Библиотечната система – координация, стандартизация

Библиотечната система – координация, стандартизация,

кооперация – вчера днес и утре

Виолета Людсканова

За да анализираме библиотечната система, преди всичко би трябвало да потърсим нейните характеристики, според Постановление №2 от 1970 г., което институционализира тази система. Неговото наименование “За утвърждаване на основните положения за организиране на единна библиотечна система” навежда на мисълта, че тя води началото си от тази година, което ще бъде потвърдено или отхвърлено в по-нататъшните ми разсъждения.

Според постановлението основни характеристики на тази система трябва да бъдат нейната координираност, унифицираност на библиотечните процеси (т.е. стандартизираност) и кооперираност в извършване на определени дейности.

Какво се крие зад тези характеристики и в каква степен са били реализирани те?

Координацията административно е възложена на Народната библиотека ”Кирил и Методий” и на новосъздадения Междуведомствен координационен съвет към Комитета за изкуство и култура. Ако обаче се види неговата структура, ще стане ясно, че той е неработещ и формален орган, защото включва: “зам.-председател на Комитета за изкуство и култура, който е и председател на съвета, зам.-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес, зам.-министър на народната просвета, секретар на Централния съвет на професионалните съюзи, секретар на ДКМС, зам.-министър на народното здраве, зам-председател на БАН, зам.-председател на Академията на селскостопанските науки, зам.-министър на народната отбрана, директори на централни библиотеки, изтъкнати библиотечни специалисти”. Координацията, освен “планирането на цялостната библиотечна система”, засяга основно два библиотечни процеса: комплектуването на библиотечните фондове и обслужването на читателите. Координирането на комплектуването включва “задължението на Междуведомствения координационен комитет “ежегодно да утвърждава списъците на необходимите за страната чуждестранни периодични издания и основни справочници от капиталистическите страни и тяхното разпределение между библиотеките”. В основните положения за организиране на системата се декларира, че ”при комплектуването на своите фондове библиотеките избягват ненужното дублиране вътре във всяка система и в единната библиотечна система”. Друг момент е препоръката “Комитетът за изкуство и култура да организира от 1971 г. централно снабдяване на общообразователните библиотеки с библиотечно обработени и специално подвързани книги”. Втората насока е разширяването на “библиотеките-филиали и подвижни библиотеки с оглед да се доближат книжните фондове до читателите”, както и включването на най-добрите в процеса на “общонационално обслужване”, понятие, чийто конкретен смисъл и съдържание е трудно да се определи.

Стандартизацията засяга библиотечната система в следните насоки: в административно отношение – чрез разработване на единни нормативи за организиране на специалните и общообразователните библиотеки и категоризиране на библиотеките и в технологично -чрез унифициране на библиотечните процеси, което се осъществява след приемане от Междуведомствения кординационен комитет на “инструкции, нормативи и разпореждания, които са задължителни за библиотеките в страната”.

Кооперирането вътре в системата не е изразено ясно, макар че е очевидно, че самото понятие “единна система” предполага именно това. В постановлението има две момента, които говорят за подобни намерения. Първият е административен. Развивайки структурата на единната библиотечна система се посочва, че “с цел да се създаде рационална система от научни библиотеки в страната, да се избегне дублирането и да се унифицират библиотечните процеси Народната библиотека “Кирил и Методий” и централните библиотеки функционират като обща организационна единица. Директорите на централните библиотеки, които остават в системата на съответните ведомства и институти, са едновременно заместник-директори на Народната библиотека “Кирил и Методий”. Вторият момент се отнася до определянето на НБКМ като “библиографски център за българската и чуждестранната литература”. Последното според мен може да се отнася единствено до изработването на сводните каталози за периодични издания и за книги.

И така имало ли е единна библиотечна система и кои от определените чрез постановлението нейни задачи са постигнати?

Координацията на комплектуването беше основна дейност на съществуващата в Народната библиотека Координационна комисия по комплектуване. Въпреки усилията дублирането не бе избегнато. И ако трябва да бъдем честни, проблемът и тогава и сега не е в дублирането, защото всеки читател трябва да бъде обслужен по възможност с най-малко губене на време от негова страна, а в някои случаи, както е при лекарите например, в близост до работното му място. Проблемът бе и е в погрешно формулираната задача, т.е. в неоправданата “универсалност” на фондовете, в стремежа коя библиотека ще се обяви за “най-голяма научна библиотека” и т.н. Включването на библиотеките в “общонационалното обслужване” има смисъл само като развитие на междубиблиотечното заемане, което обаче е едностранен процес – от големите и главно от Народната библиотека към останалите библиотеки в страната. Всъщност такава е и формулировката: “Окръжните, централните градски читалищни и общинските селски библиотеки могат да доставят от Народната библиотека, както и от останалете научни библиотеки за временно ползване литература, необходима на специалистите от съответната територия”.

Може би най-успешна е унификацията на библиотечните процеси. Библиотечните специалисти винаги са се стремяли да не изостват по отношение на международните препоръки и на библиотечните стандарти, изработвани от ИФЛА. Така стандартизацията се развива на национално ниво, съобразно с тях. Периодът малко преди и след постановлението се характеризира с активна международна дейност в тази насока, основно в областта на стандартизацията на каталожнота практика и на форматите за обмен на информация по автоматизиран път. Мисля, че тук не е необходимо да споменавам всички стандарти, инструкции, ръководства, изработени от специалистите от големите библиотеки, които са познати на всички, тъй като се използват във всекидневната практика.

Кооперирането или интегрирането, ако така ви звучи по-точно, на централните библиотеки и Народната библиотека под формата на единно ръководство изобщо не е осъществявано. И това е лесно обяснимо. Заместник-директорите в Народната библиотека имаха съществени технологични отговорности, които в настоящия момент съвпадат в голяма степен с тези на секторните ръководители. Нереално е да се мисли, че това съвместяване на отговорности в рамките на различни по своята същност и задачи институции, е можело да доведе до унификация на библиотечните процеси.

За коопериране в рамките на системата може да се говори само, ако се има предвид изработването на сводните каталози, в които участваха всички големи библиотеки и крайният продукт също обслужваше цялата система.

И така имаше ли система? Да, библиотечна система съществуваше дотолкова, доколкото библиотеките и техните взаимовръзки бяха налице много преди появата на постановлението. Единна ли беше системата? Според мен тук може да се спори, защото в нея съществуваха отделни мрежи, ръководени от съответната централна библиотека. “Единството” се осъществяваше от “шапката” – Народната библиотека, определена от постановлението за “водещ национален институт, който осъществява методично ръководство и координация на библиотечната мрежа в страната”.

Какви са резултатите – положителните – това е стандартизацията на библиотечните процеси, която бе важна предпоставка за по-лесното им автоматизиране. Друг е въпросът колко от нас успяха да “превключат” успешно и да използват това предимство, което съществуваше в нашата практика – предимството на стандарти, адекватни на международните.

Отрицателните – съсредоточаването на цялата технологична отговорност в една институция и по този начин изключване на голяма част от библиотекарите от мисловната, от творческата дейност. Приемането на готови решения, дори и в области, където унификацията не е необходима, постави някои от библиотеките за известно време в безпомощно положение, когато престанаха да се разпращат “директиви”.

Съществува ли системата днес? Съществуват естествени системи или мрежи както още са известни – системата на медицинските библиотеки, на университетските библиотеки и техните филиали, на библиотеките от системата на БАН и т.н.

Какво е останало от характеристиките на единната библиотечна система?

Координация и кооперация в рамките на всяка отделна система и, ако има интегрирана автоматизирана система, “своя” стандартизация в нейните рамки. Хубаво или лошо е това? В някаква степен това е добре, защото тези системи само привидно са били “единни”. Не е тайна, че отношението към “шапката” е било различно в зависимост от професионализма – от посрещането на представители на Народната библиотека с хляб и сол като столични първенци до неприкритото отрицателно отношения към техните “нравоучения”. Лошото е липсата на координация при вземане на технологични решения, които биха довели до по-добър общ резултат за всички. Причините? Отървали се от задължителната “шапка”, библиотеките, по-точно техните директори, се почувстваха свободни и започнаха борба за заемане на нейното място в системата и в културното пространство. Липсата на държавна политика в областта на културата и в частност на библиотечното дело, доведоха до заличаване на задачите и функциите на отделните библиотеки. Немотивираното финансиране, несъобразено със задачите на библиотеките, кара някои от тях да поемат неприсъщи функции само, за да си осигурят запазване на щата и увеличаване на финансирането им. Тук не трябва да се пропусне и липсата на политика вътре в самите системи и особено в бившата “шапка” – Народната библиотека. Най-тревожен е започналият процес на дестандартизация, която ще повлияе отрицателно на връзките ни със света, както и стремежът към декоординация, проявяван най-ясно при поддържането на националния своден каталог. Причините са комплексни, те се нуждаят от допълнителен анализ и от вземане на управленски решения, което не са предмет на моето изказване.

Има ли бъдеще библиотечната система? Ще има ли изход от създалото се положение? Да, ще има, ако:

2. 
   Министерството на културата не се отнася популистки към своите задачи и изработи ясни критерии за категоризиране на библиотеките, определи точно основните задачи, които задължително трябва да изпълняват и осигури тяхното финансиране, вместо да се крие зад автономността на институциите. Реализирането на НАБИМ стане част от държавната информационна политика и аз се обръщам към ръководството на СБИР да постави този въпрос и да предостави всички направени до сега разработки на най-високо държавно равнище. Същото се отнася и до Националната програма за опазване на библиотечните фондове с национално значение.
   
3. 
   директорите на библиотеките, особено на т.н. централни библиотеки да се помъчат да разберат, че тяхна основна задача не е моментното оцеляване на институцията, за която отговарят, а намиране на точното Ј място в системата, в съзнателното и доброволно съгласуване на задачите с останалите директори, както и изготвяне на общо виждане за кооперирано изпълнение на някои от тях.
   
4. 
   Съюзът на библиотечните и информационните работници поеме някои и разшири основни задачи като: стандартизация, продължителна квалификация, експертна помощ и др.п. Подборът на експертите да става въз основа на действителните качества и приноса на специалистите за развитието на библиотечните технологии и чрез оценка на представени от тях програми.