Информация за: Исус Христос и даоизъма &
конфуционизма
Допълнителните страници на проекта „Пътищата на Христос“ относно други различни религии допринасят за тяхното по-добро разбиране и за междурелигиозния диалог. В тази специална страница се изтъкват приликите и разликите между даоизма / конфуционизма и християнството - християнство, което (отново) осъзнава собствените си спиритуални глъбини. С това не е свързана претенцията да се опише обстойно развитието на Лао Дзъ и Кун Фудзъ. Тук прецизно се разглеждащ съществени точки.
В традиционната китайска спиритуалност се вливат няколко различни сродни източника:
1. Първоначалното учение за най-висшия принцип.
Първоначалното учение за най-висшия принцип Тао / Тай дзи, „който не може да се изрази с думи“ описва първоначалното единство в началото на нещата, тоест преди разделянето на крайностите ин и ян*), и след това в „5 елемента“*). В наши дни това първично единство е основата на тези форми на проявление в космоса.
Сред християнските мисионери като напр. йезуитите бяха открили в този Висш принцип нещо наподобяващо божественото; докато францисканските и бенедиктинските монаси и в края на краищата папата се противопоставят на това. От една страна „Тао“ не отговаря на един нов вид на изживяване на Бог като някой, към който лично се обръщаме с „Отец“, както проповядваше Исус. От друга страна не е изключено тук да става въпрос за по-древен вид на преживяване респ. търсене на Бога, както това е било възможно в древните китайски времена.
*) Ин е разширяващ се „женски“ принцип - напр. в симпатичния нерв, Ян е свиващ се „мъжки“ принцип - напр. в парасимпатичния нерв, които се намират в едно взаимодействие. „Петте елемента земя, вода, дърво, огън, метал“ отговарят на аналогичното разделяне в 4 форми на проявление респ. качества „Земя“, „Вода“, „Въздух“, „Огън“ = „Топлина“, както могат да се срещнат в древната западноевропейска алхимия и херметика и в много други култури (имало е и християнски алхимисти.) Китайският пети елемент, т. нар. „Метал“ бе окачествен в Европа отчасти като „прима материя“ („първата материя“, сравнете модерната теория на елементарните частици), или като „Етера“, на който напр. в староиндийските и антропософските източници се приписва, че съдържа от своя страна допълнителни нива, от които биха се получили 7 такива агрегатни състояния. Подобни древни познания едва ли биха определени в наши дни като религия в по-тесен смисъл; но те не са и чисто спекулативна философия; а те представляват древна, напредничава по своя вид космология с природонаучен характер - дори и тогавашните методи на познание да са се различавали от съвременните.
Това не променя факта, че практиките на древнокитайските и по-късните даоитски майстори са били със спиритуален характер. Тъй като тогавашните резултати от изследването на ролята на „елементите“ респ. силите в човека са били взети под внимание само, защото трудно могат да бъдат пренебрегнати земните несъвършенства, когато става въпрос за душевното / духовното съвършенство. Това би била един вид спиритуалност, която не се опитва да бяга от земното за разлика от други спиритуални традиции. Стремежът към съвършенство като такова първоначално не е в противоречие с християнското учение за спасението на човека. Често се забравя, че Исус е казал „И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“ (Матей 5,48). Но методите са различни. На прахристияните и др. е било напълно ясно, че човек може активно да се подготви и да се отвори за делата Божи; но в християнството винаги е било ясно, че с такива дейности не е възможно насила да се получи Божията милост. Бог също е свободен.
Между случващото се на небето, на китайски „тиен“, на земята и между хората - всички произхождащи от същото първично единство - се виждат навсякъде съответствия (подобно на „7 свободни изкуства“ в университетите на западноевропейското Средновековие). Така стремежът се е ориентирал към хармония на човешкия живот с „небето“ - като най-висша мощ в днешно време - и земята. Едновременно със спиритуалния това показва и религиозния характер на стремежа. Ре-лигио (от латински) означава „възсъединявам“, „съединявам отново“, тоест към първопричината на нещата. Но от християнска гледна точка Богът-Творец, към който можем директно да се обърнем, е първопричината на нещата, началото и края на всичко; а Исус Христос е свързващото звено, което ни помага да постигнем връзката с Бог.
С течение на времето в древен Китай са били почитани няколко различни богове: на небето, боговете на земята, местните духове и светии. Характерното за тези религии понятие „политеизъм“ не ни помага тук, тъй като тези „богове“ първоначално, както и в някои други религии, са били само влияния респ. качества на първоначалния принцип (с изключение напр. на почитането на светиите - което всъщност би трябвало да е познато на някои християнски църкви).
По този начин разумът на човека може засилено да се определи чрез разделяне на всички явления в света на ин и ян; при наличието на определен стремеж това разделяне може да премине отвъд тези граници, и то в едно мистично състояние на съзнанието.
2. Даоизъм
Общата основа на описаното досега се е запазила и в създадените по-късно школи на Лао Дзъ и Кун Фудзъ (епохата, определена от историците, е около 500 г. пр. н. е.).
Таоизмът или даоизмът (Лао Дзъ: между другото в книгата “Тао Те Кинг“) е насочен към действието от медитативното поведение на „бездействието“ (Ву Вей); така че нещо да не се случва от егоистичния и интелектуален повърхностен слой на човека, а от естествените инстинкти на добрата същност на човека, която се намира в хармония с природата. Това би дало един вид естествена етика на безкористност и скромност.
Добрата същност в този смисъл макар и автоматично все още да не е идентична с Исус, който по смисъла на Йоан 15 е приел облик на човек и е ползотворен („Стойте в Мен, и Аз във вас“). Но съвременните теолози не могат да оспорят без причина добрата същност на друговерците - още повече, че тясно сходната етика на повечето религии показва, че „доброто“ малко или много навсякъде се е утвърдило. Дори „Вятърът {или: Духът} духа, където си иска“ (Йоан 3).
Даоистите са били винаги практици, а не теоретици. Като помощно средство в даоизма се използва:
- аскетизмът. Подобно нещо се наблюдава във всички религии. Също така се срещат и практики на сублимация респ. трансформация на сексуалността (напр. Мантак Чиа, „Тао йога“ и „Тао йога на любовта“; древните източни пътища започват често „от долу нагоре“, докато европейските пътища биха започнали в наше време по-силно „от горе надолу“, тоест от съзнанието.)
- упражнения на тялото, за дишане и концентрация за събуждане и направление на жизнената енергия ци или чи. Фактът, че тази жизнена енергия действително съществува, може реално да се смята като доказана благодарение на научните изследвания на акупунктурата и електроакупунктурата; дори и самата и природа да не е изяснена ясно по научен път. Меридианите на акупунктурата са доказани даже и хистологично (в тъканта) като „празни“ канали. Тоест тази жизнена сила не „таоистка“, както са смятали някои християни, а общочовешка. В древногръцките времена тя е била наречена „пневма“; гръцка дума, която означава както дъх или дихание, така и жизнена сила - жизнено дихание, което се вдухва от Бог - и се е използвало за Светия дух. Но „Светият дух“ се свързва с Исус Христос. Ако някой не се подготви вътрешно за Исус Христос, от къде може той тогава да знае, че това, което преживява, е идентично със Светия дух, както е бил оповестен от Исус?
- Освен това към репертоара на даоистите се числи, както и в индийската йога, и медитативното потапяне в първопричината на нещата, за да се премине преживяването на ограничеността на живота. Алхимичното търсене на безсмъртието е играело също важна роля.
3. Конфуционизъм.
Кун Фудзъ (Конфуций) препоръчва по подобен начин приспособяването на човека към „космическо-нравствения закон“. Вместо сякаш по-индивидуалния път на даоистите той е търсил повече пълната гама на моралната възпитателна система на обществото. Работи се върху съзнателното култивиране и усъвършенстване на добрата човешка същност, и то чрез навици и образци.
Ако в семейството се учи на любов и дълбоко уважение, това би довело до едно етично общество.
- От древни времена в Китай са забранени напр. убийство, кражба, проституция и идолопоклонничество.
- Практически както и всички световни религии Кун Фудзъ е учил “ ...любовта към ближния: това, което самият ти не желаеш, не го прави и на другия“.
- За това е необходимо самообладание, човечност и доброта;
- респ. етичните добродетели добросклонност, справедливост, адекватно респективно поведение (дори и спрямо прадедите), щедрост, мъдрост, прямота;
- двойните добродетели според книгата „Шу цзин“: любезен и достоен, благ и твърд, праволинейно и учтиво, обичащ реда и показващ респект, схватлив и смел, прям и кротък, снизходителен и умерен, силен и надежден, смел и справедлив.
- Стремежът е да се постигне поведение на задоволство отвъд гняв, скръб и удоволствие.
В древните учения се съдържат стойности, които са вечни, но и такива, които зависят от времето и се отнасят само до тогавашната империя.
4. Между различните школи е имало някои допирни точки, но и спор. Въпреки това още от древни времена те се приемат повече като взаимно допълнение, отколкото като противоположност. Това важи дори и за по-късния допълнително присъединилия се будизъм със своето учение, което е насочено към преодоляването на земното страдание.
Съвременните китайски храмове, напр. в Хонг Конг, често правят впечатление на обикновено търсене на оракули респ. ритуали за щастие в живота. Тоест малко или много както и при всички съвременни религии първоначалната духовна глъбина не може да се открие навсякъде.
От китайската традиция си струва да се споменат освен това недиректно религиозни методи като книгата на оракула I Ging (и чинг), китайския хороскоп, китайския вариант на геомантията респ. строителната биология „Фън шуй“, както и упоменатата вече традиционната китайска медицина.
Интересно доказателство за древната среща между християни и даоисти може да се срещне в книгата на Мартин Палмър „ Сутрите на Исус“, Ансата: несъществуващата вече в наши дни християнска църква е направила през 8 век понятни същественото съдържание на християнството за даоисткото обкръжение. (Ако тук са упоменати книги на други лица, това не означава, че цялото им съдържание се подкрепя.)
Назад към съдържанието на тази страница
Сподели с приятели: |
