Пътищата на Христос
"В началото бе Словото (на гръцки Logos) ...и Словото стана плът" (Йоан 1)
Изтегляне 2.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Исус от Назарет: неговото раждане
"В началото бе Словото (на гръцки Logos) ...и Словото стана плът" (Йоан 1).Такива изложения не са насочени към една от гледните точки за Исус* като човешки идол, но те намекват за неговата по-дълбока връзка с Бог и хода на сътворението. Може би начинът на тази връзка е бил смятан по-различно, но да се отхвърля още от самото начало като неразбираема и неавтентична, е недопустим похват. Това може да се открие в Евангелието на Йоан 1, Йоан 5; Йоан 6,69; Йоан 7 ..., в Матей 16, 16, в писмото от Ефес и Колоса, и др.; бе живо и по времето на древните църковници, при мистици като Якоб Бьоме, при Рудолф Щайнер (Хелзингфорс 1912) и става отново актуално в "Езотеричните учения" на християнския мъдрец "Даскалос", както и в книгите на американския теолог Матьо Фокс "Голямата благословия" и "Видението на космическия Христос", и др. (...) В католическата църква и в части от евангелската църква бе направен опит чрез теоретични религиозни изречения да се консервира намалялата близост на нивото на едно обикновено предание. Други части от евангелските църкви, които разпознаха по-силно социалното дело на Исус, смятаха, че трябва да се премахнат божествените черти на Исус. В ученията от индуски произход понятието "Аватаре" се сравнява в различни степени с това. Под това се разбират хора, които не са на земята за своя собствен напредък, а доброволно, за да допринесат за напредъка на един народ или на човечеството; като капка от "божественото съвършенство". Разликата между тези сменящи се "аватари" се загубва често в такива разбирания, докато еврейското и християнското разбиране набляга на "Бога на историята", на аспекта на по-нататъшното развитие и особената свързана с това роля на "Месията". Трябва да се обърне внимание и на това, че Коранът признава на много места Исус Христос като изпратеният от Господа пророк и като "словото" Божие, "сътворен като Адам". Тоест в един добре разбран Ислям той важи във всеки случай повече отколкото при онези модерни християнски теолози, които оставиха само социалния реформатор Исус. Само учението на - от християните по времето на Мухаммед много земно разбрано - Божието послание на Исус в рамките на по-късната троичност не е било възприето в Корана. Едва ли е имало християни, които биха могли да обяснят автентично това, което се е имало предвид, така че да го разберат и хора с други възгледи. (Виж допълнителната страница "Исус и Ислямът"). Тук трябва само да запомним, че този слой от загадката Христос произхожда не от някакво спекулативно мислене, а от пророчески пределни изживявания, това може ясно да се види напр. при Якоб Бьоме, който е имал и рядката способност да преработва изживяното в понятия. Всички изживявания от спиритуален вид се нуждаят от (само)критична преработка, но да се прави преценка на техните резултати, без да се признае съществуването на такова ниво на възприятията, не води към нищо тъй като това е метод, несъответстващ на нещата. Едновременно с това е възможно хората с ясно видима мистична респ. спиритуална мисия да не бъдат наистина разбрани, ако те се оценяват само от историческо-критическа гледна точка във връзка с външната им социализация вместо да се включи и тяхното самостоятелно вътрешно, спиритуално развитие. *) Има достатъчно доказателства за това, че в историята Исус действително е съществувал като човек. Историците от 1 век като Йозефус и Такитус потвърждават действителното му явяване. В библейските Евангелия на много места от повечето събития са посочени времето и мястото. Напр. посочват се различни владетели и сановници (напр. Лука 3:1, 2, 23), с помощта на които може да се идентифицира годината, в която Исус е започнал пророческата си дейност. Същите могат да се намерят и в историографията. Това означава че библейските предания нямат само характера на чисто митологични разкази. Несъдържащите се в Библията „апокрифи", тоест допълнителните християнски Евангелия, между другото текстовете от първите векове не отдават особено значение на едно точно представяне, а на определени интерпретации на отделни случки от съответните автори. За това на немската и английската страница откъс от Йоановото евангелие, началото на част 1 Медитация с Евангелията е описана във въведението при "Методически указания". Този текст бе използван особено за това да се настроим към Христос както един фино настроен приемник, вместо да влизаме с някакви си сили в контакт, които са само уж християнски. Назад към съдържанието на тази страница
Последователно в Евангелията ние стигаме до повече човешки събития. Раждането на Исус е традиционно свързано с Коледния празник - макар и този празник да не представлява навсякъде нещо от това Лука 1, 26 и сл.;Матей 1, 18 сл. Би трябвало да се попита, защо с оглед на централното значение на по-късните "Три години на учение" на Исус днес теолозите изразходват толкова усилия, за да оспорват девственото раждане на Исус. Докато далечния от земния живот ранен гностицизъм смяташе, че има нужда от представата Исус да е притежавал "мнимо тяло", в други течения все пак съществува единодушие, че Исус е трябвало да мине през всички степени на жизнената форма човек като едновременно с това е проявявал образно определени мащаби. Но тази дискусия би имала нужда от повече откровеност - ако действително мотивът е търсене на истината. Във време, в което се откриват нови аспекти по отношение на трансформацията на сексуалността и любовта, отчасти филтрувани от източни практики и напомнящи на древни култови обичаи, не би трябвало да се смята за преувеличено да се приеме нещо истинско в самото предание. Будистите – приписващи на Буда също необикновени обстоятелства на раждане – не биха имали абсолютно никакви проблеми с предположението за "девствено раждане" на Исус, но не разбира се с девственост в предимно душевен смисъл, както твърди напр. Щайнер. В Корана се говори за Исус като изпратения от Бога, който Бог е сътворил в Майка Мария „като Адам“ - както в библията се говори за ангела, който оповестява девственото раждане на Исус. Напълно е възможно да се окаже така, че основният признак на Исус, не пасващ в нито една от утвърдените мисловни схеми, се загатва още тук. Специфичните му свойства ще разпознаем в по-нататъшния му живот. Ние ще се срещнем тук и със значението на възможността да "се родим отново"*) в живота с Христос. От самото начало животът и дейността на Исус се развиват във връзка с хода на историята. Това проличава още при преброяването на населението, постановено от кайзера на Римската империя, което е накарало родителите на Исус да се отправят към Ветлеем, място с пророческо значение, където е и бил роден Исус. Това е взето под внимание в теологическата литература, когато се разглежда световното значение на Исус.
Това не е притча. Това е едно от онези "трудно понятни" места в Библията, със съвсем точно и много важно значение за онези, които са имали опита и познанието, за да могат вероятно да го разберат. Исус не говори нещо към отделни хора, които не биха могли изобщо да предположат и да използват тяхното значение. При разглеждане на главата с основния текст, напр. "Кръщенето", "Тишината в пустинята" и "Преображението" и др. се описват само някои неща, които правят малко по-разбираема темата за "Новото раждане". Дори и за тези, които не търсят точно в тази насока особено в по-ранни и спокойни времена Коледният празник е имал важно значение. Празниците на "църковната година", в този случай на предколедното време, е настройвало всички общо към едно пластично приемане на раждането на Христос, така както и постите са подготвяли духовно за Велик ден. Така бе възможно с течение на годините да се научи нещо - макар и не напълно разбрано, което в днешно, по скоро отвличащо вниманието време би могло да се изживее само чрез интензивна медитация респ. по-продължителни фази на молитва. Коледа е в разширен смисъл празник на любовта, за спомен на това, че Исус е бил дарен на човечеството. Но това не променя дълбокия смисъл, тъй като всички стъпки в живота на Исус могат да бъдат разбрани. Сравни също така главата "И словото стана плът" в основния текст. Преродените християни по смисъла на днешните свободни църкви между другото. - въпреки всичко трябва да подкрепят ежедневно вярата си, и да станат така по-съвършени. - При тях предстои те да възобновят отново всичките си молитви; по-голямата част от тях ще трябва да променят много неща. - Така както в следващата фаза „всичко се подновява" (Откровение 21,5), така и днес предстои да се размишлява вече по нов начин за всичко. Въпрос:
Назад към съдържанието на тази страница
Каталог: print print -> Изложение принтком в периода от 13 до 16 април 2011 г в Международен панаир Пловдив се проведе традиционното изложение ПринтКом print -> Рецензия за труда на Ирена Любчова Димова print -> СВ. Климент охридски българия; 1504 софия print -> Инж. Петър Богданов gsm 0887-313- 853 print -> Рецензия относно дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор” в област на висше образование print -> На дисертационния труд print -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент По професионално направление Филология print -> Задача за търговския пътник, навигация на роботи, задачи за планиране и конструиране (асемблиране) на сложни обекти и др Изтегляне 2.86 Mb. Сподели с приятели:
|