Пуп – прз за упи III 382 мест. „Новото” з-ще гр. Доспат общ. Доспат д о к л а д
Изтегляне 3.83 Mb.
|
Сем. Кремови ( Liliaceae) Черноморска ведрица ( Fritillaria pontica) Биологичен тип. Многогодишно луковично растение. Състояние на застрашеност. Рядък вид. Български субендемит. Разпространение. За Родопите Западни и Средни Местообитание. Из храсталаци горски поляни и тревисти места на варовити и силикатни терени от 0 до 1500 м. надм. в. Размножаване. Предимно вегетативно но и със семена. Цъфти Март – Април, плодоноси Юни. Има добри възобновителни възможности. Сем. Джелови ( Aquifoliaceae) Джел ( Ilex aqiffolium) Биологичен тип. Храст или ниско дърво. Състояние на застрашеност. Рядък вид. Разпространение. За Родопите западна и Средна част Местообитание. На сенчести места върху влажни и плодородни почви. Участва главно като подлес в Буковите гори. Популаците му са малочислени. Размножаване. Със семена. Цъфти Май - Юни , плодоноси Юли - Aвгуст. Възобновява се трудно . Сем. Плаунови ( lycopodiaceae) Сплескан плаун (ликоподиум) ( Lycopodium complanatum) Биологичен тип. Многогодишно тревисто растение. Състояние на застрашеност. Рядък вид. Разпространение. Западни Родопи, - доспатска планина - около с. Сърница. Местообитание. По силикатни скали в смърчово – бялборови гори към 1400 м. Размножаване. Вегетативно, безполово ( със спори) и полово . Има добри възобновителни възможности. Сем. Лютикови ( Ranunculaceae) Обикновена кандилка ( Aquilegia vulgaris) Биологичен тип. Многогодишно тревисто растение . Състояние на застрашеност. Рядък вид. Разпространение. Средни Западни Родопи . Местообитание. В гори храсталаци и тревисти съобщества в дъбовия и буковия пояс – от 500 до 1500 м. надм. в. Размножаване. Със семена. Цъфти Май – Юни, плодоноси Юли- Септември. Има добри възобновителни възможности. Сем. Живеничеви (Scrophulariaseae) Родопска горска майка (Latharea rhodopensis) Биологичен тип. Многогодишно тревисто растение Състояние на застрашеност. Рядък вид. Български ендемит Разпространение. За Родопите – Средна и Западна част – Пещера, Пазаржишки окръг Средна част – Кричим, с. Добростан , Бачково, Нареченски бани, Смилян, Мугла Местообитание.Из влажните гори и храсталаци върху канелени и кафяви горски почви от 150 до 2000 м.н.в.. паразитира върху корените на леската, елшата, бука, смърча Размножаване. Със семена. Цъфти Март - Април , плодоноси Юни – Юли. Сем. Дилянкови (Valerianaceae) Планинска дилянка ( Valeriana montana) Биологичен тип. Многогодишно тревисто растение Състояние на застрашеност. Рядък вид. Разпространение. Западни и Средни Родопи Местообитание. По песъчливи и каменисти места по влажни места в букови и иглолистни гори от 600 до 1800 м. надм. в. Среща се с ограничено участие . Размножаване. Със семена. Цъфти Май - Юни, плодоноси Юли - Aвгуст. Възобновява се трудно. (Apiaceae) Сем. Сенникоцветни Seseli rhodopaeum Родопски скален копър) Биологичен тип: Многогодишно тревисто растение. Състояние на застрашеност: Рядък вид. Български ендемит. Разпространение: Западни и Средни Родопи, Североизточна България(Дервентски пролом), Източен Предбалкан (Великотърновско). Местообитание: .По скалисти тераси и пукнатини, тревисти места, еродирани петна край шосета предимно на варовик и хумусно- карбонатни и кафяви горски почви( от 200 до 1200м. надм. в.). Популациите имат мозаична структура. Индивидите са разпръснати на сравнително голямо разстояние един от друг. Размножаване: Със семена. Цъфти юли- септември, плодоноси септември- октомври. Dipsacaceae (Сем. Лугачкови ) Scabiosa rhodopensis (Родопска самогризка) Биологичен тип. Многогодишно тревисто растение. Състояние на застрашеност. Рядък вид. Балкански ендемит. Разпространение. Средни Родопи(с. Триград, Смолянски окръг, и местн. Червената стена над Бачковския манастир). Местообитание. Върху варовити скали и каменисти терени с плитка хумусно- карбонатна почва в буковия и иглолистния пояс(от 1000 до 1500 м. надм. в.) в отворени калцифилни тревни ценози. Размножаване. Със семена. Цъфти май- юни, плодоноси юли- август. Gesneriaceae (Сем. Геснериеви) Haberlea rhodopensis (Родопски силивряк) Биологичен тип: Многогодишно тревисто растение. Състояние на застрашеност. Рядък вид. Балкански ендемит. Терциелен реликт. Разпространение: Предбалкана, Средна Стара планина, Тракийската низина, Средни Родопи - по р. Чаирска, при селата Лилково, Устина и Бачково, Чепеларе, Смолян, с. Триград, Източни Родопи Местообитание: По силикатни и варовити скални терени, най- вече по пукнатини на скални разкрития предимно на засенчени места с висока въздушна влага в дъбовия и буковия пояс(от 250 до 1400м. надм. в.). Популациите са с добра численост. Размножаване: Вегетативно и със семена. Цъфти май- юли, плодоноси юли-август. Има голяма семенна продукция, но се възобновява главно вегетативно. Сем. Пиренови (Ericaceae) Мечо грозде ( диви черешки) (Arctostaphilus uva-ursi) Биологичен тип. Вечнозелено храстче с пълзящи стебла. Състояние на застрашеност. Рядък вид. Разпространение. За Родопите западна и средна част. Местообитание. По сухи каменливи и скални поляни, разредени иглолистни гори между 1300 и 2500 м. надм. в. Размножаване. Със семена и вегетативно . Цъфти Юни – Юли , плодоноси Aвгуст. Има добри възобновителни възможности. При огледа на площадката не бяха установени техни представители, както и представители на консервационно значимите видове, посочени в стандартния формуляр на ЗЗ „Родопи - Западни”. От характерните за защитената зона видове по данни на литературни източници най- близко до обекта са установени следните находища:
Видно е, че всички посочени по – горе находища се намират на значително разстояние от коментирания обект – над 5 километра. Отчитайки малката площ на инвестиционното предложение и характера му – изграждане на 5 бунгала с номинален общ капацитет до 30 души не следва да възникнат значими преки или косвени неблагоприятни въздействия върху защитените растения в зоните. Строителството на отделните подобекти на площадката е свързано с пряко унищожаване на почвения и подпочвения слой на терен, ненадвишаващ 0,13 ха Факторът е с ниска степен на риск, поради малката им площ и липсата на консервационно значими видове върху нея. Естествената тревна растителност в границите на ПУП не формира местообитания на консервационно значимите животински видове. Тази територия може да се разглежда само като ресурсен източник за някой от тях. 4.4. Описание на животните предмет на опазване в зоната Релефа на територията в защитената зона може да бъде охарактеризиран като сложен ридов релеф, прорязан от речни долини, съчетан с благоприятни климатични условия, което е предпоставка за възникване на подходящи местообитания за многобройни животински видове. Разнообразието на насаждения в района определя благоприятна за развитието на подлеса структура на сколпа, която от своя страна предоставя добра хранителна среда за редица птици и бозайници. По типология животинските видове обитаващи Западнородопската област са с преобладаване на средноевропейските представители с алпийски произход и някои преходно средиземноморски видове. Алпийските животински видове населяват планинския и високопланински пояс на областта, а преходно средиземноморските обитават ниския пояс на прехода със съседните низинни земи и в обсега на закътаните по-топли места. Посочените по- долу видовете са включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC и Приложение II на Дир. 92/43/EЕС обект на защита в ЗЗ „Родопи Западни” Съгласно биогеографското разделение на България района на гр. Доспат в който се намира обекта на настоящото инвестиционно намерение принадлежи към Рило-Родопския район . Характеризира се със значително представителство на борео-алпийските видове.
Близостта на обекта с чашата на яз. Доспат и съчетанието й с високопланински ливади създават привлекателни условия за представителите на Разред Odonata ( Водни кончета) . По поляните и ливадите около обекта съществуват благоприятни условия за видовете принадлежащи към разредите Ortoptera ( Правокрили) и Neuroptera (Мрежокрили) В горските насаждения около обекта се срещат видове разред Coleоptera (Твърдокрили) по – голяма част от които са горски вредители. Като целеви видове посочени в стандартния формуляр за ЗЗ „Родопи Западни” фигурират тези посочени в Табл. 7 Таблица 7
Ручеен рак (Austropotamobius torrentium ) Клас - ( Malacostraca) Разред – ( Decapoda) Семейство – (Astacidae) Вид – Ручеен рак (Austropotamobius torrentium ) Сред най-пълното във фаунистично отношение проучване на К. Булгурков „Систематика, биология и зоогеографско разпространение на сладководните раци от сем. Аstacidae и Potamonidae в България (1961). Най близко находище на вида е в река Сърнена, Караджа дере и нейни притоци. Бисерна мида (Unio crassus) Клас - Миди – ( Bivalvia) Разред – Сладководни миди - ( Unionida) Семейство – (Unionidae) Вид – Бисерна мида (Unio crassus) Обитава дълбоки богати на кислород чисти течащи водоеми с пясъчно дъно. Ларвите на мекотелите са глохидии, които паразитират по хрилете на рибите.Предпочитат хладни води 15 -250 С Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) Клас - Насекоми – ( Insecta) Разред – Правокрили - ( Orthoptera) Семейство – Катантопиди (Catantopidae) Вид – Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) Среща се на слънчеви и припечни каменисти места, сухи, припечни, добре огряни поляни и открити пространства, най-често върху варовити терени и припечни места с бедна растителност в периода юли – октомври вкл. Одонтоподизма (Odontopodisma rubripes ) Клас - Насекоми – ( Insecta) Разред – Правокрили - ( Orthoptera) Семейство – Катантопиди (Catantopidae) Вид – Одонтоподизма ( Odontopodisma rubripes ) Одонтоподизма е правокрило насекомо - много рядък вид. Свързан е с млади сечища, къпинаци и високи треви. Установяван до 760 м.н.в. Кордулегастер (Cordulegaster heros) Клас - Насекоми – ( Insecta) Разред – Водни кончета ( Odonata)) Семейство – Кордулегастриди (Cordulegastridae) Вид – Кордулегастер ( Cordulegaster heros) Вид водно конче –балкански ендемит, намиран и в Западни Родопи. Лети юни – август. Среща се около малките реки. Dioszeghyana schmidtii Клас - Насекоми – ( Insecta) Разред – Пеперуди - ( Lepidoptera) Семейство – Noctiluidea Вид – Dioszeghyana schmidtii Нощна пеперуда, която обитава зоната на дъбовите гори. Торбогнездница (Eriogaster catax) Клас - Насекоми – ( Insecta) Разред – Пеперуди - ( Lepidoptera) Семейство – Лазиокампиди( Lasiocampidae) Вид – Торбогнездница (Eriogaster catax) Торбогнездницата е малка нощна пеперуда от сем. Lasiocampidae. Лети през март и април. Снаса яйцата си по млади клонки на групи. Ларвите се изхранват с листа на глога, дъб, бреза, топола. Еуфидриас - (Euphydryas aurina) Клас - Насекоми – ( Insecta) Разред – Пеперуди - ( Lepidoptera) Семейство – Многоцветници – (Nymphalidae) Вид – Еуфидриас - (Euphydryas aurina) Дневни пеперуди . Предните им крака са недоразвити . Има две поколения през годината – Първо поколение м. Май – Юни и второ поколение Септември – Октомври. Червена калиморфа (Callimorpha quadripunctaria) Клас - Насекоми – ( Insecta) Разред – Пеперуди - ( Lepidoptera) Семейство – Многоцветници – (Nymphalidae) Вид – Червена калиморфа (Callimorpha quadripunctaria) Пеперудата червена калиморфа лети из храсталаци и редки гори от м. юни до м. септември. Обитава места обрасли с редки дървета и храсти, добре огрени от слънцето (Ангелов П.) Развитието на ларвата й е свързано с листата на малината и върбовката. Такива условия липсват върху площтта на коментирания поземлен имот. Полиоматус (Polyommatus eroides) Клас - Насекоми – ( Insecta) Разред – Пеперуди - ( Lepidoptera) Семейство – Синевки (Lycaenidae) Вид – Полиоматус - (Polyommatus eroides) Полиоматус е пеперуда, която лети из влажни ливади сред горските масиви във всички пояси на Родопите, до горната граница на гората 2300—2400 м.н.в. В България разпространен в Рила (Седемте рилски езера) (Абаджиев 2001г: ). Включен в Приложение II на Директивата за местообитанията 92/43 на Европейския съюз. Алпийска розалиа ( Rosalia alpina ) Клас - Насекоми – ( Insecta) Разред – Твърдокрили - ( Coleoptera) Семейство – Сечковци – (Cerambycidae) Вид – Алпийска розалиа ( Rosalia alpina ) 15 – 18 мм. – светло сивосин с три напречни тъмни петна по всяко надкрилие. Ларвите му се развиват в мъртва букова или ясенова дървесина. Среща се през пролетта и лятото в пояса на бука. Защитен вид. Голям дъбов сечко ( Cerambyx cerdo ) Клас - Насекоми – ( Insecta) Разред – Твърдокрили - ( Coleoptera) Семейство – Сечковци – (Cerambycidae) Вид – Голям дъбов сечко ( Cerambyx cerdo ) Дължина на тялото 24 – 53мм . Най – едрия представител на твърдокрилите у нас. Ларвите се хранят с мъртва дървесина от стари дъбови дървета. В Родопите се среща от Май до Август в пояса на дъба. Буков сечко ( Morimus funereus) Клас - Насекоми – ( Insecta) Разред – Твърдокрили - ( Coleoptera) Семейство – Сечковци – (Cerambycidae) Вид – Morimus funereus – Буков сечко Елитрите на вида са сиви с по две черни петна . Среща се в цяла България. Обитава мъртвата дървесина в букови и дъбови гори. Не може да лети Местата където може да се срещне са строго локализирани. Възрастните индивиди се появяват през април – август. Всеяден. Нощно животно. Еленов рогач ( Lucanus cervus) Клас - Насекоми – ( Insecta) Разред – Твърдокрили - ( Coleoptera) Семейство – Бръмбари рогачи – (Lucanidae) Вид – Еленов рогач - (Lucanus cervus) Мъжките – 35 – 75 мм. Женските 30 – 45 мм. Ларвите се развиват в гнила дървесина няколко години ( до 6) . В Родопите се среща само в пояса на дъба. 4.4.2 Ихтиофауна Обекта се намира при яз Доспат. Изграден е на едноименната река Доспат Към язовира са насочени и водите от водосбора на Осинска река. Разположен е на около 1190 м н. в. и заема 22 000 дка. Обект на спортен риболов в язовира са шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда. В близост се намират още язовирите Въча, Сърница, Беглика, Батак и Широка поляна. 4.4.2.1. Включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC обект на опазване в ЗЗ „Родопи Западни” Таблица 8
Обикновен щипок ( Cobitis taenia) семейство: Виюнови (Cobitidae) род: (Cobitus) вид:Щипок, змиорче ( Taenia) Малка дънна рибка. Предпочита бавно течащи или стоящи води с тинесто и песъкливо дъно в което денем се заравя . Активна е нощем , Храни се с дребни дънни безгръбначни. понася остър недостиг на разтворен във водата кислород. . Живее 3 – 4 год. Полово съзрява през втората година. Размножава се през Април – Юни . Без стопанско значение.
семейство: Шаранови (Cyprinidae) род: (Barbus) вид: ( Plebejus) Обитава горните и средните течения на бързо течащите реки богати на кислород с пясъчно – чакълесто дъно. Полово съзрява след 2 -3 год. живее до 10 год. Мръсти се от Април до Юни. Храни се с дънни организми - ларви на хирономиди, ручейници, еднодневки и растителни отпадъци. Обект на спортен риболов.
Каталог: ovos Изтегляне 3.83 Mb. Сподели с приятели:
|