Голям подковонос  прилеп (Rhinolophus ferrume)

За България е повсеместен вид. Обитава пещери, куполи на черкви, тавани и други. Размахът на крилете му е 34 - 39 см. Храни се с едри насекоми. Копулацията е през септември, а раждането на малките - през пролетта.

Дължина на тялото от 3,5 до 4,5 см. Размах на крилете до 20 см. Събужда се в периода март – април, в зависимост от температурата. Храни се с комари, молци, дребни нощни насекоми .Достига половата зрялост на 1 година. През юни – юли женската ражда по едно малко

Дължина на тялото: 3,7 - 5,8 см. Размах на крилата: 29 - 32,5 см Тегло: 8 - 18 г Храни се с молци и други нощни насекоми Хваща плячката си от кората на дървета и храсталаци. През м. Май женската ражда едно малко

Дължина на главата и тялото: 67-80мм. Разпереност: 350-450мм. Тегло: 28-40 грама Храни се с различни насекоми, които улавя в полет. Копулацията е през септември – октомври , а раждането на малките рано през пролетта.

Дължина на главата и тялото: 41-53мм.Челен ръб на крилото ("ръка"): 36-42мм.Дължина на ушите: 14-17мм.Разпереност: 220-245мм.Тегло: 7-15 гр.

Семейство: Rhinolophidae

Подковоноси род: Подковоноси (Rhinolophus)

вид: Средиземноморският подковонос ( R. blasii)

У нас се среща в цялата страна, но с по-голяма концентрация в южните райони.Обитава обрасли с храсти открити райони, намира убежища в пещери и минни галерии. Образува колонии от по няколкостотин екземпляра, често смесени с други видове прилепи. Води уседнал начин на живот. През август се ражда едно малко. Червен списък на застрашените видове ( IUCN Red list) - Незастрашен (Least Concern LC) ; Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС - Приложение II и IV. Числеността на популацията в България се оценява на 5000 индивида.
Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)

разред Прилепи (Chiroptera)

семейство: Гладконоси прилепи (Vespertilionidae )

род Широкоухи прилепи (Barbastella )

В България се среща типовият вид широкоух прилеп (Barbastella barbastellus). Среща се рядко, главно в гористи местности в планините

Лятото прекарва в хралупи на дървета или подпокривни пространства, като женските образуват малки колонии а мъжките обикновено живеят поединично. Зимува поединично или в големи колонии в пещери със сравнително ниска температура, малко над 0°C. През лятото женските раждат по две малки. Червен списък на застрашените видове ( IUCN Red list) - Уязвим (Vulnerable VU); Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС – Прил. II и IV

семейство: Гладконоси прилепи (Vespertilionidae )

род: Нощници (Myotis)

вид: Дългоух нощник ( M. bechsteinii )

У нас се среща рядко, главно в равнинните и хълмисти области, живее главно в горите, като извършва кратки миграции между летните и зимните убежища През лятото живее в хралупи на дървета, по-рядко постройки и пещери, като често сменя жилището си. Зимува в пещери и галерии с температура 3,6 до 10,5°C. Прекарва зимата поединично или в малки групи по 3-5 екземпляра. През пролетта образува размножителни колонии от по 15-35 прилепа, а малките се раждат през юни. Храни се предимно с нелетящи насекоми, които улавя на земята или по листата на дърветата.

Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)

семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)

род Нощници (Myotis )

вид Дългопръст нощник (M. capaccinii )

Среща се главно в карстови райони с надморска височина до 400 m. Живее главно в гористи карстови местности в близост до водоеми. Храни се главно с летящи насекоми, които улавя нощем по повърхността на водоеми или над нея.

Дългопръстият нощник извършва големи миграции между летните и зимните си убежища. През лятото живее в малки и сухи пещери, а през зимата - в големи водни пещери със сравнително ниска температура (4-6°C). Както летните, така и зимните колонии на дългопръстия нощник често са смесени с вида дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii). Летните размножителни колонии са големи и понякога надхвърлят 3000 екземпляра. Женските раждат по едно малко през юни.

семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)

род Нощници (Myotis)

вид Остроух нощник (M. blythii)

В България се среща подвидът (M. b. oxygnathus) разпространен в цялата страна до надморска височина от 1400 m, най-често в карстови райони.

Остроухият нощник извършва сезонни миграции между летни и зимни местообиталища, които може да са разположени на разстояние 60-70 до 160 km едно от друго. Обитава пещери, като температурата на зимните убежища варира от 3 до 15°C. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. Копулацията протича през есента, като женските раждат по едно малко в края на май или началото на юни. Малките започват да летят след около 30 дни и стават напълно самостоятелни след 50 дни.

Храни се предимно с насекоми, най-често дървени скакалци (Tettigonidae).
Дългокрил прилеп ( Miniopterus мiniopterus)

семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)

род Дългокрили прилепи (Miniopterus)

вид Дългокрил прилеп (М.мiniopterus)

Разпространен в цялата страна, като е най-често срещания вид прилеп в пещерите

Основната им храна са нощни пеперуди, двукрилки и бръмбари. Извършват сезонни миграции на разстояние до 750 km. Предпочитат карстови райони, като обитават главно естествени пещери. Образуват много големи колонии, достигащи десетки хиляди екземпляри, струпващи се гъсто по сводовете на пещерите. Размножителните колонии най-често се състоят от 500 до 2000 екземпляра. Копулацията протича през есента, рядко през пролетта, като женските раждат по едно малко в края на юни или началото на юли.

Дължината на тялото се движи в границите 22 – 24 см. Средното му тегло е 200-350 гр.   У нас Европейския лалугер спи зимен сън . Събужда се през втората половина на март и първите дни на април. Активният период на жизнената дейност продължава до началото на октомври. Веднага след събуждането започва периодът на размножаването – през него животните са много агресивни и активни Бременността при лалугерите трае малко по – малко от 1м, като женските раждат до 8 малки, най – често 5 – 7.

Женските заспиват зимен сън от средата юли до края на август. Младите индивиди заспиват значително по – късно – активни животни могат да се видят дори и през октомври. Гнездото на лалугера е разположено на дълбочина 60 –

100 см под повърхността на земята

Чифтосването става веднъж годишно, между Февруари и Май. Бременността продължава от 60 до 63 дни. Раждат по 1–12 малки. Основните фактори за смъртността на вълците са ловът , сблъсъкът с автомобили и наранявания. Всички болести по домашните кучета засягат и вълците, като понякога предизвикват срив в популацията в даден район.

Ловът и унищожаването на естествената им среда значително са ограничили техния ареал и днес вълците са застрашен вид включен в Червената книга на България .
Кафява мечка ( Ursus arctos)

клас: Бозайници (Mammalia)

разред: Хищници ( Carnivora)

семейство: Мечкови (Ursidae)

род: Мечки (Ursus)

вид: Кафява мечка ( arctos)

Мечката достига на дължина до 2 м. с тегло 120 - 250 кг. Нуждае се от значителна индивидуална территория, която често надхвърля 200 кв. км. Спи зимен сън. Сънят й е дълбок, но ако е обезпокоена, лесно напуска бърлогата си Брачният й период е през май - юни. След 7 месеца женската ражда 1 - 2 малки през 2 – 3 години. Това съвпада с времето на зимния сън. У нас тя е защитен вид. Разрешава се ловуването само на мечки стръвници с определена процедура за доказване на това и издаване на разрешително

Дължината на тялото е 28-38 см, а теглото му е 0,7 кг. Пъстрият пор е нощно животно. Храни се с гризачи, полевки, птици и яйца. Живее поединично. Активен е през нощта. Размножаването му у нас не е проучено. Според чужди източници разгонването започва на някои места в началото на февруари. Бременността продължава повече от пет месеца Броя на малките в кучилото е от четири до осем. От 1988 природозащитният му статут в Червената книга е "уязвим".

• 
  Златка (Martes martes) – Рядък
  
• 
  Белка (M. foina) - Обикновен
  
• 
  Дива котка (Felis silvestris) - Ловен
  
• 
  Язовец (Meies meies) – Ловен
  
• 
  Южен белогръд таралеж (Erinaceus concolor) - Обикновен
  
• 
  Сив заек (Lepus europaeus)- Ловен
  
• 
  Европейска къртица (Talpa europea) - Обикновен
  
• 
  Жълтогърла горска мишка (Apodemis flavicolis) - Обикновен
  
• 
  Катерица (Sciurus vulgaris) - Ловен
  
• 
  Горска полевка(Clethrionomis glareolus) - Обикновен
  

• 
  Опазване и поддържане на местообитанията птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене и миграция за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  

• 
  Подобряване на местообитанията и осигуряване на условия за възстановяване и стабилизиране на гнездовите популации.
  

• 
  Защищена зона Родопи Западни е ключово място за опазване на мечката ( за цялата Рило - Родопска популация, включително и гръцката й част ).
  

• 
  Опазване местообитанията , костенурките и различните видове птици, застрашени в Европа, съгласно Бернската конвенция.
  

• 
  Осигуряване на безопасни въздушни коридори за безпрепятствено предвижване на грабливите птици по време на ежедневните им прелети за търсене на храна и места за почивка.
  

• 
  Съхраняване на популациите на гнездящи биомно ограничени видове птици, характерни за средиземноморската зона.
  

• 
  ЗЗ „Западни Родопи” е едно от най ценните места от значение за Европейския съюз за опазването на Лещарката, Врабчовата кукумявка , Пернатоногата кукумявка , Козодоя, Черния кълвач, Белогърбия кълвач и Осояда.
  

• 
  Повишаване естествеността на горските и тревните местообитания.
  

• 
  Осигуряване на защита на уязвимите места от ключово значение за видовете, обект на опазване.
  

• 
  Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване.
  

• 
  Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.
  

Най високите върхове в района около обекта са вр. „Планинец” 1653 м. н.в., „Подшилената бърчина” – 1513 м.н.в и вр.”Бабино” – 1596 м.н.в.

Базата за отдих попада в средния горскорастителен пояс – долен елово – буков подпояс , които за условията на Родопите се заключва в интервала от 800 до 1700м.н.в. Инвестиционното намерение ще се реализира при около1200 м.н.в.

Въздействията констатирани и отразени в стандартния формуляр на Защитената зона са посочени в Таблица 13:

Съгласно предвижданията на плана в границите на ПУП се предвижда застрояване Ок - База за отдих

Оценката на територията по отношение основните елементи на околната среда без прилагането на плана показва, че върху тях и сега в известна степен се оказва негативно въздействие в резултат на човешката дейност.

Най-осезателни са въздействията върху водите, земите флората и фауната.

Също така отделни елементи на флората и ихтиофауната се преексплоатират от туристите свързан с язовира Тези негативи проявления възникват поради недостатъчен контрол и липса на план за управление на туристическия поток.

Земеделските заеми в района се изоставят и запустяват което довежда до загубата на специфични местообитания, каквито са планинските сенокосни ливади и Родопски съобщества на Potentilla fruticosa

Очаква се че при изпълнение на строителните работи и преди приключване на укрепителните и озеленителни дейности, ерозионните процеси в засегнатата територия да се активизират. Предвид съществуващия наклон на площадката по посока на язовира ( около 10 ° ) последната попада под риск от площна и линейна ерозия.
Строителство
При него се извършва пряко унищожаване на местообитания, което е свързано преди всичко с изпълнението на различните изкопи и насипи при подготовката на площадката за застрояване. Заедно с унищожаването на почвения слой и нарушаването на генетичните хоризонти по профила се унищожават още тревната растителност и част почвената фауна.

Предвид малката площ на обекта тези въздействия могат да се приемат за незначителни, поради което не се налага планирането на смекчаващи и/или компенсиращи мерки.

Освен това в границите на имота не са установени ключови местообитания за видовете обект на защита в ЗЗ „Родопи Западни”. Също така няма установени миграционни коридори или месата на концентрация на птици за хранене или при прелетите.

По отношение ловната територия на дневните грабливи птици изпълнението на плана не създава се ефект на фрагментиране на територията. Частично застрояването обаче ще доведе до промени в местата посещавани от дребните гризачи , които са основна храна за повечето от грабливите птици.

Очаква се реализацията на обекта да привлече повече мишевидни гризачи тъй като за тях човешкото присъствие осигурява по-добра хранителна среда .

Това се явява като предпоставка за привличане и на грабливи птици , в .т.ч. и на тези които са по - плахи с което същите ще се адаптират към по- осезателно антропогенно присъствие.
5.1.1.3.Емитиране на химически замърсители в средата
В случай на заустване на непречистени или недостатъчно пречистени битови води може да се повлияят част от водните маси на яз. Доспат в зоната на вливането. Нарушението на физикохимичните характеристики на водите от своя страна би предизвиквало промяна във видовия състав при водните и влголюбивите организми обитаващи тази зона. . Торетично такива промени по пътя на хранителната верига могат да доведат до промени в числеността на привързаните към тези местообитания животински видове.

Необходимостта от хигиенната поддръжка на обектите за обществено ползване на територията на Базата за отдих е свързано с употреба на различни препарати за чистене и дезинфекция. Отпадъчните води от тези обекти носят по- високо ниво на риск на повърхностните водоприемници.

За минимизиране риска от възникване на вредно въздействие върху водоприемника се налага да бъде въведено ограничението на територията на обекта да се използуват само биологично разградими детергенти

Също така отложените върху изкуствено създадените повърхности ( покриви на бунгалата, паркинг, пътно платно ) фини частици от прах, сажди, масла , и др. и отмити от дъждовните води могат да замърсят както водоприемника, а така също и площите контактуващи с него . Това от своя страна може да доведе до замърсяване на хранителната база на някои от водните организми обитаващи бреговата ивица контактуваща с границата на имота .

При провеждането на правилна политика за улавяне и обезопасяване на отпадъчните води обаче не би следвало да възникне риск за природната среда.

По отношение на отпадъците би могло да възникне отрицателно влияние, ако не се управляват, съгласно предварително изготвена Програма. Въздействието може да се прояви в следното:

• 
  Замърсяване на въздуха в случай на изгаряне на горимата част на отпадъците, вместо разделното им събиране и тяхното съхраняване, извозване и обезвреждане по екологосъобразен начин.
  

• 
  Отрицателен визуален ефект върху ландшафта.
  

• 
  .Изхвърлените на нерегламентирани места отпадъци ще замърсят попадналите върху тях атмосферни води, които от своя страна ще замърсят повърхностните и подземните води
  

• 
  Замърсяване на почвите. Замърсителите от почвите могат да преминат в организмите и по тоя ред да нарушат жизнените им функции.
  

• 
  Свободния достъп на животни и птици до незаконно изхвърлените отпадъци, използването на околната растителност и на самите отпадъци за храна може да доведе до разнасянето на болести и зарази на неопределено разстояние, както и да доведе до смъртта на някои от тях
  

Въпреки съществуването на възможности за възникване на потенциални негативни проявления по време на строителството и експлоатацията, предвид естеството му на туристически обект не следва да има компоненти на околната среда, които да попаднат под значителни въздействия. При определени неблагоприятни условия леко повлияни могат да бъдат компонентите Води, Ландшафт и Отпадъци.

Увеличеното човешко присъствие води до преуплътняване на горния почвен слой ( „А” и „В” хоризонтите) разрушаване на почвената структура и нарушения в газовия режим . Променените почвени условия от своя страна довеждат до промяна на коренната растителност и замяната и с плевелни и инвазивни видове.

Реализацията на Базата за отдих определено е свързана с повишаване на риска от възникване на горски пожари в района . Поради това борбата с пожарите се явява , като основен приоритет и важна мярка за защитената зона.

   5.1.2.4.. Интензифициране на селското стопанство
      Фактор с ограничено значение за региона поради липсата на условия за създаването на големи монокултурни блокове .

5.1.3. Описание и анализ на въздействието на плана върху типовете природни местообитания предмет на опазване в защитената зона.
Във връзка с поставена задача за разкриване на аргументи на хабитатно и флористично ниво за обособяване на проекто-зоните от мрежата NATURA – 2000 в България, са извършени са проучвания върху видовете в обхвата на обл. Смолян. Публикуваните в стандартния формуляр за ЗЗ „Родопи Западни ” данни я определят като едно от най-важните места за опазване на кафявата мечка (Ursus arctos)

При реализацията на ПУП не се засягат хабитати на вида, както и на тези определени като консервационно значими за Защитената зона.

Въпреки това съществуват потенциални възможности от настъпване на неблагоприятни въздействия свързани с :

• 
  Отнемане на земеделски площи с процедура по промяна на предназначението и/ или учредяване право на ползване ( преминаване)
  

• 
  Замърсяване компоненти на околната среда при недостaтъчна ефективност или при авария на пречиствателното съоръжение за отпадни битови води.
  

• 
  Въвеждане в територията на ПУП на нетипични видове. Някои от тях биха могли да навлезнат в местообитания разположени в близост до границата на обекта.
  

• 
  Увреждания от пожари
  

От определените с Приложение I на Директива 92/43/EEC хабитати в ЗЗ Родопи Западни са установени посочените в ( Табл. 6) От тях площадката на инвестиционното намерение не засяга нито един от тях.

В относителна близост до обекта:

На около 100 е създадена смърчова култура която носи характеристиките на Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea). На около 400 м. се установява съществуването на тревни хабитати, носещи елементите на класифицирания с код 6520 (Планински сенокосни ливади). Същите са изоставени и не носят всички характеристики на дефинирания такъв със стандартния формуляр за зоната.

Съобществото е богато на мезофилни видове с представителство на Agrostis capillaris,Festuca rubra agg., Cynosurus cristatus Festuca rubra agg., F. pratensis, Agrostis canina и др.

Характерна особеност за района е, че в последните 20 год. съществуващите сенокосни ливади масово се изоставят при което те постепенно се заемат от плевелна тревна и храстова растителност.

От растенията , включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC предмет на опазване в Защитената зона на територията на имота както и в 500 м. зона около него не се среща нито един вид

От защитените видовете най – близко до обекта ( в землището на с. Борино) е установено находище на Костова тлъстига ( Sedum kostovii) Другите видове като Родопска самогризка ( Scabiosa rhodopensis ) Гръцки кимион ( Carum graecum ), Родопски силивряк (Haberlea rhodopensis) и Мечешко око ( Cortusa matthioli ) са открити в района на с. Триград

В горите с висока косервационна стойност – (ГВКС) Доспат видовете: Черноморската ведрица (Fritillaria pontica Wahlenb.) е установена в отдел 351 д. ( не се засяга от Базата за отдих) , Джел (Ilex aquifolium L.) е установен в отдел 169 г. ( не се засяга от Базата за отдих) . Потенциално възможните да бъдат установени на територията на ДЛ Доспат, Сплеснат плаун (Diphasiastrum complanatum (L.) Holub (Lycopodium complanatum L.), Обикновена кандилка (Aquilegia nigricans Baumg. (Aquilegia vulgaris auct.)),Родопска горска майка (Lathraea rhodopea Dingler) и Планинска дилянка (Valeriana montana L.) не бяха открити на територията на процедирания имот, както и в границите на 500 метровата зона около обекта.