СБИР и непрекъснатата квалификация на библиотекарите. Политика и идеи

СБИР и непрекъснатата квалификация на библиотекарите. Политика и идеи

Доц. д-р Т. Янакиева

Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Подготовката на съвременни библиотечни специалисти в бързо променящата се информационна среда налага като принципно изискване за всяка успешна библиотечна система гарантиране на продължаващо професионално образование (ППО).

Кое утвърждава ППО като водещ елемент на съвременната образователната стратегия?

За целенасочена държавна политика в тази насока можем да говорим от 1973 г., когато с Постановление № 2 на Министерския съвет (7.02.1973 г.) бе поставено началото на следдипломната квалификация. Това постановление определяше Софийския университет “Св. Климент Охридски” като висше учебно заведение с най-стари традиции и квалифициран персонал за организатор на следдипломното обучение за широк спектър от специалности, включително и за БИН. От 1980 г. с Постановление № 42 на МС бе регламентирано създаването на Единна национална система за повишаване на квалификацията на кадрите. Тя разшири кръга на участниците в процеса на продължаващото професионално образование, като с различни форми в него се включиха и други институции като Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, Държавният библиотекарски институт и др. От 1983 г. Катедрата по библиотекознание и научна информация като звено на СУ и ЦИНТИ създадоха съвместен Учебно-методичен център за подготовка и квалификация на кадри в областта на научно-информационната дейност.

За времето от 1973 до 1992 г. различни форми на квалификация и преквалификация преминаха около 900 специализанти, които днес представляват съществена част от професионалното ядро в българските библиотеки и информационни центрове.При всички несъвършенства на държавно регулираната и управлявана система, не можем да отречем, че тя даде тласък за развитието на продължаващото професионално образование.

3. Съвременно състояние на библиотечното образование

През последните години в България се полагат усилия за усъвършенстване на академичното библиотечното образование. БИН намират своето място в класификатора на специалностите (1997 г.), а в Единните държавни изисквания (1998 г.) е регламентирано "ядрото" на учебните програми на специалистите и бакалаврите по БИН. Изградени са и по-високите равнища на академично образование чрез създаване на магистърски учебни програми в университетите, а докторантурата продължава, макар и не в желания темп, да бъде основен резерв за попълване на научния състав в нашата област.

Но най-слабата страна в съвременния образователен процес е именно ППО. За съжаление ние отстъпихме от завоюваните в миналото позиции. Единствени СБИР и фондация “Отворено общество” развиват по-целенасочена дейност в това направление през последните години. Отделни опити се правят и от някои библиотеки, но те имат ограничени цели. Тези усилия не могат да компенсират нуждата от системна и целенасочена квалификация на библиотечния персонал.

Със съжаление трябва да констатираме, че днес у нас липсва целенасочена политика и ясна визия за бъдещето и възможностите на ППО.

Отчитайки тази слабост на професионалната подготовка, СБИР стана инициатор за създаването на проект за съвременен образователен център (ОЦ) за непрекъсната професионална квалификация на библиотечния персонал в България. Проектът, разработен от доц. Ал. Димчев, ст.н.с. Ал. Дипчикова и н.с. М. Капитанова, бе предложен за оценка на Международната библиотечна програма на Института на “Отворено общество” в Будапеща.

Ще се спра на някои от принципите, заложени в този проект, които по мое мнение се нуждаят от широко обсъждане в професионалната общност.

ОЦ е замислен като базов за страната и трябва да укрепи ролята на СБИР като фактор в професионалното образование. Програмите ще имат изпреварващ характер и ще бъдат съобразени със съвременниите тенденции и стандарти в библиотечно-информационната дейност. Те ще бъдат насочени към изграждане на информационно общество у нас.

– съвременно управление на библиотеките, на информационните ресурси и услугите;

– подготовката на кадри чрез системата “обучение за обучаващи”;

– взаимодействие и привличане на водещи специалисти за непрекъснатото обучение на библиотекарите.

За да изпълни целите си, ОЦ трябва да покрие следните критерии:

1. 
   Да дава сертификат за квалификация от лицензирана образователна институция ;
   

– участие на преподаватели с опит в образователния процес;

– участие на водещи специалисти от страната и чужбина;

– използване на натрупания национален опит в организирането и провеждането на подобни курсове

3. Да разполага с необходимата материална база:

– добре обзаведени и оборудвани помещения за занятия;

• 
  комуникации, софтуер, информационни ресурси;
  
• 
  компютърна и репрографска техника.
  

5. Да съдейства за утвърждаване ролята на неправителствените професионални организации

6. Да има добри възможности за набиране на курсисти

7. Да има работеща административна структура, свързана с ППО.

5. Конфликтни точки

Кои са конфликтните точки на този проект, които се нуждаят от обсъждане?

А) Първо – има ли ресурс за създаването на подобен ОЦ?

В България има около 7000 библиотеки от различни видове, чиито персонал се нуждае остро от квалификация. Този персонал трябва да бъде подготвен за работа в нова информационна среда, той трябва да познава и използва новите идеи за развитие на библиотечните дейности и за взаимодействието на библиотеките с културни, информационни институции и мрежи от цял свят. Библиотекарите от тези 7000 библиотеки са потенциални бъдещи участници в ОЦ.

В обсега на такъв образователен център влизат и специалисти извън професията, които искат да придобият знания по въпроси от граничните области на библиотечно-информационните науки, за да ги приложат в своята дейност – издателско дело, авторско право и др.п. Важен ресур за ОЦ са и потребителите на библиотечно-информационни услуги. Те са заинтересовани да познават възможностите на библиотеките за доставка на информация и осигуряване на свободен достъп до знанията.

От казаното до тук става ясно, че ОЦ трябва да предлага продължаваща квалификация за различни образователни нива, за различни по вид потребители и за различни по вид библиотеки.

Б) Как трябва да бъде конституиран такъв ОЦ?

Това е един от най – трудните въпроси. Световният опит в тази област изтъква като най-перспективни консорциумите, които обединяват усилията на библиотечните асоциации (национални и регионални), отделни библиотеки, информационни центрове и академични образователни институции за изготвяне на качествени програми, които пълноценно да задоволяват възникналите потребности от усвояване на нови знания и умения в професионалните общности. От началото на 90-те години се експериментира ППО на основата на Интернет.

Моделът, който успешно би действал и в наши условия, е консорциум на

СБИР с образователни учреждения, обществени организации и фондации, които на първо време ще подпомагат финансирането и функционирането на ОЦ.

В) Какви трябва да бъдат взаимоотношенията на бъдещия ОЦ с академичната образователна система? Как ще се развиват те – в конкуренция или сътрудничеството?

На пръв поглед се очертава сблъсък на интереси най-вече при формите на следдипломната подготовка. Проблемът е дискусионен не само у нас. Той е поставян нееднократно и на световните конференции по ППО.

Ориентация за решаването на проблема дава програмата “Guidelines for Quality in Continuing Education for Information, Library and Media Personnel Library”, предложена от Секцията по библиотечно образование в ИФЛА. Програмата формира критерии за образователните форми на ППО, които да отговарят на съвременните изисквания за преподаване и обучение и да бъдат адекватни на поставените образователни цели.

Проектът, предложен от СБИР, се опира на необходимостта от сътрудничество между академичната образователна сфера и ППО. Това сътрудничество е от изключително значение за статута на документите, които ще издава ОЦ.

Г) Статут на дипломите. ППО и професионалното развитие

Посоките на дискусията за статута на дипломите в системата на ППО в международен план отбелязват необходимостта от оценка и акредитация на предлаганите курсове и други форми на обучение въз основа на предварително разработени критерии. В програмата “Guidelines for Quality in Continuing Education” се изтъкват предимствата от участие на академични образователни институции в системата на ППО като гаранти за качеството на образователния процес и за стандарта на дипломите.

Разграничават се понятията непрекъснато професионално образование и непрекъснато професионално развитие като се изтъква необходимостта дипломите от ППО да се обвържат с постигането на по-високо стъпало в професионалната кариера на обучавания специалист.

В проекта на СБИР също се подчертава необходимостта от участие на водещите образователни институции в процеса на ППО като гарант за качеството му и за статута на документите

Кой може да бъде преподавател в системата на ППО? Отговорът, който дава проектът на СБИР е в хармония със световната практика: лидерите в областта на библиотечно-информационните науки (преподаватели в академичните учебни заведения, изявени изследователи и практици). Предвижда се да бъдат интегрирани специалисти от сродни научни области и експерти от чужбина. Принципът за подбор на преподавателите ще почива на мобилност, избираемост, конкурентност и високо ниво на компетентност.

Трябва да се вземат предвид и съвременните тенденции в този тип образование –пренасочване към интерактивно и дистанционно обучение, което ще повиши неговата ефективност и ще намали финансовите разходи.

Е) Финансиране

Ключов въпрос за бъдещето на ОЦ е въпросът за неговото финансиране. В проекта се предвижда първоначално външно финансиране, а впоследствие на базата на създадената материална база ОЦ да премине на самоиздръжка.

Реализацията на този амбициозен проект ще бъде без съмнение една от водещите задаче на СБИР през следващите години и ще изисква огромно напрежение от цялата професионална общност. Нека си подадем ръка за неговото изпълнение.