Конвергенция на библиотеки, информация и медии и съпътстващите я промени в информационното общество

Конвергенция на библиотеки, информация и медии и съпътстващите я промени в информационното общество

Кр. Ангелова

За да опиша значението, което влагам в тази чужда дума “конвергенция”, станала основен мотив на краткото ми изложение, ще приспособя за това едно чуждо сравнение: една метафора за “кръстопътя на информация и култура”, употребена от Холандския министър на образованието, културата и науката, г-н Ван дер Пльог на откриването на 64-та конференция на IFLA през 1998 год.:

"В съвременното информационно общество независимо съществуват медии, информация, многообразни информационни институции. Всички те извървяват пътя на развитието си. Не би трябвало да искаме пътищата им винаги щастливо да се срещат. Достатъчно би било, ако водейки ги напред, техните пътеки ги отвеждат към площад, даващ началото на нови, много повече на брой пътища: тези на знанието, образованието, науката, на интелектуалното и обществено развитие."

В този контекст конвергенцията е проява на сходство и взаимодействие, проявявани от самостоятелно съществуващи и функциониращи явления в информационно-медийното пространство по пътя на тяхното развитие.

Информацията в съвременното общество придобива все по-нарастващо значение. Наличието на информация и достъпността до нея са основен фактор на общественото и икономическо развитие. Процесите на демократизация и нарастващата роля на индивида в обществото налагат да се гарантира достъпа до информация на всеки. Точно поради тази причина нараства значението на библиотеките и останалите институции, даващи обществен информационен достъп. Заедно с медиите, библиотеката винаги е била носител на свободата на мисълта и демокрацията. Библиотеката е мястото, където най-квалифицирано и успешно, с използването на нов инструментариум, би се генерирала и информацията на новите носители.

Тази институция обаче не е статичен феномен, оставащ непроменен през вековете.

Кристално ясно е – новите дигитални технологии, навлезли в света на информацията и комуникацията, ще наложат нови форми на създаване и обработка на информацията. Предизвикателството пред библиотеките е в това, дали и как те ще съумеят да интегрират тези нови форми на информация и комуникация в своите услуги. Узряло е вече убеждението, че това, което не биха успели да свършат сами в това отношение, биха свършили успешно заедно – в кооперация помежду си и с останалите институции – информационни и изчислителни центрове, издателства, софтуерни производители, с учени-генератори на информация, със специализирани професионални общности…

Електронизация и виртуализация на библиотеките, електронизация на класическия публикационен процес при периодичния печат, книгите и материалите от конференции, изграждане на добра информационна инфраструктура, осигуряваща безпроблемен достъп до информацията на всички потребители – това са перспективите на развитие, към които трябва да се стремим и за чието постигане трябва да работим – заедно.

Дигиталната революция оказва силно влияние върху всички институции, включени в информационната верига. Все повече се приближават обществените ангажименти, задълженията и отговорностите на библиотеки, информационни центрове, издатели, разпространители, архиви, музеи. Макар и външните прояви на сходства и съгласие между тях да предизвикват често съмнение в това.

Професионалните области, занимаващи се със събиране, обработка, архивиране, съхраняване и разпространяване на информация и медии, непрекъснато се сближават. Днес конвергенциите между тях са все повече. Чрез съдържателни промени и нови акценти в дейността им, чрез по-високи изисквания към квалификацията на кадрите им, постепенно се изграждат нови общи структури в медийно-информационното пространство, като например кооперативните библиотечно-информационни структури при изграждането на виртуални библиотеки.

Моделите за сътрудничество, интегративните процеси между институциите, имащи отношение към информацията, са с дълготрайни традиции. Подходящо адаптирани към електонната ера, тези модели и за в бъдеще ще продължат да осигуряват на потребителите непрекъснато разширяващ се спектър от качествени продукти и услуги.

Актуална остава и в най-ново време взаимозависимостта между библиотекари и издатели, като мост между креативитета на автора и потребностите на читателя. И двете професионални групи обслужват едни и същи научни, професионални и социални общности. И двете трябва да инвестират в изграждането на нови инфраструктури, и двете трябва да реорганизират своята работа и предлаганите от тях услуги, за да отговорят на нуждите на потребителите си.

Сигурно сте чували да казват, че в миналото, българските издатели и библиотекари плавали в различни лодки по една и съща река. Сега те уж вече седят в една лодка, но понякога изглежда като да гребат в различни посоки…

А в дигиталната ера взаимодействието между всички институции в информационно-медийното пространство е задължително.

Основен фактор и съображение за интегративни дейности между информационните институции е разбирането, че създаването на различни медии и информация, изграждането на телекомуникационни мрежи, съществуването на Интернет, сами по себе си не означават, че за всеки индивид са осигурени еднакви възможности за достъп до информацията.

Много по-важно е как тази информация е била събрана, как тя е обработена и представена за ползване и как потребителят ще бъде ориентиран и подпомогнат по пътя си до информацията, за да извлече максимума от натрупаното знание, и то най-качественото, най – релевантното на неговите нужди.

Основа за конвергенция в информационното пространство стават нарастващите и променящи се потребителски нужди и интереси. Колкото по-голям интегритет показват отделните институции в задоволяването им, толкова по-добри успехи ще има изграждащото се информационно общество.

За задоволяване на индивидуалните си информационни потребности днес потребителят може да избира чрез мрежа от широк спектър предложения за информационно обслужване на различни конкуренти и да избере онези услуги и доставчици на информационни услуги, които му изглеждат най-изгодни и функционални. За да се задържат и утвърдят на информационния пазар за електронни медии, всички доставчици ще трябва да докажат качество и ефективност.

Това е една от причините библиотеките да поемат все повече нови роли и функции. Древните библиотеки, събиращи и съхраняващи почти изключително печатни медии, дефинирахме като книгохранилища. Дигиталната революция, появата на нови медии през последните десетилетия, развитието на новите информационни технологии и широкото им приложение в световното информационно пространство промени тази парадигма и започна определянето им като медийни центрове.

В нашата страна обаче дори водещи научни библиотеки са изпаднали в ситуация, в която поради финансова невъзможност да набавят нова информация и да използват потенциала на електронно достъпната информация, функционират по-скоро като архиви, отколкото като конкурентноспособни информационни центрове, за чиито услуги има съответстващото търсене.

Електронното съхранение на информация отмени пространствено-времевата зависимост и обвързване с носителя й. При ползването на електронна информация е без значение мястото на нейното съхранение и разстоянието до него. Това определяме като “глобализация”, т.е. като глобално нарастване и глобална достъпност на информацията.

Тези дълбоки промени в информационната и медийна среда водят със себе си сериозни последици за библиотеките при работата им с информацията и различните медии.

Информацията вече би могла да достига до крайния потребител без посредническата обслужваща институция Библиотека. За ефективното Ј използване обаче потребителите се нуждаят от нови умения, като:

• 
  техническо Know how за работа с новите технологии и добра ориентация в бази-данни
  
• 
  поне формални познания за структурирането на данните, типовете бази-данни
  
• 
  съдържателни познания върху предлагането на специализирана информация, като се започне от функциите на информационно-търсещите машини до структурата и стратегиите на търсене в базите данни, предлагани от различни хостове.
  
• 
  познаване на информационния пазар, на търсенето и предлагането в него, за условия и разходи при използване на информацията и т.н.
  

И макар, пред вид скицираните промени, библиотеките да търпят донякъде загуба на позиции, все повече библиотеки откриват нови арени за дейност в служба на потребителя и са поели функциите на консултантски център.

Една от обществените области, които най-силно трябва да се съобразяват с нарастващото значение на производствения фактор “Информация”, е висшето образование. Особено важно в следващите години и за българските абсолвенти ще бъде добре да познават възможностите за издирване на техническа и икономическа информация в онлайн-бази-данни. Съществува ли обаче разбиране за важността на този аспект от образованието и кой би трябвало да повиши имиджа на информационните дейности? Кой би трябвало да поеме и отговорността за подготовката на студентите от всички специалности в тази област?

По принцип университетските и институтските библиотеки винаги досега са играли само подпомагаща обучението и преподаването роля. Време е може би те да заемат по-активна позиция и разработвайки съвместно с висшите учебни заведения проекти за осигуряване на съответстващо оборудване и условия, да поемат и функциите на образователни центрове, изграждащи медийна и информационна компетентност. Центрове, предоставящи на преподаватели и студенти възможност за обучение в кратки модули и упражнения за работа с нови медии и информационни източници, както и основни познания за широк спектър от информационни услуги.

Чрез предоставяния свободен достъп до дигитални медии библиотеката е и място за срещи, коректив на нарастващата комерсиализация на информационния пазар.

Много библиотеки по света вече успешно функционират като центрове за информационно обслужване на свои и чужди потребители, предлагащи тематични справки чрез експертно търсене в свои и чужди бази-данни, в Интернет и в други ресурси срещу заплащане, както и експресна доставка на нужната информация по електронен път, чрез куриери и т.н. до дома или офиса на потребителя.

През последните години се налага библиотеката – доставчик на съдържателна информация, т. н. content provider:

Център, който чрез собствени разработки на тематични виртуални библиотеки, предоставя съдържателна информация и анализи по определени актуални теми – на принципа на журнал, с коментари, хипертекстови медийни и Интернет-връзки.

Нова ситуация създава и масовото навлизане на Интернет във всички сфери на обществения живот. Като среда за разпространение на текстове, изображения, видео-, аудио – и други елементи, мрежата поставя основата на медийните конвергенции.

Интернет, за разлика от библиотеката, показва редица предимства при ползването Ј – достъп по всяко време и от всякъде до актуална и почти всяка информация, която обаче често е скъпа, разпиляна и неотговаряща на добри качествени критерии, необработена и трудна за самостоятелно издирване.

“Интернет е донякъде като езика на Езоп – съдържа и най-доброто и най-лошото, в зависимост от това, как ще го използваш.” – пише президентът на IFLA, Кристин Дьошам.

Точно към така оформилата се и все още незаета от други конкуренти пазарна ниша бързо трябва да се насочат библиотеките и да поемат някои съвсем нови функции – тези на информационни агенции, осигуряващи обработката не само на местно притежавани медии, не само на локална, но и на глобална информация.

И колкото повече различните професионални дейности в медийното и информационно пространство се приближават една към друга, колкото по-неясна става точната представа за бъдещото развитие и роли на библиотеките и библиотекарите в едно бързо променящо се общество, толкова по-малко съответства на новите реалности установения през последните столетия канон за познанията, уменията, професионалната квалификация на библиотекаря. На негово място библиотечната ни общност трябва да формулира нов набор от нужни квалификации и компетенции (методическо-професионални, социални, културни, управленски, технологични, научни), които ще подпомогнат библиотекарите не само да се пригаждат към новите тенденции, а иновативно и изпреварващо да ги създават и оформят.

Образованието дава и задълбочава много от тези компетенции. Съществува обаче нуждата и от специални познания и умения, които се придобиват извън рамките на образованието посредством инициативи за продължаващата квалификация и образование.

Вследствие глобализацията на информацията и преливането на понятия, дейности, функции, компетенции една в друга, библиотеките са и ще бъдат подлагани на дълбоки промени. И при българските библиотеки този процес на преустройство няма да се ограничи само с маргинални намеси и въздействия. Промените няма да бъдат леки и безболезнени. Но нека не забравяме, че:

Преустройството е изключително голям шанс – Пред всички нас стои шанса за израстване чрез радикални промени !

Само кооперация и партньорство в библиотечно-информационната сфера при избора на пътища за осигуряване на най-добър достъп до информация и дигитални съдържания за обществото и индивидуалния потребител може да съгради или разруши нашето бъдеще.