Библиотеката – университет на новата власт

Библиотеката – университет на новата власт

Д-р Милена ЦВЕТКОВА

Информационното общество няма да продължи дълго. То е само преход към по-стойностното и по-хуманното “общество на знанието”. Тази теза заема все по-ключова позиция в световните дискусии. Все повече философи, социолози и футуролози отчитат негативните последствия от информатизацията: нов информационен тоталитаризъм, наложен от една държава, деградация на човешкото познание и застиване на мисленето. И всичко това – благодарение на неразумната ни отдаденост на техниката.

Всеобщата технологична еуфория подразни и основателя на Римския клуб Аурелио Печеи, който малко преди смъртта си попита: “Защо създаваме изкуствен интелект, евристични, интелигентни суперкомпютри, а не насочим научно-изследователските си усилия към усъвършенстване на човешкия интелект?”

Твърди се, че в постинформационното общество, в обществото на знанието, властта ще принадлежи на “работниците на мисълта” (А. Тофлър) и на тези, които контролират знанието. Твърди се още, че политическата власт е изчерпана. Самият президент на България Петър Стоянов заяви на 15 май, т.г. по БНТ, че политическата класа, ако изобщо има такава, се дебалансира. Това заключение е валидно за целия свят. Затова на симпозиума върху Глобализацията, проведен на 2-3 юни в Берлин, с участието на Бил Клинтън, се очерта лицето на новата власт: тандемът политик – учен.

Вероятно някой ще попита: защо бързаме да говорим за “общество на знанието”, когато още не сме изминали прехода към "информационното общество”? Отговор ни дава известният футуролог Алвин Тофлър: предимството на изоставащите страни е в шанса да пропуснат преходните процеси. Или, от индустриално общество България има шанса да премине направо към “общество на знанието”.

Не е нужно да страдаме, че не сме достатъчно адаптирани към технотронната ера. Технологичната революция е новата идеология за масите. Ние разполагаме с богатството на новия световен елит – знание и вроден стремеж към познание.

Днес, когато понятието “знание” се покрива с понятието “власт”, борбата за власт не е партийна, а борба за знания и контрол на знанието. Докато преди основният източник на власт бяха или силата на мускулите, или силата на техниката, днес печеливша е силата на мозъка. Знаем, че знанието е единственият неотчуждаем човешки ресурс, тъй като се натрупва в мозъка. Следователно, новата власт, основана на знанието, не може нито да се изгуби, нито да се вземе за една нощ с преврат. Нищо, което е в мозъка, не може да се открадне или да се шпионира. Напротив, знанието е единственото богатство, което се самоумножава, защото сборът от две идеи и още две идеи не е четири, а пет, понеже се ражда нова, пета идея.

Лестър Търоу, почетен професор по икономика на 12 световни университета, очерта новата власт по следния начин: “В цялата човешка история източник на успеха беше контролът над материалните ресурси – земя, злато, нефт. Днес най-богатият човек в света Бил Гейтс не притежава нищо видимо – нито земя, нита нефт, нито армия. За пръв път в историята най-богатият човек владее само знания.”

В информационното общество се получи така, че гражданите стават все по-информирани от политическия елит, в резултата на което той губи авторитет. Питаме се: кое е това магическо средство, което ще продължи да поддържа имиджа на новата власт? Или, как да се подчертае изключителността на политическия елит сред тоталната деполитизация? Отговорът, според мен, е: чрез отношението му към писмената култура – незаменимият носител на трайно знание и на вечните истини.

Елитизмът се поддържа само чрез писаното слово. Това не е предсмъртен стон на агонизиращата книжна продукция, а закономерност, установена от проф. Маршъл Маклуън. В такъв случай библиотеката като трезор и регулатор на писмената култура, се очертава като мозъчен тръст на новата власт и като университет за елитарно поведение.

След появата на компютрите, виртуалния свят на Интернет и на задължителния английски език, традиционният университет все по-трудно ще отстоява независимостта си като “лице на националната култура”. Традиционният университет, по думите на проф. Боян Биолчев, става средище на “изтощена интелектуалност”, на която са Ј останали сили само за транслиране на знание, произведено от чужди култури.

Защо традиционната библиотека е най-сигурният път към новата власт? Казват, че Интернет е свръхмодел на библиотеката, постигната утопия за световната библиотека във всеки дом. Само че Интернет е библиотека за актуалното, концентриран фонд от променима и бързо преходна информация. Традиционната библиотека си остава фундамента на вечните идеи, което са управлявали и ще управляват света. И най-важното – библиотеката остава единственото “лице на националната култура”, без което нито Европа, нито Глобалното село ще ни приемат.

Библиотеката се очертава като единственият оазис на “мислещия човек”, на “академичната свобода” и “университетската автономия”.А само при такива условия може да бъде подготвен конкуретноспособният кандидат за властта. Приемам, че библиотеката ще бъде университетът на новата власт, защото отговаря на основното изискване в “обществото на знанието”: управляващите да са в непрекъснато образование. Три от четирите стълба на това “доживотно” образование откриваме само в библиотеката: тук се учим да знаем повече от другите; тук се учим да творим, да откриваме ново знание; тук се учим да бъдем. Умението “да бъдем”, т.е. да оправдаем съществуването си като homo sapiens, както се опитах да докажа в монографията си “Четенето – антиманипулативен филтър”, е постижимо само само за читателя – творец.

За да стане богат, т.е. равностоен конкурент за властта на знанието, обучаващият се трябва да притежава фундаментална култура и умения за надграждането Ј с актуална информация. Знаем, че всяка библиотечна среда притежава първично знание и неманипулирана информация. Компютъризираната библиотечна среда пък ще доставя новото знание. Всичко – по механизма на “динамичния стереотип”. Ролята на стереотипното ще изпълнява класическата книга, която е в основата на аристократичното поведение, а ролята на динамичното ще поеме електронната информация, като средство за уравновесяване с новата среда. И нещо много важно: само библиотеката разполага с “изпреварващо знание”, със стари и нови научни прогнози. В какво се състои тяхната важност? Не е тайна, че бъдещето все по-бързо нахлува в настоящето. С други думи, ако през втората половина на ХХ век нещо в света се променяше за 2-3 години, днес промените са ежедневни, а утре вероятно на всеки час. Само човек, който притежава изпреварващо знание, може да открие опасностите в зародиш и ида подготви обществото за профилактика и контраатака. Подобно знание ще е сигурна гаранция за спечелване на властта.

Какво още дава библиотеката-университет на кандидатите за власт? В традиционния университет се преподава предимно готово знание, т.нар. социално одобрено знание, което обикновено се приема ва доверие. Библиотеката предлага цялото човешко знание, известно като социално производно – релевантно и ирелевантно знание, за което е нужна висока информационно-търсеща култура. Или, власт в обществото на знанието ще притежава само този, който притежава метаинформация – знание да знаеш къде е скрито знанието, знание за контрола и управлението на информацията. Това, което познаваме като библиографска култура, ще реабилитира античната мисия на библиотеката: да посочва пътищата, да формира читателския интелект, а не просто да бъде ретранслатор на знания.

Предимството на библиотеката като основен обучаващ институт и регулатор в “икономиката на знанието” се дължи на работещите в нея “еколози на информацията”. Да си спомним, че още Х. Ортега-и-Гасет видя библиотекарят на бъдещето като “филтър” в читателските търсения. А читателят и в бъдеще ще търси информация, за да забогатява със знания, които до го доближат до новата власт. От съвременни позиции бихме казали, че пред библиотекаря-еколог на информационната среда се открива нова перспектива: да създаде адекватен метод за селекция на надеждните от манипулиращите източници. Вече е ясно, че Интернет не е надежден източник за достоверна научна информация и за обективно знание. Библиотекарят-еколог ще осигури комфорт на властта само ако е достатъчно компетентен по въпросите: кой контролира интерактивната информация; как да се познае вярна ли е; как да се използва подбраната за нас информация. Библиотекарят, който желае да осигури истинска академична свобода, е длъжен да насърчава свободата на обучаващите се да се откажат от компютрите, поради много по-дълбоки причини, различни от страха от техниката. Защото, както казва Умберто Еко, компютърът стимулира интелектуални нужди, които сам не може да задоволи. И в бъдеще нуждите от размисъл и самопознание ще се удовлетворяват само чрез книгата, която да си спомним е трамплинът за новия политически елит.

Кой ще има шанс да влезе в този елит или коя ще бъде аудиторията на университета на обществото на знанието? Веднага бих отговорила, че най-голям шанс за новата власт има “ старомодният” читател. Този читател в никакъв случай не е на изчезване. Напротив, той ще бъде интелектуалната сърцевина на постинформационното общество. Докато масите си играят с електронната информация, консервативният читател ще притежава властта над знанието.

Виждаме, че всички обещания за нейерархично глобално общество са илюзия. Компютъризацията направи така, че във САЩ например се появиха огромни слоеве от “богати на информация, но бедни на знания” хора. Свидетели сме на едно ново “пролетарско мнозинство”, информирано, но непознаващо. Нали не е все едно да кажем “ знам за този автор” и “познавам този автор”? Информатизираните маси нямат време за класическите книги, защото неистово гонят новото, актуалното. Което безспорно ги прави осведомени и съвременни, но … безпаметни. Компютъризираното мнозинство е педантично в подробностите, но невежо за същността. Ще ни изброява всички библиотеки в света, без да знае “що е беблиотека”. Ще спори колко точно са томовете на Конгресната библиотека, без да е наясно “ що е книжен том”. Несекващите приливи на новости по глобалните мрежи анулират времето за самовглъбяване, уморяват и занемаряват волята за изкачване по социалната йерархия. Там, където са уравновесените и консервативните властимащи.

Четящите, чиято власт е в главата им, се оказват високо над нечетящите или “робите”, както ги заклейми Юлия Кръстева. Елитът на знанието, т.нар. когнитариат (А. Тофлър) владее онова средство за поизводство на нова информация, наречено творческо въображение и носи винаги със себе си целия набор от умствени инструменти. Обществото на знанието в никакъв случай не е общество на технократи и програмисти. “Технологията отваря врати, но никого не заставя да минава през тях”, казва Лин Уайт Джуниър. Техниката ще продължи да обработва само данни, но не може да притежава мъдрост и интуиция, с които се създава ново знание. Технократите не творят, те моделират и комбинират, с което ще бъдат незаменими сътрудници на властта. Докато новата власт ще предпочита уюта на консервативната, но елитна среда, наречена библиотека.

Около обществото на знанието витае и не толкова маргиналният проблем за моралната същност на властимащия. Още през 1922г. гениалният български вестникар Данаил Крапчев пише: “Дългият политически опит е научил културния човек да предполага, че управникът по природа е опасен: той винаги превишава своята власт и злоупотребява с нея”. Злоупотребата със знанието е най-опасна, защото резултатът от нея е ниобратим: укриването и манипулирането на знанието води до масово невежество, а антихуманната му употреба – до екологична и антропологична катастрофа.

Мисля, че библиотеката тук трябва да изпълни и своята етическа мисия. Като университет на властта на знанието тя ще бъде и школа за морал. И трудно бихме се съгласили с тезата на проф. Цветан Тодоров, според която книгите не са гаранция за висок морал. Та нали именно книгите компенсират мизерния ни личен опит в отношенията ни с другия? При това, да си припомним, че само библиотеката може да предложи на обучаващия се изпреварващото знание за евентуални кризи и конфликти. Така новият субект на властта ще култивира у себе си морални задръжки, необходими за курса към оцеляване на човечеството.

Накрая бих желала да подчертая, че всички призиви за оцеляване на технизираното и дехуманизиращото се общество днес са насочени към библиотеките. Най-мощното информационно общество – САЩ се стъписа пред духовното обедняване и неграмотността на своите граждани. Днес над 40 млн американци са с липсваща читателска култура. Центърът за книгата кам Конгресната библиотека усилено провежда общонационални кампании за насърчаване на четенето. Самият президент Бил Клинтън обяви в края на 1996г. първата кампания “Америка чете”, а в момента приключва друга – “Създаване на нация от читатели”. В ход е и програмата на Американската читателска асоциация “Класически книги”, в рамките на която библиотеките трябва да запознаят, забележете, възрастните читатели с класическите книги.

Виждаме, че американската грижа за насърчаване на четенето стои повече от век зад гърба ни. И се питаме: кой е правилният път на човечеството – към материално или към интелектуално благоденствие? И къде сме ние?

Към България отправят обвинения, че е “изчакваща” държава. Само че нашата позиция на изчакване е признак на мъдрост и уравновесеност. Само така можем да се предпазим от грешките на напредналите и да използваме техните постижения.

В началото на май, т.г. проф. Джефри Сакс публично призна уникалността на българите: “Няма друго място в света, където да е събрана толкова много интелигентност, при толкова ниски доходи”. Смея да твърдя, че националният ни библиотечен фонд успешно компенсира ограниченията на личните ни доходи. И отвързва крилете на природната ни интелигентност. И на реалния шанс в списъка на новите магнати на знания да се наредят повече български имена.