Кой и как извърши реформи в библиотечното дело на страната

Кой и как извърши реформи в библиотечното дело на страната

за последните 10 години?

Н.с. Анета Дончева

Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

Ще се опитам да разсъждавам върху реформите, извършени до сега у нас, като отправна точка на разсъжденията ми ще бъдат основните дискусионни въпроси в европейската перспектива за развитие на библиотеките. Поради исторически причини в различните страни, развитието на библиотеките е довело до различно ниво и резултати. Днес тяхното бъдещо развитие се разглежда в европейски контекст с оглед на това всеки гражданин в Европа да има осигурен достъп до информация и знание.

В последно време СБИР чрез своите издания /бюлетини, сборници и др./ активно пропагандира последните материали /препоръки, резолюции, проекти, доклади и др./ на Съвета на Европа, на Европейския парламент, на международните библиотечни организации. Те ни дават представа за дискутираната в Европа проблематика, свързана със състоянието и бъдещото развитие на библиотеките. В доклада ще използвам като основа, познатото на много от вас, ново виждане на Съвета на Европа, според което традиционната мисия и функции на библиотеките се разделят в четири групи:
I. Свободен и равен достъп до информацията

Първата реформа, която последва след промените у нас засягаше именно проблема за свободния достъп до всички фондове в библиотеките. Много бързо и с нужната професионална вещина бяха разкрити т.н. спецфондове на библиотеките. Извърши се цялостен процес на деидеологизация на библиотечните фонодове във всички библиотеки.

Започна да се установява практиката за свободно изразяване на мнения и неупражняване на цензура. Все още у нас не са възникнали остро проблемите, свързани с разпространяването на Интернет.

Комплектуването на документи даже и в условията на криза е съобразено с нуждите на потребителите; всички библиотеки актуализираха политиката си на комплектуване с оглед на това да не се влияят от политически и комерсиални цели. Запази се системата на междубиблиотечното заемане, което даже беше подпомогнато по различни програми.

У нас до сега няма официално приет морален кодекс на библиотекаря, но моралното задължение да се осигурява свободен достъп до информацията в обществото е залегнало като принцип в Статута на СБИР. Този въпрос предстои да бъде коментиран тепърва в нашите среди.

Направените в тази сфера реформи у нас се извършиха плавно, стъпка по стъпка с усилията преди всичко на библиотечния мениджмънт и в много случаи с активните предложения и професионалния усет на редица библиотечни специалисти. За решаването на тези проблеми голямо значение имаха неправителствените организации като Фондация "Отворено общество", СБИР и др., както и организации като на Британски съвет, Американски център, Гьоте институт, с чиято помощ в страната се организираха редица тематични семинари и бяха подпомогнати специалисти за участие в такива в чужбина.

В тази група влизат въпросите на библиотечното законодателство, финансирането на библиотеките, библиотечните структури и системи, връзките между библиотеките, персонала.

Разработеният в момента проек за закон за библиотеките, има според мен твърде еклектичен характер, тъй като все още в колегията няма съгласие относно формата и съдържанието на библиотечното законодателство.

Помощ при реформите за изработване на нови законодателни проекти в страната ни бе оказана и от много чужди организации – на пръво място това е Американският център, който финасира програма за изработване на проектите и осъществяване на целия демократичен механизъм на разглеждане и съгласуване.
2. Реформаторското мислене що се отнася до финансирането на библиотеките се насочи към попълване на отънелите сметки на библиотеките със средства от алтернативни източници – дарения, спонсорство, средства от проекти и програми. За съжаление модели за смесено финансиране – държавен – местен бюджет, все още не се наблюдават. Сега се откриват възможности за подобно финансиране на Регионалните библиотеки.

Тук трябва да отбележим, че най-голяма изобретателност проявиха всички библиотекари. В дадени моменти даже държавата и общините оттеглиха чувствително помощта си за библиотеките и борбата за средства продължава да се води перманентно. Тук отново трябва да споменем ролята на неправителствените организации, които още в началото на прехода организираха семинари посветени на проблемите на финансирането на различните дейности в отделните видове библиотеки, напр. Фондация"Отворено общество" и др.

3. Проблемите на библиотечните структури и системи са всъщност проблеми на управлението – централизация и децентрализация, самоупралнетне и концентрация на власт. Още през 1994 г. в една статия относно първия Проект за закон за библиотеките бях поставила този въпрос. От гледна точка на икономическата и социална среда и ефективност липсва сериозен анализ на модела за цетрализирано и децентрализирано управление и за ценрализирани и децентрализирани библиотечни дейности в библиотеките и библиотечните системи. И досега считам, че проблемите за това доколко и къде ще е отговорността на властите в библиотечното дело се решават стихийно и са подвластни вече 10 години на лутания и различни домогвания. За някаква целенасочена реформа в тази област едва ли можем да говорим, защото всички бяхме свидетели на стихийно закриване на библиотеки, служби, отдели и всичко това под знамето на демокрацията и децентрализацията..

Библиотечните ръководители удържаха ситуацията според обстоятелствата и възможностите. Що се отнася до управлението – библиотечната администрация от най-високо до най-ниско ниво и библиотечната общност действаха по системата-важното е ние да сме добре, а другите... Неправителствените организации отново дадоха своя принос чрез обучение на библиотечния мениджмънт. Така напр. през 1996 г. от Фондация "Отворено общество" беше организиран семинар на тема "Управление на промените".

Имайки пред вид тенденциите в Европа към комерсиализация и глобализация на културата, все повече ще се засили движението за раздържавяване на услугите в областта на културата. Така че трябва да се помисли за налагането в бъдеще на стандартни и нестрандартни решения. Подобна реформа се провежда обаче само с усилията на високовалифицирана и осъзната библиотечна администрация и библиотечна общност.
4. През последните години станахме свидетели на нарушаване на различните видове връзки на кооперация, координация, интеграция и централизация между библиотеките, на несистемност при поддържането им в рамките на мрежите на отделните видове библиотеки. И в тази област реформите протичаха спонтанно. Може би единствено в мрежата на университетстките библиотеки с напредъка на автоматизацията им кооперираненето се извърши съзнателно и разумно.Това е дело на библиотекарите, работещи в тази мрежа. Не трябва да отмина и опитите да се извършат кооперирани връзки между Националната и регионалните библиотеки, още повече че те използват в много случаи еднакъв софтуерен продукт. Реформата тук за разлика от другите области, които разгледах по-горе, беше съзнателно планирана и подготвена чрез разработването на Проета НАБИМ на Фондация "Отворено общество" и в началото на Министерството на културата. Резултатите и до сега се коментират, мненията и изводите са много и разнопосочни. Те обаче могат да се окажат и плачевни, ако държавата продължава да не влага нито стотинка в Проекта, ако Националната библиотека не извърши по-бързи и ефективни действия в тази насока и ако библиотекитите, участници в Проекта, не се развиват с нужните темпове. В разработването на Проекта вложиха усилия много специалисти и то с подкрепата отново на неправителствените организации – в случая Фондация "Отворено общество".
5. При персонала и свързаните с него ресурси реформите са много съществени – те са в изградената нова система за библиотечно образование и в значителното намаляване на библиотечния персонал във всички видове библиотеки. За реформа в системата за непрекъсната професионална квалификация не можем да говорим, защото такава просто няма.

Библиотечната администрация, както и СБИР, са длъжници на професионалната общност при подготовката на държавните класификатори за професиите, при разработката на стандартните изисквания за работните места и длъжности в библиотеките. Липсата на нормативи за библиотечния персонал и неговата квалификация доведоха до доста конфликти в библиотеките при непрекъснатите съкращения, до липса на мотивация за работа, до остаряване на персонала в библиотеките.

Съкращаването на бюджетите на всички библиотеки през последните години основно се отрази на предлаганите библиотечни услуги. Трябва да отбележим, че това не е проблем само на нашите библиотеки в условията на преход, а е проблем на библиотеките в целия свят. Естестено е в тази ситуация комерсиализирането при нас да се извършва с по-драстични методи. Независимо от това всички устояха позициите си – основните библиотечни услуги да са безплатни. Въпросите за платените библиотечни услуги и плащането на такси в библиотеките обаче остават открити. В много публични библиотеки имаше залитания да се вземат необосновано високи такси. Безпорно е, че тук библиотекарите от различните библиотеки обменяха опит, консулнираха се с различни специалисти от чужбина, бяха проведени и семинари. Дебатът по тези проблеми продължава и реформите тепърва предстоят.

Друг е въпросът, че слабите позиции на библиотеката в нашето общество доведоха до това ролята на посредници при предоставянето на информация да бъде иззета от други учреждения – информационни общински служби и др.

Ограниченията при разпространението на документи и информация, наложени от авторското право, особено в новата информационна среда, до сега у нас бяха малко познати и по тях може да се каже тепърва ще се води дискусия. Все пак трябва да отчетем, че началото е поставено с организирания от СБИР семинар по темата.

Това е една приоритена задача на Съвета на Европа от близо 40 години.

През последните години у нас тази област е подложена на реформи в следните направления: промени в съществуващото до сега законодателство за задължителното депозиране на документите и създаване на основни предпоставки и правила при опазването, консервацията и реставрацията на документите.

Новият проект за закон за задължителното депозиране е факт и е внесен за приемане в Парламента.

Факт е и Проектът за Национална програма за опазване на библиотечните фондове. Проведени са няколко семинара на тази тема. Остава обединяването на усилията на администрацията и колегията за решаването на практика на дискутираните до сега въпроси.

Работата по разработката на посочените проблеми беше свършена от библиотечните специалисти от Националната библиотека и други библиотеки в страната. Американският център подкрепи финансово разработките, свързани със задължителното депозиране. Програмите бяха изработени отново с подкрепата на неправителствените организации – СБИР и Фондация "Отворено общество".

1. Реформи се извършиха и продължават да се правят във всички библиотеки и всички библиотечни дейности.

2. Степента на реформиране на структури и дейности е различна, в някои случаи направлявана, в много случаи като обективно следствие от промени в обкръжаваща ни действителност.

3. Голяма роля при провеждането на реформите изиграха библиотечните специалисти с творчески, новаторски виждания и умения.

4. Значителен принос в реформаторската политика имаха и продължават да имат неправителствените организация.

5. При реформирането на библотечната област през последните 10 години държавата отстъпи от водещите си позиции. Дали това е добра или лоша позиция може да покаже само бъдещето.