Пътешественикът от този свят до Небесната страна

Вървейки през пустинята на този свят, стигнах до една пещера, където легнах и като заспах, сънувах сън.

Слушайте да ви разкажа какъв беше този сън.

Видях един човек, облечен в дрипави дрехи, да стои с гръб към къщата си; той държеше книга в ръката си, а на гърба му имаше тежък товар<$FИсаия 64:6; Лука 14:33; Псалом 38:4>. Видях го, че разгърна снигата и започна да чете; като четеше, заплака разтреперан, и като не можеше повече да се сдържа, извика с плачещ глас: "Какво да правя?"<$FДеяния 2:37; 16:30.>

Със смутен ум той се върна у дома си и доколкото му бе възможно, криеше от жена си и децата си, че е разтревожен. Но това не продължи дълго време, защото скръбта му все повече и повече се усилваше, докато най-после той им заговори: "Ах, любезна моя жено и мили мои деца, аз, вашият приятел съм загубен поради товара, който тежи на гърба ми. Разбрах също, че нашият град ще бъде изгорен от небето с огън, и в това страшно разорение ние всички ще загинем, освен ако не се намери за нас някакво избавление, каквото засега не виждам откъде може да дойде."

Когато домашните и роднините му го чуха да говори така, много се уплашиха. Не че повярваха на това, което им приказваше, но защото мислеха, че не е добре психически. Надявайки се, че един дълбок сън може да ободри и успокои нервите му, и тъй като беше вечер, те го накараха да си легне. Нощта за него беше толкова мъчителна, колкото бе и денят, и вместо да спи, той прекара нощта във въздишки и горчиви сълзи. На сутринта когато роднините му дойдоха да го попитат как се чувствува, той им отговори, че е по-зле, и понеже започна пак да им разказва същите неща, които бе говорил предишния ден, те не искаха да го слушат и се ожесточиха против него. Смятайки, че със строго, унизително и безчувствено отношение към него ще успеят да го излекуват, те започнаха да му се присмиват, да му се карат и да го упрекват, но като видяха, че и това не помага, презряха го и го оставиха. Тогава той започна да се уединява насаме в стаята си, където се молеше за себе си и за тях, оплаквайки окаяното положение, в което се намираха всички. Понякога се разхождаше сам по полето, като непрекъснато четеше и се молеше. Така минаха няколко дни.

Един ден, когато се разхождаше по полето, го видях да чете Книгата, озъртайки се насам-натам с явното желание да бяга, но тъй като не знаеше накъде, застана на едно място. Беше много наскърбен и по едно време започна да вика: "Какво да правя, за да се спася?" Тогава видях, че до него се приближи един човек на име Благовест, който го запита: "Защо плачеш?"

-- Господине, отговори той, тази книга, която е в ръцете ми, казва, че аз съм осъден първо да умра, а след това да се изправя пред Страшния Съд. Чувствувам, че не желая първото, а второто съвсем не искам да ми се случи<$FЕвреи 9:27>.

-- Защо не искаш да умреш, щом този живот е придружен с толкова много беди? -- попита Благовест.

-- Защото ме е страх, каза човекът, че товарът, който е на гърба ми, съвсем ще ме провали, дори и по-долу от гроба, та ще падна в Тофет<$FИсаия 30:33>. Тъй като не желая да отида в тъмницата, а чувствувам, че не съм готов да се явя и пред Съда, нито пък ще мога да изтърпя наказанието, не мога да не плача.

-- Ако състоянието ти е такова -- му каза Благовест, -- защо стоиш така?

-- Защото не зная къде да отида! -- отговори човекът.

Тогава Благовест му даде една книга, в която между другото пишеше и това: "Бягай от бъдещия гняв!"<$FМатей 3:7>.

Като прочете тези думи, човекът се обърна умолително към Благовест с думите:

-- Накъде трябва да бягам?

Посочвайки с ръка към едно широко поле, Благовест му отговори:

-- Виждаш ли там, насреща, онази малка врата?<$FМатей 7:13,14>.

-- Не я виждам!-- отговори човекът.

-- Виждаш ли хей там онова светило, което блещука? -- попита Благовест.

-- Да! Виждам! -- отговори човекът.

-- Добре! -- каза Благовест. -- Гледай само него и не го изгубвай от очи. Върви право към него и там ще видиш тясната врата. Похлопай на нея и ще ти се каже какво трябва да правиш!

В съня си видях, че човекът започна да бяга. Още не се беше отдалечил много от дома си, когато жена му и децата му го видяха и започнаха да викат след него, за да го върнат, но човекът запуши ушите си с пръсти и като продължаваше да тича, започна да вика:

-- Живот! Живот! Вечен живот!

Нито веднъж не се обърна да погледне назад, а все по-силно и по-силно бягаше, като в устрема си беше стигнал до средата на полето.

Излязоха да го гледат и съседите. Едни от тях го хулеха, други му се присмиваха, а трети викаха след него:

--Върни се! Върни се!

Между тях имаше двама, които решиха да го върнат насила. Единият се казваше Упорен, а другият Уводен. През това време човекът се беше отдалечил доста, но те твърдо решиха да го догонят и след не много тичане го настигнаха.

-- Съседи мои, защо идвате? -- ги попита човекът.

-- За да те принудим да се върнеш с нас! -- отговориха те.

-- Това няма да стане никога! -- отвърна човекът. Вие живеете в град Погибелово, където съм роден и аз. Предвиждам, че рано или късно, ако смъртта ви завари там, вие ще паднете по-ниско и от гроба, до мястото където има огън и жупел. Затова, мои добри съседи, елате с мен!

-- Как, да оставим ли всичките си приятели и всичките си удоволствия? -- запита Упорен.

-- Да! -- каза Християн (това беше името на човека), защото всичко, което ще оставите, не може да се сравни ни най-малко с онова, което аз търся да придобия<$FI Коринтяни 4:18>, и ако решите да дойдете с мене, за да го придобиете и вие, вярвайте, че ще сполучите, както ще сполуча и аз; има достатъчно за всички, дори и ще остане. Хайде, елате, за да се уверите в думите ми!

Упорен. Какви са тези неща, които търсиш, та заради тях напускаш целия свят?

Християн. Търся едно наследство, "нетленно, неоскверняемо и неувяхващо<$FI Петрово 1:4>; което е запазено в небето и там ще се даде в определено време на всички, които ревностно и искрено го търсят<$FЕвреи 11:16>. Ако искате, прочетете това в моята книга!

Упорен. Махни тази книга и ни кажи, ще се върнеш ли с нас или не?

Християн. Не! Няма да се върна. Аз сложих вече ръката си на ралото<$FЛука 9:62>.

Упорен. Щом е така, съседе Уводен, хайде да се върнем без него. Навсякъде има такива смахнати, които, като ги прихване, мислят че са по-мъдри от седем други, които могат по-добре да разсъждават!

Уводен. Не бързай да ругаеш така. Изглежда, това което приказва нашият добър съсед Християн и нещата, които търси той, са много по-добри от нашите. Сърцето ми ме тегли да отида с него!

Упорен. Как? И тебе ли те прихвана тази лудост? Слушай! Хайде да се върнем, кой знае къде ще те заведе този умопобъркан човек! Върни се! Събери ума си и се върни!

Християн. Ела с мене съседе Уводен, защото там наистина има такива неща за каквито ви говорих,дори още по-славни от тях. Ако не ми вярваш, ето, прочети това в Книгата. Истинността на всичко, което е написано в нея, Авторът й е потвърдил с кръвта Си!

Уводен. Слушай, съседе Упорен, аз започвам да се убеждавам в това, което говори Християн. Затова реших да отида заедно с този добър човек и да участвувам в това, което ще му се даде. Но, добри ми другарю, знаеш ли пътя към онова желано място?

Християн. Един човек, който се нарича Благовест, ми показа този път и ми каза да бързам да стигна до тясната врата, която е там насреща. Като стигнем, там ще ни посочат пътя по-нататък!

Уводен. Щом е така, съседе мой, нека да вървим!

Тогава двамата тръгнаха.

Упорен. Аз пък ще се върна у дома си. Не искам да стана другар на такива смахнати мечтатели!

Видях в съня си, че Упорен се върна, а Християн и Уводен вървяха през полето и разговаряха. Ето как започна техния разговор.

Християн. Много ми е приятно съседе, че се съгласи да дойдеш с мене. Ако Упорен чувствуваше това, което аз изпитвах при ужасното описание на всичко онова, което ще стане, нямаше с такова презрение да ни обърне гръб и да се върне!

Уводен. Остави това Християне. По-добре ми разкажи какви са тези неща и как се получават там, където отиваме?

Християн. По-лесно ми е да си ги представям, отколкото да ги описвам. Ще ти прочета за тях в Книгата.

Уводен. Сигурен ли си, че думите на тази книга са абсолютно истинни?

Християн. Разбира се, че са истинни. Тя е от Онзи, Който не може да лъже!<$FI Тимотей 1:2>.

Уводен. Добре! Какво има там?

Християн. Там ще ни се даде Вечен живот<$FИсаия 45:17; Иоан 10:27-29> и ще наследим едно безпределно Царство!

Уводен. Много добре! Какво още ще получим?

Християн. Там ще ни се дадат славни венци и бели дрехи, с които като се облечем, ще светим както свети слънцето!<$F II Тимотей 4:8; Матей 13:43>.

Уводен. Чудесно! А какво друго още има там?

Християн. Там няма да има нито плач, нито скръб, защото Господарят на онова място ще обърше всяка сълза от очите ни!<$FОткровение 4:4>.

Уводен. А кои ще бъдат другарите ни там?

Християн. Там ще се съберем със серафими и херувими -- същества, които ще ти е трудно да гледаш поради блясъка им. Ще се срещнем също с хиляди и хиляди души, които са отишли преди нас. Там няма злосторници, а всички са святи и живеят в любов помежду си. Всеки ходи пред Живия Бог и вечно стои с благоприятие пред Божието лице. Там ще видим Патриарсите със златни венци на главите<$FОткровение 14:25>, святите девственици със златни китари в ръце и всички човеци, които в този свят са били хвърляни в огън, рязани с триони, изядени от зверове, удавени в моретата, заради любовта, която са имали към Господаря на онова място. Всички ще ги видим там живи и облечени в небесно облекло<$FII Коринтяни 5:1-3>.

Уводен. Достатъчно е човек само да чуе тези неща, за да му привлекат сърцето! Но как се придобиват те? И как ще можем ние да участвуваме в тях?

Християн. Господ, Управителят на онова място, е написал всичко, което е необходимо да се знае за там, в тази Книга и ако ние пожелаем чистосърдечно да имаме нещата, които е описал, Той ще ни ги даде даром!

Уводен. Прекрасно, приятелю мой! Аз се радвам, че можах да чуя за тези неща. Нека вървим сега по-бързо!

Християн. Аз не мога да вървя бързо, както бих искал, защото ми пречи товара, който нося на гърба си!

Тогава видях в съня си, че преди още да свършат този разговор, пристигнаха до една дълбока и воняща тиня, която беше точно посред полето. Без да гледат пред себе си, изведнъж затънаха и двамата в нея. Тази тиня се наричаше Отчаяние. Дълго време газиха в нея, окаляха се твърде много и понеже Християн носеше тежък товар, почна да потъва.

Тогава Уводен му каза:

-- Ах, съседе Християне, къде си сега?

-- Истината е, че и аз самият не зная! -- отговори Християн.

При този отговор, Уводен се разсърди и разгневен каза на другаря си:

-- Това ли ти е блаженството, за което ми приказва толкова много? Как можем да се надяваме на нещо по-добро, когато свършим пътя, след като още в самото начало ни сполетя такова нещастие? Само да мога да се отърва от тази тиня и да изляза жив, на тебе ще оставя да имаш онова хубаво място. Аз не искам да го притежавам!

Като каза това, той се напрегна с всичка сила, и успявайки да излезе от тинята, пое назад към дома си.

Уводен се върна и Християн не го видя повече.

Християн остана сам в тинята на Отчаянието, като продължаваше да прави усилия да се доближи до онзи й край, който беше по-далече от къщата му, но по-близо до тясната врата. В това си старание най-после успя да стигне дотам, но не можеше да излезе от нея заради тежкия товар, който беше на гърба му. Тогава видях в съня си, че един човек на име Помощник дойде при него и го попита:

-- Какво правиш тука?

-- Господине! -- отговори Християн, един човек, когото наричат Благовест, ми заповяда да вървя по този път, като ми каза да отида до онази врата, там насреща, за да избегна Бъдещия гняв. Но като вървях затам, попаднах на това ужасно място!

Помощник. А защо не си внимавал да улучиш стъпалата?

Християн. Защото бях много изплашен, и тъй като бягах, без да гледам, обърках пътя и попаднах тука!

Помощник. Така ли? Тогава подай си ръката!

Той я подаде. Помощник го хвана и го изтегли от тинята. Помогна му да стъпи на здрава почва и го остави да продължи пътя си.

Тогава аз се приближих до онзи, който го беше изтеглил от тинята, и попитах:

-- Господине, щом пътят от град Погибелово до онази врата минава през това място, защо тази тиня не се очисти, та бедните пътници да могат да пътуват безопасно?

-- Тази тиня е на такова място, че не може да се премахне -- ми отговори той. -- Това е много ниско място, в което непрестанно се стича мръсна вода, пълна с нечистотии. Тя наподобява грешното състояние на човека и затова с право се нарича Тиня на Отчаянието. След като грешникът разбере и почне да чувствува ужасното си състояние, в душата му се явява страх, недоумение и предчувствия (които го отчайват); те всички се събират тука и тук остават, затова тази тиня е много лоша. Сам Царят иска да очисти това място, за да може да се минава безопасно.<$FИсаия 35:3,4.> Царските работници под надзирателството на царските землемери от 2000 години насам работят да го очистят. Аз зная, че тук са хвърлени и потънали хиляди по хиляди коли добри съвети и здрави учения, които донасяха тук през всяко време на годината от всички краища на Царството. Разбиращите от тази работа казват, че ако това място можеше да се подобри, то именно тези съвети и учения са най-добрите неща и средства, които могат да направят това. Но въпреки всичко то пак си остана Тиня на Отчаянието. Каквото и да се прави, то ще си остане такова. По специална височайша заповед на Владетеля в средата на тинята са поставени няколко здрави стъпала, но по това време те са заляти с много мръсотии, нещо което става винаги, когато се развали времето. Тогава каменните стъпала едва се виждат или ако се виждат, хората понеже им се вие свят, стъпват накриво и се окалват. Влезе ли се веднъж през тясната врата, там вече земята е много добра.

Точно тогава видях в съня си, че Уводен стигна у дома си. Съседите му дойдоха да го посетят. Едни му казваха, че е благоразумен, понеже се е върнал. Други го считаха за глупав, защото бе тръгнал с Християн, а трети му се присмиваха, че бил страхлив и казваха: "Тръгнем ли веднъж на път, не бихме се показали толкова малодушни да се върнем само защото имало някакви си малки пречки." Уводен беше гузен. Едва след време се поокопити и те промениха приказките си, като започнаха да се подиграват с горкия Християн, който, разбира се, не беше между тях.

Вървейки самичък и дълбоко замислен, Християн забеляза, че в далечината през полето се приближава един непознат пътник. Те се срещнаха точно на кръстопътя. Името на този непознат господин беше Мъдромир, който живееше в град Плътоугоден -- голям град близо до града, от който беше Християн. Този човек беше чул за Християн по-рано, защото неговото излизане от град Погибелово се беше разчуло не само в неговия, но и в околните градове, като беше станало тема за разговор във всички околни места. Господин Мъдромир можа да познае по бавното ходене, дълбокото тежко въздишане, и пъшкането, че този човек е Християн. Разбрал това, той го заговори:

Мъдромир. На добър час, приятелю! Накъде така толкова натоварен?

Християн. Наистина много съм натоварен и ми се струва, че никой друг злочест човек не е носил такъв тежък товар като мене. Ти искаш да знаеш къде отивам. Ще ти кажа, Господине! Аз отивам там, към онази тясна врата, защото се научих, че там ще ми се каже как мога да се освободя от тежкия си товар.

Мъдромир. Имаш ли жена и деца?

Християн. Имам! Но този товар толкова ми е дотегнал, че не мога да им се радвам както преди им се радвах. Дори понякога ми се струва, като че ги нямам!

Мъдромир. Ще ме послушаш ли, ако те посъветвам нещо?

Християн. Ще те послушам, ако е добър съветът ти. Аз действително имам нужда от един благоразумен съвет!

Мъдромир. Аз бих те посъветвал да гледаш час по-скоро да се отървеш от този товар, защото докато той е на гърба ти, няма да можеш да успокоиш ума си, нито ще можеш да се наслаждаваш на добрините, които ти е дал Бог!

Християн. Господине, та аз искам точно това! Искам да се отърва от този тежък товар. Но сам, със свои сили, не мога да го махна. И в моя град няма кой да го отнеме от гърба ми, затова съм тръгнал по този път.

Мъдромир. А кой ти каза да тръгнеш по този път, за да се освободиш от товара си?

Християн. Един човек, който ми се видя, че е почтено и високопоставено лице. Името му, помня добре, беше Благовест!

Мъдромир. Проклет да е, че ти е дал такъв съвет. Няма по-страшен и по-труден път от този в цялата земя и ти, ако вървиш, сам ще видиш и ще разбереш това. А, личи си, че нещо се е случило вече с тебе, защото виждам колко си се окалял в Тинята на отчаянието. Но тази тиня е само началото на мъките и скърбите, които срещат всички, които минават по този път. Слушай ме! Аз съм по-стар от тебе! По този път, в който си тръгнал, ще срещнеш труд, болест, глад, препятствия, голота, мечове, лъвове, лами, тъмнина -- с една дума смърт. Това е цялата истина, която много свидетели са потвърдили. Защо тогава трябва човек да погуби себе си така безсмислено, като се доверява на един, когото съвсем не познава?

Християн. Добре, Господине, но товара, който нося на гърба си е много по-страшен, отколкото всичко това, което ми разказваш. Не! Аз не искам да зная за нищо, което може да ме сполети по пътя. Желанието ми е да се отърва от този товар -- ето това е мъката ми!

Мъдромир. Как стана така, че този товар бе сложен на гърба ти?

Християн. Усетих го, като четях тази книга, която е в ръката ми!

Мъдромир. И аз така си мислех. С тебе се е случило точно това, което се случва с всички слаби хора. Когато започнат да се занимават с дълбоки работи, които съвсем не са за тях, изпадат в умствено побъркване като твоето. Не само стават като деца (каквото е станало с тебе), но преживяват и големи премеждия и беди, уж за да спечелят нещо, което те самите не знаят какво е?

Християн. Но аз знам какво търся! Искам да се отърва от този тежък товар!

Мъдромир. Но защо търсиш това през този път, по който има толкова много беди? Ако имаш търпение да ме изслушаш, аз ще мога да те упътя в друг път, където ще намериш това, което търсиш, без да се измъчваш както сега. Вместо беди през онзи път ти ще намериш безопасност, приятелство и любов!

Християн. Моля ти се, господине, открий ми тази тайна!

Мъдромир. Добре, ще ти открия. Ей там в онова село (името, на което е Благонрав) живее един човек на име Държизакон, много благоразумен мъж, който се ползува с добро име между хората. Той е способен и готов да помага на хората в трудностите им, а особено да се отървават от товари като твоя. Аз зная, че на много хора е помагал. Освен това той може да лекува болестите на ума, вследствие на тежки товари, които носят хората. Ако отидеш при него, много ще сполучиш. Оттук до неговата къща няма и четвърт час. Ако той не е там, сигурно ще срещнеш неговия син, чието име е Политик. То е много добро момче и може да ти помогне както баща си. Съветвам те да отидеш там, за да се отървеш от товара си веднъж завинаги. След това, ако не ти се иска да се върнеш в отечеството си (което и сам аз не бих те съветвал да направиш), можеш оттам да повикаш жена си и децата си да дойдат. В това село има много празни къщи и наема не е много голям. Прехраната също е евтина и добра и това, което ще направи живота ти весел, е доброто съседство на почтени хора, между които ще живееш!

След тези думи Християн се замисли дълбоко и реши, че ако всичко, което разказва този Господин, е истина, тогава най-мъдрото е да послуша съвета му. И побърза да го попита.

Християн. Господине, кой е пътят към къщата на онзи честен Господар?

Мъдромир. Виждаш ли онази висока планина насреща?

Християн. Да! Виждам я!

Мъдромир. Добре! Ще минеш покрай нея и като я изминеш, първата къща, която ще стигнеш, е неговата!

И така Християн се отклони от пътя си и тръгна по посоката, която води до г-н Държизаконовата къща, където се надяваше да намери облекчение от товара. Но като приближи до планината, тя му се видя толкова висока, така наведена над пътя, че от страх започна да се двоуми дали да върви по-нататък. Като се страхуваше планината да не падне на главата му и да го затрупа, той се спря там, чудейки се какво да прави<$FИзход 19:16,18>. Товарът започна да му се вижда по-тежък, отколкото беше преди, когато вървеше в онзи път. В това време започнаха да изскачат пламъци от планината, които ужасиха Християн до толкова, че той започна да трепери, изби го пот и си помисли, че гори<$FЕвреи 12:21>. Когато той искрено се разкая, че послуша съвета на г-н Мъдромир, изведнъж забеляза, че насреща му идва Благовест. Като го видя, той се изчерви от срам. А Благовест като наближи, го изгледа много строго, дори страшно и започна да му говори:

-- Какво търсиш тука?

Християн замръзна и не знаеше какво да му отговори. Благовест продължи:

-- Не си ли онзи човек, когото аз намерих да плаче вън от град Погибелово?

Християн. Аз съм същия, милостиви господине.

Благовест. Не те ли упътих в правия път към тясната врата?

Християн. Да, милостиви господине!

Благовест. Защо тогава си се отклонил така бързо от онзи път?

Християн. След като излязох от Тинята на отчаянието, срещнах един човек, който ми посочи, че ей там, в онова село, ще намеря един човек, който да ми отнеме товара.

Благовест. Какъв беше този човек?

Християн. Приличаше на Господар и много ми говори, докато най-после ме убеди да приема неговия съвет. Така стигнах дотука, но като погледнах тази планина как се е надвесила над пътя ми, аз се спрях от страх, да не би да падне и да ме затисне!

Благовест. Какво ти каза този човек?

Християн. Той ме попита къде отивам и аз му казах.

Благовест. След това какво ти каза?

Християн. Попита ме дали имам жена и деца. Аз му казах, че имам, но понеже ми е дотегнал много товара, който е на гърба ми, нямам предишната радост, която изпитвах с тях.

Благовест. После какво ти каза той?

Християн. Каза ми да гледам да се освободя от товара си колкото е възможно по-бързо. Аз му отговорих, че това е, което търся, и затова отивам при онази тясна врата. Зная, че там ще науча как мога да достигна до мястото, където има избавление и за мене. Той ми каза, че уж ще ми покаже друг, по-добър и по-къс път, където нямало толкова мъчнотии, каквито срещам по онзи път, който ми беше посочил ти, Господине. Този път щял да ме заведе до къщата на някого си, който умеел да освобождава от такива товари. И така, аз му повярвах и се отклоних от онзи път, като тръгнах по този, та дано по-скоро да се отърва от товара си. Когато стигнах до това място и видях тази планина, спрях се от страх, както ти казах вече, да не би да попадна в по-голяма беда и сега, право да ти кажа, не зная какво да правя!

Благовест. Спри се сега да ти кажа Божието Слово!

Християн го погледна разтреперан.

Благовест. "Гледайте да не отбягвате Оногова, Който говори. Защото, ако не останаха ненаказани ония, които отказаха да слушат оногова, който говореше на земята, колко повече ние, които се отвръщаме от Оногова, Който говори от небесата"<$FЕвреи 12:25>. "А праведният чрез вяра ще живее; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него"<$FЕвреи 10:38>. Тогава той обясни тези думи така: "Ти си този човек, който тичаш към тази беда като си отхвърлил съветите на Всевишния, напуснал си мирния и безопасен път, та си дошъл до мястото, където съвсем ще погинеш!"

Християн. Тежко и горко ми! Аз съм изгубен!

Тогава Християн падна полумъртъв до краката на Благовест.

Като го видя в това положение, Благовест го хвана за дясната ръка и му каза:

-- Всеки грях и хула ще се прости на човеците. Не бъди невярващ, но вярващ<$FМатей 12:31>.

След тези думи Християн се посъживи и се изправи разтреперан. Благовест продължи да му говори:

-- Слушай добре това, което ще ти кажа сега. Този, който си срещнал и те е излъгал, е някой си Мъдромир и с право е наречен така, защото той мъдрува и следва само светско учение<$FИоан 4:5>. Той постоянно се черкува в село Благонрав. Много обича това светско учение, защото чрез него се старае да избегне носенето на кръста<$FГалатяните 6:12>. С плътския си ум той се старае да се отклонява от моите пътища, макар че те са прави и добри. В съвета на този човек има три неща, от които ти трябва дълбоко да се гнусиш. Първо, че те е върнал от пътя. Второ, че се е старал ти да намразиш кръста, и, трето, че е отправил стъпките ти в онзи път, който води към смъртно наказание.