Първа секция Библиотечно – информационното образование

Първа секция

Библиотечно – информационното образование

в България – традиции, тенденции, бъдеще

Гл. ас. Ю.Савова

Колеж по библиотечно дело

В последно време, въпросите, свързани с библиотечно – информационното образование, почти не присъствуват на страниците на не особено разнообразния ни професионален печат. Това е направо анахронизъм. В момент като днешния, когато България се готви за влизане в ЕС и един от основните акценти се поставя върху професионалното образование, такава пасивност е недопустима. Затова се радвам, че настоящата конференция на СБИР дава възможност да бъдат разгледани въпроси, свързани с образованието.

Веднага искам да направя едно уточнение – аз няма да предлагам модел на библиотечно – информационно образование за страната. Това е правено неведнъж досега, повече или по – малко успешно, от хора с голям опит и любов към професията. Моята цел в случая е да се спра накратко на традициите в областта на библиотечното образование, неговото настояще и евентуално бъдеще.

Ще направя още една уговорка – целта на настоящия доклад е преди всичко да бъде привлечено вниманието на професионалната общост към този тъй важен проблем. Ясно е, че в случая, проблемът няма да бъде разгледан подробно. Използвам възможността да изразя своето виждане, базирайки се най – вече на публикациите в професионолния ни печат и на собствения си немалък опит в областта на библиотечно – информационното образование.

На някои места в доклада съвсем съзнателно говоря за библиотечно, а не за библиотечно – информационно образование. За библиотечно – информационно образование се говори в последните години. В нашите български условия до началото на 90-те години говорихме за библиотечно образование и подготовка на научно – информационни кадри.

И така – какви са традициите в българското библиотечно образование. Те са неразривно свързани с развитието на библиотечното дело и оттук с трудната борба за утвъждаване на библиотечната професия у нас. А налагането на дадена професия в културното пространство на която и да е държава е немислимо без съответното професионално образование. Както много точно е казано в една публикация “Библиотечното образование е безпорно най – важният фактор за изграждане на професионалната общност в България (9).

Действително, истинското утвърждаване на професионалния библиотекар, т.е. на изискването да се назначават и у нас на библиотекарски длъжности хора с предварителна съответна подготовка (2) се извършва след 1944 г. Но смятам, че е твърде пресилено, дори некоректно да се твърди, че библиотечното образование е плод на социализма и че от периода до 1944 г. няма наследени традиции и опит. Много по – точно, а и коректно е да се каже, че масовизирането на библиотекарската професия у нас започва от 50-те години на 20 век. (3). Но основата е поставена в периода до 1944 г. Тук могат да бъдат изредени редица имена на личности имащи повече – или по – малко отношение към този въпрос. Тъй като в случая не преследвам абсолютна пълнота, ще откроя само някои от тях, а именно Стоян Аргиров, Тодор Боров, Ячо Хлебаров. Огромна е тяхната роля за институционализирането на науките библиотекознание и библиография, които са в основата на библиотечното образование. Израз на това, са първите лекции по тези дисциплини, изнасяни в Софийския университет и на курсовете, организирани от Върховния читалищен съюз (3).

Смятам, за не случаен факт, че именно Тодор Боров и Ценко Цветанов, хора свързани с традициите в развитието на българското библиотечно дело, са основните строители на библиотечното образование у нас след Втората световна война.

В рамките на такъв ограничен по обем доклад аз няма да се спирам подробно на състоянието на библиотечното образование в България в периода 1944 – 1989 г. Разбира се, не може да не се спомене факта, че развитието на нашето библиотечно образование през този период е органично свързано със създаването на ДБИ през 1950 г. и откриването на катедра по библиотекознание и библиография към СУ през 1952 г. От този момент в България вече съществуват институции, носещи отговорността за библиотечното образование, които по първоначална идея подготвят специалисти за различни по тип библиотеки. Диференциацията на подготовката по типове библиотеки е стара идея в българското библиотечно образование, съответстваща на европейските традиции, която в случая намира добра за времето си реализация.

За мен беше интересно в каква степен въпросите свързани с библиотечното образование, намират място на страниците на професионалния печат. Това е обширна тема, която ще бъде предмет на самостоятелна публикация. Най – общо обаче може да се каже – тези въпроси са застъпени слабо. На страниците на Известията на НБ “Св.св. Кирил и Методий” на тези въпроси е посветена само една статия от 1970 г. (8). В Годишника на ББИ “Елин Пелин” положението е същото – една статия през 1963г.(2) Разбира се, на страниците на сп. “Библиотекар” материалите са значително по – многобройни. Като цяло обаче преобладават материали, свързани с конкретни квалификационни мероприятия, семинари, курсове. Почти липсват статии разглеждащи общи въпроси на библиотечното образование, неговото съдържание, организация. На практика липсва открита дискусия. Изключение правят статиите на няколко изтъкнати библиотечни дейци – като напр. Ценко Цветанов, Тодор Боров, Христо Тренков, в които са застъпени различни гледни точки преди всичко по организационните въпроси на библиотечното образование – т.е. кой и къде да подготвя различните библиотечни специалисти(2;3;5;7). Характерно за техните работи (не само на страниците на сп. “Библиотекар”), в които се разглеждат проблеми на библиотечното, а по – късно и информационното образование е да бъдат представяни и анализирани учебните планове. Особено характерни в това отношение са статиите на Тодор Боров. Например и в двете си статии – “Подготовка на библиотекари (Год. на ББИ, 1963 г.)” и “Как да подготвяме кадри за научно – техническа информация” (Библиотекар, 1965, №1), той не само представя учебните планове, които са скелета на съответното обучение, но и анализира и последните тенденции в развитието на библиотекознанието и научната информация, както и специфичните български условия. Това той прави достояние на всички. За съжаление, тази традиция постепенно изчезва.

70-те години са плодотворен период в развитието на библиотечното дело и библиотечното образование в България. Това съответства и на световните тенденции през този период.

Искам да обърна особено внимание на втората половина на 70-те години. Това е период в който библиотечното образование в България набира скорост. Държавният библиотекарски институт (ДБИ), днес Колеж по библиотечно дело (КБД) получава нова, самостоятелна сграда, строена специално за библиотечно училище. Подчертавам този факт, тъй като той бележи основен момент по отношение на институционализирането на библиотечно – информационното образование в България.

Построяването на самостоятелна и модерна сграда специално за нуждите на ДБИ, който е учебно заведение, подготвящо основния брой кадри за българските библиотеки, е голям успех и то не само за България. Това е успех за професионалното библиотечно образование. 70-те години са раздвижен период за библиотечното строителство, в това число и на сгради за библиотечни училища на много места по света. Ако направим сравнение обаче, ще видим, че сградата на ДБИ се откроява. Това е важно. Поради спецификата на нашата професия, наличието на добра материална база е от огромно значение. Тя дава възможност за постоянно модернизиране на обучението.

Във връзка с 25-годишнината на ДБИ и построяването на нова сграда се обръща по – специално внимание на библиотечното образование. За пръв и последен до момента път два броя на основния професионален орган по това време списание “Библиотекар”, са изцяло посветени на библиотечното образование. Това са броевете № 12 от 1976 г.¹ и № 6 от 1977 г.² Първият посочен брой е изцяло посветен на 25-та годишнина на ДБИ и съдържа статии на преподаватели от института, или такива, които разглеждат обучението в него, както и рецензии на нови учебни помагала. Вторият брой е посветен на откриването на новата сграда на ДБИ и проведения международен симпозиум на тема “Актуални проблеми на библиотечното образование”. Спирам се подробно на тези факти, тъй като те

• 
  показват един от най – важните моменти в развитието на библиотечното дело и образование до 1989 г.;
  
• 
  от доклада на директора на ДБИ Т. Топалова и публикациите на отделните преподаватели може да се добие представа за учебния план и за учебните програми на института;
  
• 
  това е единствевият случай, когато в рамките на научен форум проведен у нас основният акцент е поставен върху методиката на преподаване в областта на библиотечното образование;
  
• 
  единствен случай в който имаме събрани на едно място материали, свързани с библиотечно – информационното образование в България;
  
• 
  не на последно място имаме симпозиум по въпросите на библиотечното образование с най – високо участие – присъства президента на IFLA за този период Пребен Киркегор, който има и доклад, както и завеждащия секция “Библиотечни училища” към IFLA д-р Ханс – Петер Ге и др.
  

Развитието на вече библиотечно – информационното образование през последните 10 години трябва да се разглежда в контекста на промените в професията на библиотекаря от една страна и на образователната политика от друга.

Всъщност през този период библиотечно – информационното образование претърпя голямо развитие. В организационен план се сбъдна мечтата на немалко библиотечни дейци – възстановяването на самостоятелна специалност по библиотечно – информационни науки. Днес, висше библиотечно – информационно образование може да се получи на три места – КБД (за степен специалист), СУ и ВТУ. Напълно възможно е (на базата на необходим успех) преминаването от една образователна степен в друга. Въпросът е, отчитайки нашите условия, доколко тенденциите в развитието на българското библиотечно – информационно образование са съпоставими със световните в тази област.

Има, разбира се и някои смущаващи неща. Някак си, библиотечната общност остана равнодушна към проблемите на нашето професионално образование. Ако погледнем професионалния печат ще видим, че най – голям е интереса в началото на 90-те години. Той е свързан преди всичко с откриването на специалности във ВТУ и СУ. Кулминационна в това отношение е 1993 г., когато са проведени две научни конференции – “Състояние, проблеми и тенденции на библиотечно – информационното образование у нас”, проведена в началото на 1993 г. в София и “Библиотечното образование – настояще и бъдеще”, проведена в рамките на ІІІ-тата национална конференция на СБИР. Втората е с международно участие на високо ниво и повечето от докладите са публикувани на страниците на списание “Библиотекар” за 1993 г.

Освен тези две конференции в началото на 90-те години са проведени и други два научни форума по въпросите на библиотечно – информационното образование – Тържествената научна сесия по случай 40 годишнината на ДБИ през 1990 г., която е с чуждо участие и голяма част от изнесените доклади са публикувани в списание “Библиотекар” и проведената през юни 1994 г. във Велико Търново научно – приложна конференция на тема “Библиотечно – информационното образование – състояние, проблеми и тенденции”. Материалите от нея не са публикувани, тя е с доста ограничено участие и на практика е интересна като факт, че е проведена.

В последните години цари почти пълно затишие по тези толкова важни проблеми. Това е много любопитно, като се отчетат големите технологични промени в нашата професия и влиянието им в областта на библиотекознанието и библиографията, а оттук и върху библиотечното образование. Тези проблеми заемат основно място на страниците на чуждестранния професионален печат.

В съответствие с държавната образователна политика в областта на висшето образование в годините 1997 и 1998 бяха приети единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността “Библиотечно – информационни дейностти”, съответно за образователно – квалификационна степен “бакалавър” и образователно – квалификационна степен “специалист”. Всъщност, това са нашите стандарти. Те обаче нито бяха обсъдени както подобава, нито, както е редно, бяха публикувани на страниците на сп. “Библиотека”.

Вече от 3 години наименованието на нашето професионално направление е “Библиотечно – информационни дейности”. Всички, като че ли приехме тази промяна независимо от резервите. Интересното в случая е друго. В професионалния печат не излезе нито един материал, в който да бъде направен макар и бегъл опит за обосноваване на тази промяна. Затова и не е чудно, че като специалности в това направление, за степен специалист, спокойно съжителствуват “Библиотекознание и библиография”, “Книгоразпространение” и “Информационни технологии”. Всъщност, последната специалност е на мястото на “научна информация”, изучавана в ДБИ (КБД) няколко десетилетия. В новата специалност официално напълно отсъствуват библиотечни и библиографски дисциплини.

Аз неслучайно посочих изключително внимателното отношение на проф. Тодор Боров при полагане през 1965 г. на специализацията “Научна информация и документация”. Той представя учебния план и внимателно го обосновава. Такъв подход и сега е характерен за развитите страни. В България обаче може и без това. Тук няма нужда от обосновка. Просто някой, който в момента е административно овластен, без никакви обяснения заличава специалност с 30 годишна история и въвежда нова. Възниква въпросът – отговаря ли тази специалност на смисъла, който влагаме в израза “библиотечно – информационно образование” и дали е редно завършилите я да продължават без изпит в следваща степен на професионално образование? Изгодно ли е това за професията и държавата?

Поставям тези въпроси тук, тъй като те са част от настоящето на библиотечно – информационното образование. СБИР като професионална организация доказала своята жизненост през изминалия 10 годишен период има най – голяма възможност да влияе върху библиотечната професия и образование. Преди години беше предложено в рамките на СБИР да бъде създадена секция по образование (4). Смятам, че такава секция е крайно необходима днес. Според мен проблемите на библиотечно – информационното образование трябва да бъдат приоритет в бъдещия двугодишен период. Времето го налага. При това не само свързаните с непрекъснатата професионална квалификация, а и с базисното библиотечно – информационно образование.

Интерес представлява и реализацията на студентите, завършили различните образователни степени и специалности на професионалното направление “Библиотечно – информационни дейности”. Доколкото голяма част от тях не попада на работа в библиотеките, а и определени специалности се готвят основно за частния бизнес или области, които излизат от нашите професионални рамки (напр. студентите от “Информационни технологии” се готвят за частния бизнес и за работа в структурите на Министерство на транспорта и съобщенията), то тяхната професионална реализация представлява голям интерес. Затова предлагам в най – близко бъдеще СБИР да поиска както от Министерство на културата; Министерство на образованието и науката; Министерство на транспорта и съобщенията, както и от Министерството на промишлеността и търговията, а така също и от организациите на работодателите сведения за работещите наши възпитаници, завършили през последните няколко години. По този начин ще могат да бъдат направени изводи, свързани с тяхната подготовка.

Такъв подход би бил в унисон със съвременните тенденции за гъвкавост и адекватност на образованието с пазарните изисквания.

Накрая ще искам да обърна внимание на следните моменти:

• 
  в България много рано за нашите условия се поставят основите на библиотечното образование;
  
• 
  традиционен е стремежът за неговото институционализиране, който е успешен;
  
• 
  съвременните световни тенденции в руслото на библиотечно – информационното образование студентите да получават подготовка, която им позволява да работят извън нашата професия, и най – вече в частния бизнес, където заплащането е по – добро, са застъпени и у нас.
  

• 
  публикациите по въпросите на библиотечно – информационното образование са малко, те по традиция се пишат от много ограничен кръг хора и на практика почти винаги липсва открита дискусия;
  
• 
  чудно е, че при толкова бурно технологично развитие (и при положение, че бяха създадени стандарти и единни държавни изисквания) за библиотечно – информационното образование напълно отсъстват материали с теоретичен характер, разглеждащи промените настъпили в нашата научна област. Тук не става въпрос за безсмислено теоретизиране, а за конкретен факт. На практика отсъства научно обоснование на промените.
  

Подчертавам тези факти, тъй като те ни правят уязвими в близко бъдеще.

Бъдещето на библиотечно – информационното образование у нас е свързано с обучението на специалисти, които са конвертируеми на европейския и световен пазар. Спецификата на нашето професионално образование е добра база за това.

Основите на българското библиотечно – информационно образование са европейски. Надявам се такова да бъде и неговото бъдеще. Това обаче зависи от нас.

1. 
   Боров, Тодор. Как да подготвяме кадри за научно – техническа информация // Б и б л и о т е к а р, 1965, №4, с. 28 – 34.
   
2. 
   Боров, Тодор. Подготовка на библиотекари. // Г о д и ш н и к на ББИ “Елин Пелин”, том ІХ, 1963, с. 73 – 83.
   
3. 
   Гергова, Ани. Поприще, професия, призвание // Б и б л и о т е к а, 1993, №7, с. 3 – 9.
   
4. 
   Казанджиев, Александър. За един възможен модел на библиотечното образование в България // Б и б л и о т е к а, 1993, №2, с. 30 – 35.
   
5. 
   Тренков, Христо. Библиотекарското орбазование в Н.Р. България // Б и б л и о т е к а р, 1965, №4, с. 13 – 20.
   
6. 
   Хаджихристов, Христо. Подготовка на библиотечните кадри в България // И з в е с т и я на НБКМ, т. Х (ХVІ), 1970, с. 121 – 139.
   
7. 
   Цветанов, Ценко. Подготовка на библиотекарски кадри // Б и б л и о -т е к а р, 1960, №2, с. 20 – 28.
   
8. 
   Шуманова, Нина. Известията на Народна библиотека “Св.св. Кирил и Методий” – проекция на професионалната проблематика // Б и б л и о – т е к а, 1998г., № 5 – 6, с. 28 – 43.
   
9. 
   Янакиева, Татяна. Държавната политика за развитието на библиотечната професия // Б и б л и о т е к а, 1993, №8, с. 3 – 11.