Пътешественикът от този свят до Небесната страна

Оставяйки ги на грижата на водача им, Благоразумност и Набожност се върнаха. Великосърдечен излезе напред, за да продължат пътя си.

Великосърдечен. Не трябва да се плашим толкова от тази долина. Тук няма нищо, което може да ни навреди, освен ако ние сами не си направим зло. Истина е, че именно тук Християн се срещна с Аполлон и се би с него, но този бой беше последица от подхлъзванията, които съпътстваха слизането му по хълма. Всички, които подобно на Християн се подхлъзват при слизането, тук, в долината, имат борба. Оттук и неприятното име, с което пътниците наричат това място.

Когато простите хора чуят, че на някой му се е случило нещо страшно, в тяхното въображение се явяват ужасни таласъми или зли духове. Но на никой не му идва наум, че сполетялото този човек е последица от делата му. Тази долина, както всяка друга е много плодотворно място. Уверен съм, че ще попаднем на нещо, което ще ни обясни защо Християн е бил нападнат толкова свирепо.

Изведнъж Яков хвана майка си за ръка, като сочеше нещо напред:

-- Мамо, виж отсреща онзи стълб. Струва ми се, че на него има нещо написано. Да отидем и да видим!

На стълба наистина имаше табелка с думите:

Поглеждайки към Християна, той продължи:

-- Това не е унижение нито за Християн, нито за всички останали, които са пострадали като него. За човек е много по-лесно да се изкачи по този хълм, отколкото да слезе. За много малко възвишения в този свят може да се каже същото. Но нека оставим добрия човек на мира, той сега си почива. Християн издържа славна победа над врага!

Дано Този, Който живее във Висините, никога не допуска да ни сполети нещо по-лошо, когато дойде време да опитаме силите си в бой със злото.

Ние пак ще дойдем в Долината на смирението. Тя е най-богатата и най-плодоносна земя по тези места. Вижте колко е красива със своите ливади. Ако човек дойде тук през лятото, както ние сега дойдохме, и ако нищо не е чувал за нея преди това, ще бъде възхитен от прекрасната гледка. Очарователната зеленина и тихата прелест на маковете наистина я правят прелестна<$FПесен на Песните 2:1>. Познавам много добри хора, които притежават места в тази долина. А ние добре знаем, че Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат<$FЯков 4:6, I Петрово 5:5>. Наистина тя е изобилно плодоносна. Мнозина желаят пътят, който води към дома на Отца, да минава през нея, за да избегнат катеренето, но всичко става, както Бог е благоволил, а не както на нас ни се иска.

Докато вървяха и си приказваха, те видяха момче, което посеше овцете на баща си. То беше красиво и силно, но беше много бедно облечено. Въпреки това, със сияещо от радост лице, то пееше.

Великосърдечен каза:

-- Слушайте, слушайте какво пее!

И те се заслушаха в песента:
Долу ли си, не се бой от падане;
Смирен ли си, гордост не ще те връхлети,
Който смирява себе си,
Сам Бог му е водач.
Стига ми, което имам аз,
Било малко или много!
Винаги ще съм доволен
От това, което Бог ми е дал.
Пътуващите отдалеч
Лесно носят малък товар!
Сиромах ли си на земята,
Богат ще си на Небето.
С блаженство и добрини
Бог ще ни обдари.
Нека бъде Нему слава!
Вечен живот Той ни дава!
-- Чувате ли? -- попита Великосърдечен. -- Едва ли има по-радостно и честито момче на света от него. Много от хората, тънещи в злато и коприна, биха му завидяли. Но да продължим започнатия преди разговор.

В миналото нашият Бог и Отец е имал тук своята лятна къща. Той много обичал да посещава тези ливади заради чистия и пресен въздух. Човекът, който тогава също живеел постоянно тук, не бил смущаван от напразен шум или пък от други неприятности. Навсякъде другаде вилнеят страсти, кавги, шум и омраза, тук обаче благочестивият човек е запазен от зли мисли и дела и никой не му пречи да изпълнява Божията воля. На всички, които пътуват към небето, пътят им минава оттук. Въпреки че Християн се срещна именно тук с Аполон и даже се би с него, аз ви казвам, че в миналото тук са живели ангели<$FОсия 12:4,5>. Тук хората са намирали бисери<$FМатей 13:46> и са чували думи на вечен живот<$FПритчи 8:3-5>.

По времето когато нашият Бог и Отец е имал тук лятна къща и е обичал да се разхожда в тази долина, той оставил пари и поръчал да се помага на всеки, които минава оттук и обича да разглежда тази местност. Това е заслужена заплата на определеното време, за да бъдат улеснени в пътуването си по-нататък.

Самуил. Господине, разбрах, че тъкмо в тази долина баща ми се е бил с Аполон. Долината е много голяма! Аз искам да знам къде е станал боя.

Великосърдечен. Баща ти се е бил с Аполон, ей там в клисурата зад Забравливата поляна. Това е най-опасното място в долината. Опасността е особено голяма, когато пътешествениците забравят какви блага са получили, преди да стигнат дотук. На това място мнозина са срещали трудности в пътуването си и съм уверен, че ще намерим някакъв белег или паметник, който да сведетелствува за борбата им с Аполон.

Милосърдна. Минахме през много места, но моят дух се чувства тук много по-добре, отколкото където и да е другаде.

Чудесно е да се намираш на място, където не се чува шум от коли и да размишляваш кой си, откъде си дошъл, за какво те е определил Царят и какво си направил за себе си. Тук дълбоките ти мисли могат да съкрушат сърцето ти и ти можеш да дадеш воля на сълзите си, докато очите ти станат като водоемите на Есевон<$FПесен на Песните 7:4>. За благополучно преминалите през нея Долината на плача се превръща в извор на сълзи на покаяние и дъжд, който Бог изпраща, за да напълни водоемите. В нея Царят ще върне лозята на своите избрани. Минаващите оттук ще пеят радостно, както пя и Християн, макар че се беше срещнал с Аполон<$FПсалом 84:5-7, Осия 2:15>.

Великосърдечен. Така е. Минавал съм през много места, но най-добре се чувствам, когато се намирам в тази долина. Аз съм предвождал много пътешественици и винаги те са ми изповядвали същото.

-- Ето, това е мястото. Християн стоеше тук, а оттам излезе Аполон. Вижте, нали ви казах, че ще намерим някакъв белег за тази борба! Тук по камъните има капки от кръвта на мъжа ви. Погледнете наоколо, ето някои от пречупените стрели на Аполон! Вижте отъпканото от краката им място. Наистина! Тук Християн се показа голям герой. Би се толкова храбро, колкото би го сторил и самия Херкулес.

Когато Аполон бе победен, той се оттегли в Долината на Смъртната сянка, в която ще стигнем след малко. Ето там има и паметник, на който е изобразена тази битка.

Понеже паметникът беше край пътя, те се приближиха до него и прочетоха следните думи:

Когато навлязоха в долината, земята се разлюля и на тях им се зави свят. Чуваха съскане на змии, но не виждаха нищо. Момчетата, изплашени, попитаха:

-- Не сме ли стигнали още края? Водачът ги ободри с думите да вървят бързо, като внимават къде стъпват, да не би да попаднат в някоя примка.

Яков се почувства зле, вероятно от страх. Майка му му даде една чаша от питието и три хапчета. Това бе лекарството, приготвено от г-н Изкусен. След като момчето се съвзе, те продължиха да вървят, докато стигнаха средата на долината. Изведнъж Християна каза:

-- Струва ми се, че виждам нещо на пътя пред нас.

-- Какво, мамо? -- попита Йосиф.

-- Грозно, грозно нещо!

-- На какво прилича, мамо?

-- Такова нещо друг път не съм виждала. Прилича. . . какво да ти кажа? . . .не зная на какво прилича. Ето го, съвсем близо е.

Великосърдечен. Който се страхува от него, нека да стои по-близо до мене.

Той беше разпознал свирепия бяс, приближаващ се към пътниците. Воинът тръгна решително срещу него и докато жените и децата успеят добре да го разгледат, чудовището изчезна от очите им.

Тогава си спомниха казаното от апостол Яков:

Пътниците продължиха пътя си, докато стигнаха до един ров, изкопан напречно на пътя, за да спира движещите се. Докато мислеха как да го прескочат, се спусна гъста, черна мъгла и нищо не се виждаше.

-- Уви! Какво ще правим сега? -- възкликнаха пътниците. Последва спокойният отговор на Великосърдечен:

-- Не се страхувайте, запазете спокойствие! Ще видите, че ще се справим и с това препятствие. Стоейки там, им се стори, че чуват шум и гласовете на неприятелите. Видяха, че от рова се издигат огън и дим. Християна каза на Милосърдна:

-- През какви страшни места е минал моя съпруг! Бях чувала ужасни описания на местността, но никога не съм си я представяла такава, каквато сега я виждам. Горкият! Той е минал оттук през нощта. Бесовете са се трупали и са ръмжали около него, готови да го разкъсат на късове.

Мнозина са разказвали за тази Долина на Смъртната сянка, но никой, който не я е видял, не е в състояние да я опише.

Великосърдечен. Това е все едно да се бориш с дълбоки и силни води или да слизаш в бездната; да си всред морето и да слизаш до основите на планините. Струва ти се, че земята те е заобиколила с всичките си прегради завинаги. Но нека ходещите в тъмнина да възложат надеждата си на Господното име и да се доверят на Своя Бог<$FИсаия 50:10>. Вече ви споменах, че съм минавал през тази долина често. Случвало се е да съм в по-голямо утеснение, отколкото сме сега, но все пак, както виждате, съм жив и здрав. Не желая да се хваля с това, защото от всичките тези опасности не съм се избавял сам. Така че надявам се скоро да се избавим от злото, което ни заобикаля. Трябва да се помолим за светлина на Този, Който може да просветли тъмнината, и Който може да забрани на всички дяволи на бездната да ни докосват.

Тогава всички се помолиха, като викаха силно към Бога. В отговор Той им изпрати светлина и избавление, така че всички пречки бяха премахнати от пътя им. Дори и рова, който преди малко ги беше спрял, бе изчезнал.

Kраят на долината беше далеч. Предстоеше им още немалко път. Продължавайки по-нататък, те усетиха смрад и най-отвратителни гнусни вони, които ги накараха да повръщат. Тогава Милосърдна каза на Християна:

-- Каква разлика има между това място и домовете на Тълковника и там, където си починахме!

-- Лошо и страшно е да минаваш оттук -- обади се едно от момчетата, -- но много по-лошо и по-страшно е да останеш завинаги на това място. Доколкото разбирам, една от причините, поради които трябваше да минем оттук, е небето да ни стане още по-приятно и радостно място.

-- Браво, Самуиле -- каза водачът, -- говориш като възрастен човек.

-- Минавайки оттук -- продължи момчето, -- смятам, че ще оценя по-добре хубавия път, отколкото през целия си живот.

Великосърдечен. Скоро ще излезем от това мрачно място.

Те продължаваха да вървят.

Йосиф. Дали не може вече да се види краят на тази долина?

Воинът предупреди:

-- Гледайте пред себе си и внимавайте къде стъпвате, защото наближаваме клопки и препятствия. Всички се вгледаха пред себе си и вървяха предпазливо. Въпреки това примките ги притесняваха много. Близо до пътя видяха човек, хвърлен в един ров от лявата страна. Месата му бяха разкъсани.

Водачът поясни:

-- Това е Небрежко, който, минавайки оттук, е бил много невнимателен и непредпазлив. Един човек на име Грижльо е бил с него. Kогато злите духове хванали Небрежко и го убили, Грижльо успял да се измъкне от ръцете им и да избяга. Не можете да си представите колко много хора загиват тук! Въпреки това мнозина лекомислено тръгват на този дълъг и опасен път без водач. Горкият Християн! Учудващо е как е преминал през това място жив и здрав! Той имаше добро сърце и Неговият Бог го беше възлюбил. Иначе не би могъл да се избави от злините на Смъртната сянка.

Наближиха края на долината. Бяха стигнали мястото, където Християн, когато минаваше оттук, беше видял една пещера. Точно от нея излезе исполинът Чукан. Този Чукан беше свикнал да обира пътниците с измама. Той повика по име Великосърдечен, все едно че му бе приятел, и му каза: Колко пъти ще ти се забранява да вършиш тези работи?

-- Кои работи? -- запита Великосърдечен.

-- Кои работи ли? -- отвърна му исполинът. -- Знаеш много добре кои. Аз обаче ще сложа край на твоето занимание.

Великосърдечен. Разбирам, че искаш да се бием, но преди да започнем, нека добре да се разберем.

Жените и децата се разтрепериха изплашени и не знаеха какво да правят.

Чукан. Ти обираш земята ни по най-долния начин.

Великосърдечен. Това са общи думи, кажи нещо по-определено и ясно.

Тогава исполинът му каза:

-- Ти крадеш хора. Ти събираш жени и деца и ги водиш на страшно място, като с това отслабваш държавата на моя господар.

Великосърдечен. Аз съм слуга на Небесния Бог. Моята работа е да приканвам грешните хора да се покаят за сторените от тях грехове и да обещаят повече да не ги вършат. Заповядано ми е да се старая, да обърна към Бога мъже, жени и деца, да бъдат откъсвани от тъмнината към светлината, да бъдат изтръгвани от ноктите на Сатана, и да бъдат заведени при Него. Ако това е истинската причина на заядливостта ти, то аз съм готов да се бия с тебе заради тях.

Исполинът тръгна към Великосърдечен. Воинът побърза да го посрещне. Чукан носеше тежка тояга, а Великосърдечен извади меча си. Боят започна. Още с първия удар исполинът накара Великосърдечен да падне на коляно. Жените и децата нададоха писък, страхувайки се за своя защитник и за себе си. Но опитният воин веднага скочи, нападна яростно исполина и го нарани по ръката.

Боят продължи около час. Великанът се запъхтя и ожесточи толкова много, че дъхът му излизаше от устата и носа му като пара от вряща в котел вода.

Разбраха се да спрат да се бият за малко, докато си починат и двамата. Великосърдечен използва това време да коленичи в молитва към Бога.

Жените и децата пищяха и плачеха, страхувайки се да не би да победи исполинът и да бъдат заробени.

След кратката почивка боят бе подновен. Точният удар на Великосърдечен свали исполина на земята.

-- Чакай да стана -- помоли той.

Боецът го изчака, и след малко двамата отново бяха на крака в смъртната борба. За малко великанът щеше да пръсне главата на Великосърдечен с тежката си тояга, но последният изпревари ударът му, спусна се светкавично срещу него и заби меча си между ребрата му. Силите на исполина го напуснаха и той не можеше вече да се държи на крака. Следващият удар на Великосърдечен отне живота му. Воинът отсече главата на мъртвия Чукан.

Жените и децата дойдоха на себе си. Те изтриха сълзите си и въздадоха слава на Бога за избавлението и за подкрепата, която бе дал на водача им.

След това издигнаха стълб и поставиха на върха му главата на исполина. В основата на този своеобразен паметник те написаха следното:

Измъчваше всички пътуващи.

Той препречваше пътя им винаги

И взимаше всичко що имаха.

група пътници да предвожда.

В бой той влезна с исполина

И сломи злокобната му сила

-- Слаба работа, само натъртване, което не само не ми пречи, а, напротив, то е доказателство за моята любов към Господа и към вас. То ще ми послужи и за увеличаване на наградата ми.

Християна. Водачо! Не се ли уплаши, когато го видя да идва насреща ти с тази тежка тояга?

Великосърдечен. Мой дълг е да не съм самоуверен и да не се облягам на своята собствена сила, но винаги да се надявам на най-силният от всички.

Християна. А какво си помисли, когато те свали на земята с първия си удар?

Великосърдечен. Спомних си, че така стана и с Господаря ми, но накрая победителят бе Той<$FII Коринтяни 4:10,11, Римляни 8:37>.

Матей. Мисля си, че Бог беше безкрайно добър към нас, като ни изведе от тази долина и ни избави от ръцете на злия враг. Бих прибавил, че ние трябва винаги да се доверяваме на Бога, Който ни даде такова голямо свидетелство за любовта Си към нас.

След тези думи те станаха и продължиха пътуването си.

Наблизо, встрани от пътя, се намираше един голям дъб. Когато стигнаха до него, видяха, че под него лежи стар човек. По дрехите, тояжката и пояса му разбраха, че е пътник. Той беше дълбоко заспал.

Великосърдечен го събуди. Старецът отвори очите си, видя воинът и попита:

-- Какво има? Кой си ти? Какво търсиш тук?

Великосърдечен. Не се сърди толкова, приятелю! Ние не сме лоши хора и нищо няма да ти сторим.

Старецът стана предпазливо и попита с кого разговаря.

Великосърдечен му каза името си и че е водач на пътуващи към Небесната страна хора.

Честен -- така се казваше стареца -- каза:

-- Моля, простете ми! Помислих си, че сте онези, които преди известно време обраха парите на Маловерен. Сега обаче виждам, че сте добри хора.

Великосърдечен. Добре, ами ако наистина бяхме онези хора, какво щеше да направиш, за да се избавиш?

Честен. Какво ли? Щях да се бия с вас до последен дъх. Сигурен съм, че нямаше да можете да ме надвиете. Християнинът не може никога да бъде победен, ако сам не се предаде.

Великосърдечен. Добре го каза, дядо. Говориш истината и разбирам, че си добър човек.

Честен. Последните ти думи показват, че познаваш правия път, защото всички мислят, че от нас, християните, няма по-слаби хора на света.

Великосърдечен. Е, разбрахме кой какъв е! Моля те, сега кажи ми, как се казваш и откъде си.

Честен. Името си не мога да ти кажа. Идвам от Глупецово. То е на четири километра от Погибелово.

Великосърдечен. А, от този град ли си? Май знам името ти. Ти си Честност нали?

Честен се изчерви и каза:

-- Не, Честност е отвлечено име. Аз се казвам Честен. Дай Боже моят характер да съвпада с името ми. Аз обаче съм изумен, господине, как успя само от името на града да познаеш кой съм?

Великосърдечен. Чувал съм за тебе от Господаря си. Той знае всичко, което става на земята. Много пъти съм се питал как от град Глупецово, който е по-лош от Погибелово, са могли да тръгнат пътници към небесните жилища?

Честен. Да, ние сме настрана от топлите и светли лъчи на слънцето и затова сме по-студени и по-нечувствителни. Но и на ледена планина да е човек, след като го огрее Слънцето на Правдата, замръзналото му сърце ще усети топлината и ще започне да се размразява. Така стана и с мене.

Великосърдечен. Вярвам, дядо Честен! Вярвам, защото добре зная, че това е истина.

Честен поздрави всички останали със свята целувка и ги попита за имената им. Помоли ги да му разкажат за пътуването им дотук.

Християна му отговори:

-- Сигурно си чувал за мен. Християн беше мой съпруг и това са четирите му деца.

Можете ли да си представите какво направи Честен, когато разбра с кого говори? Не мога да опиша радостта и задоволството, което той изпита в този момент. Благослови ги с множество благословения и каза:

-- Чувал съм много неща за твоя съпруг и за борбата с трудностите по време на пътуването му. Нека ти кажа за насърчение, че името на твоя мъж е известно по всички части на земята. Неговата вяра, смелост, търпение и искреност във всичко и винаги са направили името му много прочуто.

След като каза това, Честен отправи погледа си към момчетата:

-- Матей -- започна той, -- бъди по добродетели като Матей Митарят по добродетелта си<$FМатей 10:3>, Самуиле, бъди като пророк Самуил, човек на силната вяра и на усърдната молитва<$FПсалом 99:6>, Йосифе, бъди целомъдрен и бягай от изкушения като Йосиф в дома на Петефрий<$FБитие 39>. А ти, Якове, бъди като праведния Яков и като Яков, брата на Господа<$FДеяния 1:13.>.

Разбирайки коя е Милосърдна и как е оставила своя град и своя род, за да тръгне на път с Християна и синовете й, Честен добави:

-- Името ти е Милосърдна. Чрез милосърдие ще бъдеш подкрепена и преведена през всички трудности, които ще придружават пътя ти, докато стигнеш там, където ще гледаш вечно Изворът на милосърдието.

Великосърдечен беше много доволен от Честен и му се усмихваше радостно.

Тръгнаха заедно и водачът попита стареца, дали познава някой си Боязливко. Последният бил излезнал от околностите на град Глупецово, където живеел, и тръгнал на път към небето.

Честен отговори:

-- Познавах го много добре. Той започна много добре, но беше един от най-досадните пътници, които съм виждал през живота си.

Великосърдечен. Виждам, че си го познавал добре. Описа го много точно.

Честен. Разбира се. Аз бях негов приятел и почти не се разделях от него. Когато той за първи път се замисли върху онова, което щеше да стане с нас в бъдещето, аз бях с него.

Великосърдечен. Аз пък му бях водач от дома на Господаря си до вратата на Небесния град.

Честен. Тогава ти знаеш много добре, че беше досаден, нали?

Великосърдечен. Да, но аз го търпях. Бях свикнал. На нас, водачите, често ни поверяват такива хора, за да ги водим към Бога.

Честен. Разкажи ми, моля те, как се държа, докато беше под твоето водителство.

Великосърдечен. Все се страхуваше, че няма да стигне до мястото, за което беше тръгнал. Всичко, което касаеше трудностите при пътуването, го плашеше. Чух, че лежал и плакал цял месец край Тинята на отчаянието. Не смеел да навлезе в нея, макар че виждал мнозина да преминават пред него на другата й страна. Повечето от тях му подавали ръка, за да го преведат. Не искал и назад да се върне. Често казваше, че ще умре, ако не отиде в Небесния град и при все това губеше кураж при всяка срещната трудност и се препъваше във всяка съчка, хвърлена от външни хора на пътя му.

След като дълго време стоя пред Тинята на отчаянието, една сутрин видях, че той събра смелост и се опита да я премине. Когато излезе на отсрещния бряг, не му се вярваше, че е успял. Струва ми се, че имаше подобна тиня в ума си, която носеше навсякъде със себе си. Иначе не би бил толкова страхлив.

После стигна до вратата, от която започва пътя. Стоя пред нея, стоя и мисли дълго време, преди да похлопа. Когато най-после го стори и вратата се отвори, той уплашен се отдръпна, като направи път на други да влезат преди него. Докато се реши и той да пристъпи, вратата се затвори отново.

Горкият! Стоеше там и трепереше -- да го съжалиш, като го гледаш! Чудеше се и не знаеше какво да прави. Нито пристъпваше напред, нито искаше да се върне обратно. Най-накрая хвана чукалото, което висеше на вратата, и похлопа с него няколко пъти. След като вратата отново се отвори, той пак се дръпна назад както по-рано.