Пътешественикът от този свят до Небесната страна

С една дума този човек разказа историята на Християн толкова трогателно, че разпали в сърцето ми горещо желание и аз да тръгна след него. Никой, дори баща ми и майка ми, не можа да ме спре!

Великосърдечен. А през вратата ли влезе?

Дързостен. Разбира се! Kазвай истината ни предупреди, че ако не влезем в този път през вратата, всичко ще бъде напразно.

Великосърдечен се обърна към Християна:

-- Виждаш ли, колко известен е станал мъжът ти с пътуването си към Небесния град!

Дързостен. Какво каза? Нима тази жена е съпругата на Християн?!

Великосърдечен. Да, това е жена му, а това са четиримата им синове с жените си.

Дързостен. И те ли пътуват натам?

Великосърдечен. Както виждаш и те!

Дързостен. Слава Тебе Боже! Kолко ли ще бъде радостен добрият човек, като види, че тези, които не искаха да тръгнат с него, влизат през вратата на Небесния град!

Великосърдечен. Без съмнение! Това ще бъде велико преживяване за него. Радостта му ще бъде двойна. Веднъж, че той е там, и втори път -- че жена му и децата му са там.

Дързостен. Всъщност много хора се съмняват дали там ще се познаваме един друг. Ти, Великосърдечен, какво мислиш по този въпрос?

Великосърдечен. Смяташ ли, че в небето ние ще познаваме сами себе си и ще се радваме, виждайки се в това блажено състояние? Ако да, защо да не познаваме и другите и да не се радваме и за тяхното щастие? Роднините и семействата са ни най-милите хора и макар че такива родствени отношения горе няма да има, а всички ще бъдем помежду си близки и роднини, смятам, че е разумно да заключим, че ще сме по-радостни да видим нашите земни роднини там, отколкото да не ги видим.

Дързостен. Благодаря ти! Обяснението беше чудесно.

Интересува ли те още нещо за началото на моето пътуване?

Великосърдечен. Да, ако не те притеснявам. Майка ти и баща ти бяха ли съгласни да тръгнеш на път?

Дързостен. Не, не бяха съгласни, забраниха ми. А после употребиха какви ли не средства, за да ме принудят да остана вкъщи при тях.

Великосърдечен. Kаква беше причината да са против твоето желание?

Дързостен. Kазваха, че думите за живот след смъртта са празни приказки. Аз съм бил склонен към мързел и затова съм решил да скитосвам.

Великосърдечен. А нещо за самото пътуване казваха ли?

Дързостен. Да, било ужасно. "Ти искаш да вървиш по най-опасният път на света!" -- викаше майка ми.

Великосърдечен. А обосноваха ли твърдението си защо е опасен?

Дързостен. Опитваха се да ми го докажат с няколко примера:

Напомниха ми за Тинята на отчаянието, където Християн за малко щял да потъне и да се удави. Казаха ми още, че на Велзевуловата кула пазели стрелци и стреляли върху онези, които се доближавали до Тясната врата. Споменаха за страшна гъста гора, за мрачните планини, за хълма Мъчнотия, за лъвовете и за тримата исполина Кръвника, Чуклю и Доброубиец. Припомниха ми, че един страшен бяс постоянно се навърта в Долината на смирението и че Християн за малко щял да бъде убит от него. Не пропуснаха да отбележат, че трябва да мина през Смъртната сянка, където има вампири, светлината е тъмнозеленикава, пътят е осеян с примки, пълен с ровове и ями, и почти на всяка крачка можеш да попаднеш в железен капан. Не забравяй -- специално подчертаха те -- исполина Отчаяние, Kрепостта на съмнението и злополуките, сполетяли пътниците там.

Не си ли чувал -- застрашително питаше баща ми, -- че трябва да минеш през Омайната земя, която бе много опасна, и накрая да достигнеш до реката, която прегражда пътя на пътуващите за Небесната страна, пречи им да влезнат в нея и на всичкото отгоре няма мост над себе си?

Великосърдечен. С това изчерпаха ли се заплахите им към теб?

Дързостен. Твърдяха също, че този път бил пълен с лоши и прелъстителни хора, които отклонявали пътниците в страни и ги убивали.

Великосърдечен. Kак описваха тези хора?

Дързостен. Казваха ми, че главният прелъстител там бил Мъдромир, а Обрядолюб и Лицемер постоянно причаквали хората по пътя. Предполагаха, че Користолюб, Бърборко и Димо ще се сдружат, за да ме заловят. Обещаваха ми, че Ласкател непременно ще ме хване в клопката си. Почти бяха сигурни, че заедно с простия Невежко ще стигна до портата, и както той бил върнат назад към дупката, зееща в подножието на хълма, ще съм принуден да хвана пътеката, водеща към Пъкъла.

Великосърдечен. Всичко това е било достатъчно да убие смелостта ти!

Дързостен. Те обаче не смятаха така и ми разказаха за голяма група хора, които в древността вървяли по този път. Били много напреднали в него, но мотивът им бил търсене на славата, за която говорели човеците. Естествено скоро се върнали назад, като съжалявали, че въобще са напуснали домовете си. Завръщането им зарадвало всички. Родителите ми още помнеха част от имената им -- Уморен, Уводен, Недоверко, Страхливко, Отвратник и стария Безбожник. Това пътуване не е донесло никаква полза на нито един от тях -- подчертаваше баща ми.

Великосърдечен. Не измислиха ли още нещо, за да те обезсърчат?

Дързостен. И още как! Разправиха ми за някакъв си Боязливко, също пътник, на когото пътят му се виждал толкова самотен и скучен, че дори и за миг не бил спокоен, докато вървял. Друг един -- г-н Обезсърчен -- за малко щял да умре от глад. Ха! Щях да забравя най-интересното. Те твърдяха че самият Християн, за когото се приказвало толкова много, след всичките му мъки и труд за придобиване на Небесния венец, в края на краищата се бил удавил в Черната река. Не бил направил нито крачка по-натам от нея.

Великосърдечен. И при слуха за всичко това ти не изгуби смелост, нали?

Дързостен. Не, те нямаха никакво значение за мен.

Великосърдечен. Kак така?

Дързостен. Аз вярвах всичко, което Kазвай истината ми беше казал. Това ме направи неуязвим за всичките прегради по пътя.

Великосърдечен. И така, вярата е била твоята победа?!

Дързостен. Да! Повярвах истински и затова станах победител. Поех пътя смело, борих се с всеки, който ме спираше, и победих. Вярата ме доведе дотук!

Глава единадесета

След време те достигнаха до Омайната земя, където въздуха упояваше хората и ги приспиваше. Тази местност бе обрасла с тръни и храсталак. Тук-там имаше по някоя примамлива беседка, в която ако човек седнеше и заспеше, съмнително беше дали някога ще се събуди.

Пътниците вървяха един след друг през тази трънлива и опасна земя. Г-н Великосърдечен като водач вървеше отпред, а г-н Дързостен като последна стража завършваше колоната на пътуващите. Така никой бяс, змей, исполин или разбойник-крадец не можеше да ги нападне изненадващо отзад. Всички мъже държаха сабите си в ръце -- готови за отбрана. Те инстинктивно усещаха, че опасността ги дебне отвсякъде и за кураж се насърчаваха един друг. Великосърдечен каза на г-н Слабоум да върви след него, а г-н Обезсърчен бе под грижата на Дързостен.

Не бяха изминали много път, когато ги нападна гъста, черна мъгла и докато очите им свикнат с нея, едва не се изгубиха помежду си. Помагаха си, като от време на време си викаха, за да се ориентират.

На всеки бе ясно, че са напреднали много малко. Жените и децата не можеха да ходят бързо и често се плашеха, а това принуждаваше групата да се придвижва бавно.

На всичко отгоре пътят минаваше през тресавища и лепкава кал и беше особено труден за ходене. На територията на цялата земя нямаше нито една гостоприемница, където по-слабите да се подкрепят с храна и да си починат. Всичко, което се изтръгваше от устата на пътниците, беше роптание, пъшкане и въздишане. Един се препънал в някой храст, друг затънал в дълбоката кал, децата си загубили обувките в тинята... Чуваха се викове: Ох, паднах и се ударих много лошо!... Ей, къде сте? Храстите така са ме сплели, че сам няма да мога да се освободя от бодилите им...

Великосърдечен и Дързостен непрекъснато насърчаваха групата да върви по-бързо и бодростта и оптимизмът, породени от вярата им, завладяваха другите. Въпреки всички трудности всички се движеха по-бързо и по-бързо.

Най-после те достигнаха до една беседка, чийто вид обещаваше да осигури добра почивка на пътниците. Тя беше много хубава, обзаведена със столове и миндери, отоплена и богато украсена. Имаше и меки легла за по-уморените. Лесно можете да си представите колко искусително бе това място за уморените от лошия път пътници. Никой от тях обаче не показа и ни най-малко желание да влезе и да си почине в беседката. Доколкото видях, те се придържаха стриктно към съветите на своя водач. Великосърдечен навреме и изчерпателно им съобщаваше за същността и характера на опасностите по пътя и когато ги наближаваха, всички ставаха внимателни и не угаждаха на себе си. Тази беседка -- беше предупредил той -- се нарича Приятел на ленивите и е направена, за да прилъгва колкото може повече уморени от пътя пътници да се отбият в нея за почивка.

И така, те вървяха, без да спират, през тази усамотена земя, докато стигнаха до един кръстопът. Някой се бе погрижил на това място човек лесно да се обърка накъде да продължи. Великосърдечен, макар че беше опитен и можеше да се ориентира безпогрешно през деня, сега, в непрогледния мрак, бе принуден да спре групата, докато се увери, коя е правилната посока. В джоба си той носеше една карта на всички пътища, които се разклоняват от пътя, водещ за Небесния град. Опитният воин я извади и на светлината на запалена свещ внимателно я разгледа. Верният път бе надясно. Видях в съня си, че в права посока, пред тях, се намираше яма, изкопана нарочно и напълнена с кал за погубване на пътници. Ако не бяха се погрижили да проверят накъде да тръгнат, сигурно щяха да паднат в рядката кал, и стопроцентово щяха да се издавят.

Помислих си: Kой от тръгващите за Небето не би искал да има у себе си карта, за да се ориентира по нея, когато стигне до кръстопът или на място, където пътят не е достатъчно ясен?

Те продължиха пътя си надясно и стигнаха до още една беседка. В нея намериха да лежат двама души, Небрежко и Дръзко. И двамата едва бяха достигнали дотук с големи усилия. Бяха се отбили да си починат и веднага бяха заспали от умора. Когато нашите пътници ги видяха, много се учудиха на окаяното положение, в което бяха изпаднали: Да продължим ли пътя си, като ги оставим да спят, или да се доближим при тях и да се опитаме да ги събудим -- питаха се добрите хора. Решиха да отидат, разбира се, и ако могат да ги събудят, но да внимават добре да не сядат до тях, да не би удобствата на беседката да приспят и тях самите.

Влизайки вътре, те побутнаха заспалите, като им казаха да станат. Великосърдечен знаеше техните имена и пътниците започнаха да ги викат по име, но Небрежко и Дръзко спяха дълбоко и изобщо не помръдваха. Водачът ги раздруса силно, но и това не възпроизведе очаквания ефект. По едно време единият от тях проговори в съня си: "Ще ти платя, когато си получа парите." При тези думи едно от децата се засмя, а Християна попита:

-- Какво означава това?

Воинът им отговори:

-- Той бълнува в съня си. Можеш да го удряш, да му викаш, да опиташ какви ли не средства, за да го събудиш, но той ще ти отговаря винаги така. Някой в древността съвсем точно го е описал: "Когато морските вълни се пръскаха в него, и той спеше като лежащ на върха на мачта. Кога ще се събуди, за да отида да го търся пак?"<$F Притчи 23:34,35.>

За тези тримата, Омайната земя е разположена толкова близо до земята Беула, колкото и до края на попрището им. Те са заспали и вече никой не е в състояние да ги събуди. Бъдете бодри, за да не ви сполети същото!

След тези думи пътниците, разтреперани от страх, продължиха напред. Навън бе тъмно като в рог и те помолиха Великосърдечен да запали свещта, за да се водят по нея. Той я запали, постави я в светилник, за да не я изгасят при вървенето и я вдигна високо над себе си<$F II Петрово 1:19.>. Ходенето бе трудно и жените започнаха да се уморяват. Това им напомни да издигнат глас към Онзи, Който обича пътниците, за да направи пътя им по-лек. Повървяха още малко и се появи вятър, който разпръсна мъглата и прочисти въздуха. Още пътуваха през Омайната земя, но сега поне можеха да се виждат един друг, както и пътя по който вървяха. Така напредваха по-бързо и изминаха значително разстояние.

Вече бяха почти на края на тази ужасна местност, когато дочуха пред себе си глас. Той идваше като че ли от човек, зает с някаква важна работа. Продължавайки внимателно напред те видяха и притежателя му -- един човек, стоящ на колене, с издигнати ръце и очи, гледащи нагоре. Личеше си, че говори усърдно на Оня, Който беше на Небето. Все още не можеха да разберат думите му, защото разстоянието беше голямо. За да не го смущават, те се доближиха тихо, стъпвайки на пръсти. Като свърши молитвата си, човекът изведнъж стана и се затича към Небесния град. Едва след като беше изминал десетина метра, той забеляза групата и спря. Вглеждайки се в него, Честен каза:

-- Аз познавам този човек.

Дързостен попита:

-- Kой е той?

Честен му отговори:

-- Идва от едно място, което се намира в близост до моя роден дом. Името му е Постоян и е много добър пътник.

Когато стигнаха при него, Постоян се изненада, че вижда Честен:

-- О, бате Честен, ти ли си?

-- Аз съм -- отговори му старецът, -- приятно ми е, че те виждам тук и много се радвам, че те намерих коленичил пред Небесния Цар.

Постоян се изчерви:

-- Наистина ли ме видя?

-- И още как! Сърцето ми заскача от радост при тази гледка!

-- Е? Kакво си помисли, като ме видя така? -- попита Постоян.

-- Какво ли? -- каза Честен. -- Помислих си, че сме настигнали добър човек по пътя си и скоро ще му станем другари.

-- Много ми е приятно -- въздъхна Постоян, -- че не си си помислил нещо лошо. Ако обаче още не съм такъв, какъвто е нужно да бъда, то сам аз трябва да страдам за това.

-- Прав си! -- каза му старецът. -- Твоят страх обаче ме прави още по-уверен, че всичко е наред между Княза на пътниците и твоята душа. Самият Цар казва: "Блажен е този човек, който се бои от Господа"<$F Притчи 28:14>.

Дързостен. Мили братко, моля те, кажи ни какво те накара да коленичиш в молитва на това място? Някоя особена милост ли или нещо друго?

Постоян. Ние, както виждате, сме още в Омайната земя. Пътувайки по нея, аз си мислех колко опасен е пътят на това злокобно място; колко много хора, стигнали дотук преди мен, и след като са спирали да си починат, са загивали.

Честен. И доколкото знам, те ще лежат там, докато изгният<$F Притчи 10:7>.

„ Така е! Нека да продължа -- взе отново думата Постоян. -- Докато си мислех за тези неща, ми се яви една стара, но хубаво облечена жена. Тя ми предложи три неща -- тялото си, кесията си и леглото си. Отблъснах я няколко пъти от себе си, но тя, вместо да се разсърди от това грубо отношение, започна ласкаво да ми се усмихва.

После, повтаряйки отново своето предложение, прибави: Аз съм господарка на целия свят. Мъжете преуспяват и стават щастливи чрез мене. Ако ми се отдадеш, ще те направя велик и славен. Попитах я за името й. Тя ми отговори: Госпожа Прелъстителка. Щом чух това, още повече се отвратих и погнусих от нея, но тя не преставаше да ме преследва и изкушава с ласкателствата си. Тогава, не намирайки друг изход, аз коленичих и като издигнах очи и ръце към Онзи, на Kогото принадлежи обещанието да помогне на всеки, който Го призовава с вяра и искрено сърце, плаках и се молих да ме избави от Прелъстителката.

Той чу молбата ми и тя се изгуби от погледа ми. Аз продължих молитвата си с благодарение за чудното ми избавление, защото бях сигурен, че целта й е да ме отклони от пътя и да загина.

Честен. Наистина намеренията й са били ужасни. Струва ми се, че съм я виждал някъде или пък съм чел за нея нещо написано.

Постоян. Напълно възможно е.

Честен. Г-жа Прелъстителка... Висока, леко мургава, но иначе красива жена, нали?

Постоян. Да, да! Същата!

Честен. Говори много мило и се усмихва, когато предлага нещо?

Постоян. Точно така, все едно си бил с мен, когато ми говореше.

Честен. Носи закачена на кръста си голяма кесия, като държи ръката си постоянно в нея и нарочно дрънка с монетите вътре?

Постоян. Точно така! Колко добре я познаваш! Да не би и теб да те е подмамвала?

Честен. Не! Явно оня, който я е описал, е бил добър човек и е казал истината.

Великосърдечен. прелъстителка е магьосница. От нейните магии е омаяна цялата земя. Този, който ляга в полата й, прилича на човек, слагащ главата си на дръвника точно когато е замахнато с брадвата. Всички, които отправят поглед към нея и се заглеждат в красотата й, са Божии неприятели. Тя поддържа лъжливата слава на онези, които воюват против пътниците<$F Яков 4:4>. Тази опасна жена е подкупила мнозина с парите си, като ги е накарала да оставят пътуването си. Със завидно постоянство препоръчва стоките си. Въпреки че много хора е завела на бесилото и в Пъкъла, тя обещава корони и власт на всеки, който я слуша и върви според съветите й, като най-много се радва на онези, които я хвалят и превъзнасят.

Постоян. О, каква велика милост от Бога беше, че й се възпротивих! Докъде ли щях да стигна иначе? Може би чак до дъното на бездната.

Великосърдечен. Докъде ли? Само един Бог знае докъде! Едно обаче е сигурно -- щеше да те завлече в много вредна за душата ти похот, която съсипва човека и го води към смърт<$F I Тимотей 6:9>. Тя настрои Авесалом против баща му и Иеровоама против Господаря му. Тя и само тя накара Юда да предаде Учителя си -- Господ. Точно тя повлия на Димо да зареже благочестивия живот на пътник.

Никой не може да изброи всичките злини, които е извършила и продължава да върши. Тя скарва владетели с поданиците им, родители с децата им, плътта с Духа, дори човек със самия себе си. Затова, братко мой Постоян, бъди постоянен като името си и стой твърдо на поста си! И всичко ще бъде добро за теб!

Тази реч, от една страна, насърчи пътниците, а, от друга, ги стресна. Скоро обаче прекрасна песен се чу от устата им.

Какви ли не опасности заплашват

Добрия пътешественик,

Колко са многобройни враговете му;

И колко пътища го канят към греха,

Никой човек не може да знае!

Едни загиват в калния трап,

Други в тинята падат. Потъват!

А отървалият се от една беда,

На друга по-страшна налита.

Пътувайки, те стигнаха в земята Беула. В нея слънцето свешеше и през деня и през нощта. Тук те си починаха. Беула принадлежеше единствено на пътниците и понеже Царят на Небесната земя притежаваше всички лозя и овощни градини, те можаха да си наберат колкото им беше нужно от всички видове плодове. В тази благословена земя пътуващите за Небесния град за кратко време се подкрепиха и съвзеха. Тук нямаше нищ и камбаните постоянно звъняха, а от звученето на тръбите не бе възможно да се спи. Въпреки това пътниците се чувстваха така освежени, като че ли бяха спали дълъг, сладък сън. По улиците постоянно звучеше глас: "В града пристигнаха и други пътници!" А друг информираше: "Еди колко си днес преминаха реката и влезнаха през Златната врата!" Първият глас пак казваше: "Цял легион светли ангели току-що пристигнаха в Беула", което означаваше, че по пътя идват още пътници и ангелите са изпратени да ги утешат в скърбите им.

Нашите добри пътешественици се разхождаха по улиците на града. Ушите им се изпълниха с небесни звуци и очите им светеха от небесните видения.

В тази земя ушите им не чуха нищо вредно, нито нещо пагубно засенчи погледа им. Стомахът им не вкуси нищо лошо и обонянието им не усети никаква неприятна миризма. Само когато вкусиха от водата на реката, която трябваше да преминат, им се стори, че докато беше в устата им, беше много горчива, но след като я глътнеха, ставаше по-сладка от мед.

В Беула се намираше списък на всички, пътували в древността хора, придружен с бележки за славните им подвизи. Най-често срещаната тема за разговор тук беше реката. Всички приказваха за това как реката прииждала при преминаването на някои пътници, а после намалявала, докато преминат други. За едни била като сухо корито, а пък за други -- цяло море.

Глава дванадесета

Докато пътниците стояха в Беула и чакаха да настане честития час, из града се разнесе вестта, че бил пристигнал ангел от Небесния град с много важни известия за Християна. Той бързо намери къщата, където живееше тя и й предаде писмо. Съдържанието му беше следното:

"Радвай се, мила съпруго! Искам да ти съобщя, че Господарят те зове и очаква да застанеш пред Него най-късно до десет дни, облечена в дрехата на Безсмъртието."

След като Християна прочете писмото, вестителят й доказа, че е истински пратеник от Небесния град. Белегът беше една стрела, чието острие беше изработено от любов. Пътешественицата лесно я прие в сърцето си. Стрелата не й причини никаква болка, острието й обаче действаше постоянно и толкова силно, че щеше да я принуди да отиде на определеното й време.

Като видя, че часът й е наближил, и че тя първа от групата на тези пътници, щеше да премине реката, Християна повика Великосърдечен и му разказа за писмото. Той от сърце се зарадва за известието, което беше получила, като каза, че би се радвал два пъти повече, ако такава вест бе дошла и за него. Тогава тя го помоли да я посъветва как да се приготви за заминаването си от този свят.

Християна повика децата си, благослови ги и им каза, че много се е радвала на белега, поставен на челата им; че е благодарна на Бога, че ги вижда сега тук при себе си и че е безмерно щастлива, задето са опазили дрехите си чисти.

После тя остави всичките си спестени пари на бедните и заповяда на синовете и на снахите си да са готови и те достойно и с радост да посрещнат вестителят когато дойде да повика и тях.

След Великосърдечен и децата Християна повика Дързостен за истината:

-- Господине -- каза му тя, -- ти винаги си бил сърдечен в отношенията си с нас. Бъди верен докрай и моят Цар ще ти даде венеца на живота!<$F Откровение 2:10>. Ще те помоля да наглеждаш и моите деца, и ако видиш някога, че са обезсърчени, дай им съвет и ги насърчи в доброто. Снахите ми винаги са били към верни, затова краят им ще бъде изпълнение на обещанието.

На г-н Постоян тя даде един пръстен, а на Честен каза: "Ето един истински израилтянин, у когото няма лукавщина"<$F Иоан 1:47>.

Старецът й отговори:

-- Желая ти щастлив ден, когато тръгнеш за Сионската планина. Ще се радвам да те видя как преминаваш реката като по чудо.

-- Било като по сухо или като по вода, аз много желая да стигна! -- засмя се тя. -- Kаквато и да бъде реката при моето отиване, там ще имам доста време и да поседна, и да си почина, и да изсуша намокрените си дрехи.

Kогато Kуцук-Kуцук влезе при нея да я види, тя го посрещна с думите:

-- Твоето пътуване беше трудно дотук, но затова пък успокоението ти ще бъде много сладко. Бди и бъди готов! Защото, вестителят идва във време, когато не го очакваш

След това дойдоха г-н Обезсърчен и дъщеря му Многострахливка. На тях Християна каза:

-- Трябва винаги да си спомняте с благодарност за освобождението си от ръката на исполина Отчаяние и от Крепостта на съмнението. То стана по Божия воля! Чрез милостта стигнахте дотука. Дерзайте! И не се поддавайте на страха! Бъдете трезвени и вярвайте докрай!

Накрая дойде и Слабоум. Думите й към него бяха:

-- Ти беше избавен от устата на Доброубиеца, за да да живееш в светлината на живите и да си уверен за себе си, когато видиш своя Цар. Съветвам те да престанеш да се страхуваш и да вярваш в Неговата благодат до момента, докато Той прати да те извикат! Да не стане така, че когато дойде, да застанеш пред Него разтреперан и да те е срам!