща съпротива от страна на възрастните, тъй като много от действията на детето могат да навредят на него или на околните, т.е. от страна на възрастните възниква забраната. Първите
забрани, действат като ключови моменти, които провокират промяна в развитието на детето. Сблъсквайки се с противопоставянето на възрастния при осъществяването на някои от неговите стремежи, детето упорито се опитва да изпълнени на своите желания. [112]
Преди кризата възрастният е източник на задоволяване на желанията на детето, а в кризата той за първи път застава „между” детето и обекта на неговите желания, което подготвя разрива в предишната социална ситуация на развитие, ситуацията „НИЕ”.
Детето се отделя от възрастния, където е имало единство, са станали двама - възрастен и дете; детето става субект на собствените си желания. Кризисната ситуация принуждава възрастните да преразгледат отношенията си с детето, да разширят полето за безопасно действие на детето, обогатявайки неговата предметна среда и репертоара на взаимодействията им с детето. Всичко това променя социалната ситуация на

106 развитие, създавайки условия за формиране на предметно-манипулативна дейност. [21, с. 137]

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: