Пуп – прз за упи III 382 мест. „Новото” з-ще гр. Доспат общ. Доспат д о к л а д



страница15/15
Дата06.01.2017
Размер3.83 Mb.
#12118
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

В./ Светлинно замърсяване


Проучванията върху ентомоценозата на агломерации разположени в близост до сладководни водоеми са установили намаляване на хранителната база за рибите в следствие привличането на насекомите от изкуствените светлинни източници.

В настоящия случай въздействието на обекта върху хранителните ресурси на рибите в язовира ще бъде без практическо проявление , поради значителното им изкуствено подхранване вследствие на активния риболов. Числеността на рибните популации в язовира се поддържа и чрез редовно внасяне на млад зарибителен материал. По отношение на нощно активните целеви видове за защитената зона може да се очаква преразпределение на съществуващата ентомоценоза. Тук светлинното въздействие от изкуствени източници може да се прояви върху хранителната база най-вече за прилепите и в много по - малка степан за пернатоногата кукумявка.

Така по отношение на преките ефекти върху прилепите при реализацията на обекта по показателя „светлинно замърсяване” се очаква да възникне синергиен ефект, в случай, че бъдат застроени и другите имоти. Проявлението му обаче не следва да бъде от величина , която би могла да предизвика съществени промени в структурата и числеността на популациите в защитената зона.
По отношение на възприетите от Общността критерии оценката за светлинното замърсяване е:
Преки ефекти

загуба на хабитат от интерес за Общността

не

загуба на хабитати на видове от интерес за Общността

не

загуба на индивиди от видове от интерес за Общността

не


Непреки ефекти


бариерен ефект

не

безпокойство от светлина

не

безпокойство от човешко присъствие

не


Заключение:
Реализацията на инвестиционното намерение води до незначително увеличаване на светлинното замърсяване, като въздействието остава под прага на значимост с потенциално въздействие само върху Дългопръстия нощник (Myotis capaccinii).
Комулативните ефекти се очаква да се проявят по следните схеми :


  • По време на строителството


прах от строителните дейности + шум + човешко присъствие
Доминиращ фактор ще бъде шумът от строителната техника. Въздействията ще бъдат локализирани при отделните строителната площадка, за която се очаква че изкопните работи и тези по грубия строеж няма да бъдат по едно и също време. Факторите прах и човешко присъствие са със зона на въздействие по- малка от тази на шума, поради което последния може да се приеме като лимитиращ. В този случай може да се очаква кратковременно отблъскване на видове с уязвимост от висока до средна.

В тази интервал, указващ чувствителността на животните по отношение на шума, попадат по-голяма част от целевите за защитената зона птици и бозайниците. За всички уязвими по фактора шум видове територията на ИП не е подходящ хабитат и към настоящия момент , когато още не започнало извършването на строителните работи по базата за отдих. Поради тази причина не бяха установени присъствие или следи от обитание на консервационно значими видове в границите и около имота

Потенциално, но с малка вероятност някой от оценените в таблица 116 целеви видове би могъл да попадне под комулативен и /или синергиен ефект, като въздействието ще бъде кратковременно от фактори с временно проявление


  • По време на експлоатацията


замърсители от пътната мрежа + шум + светлина + човешко присъствие
Комулативният ефект ще бъде със най- силно проявление в 25 м. полоса от двете страни на пътното платно. Ефектът от него ще се изразява в отблъскване на видовете, което в настоящия случай е по-скоро благоприятно въздействие по отношение опазването живота и здравето на птиците и бозайниците. По отношение на ентомо и херпетофауната тези въздействия са без практическо проявление в резултат на което се не очаква завишаване смъртността и/или травматизма над естествените
Оценките върху прилепите в общ план сочат, че въздействията върху тях се изразяват преди всичко в :


  • загуба на територии за ловуване

  • бариери

  • сблъсъци с автомобили

Така по отношение на преките ефекти върху прилепите при реализацията на обекта комулативен ефект би могъл да възникне по схемата :


светлинно замърсяване - загуба на ловna територия - сблъсъци с автомобили
Комулативният ефект върху целевите прилепи е ниско ниво на проявление поради спецификата на теренните дадености на площадката и териториите около нея от една страна и биологичните особености на видовете от друга.

Тъй като светлинното въздействие ще бъде с практическо проявление върху откритите терени (изоставени земеделски имоти ) и водната повърхност на язовирното езеро , реализацията на заявените ИП ще доведе само върху преразпределение на ентомоценозата обитаваща откритите пространства представляваща хранителен ресурс за Голямия подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Малкия подковонос (Rhinolophus hipposideros), Трицветения нощник (Myotis emarginatus), които потенциално биха могли да се срещнат в района .

С реализацията на изкуственото осветление не би могло да се очаква изтегляне към местността „Новото” на хранителната база на видовете ловуващи в горските биоценози кавито са Големия нощник (Myotis myotis), Южния подковонос (Rhhinolophus euryale) и др.

Заключението за ниската степен на въздействие на изкуственото осветление върху нощно активната ентомоценоза обитаваща горските масиви се основава на сравнителната им отдалеченост от площадките на застрояване


Обобщаване на резултатите от комулативните и синергийни въздействия
Заключение:
При прилагане на дефиницията че „Един ефект е значителен, когато благоприятното състояние на дадена консервационна цел бъде повлияно така, че целостта на зоната да е негативно засегната ( Kieler institute für Ladschaftsökologie) ” следва, че с реализацията на Базата за отдих в землището на гр. Доспат , възникващите комулативни и синергийни въздействия не променят целостта и консервационните цели на ЗЗ „Родопи Западни ” и „Западни Родопи”

Обобщаване на резултатите от комулативните и синергийни въздействия




Показател

Преки ефекти

Непреки ефекти

загуба на хабитат от интерес за Общно-стта


загуба на хабитати на видове от интерес за Общността


загуба на индиви-ди от видове от интерес за Общно-стта


проме-ни в нивата на подпочвените води


вна-сяне на биогенни веще

ства


прах и шум от строи-телни

те дейно-сти




замър-сите-

ли от пътя



Бари-ерен ефект

Без-по-кой-

ство



земи

не

не

не

не

не

да

не

не

не

шум

не

не

не

--

--

да

--

не

да

свет-лина

не

не

не

---

--

--

--

не

да

човеш-ко при

съст-вие

не

не

не

---

---


временно

---

не

да



Заключение:
При прилагане на дефиницията че „Един ефект е значителен, когато благоприятното състояние на дадена консервационна цел бъде повлияно така, че целостта на зоната да е негативно засегната ( Kieler institute für Ladschaftsökologie) ” следва , че с реализацията на базата за отдих в мест. ”Новото” земл. Доспат възникващите комулативни и синергийни въздействия не променят целостта и консервационните цели на ЗЗ „Родопи Западни”

9.3. Характеристика на защитените зони
ЗЗ „Родопи Западни ” е създадена в съгласие с разпоредбите на Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, а ЗЗ „Западни Родопи ” съгласно Директива 79/409 /ЕС за опазване на дивите птици.
. 9.4. Област на въздействие :
А. /. Типове природни местообитания
В ЗЗ „Родопи Западни” са установени 35 типа местообитания . В обхвата на ПУП не попада хабитат посочен в списъка на стандартния формуляр за зоната.


  • площ

Площ на защитена зона „Родопи Западни” е 271909.215 ха . От тях в обхвата на ПУП попадат 0,323 ха или съответно 0.00012 % от територията на защитената зона .


Площ на защитена зона „Западни Родопи” е 133572,5 ха . От тях в обхвата на ПУП попадат 0,323 ха или съответно 0.000242 % от територията на защитената зона .


  • местоположение

Територията на обекта се намира в землището на гр. Доспат - ЕКАТТЕ 23025 общ. Доспат обл. Смолян. на около 1500 м.( по въздушна линия ) югозападно от центъра на града




  • приоритетност

От посочените в ( Табл. 7 природни местообитания по данни от стандартния формуляр ) 6 са приоритетни за опазване.


В обхвата на ПУП няма приоритетен тип за опазване съгласно Приложение 1 към чл 6 ал.1. т .1 от ЗБР.


  • уязвимост

Природните местообитания в района на Базата за отдих са се формирали под значително антропогенно въздействие, към каквото имат установена във времето устойчивост. Със западането на пасищното животновъдство тревните местообитания са заплашени от деградиране




  • състояние

Включването на местообитанията във стандартния формуляр за определяне целите и границите на защитените зони е указание за благоприятното им състояние по отношение на БР

Б. / Местообитания и популации на видове
Заключението по степента на въздействие върху местообитанията и популациите е, че с реализацията на плана не се засягат консервационно значими видове. Засегната растителност е характерната за района и след приключването на строителните работи в голяма степен може да бъде възстановена по изкуствен или естествен път. Незначителната площ на обекта не създава предпоставки за безпокойство и на по- плахите видове, които биха могли да се заселят в района на инвестиционното намерение.


  • структура

Проучвания върху популациите в ЗЗ „Родопи Западни„ с изключение върху тази на мечките на практика липсват. Високата консервационна значимост на територията предполага , че структурата им е близка до оптималната.

В обхвата на площадката на урегулиране няма установено трайно присъствие на определени популации от целевите видове. Популациите им в района са силно разредени и са сведени до отделни екземпляри


  • приоритетност на видовете

От видовете върху които изграждането и реализацията на Базата за отдих биха могли да окажат въздействие и за които се изисква приоритетно съхранение на местообитанието съгласно Приложение 2 към чл 6 ал.1. т .2 от ЗБР са посочени в табл. 116.


9.5.Степен на въздействие върху типовете природни местообитания
Заключението по степента на въздействие на плана е , че при реализацията му не се засягат приоритетни типове природни местообитания.
9.6. Степен на въздействие върху местообитания и популации
При реализацията на инвестиционното намерение горските площи практически не се засягат . По съществено ще бъде въздействието върху полуестествените тревни екосистеми и съществуващите агрофитоценози, като с реализацията на проекта около 0,130 ха се застрояват , а останалите се превръщат в поддържана тревна площ .

При прилагането на критерия за „незначително въздействие при отнемане на площи или БР в ЗЗ под 1 % ” оценката за въздействието на обекта е , че то ще бъде незначително.

Както беше посочено от приоритетните популации с най – голяма вероятност за засягане са тази на Пернатоногата кукумявка ( Aegolius funereus) и на Трипръстия кълвач (Picoides tridactilus)- табл. 116
Степента на въздействие върху тях може да бъде сведена до „0” при обстойно претърсване на територията на и около обекта преди започване на строителните работи и маркиране с боя на дърветата с хралупи. Наблюдение върху хралупите до установяване дали същите са заети от посочените в табл 116 птици. При установяване на такова обстоятелство строителните работи могат да се извършват само извън периодите на безпокойство посочени в табл 106.
9.7. Въздействия върху природозащитните цели и целостта на зоните
Сами по себе си заложените в ПУП дейности не са с предмет опазване на биологичното разнообразие. Инвестиционните интереси свързани с развитието на екологическите форми на туризъм формулират пред предприемачите изпълнение на комплекс от мерки свързани с опазването на околната среда, а защитата на собствеността намалява опасността от бракониерско присъствие в територията с което се оказва благоприятно влияние върху природозащитните цели на зоните .
Заключението по отношение на въздействието на плана върху природозащитните цели и целостта на зоните е , че с неговата реализация не настъпват промени в тях .
9.8. Възможни смекчаващи и/или възстановителни мерки
Мерките за смекчаване и намаляване на неблагоприятните въздействия по компоненти на околната среда могат да се систематизират в следният порядък:
9.8.1. Атмосферен въздух
Очакваните замърсявания на атмосферния въздух могат да бъдат от отоплението през зимния сезон. Предвид на това, че обекта е с летен максимум на посещението , необходимостта от отопление през есенно – зимния сезон ще бъде сравнително ограничена.

Това дава възможност за изграждане на отоплителна система работеща с електрическа енергия при което в атмосферата няма да се емитират замърсители.


9.8.2. Геоложка основа
Като рискови по отношение на геоложката среда могат да се определят петната , определени за пряка строителна дейност.

Въздействия могат да възникнат както в етапа на строителството, така и в етапа на експлоатация в случай че строителните работи са осъществени върху терени с недостатъчна геоложка и хидрогеоложка проученост.

Тези рискове могат да бъдат напълно елиминирани при достатъчно проучване на конкретните геоморфоложки особености, специфичните геоложки, тектонски и климатични условия и залагането им работните проекти за съоръженията.
9.8.3. Почви
Почвите в обхвата на строителната площадка ще бъдат подложени на структурни промени най- вече по отношение на генетичните хоризонти. При реализацията на обекта не следва да настъпят промени в техния физикохимичен състав. Малката площ на промените ( таб. 4 ) << 1 % предопределя степента на въздействие като незначителна, което в съчетание с смекчаващите мерки минимизира още повече въздействието върху БР.
9.8.4. Води
При спазване изискванията за заустване на отпадните води във водоплътна изгребна яма и нейното периодично източване със специализирана техника не следва да настъпят физико - химически, промени във водоприемника – яз. Доспат .
9.8.5. Отпадъци
Генерираните отпадъци ще се съхраняват на мястото на тяхното образуване и периодично по определен график ще се извозват организирано на депото за ТБО обслужващо община Доспат. Обезпечеността на общината с дългосрочно депо за ТБО предопределя ниска степен на риск от замърсяване на Защитените зони с битови и строителни отпадъци.

9.8.6.Растителен свят
Изпълнение на затревяване на нарушените при строителството площи с използването на местни тревни видове.

9.8.7. Ландшафт
За опазването на ландшафта в района на проекта е необходимо да се прилагат основните постановки от Програмата за опазване на околната среда на общината

ПУП – ПРЗ е съобразен максимално с изискването за естетизация, и устойчиво развитие на ландшафта чрез подходящи обемно-пространствени, архитектурни и ландшафтноустройствени решения в следващите фази на проектиране.



9.8.8. Животни
При извършения обход на площадката на инвестиционното намерение и прилежащите до нея територии бяха установени ограничен брой представители на животинския свят. Най- голямо беше представителството на безгръбначните от които бяха открити видове принадлежащи към разредите Ortoptera ( Правокрили) и Neuroptera ( Мрежокрили). а в горските насаждения около обекта представители на раз­ред Coleоptera ( Твърдокрили), както и защитените видове - Formika rufa и Formika polyctena както ( Голяма и малка червена горска мравка)

От птиците беше установено наличието на; Пла­нин­с­ка стър­чи­опаш­ка (Motаcilla cinerea); Сивогуша за­ви­руш­ка (Prunella modilaris); Жалобен синигер (Parus lugubris); Чер­ве­но­гър­ба сврач­ка (Lanius collurio) ; Сой­ка (Carrulus glandarius), Kос (Turdus merula); Планинска стърчиопашка (Motacilla cinerea); Бяла стърчиопашка (Motacilla alba); Селска лястовица (Hirundo rustica); Полско врабче (Passer montanus), Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus) , Фиш (Anas Penelope) .

Не бяха установени представители на бозайниците и влечугите. Очевидно територията на застрояване е с ниска плътност на видовете, което се дължи , както на много малката й площ , а така също и на традиционно високото човешко присъствие в района.

В този аспект смекчаващите мерки могат да бъдат насочени преди всичко към изпълнението на комплекс от мерки за ограничаване привличането на синантропни видове, при което трябва да се акцентира основно върху управлението на хранителните отпадъци.


9.8.9. Наличие на алтернативни решения
ПУП е изготвен в един вариант, поради което като друга възможност остава единствено „нулевата алтернатива” . По този въпрос изводите от оценка на алтернативите са, че „нулевата алтернатива” е свързана с напъпването на постепенна сукцесия в тревните съобщества.
9.8.10. Наличие на причини от първостепенен обществен интерес
Реализацията на Базата за отдих не попада в дефиницията на § 1 т. 32 от Допълнителните разпоредби на ЗБР за първостепенен обществен интерес. Въпреки това изразените депопулационни процеси в региона ( около 3 пъти по-интензивни от средните за страната) определят изграждането й като обект от значителна важност както за местната общност , така и за община Доспат.
9.8.11.Предложени компенсационни мерки
Предложените в т. 6 от настоящия доклад смекчаващи мерки до голяма степен ще намалят негативното въздействие върху популациите и видовете , при което около една четвърт от тях са с организационен и превантивен характер.

Малката площ на обекта и липсата на консервационно значими видове в границите й не поставят необходимостта от включване на допълнителни и равностойни територии границите на Защитените зони .



IV. ОЦЕНКА НА КОМПЕСАТОРНИТЕ МЕРКИ
10.Наличие на обстоятелства по чл. 33 от ЗБР и предложения за компенсиращи мерки по чл. 34 от ЗБР.
Съгласно § 1 т. 32 от Допълнителните разпоредби на ЗБР „първостепенен обществен интерес „ е този свързан с общественото здраве, националната сигурност, изключително благоприятни въздействия върху околната среда, както и със специфични обществено значими задължения по отношение на транспортни, енергийни и комуникационни системи”.

В този аспект реализацията на проекта не е свързана с нито едно от посочените обстоятелства.

Във връзка с горното и на основание чл. 34 от ЗБР в случай, че бъде взето решение за реализация на База за отдих в мест. „Новото” землище гр. Доспат в Защитената зона следва да изпълнят:


  • Залесителни и /или рекултивационни работи както върху нарушените терени, така и около площадката за застрояване При извършване на възстановителните затревявания да се използват в максимална степен растения от същия биологичен вид на унищожените при изпълнените строителните работи.




  • Към инвестиционния проект да се изготви самостоятелна част Ландшафтен проект като да дава проектно решение за опазване и оптимизиране на видовото разнообразие в извън контура на площадката, с оглед обогатяване на хранителна база на дивите животни около обекта.




  • Проучване и укрепване на местата с концентрация на повърхностни води при интензивни валежи и снеготопене, в т.ч. и допълнително затревяване и / или зачимяване. в границите на площадката на инвестиционното намерение.




  • Извършване на мероприятия за подпомагане на ес­тес­т­ве­ното самовъзобновяване където то е затруднено поради абиотични или биотични фактори в 300 метровата зона около Базата за отдих .


Заключение:
Реализацията на Базата за отдих оставя възможности за осъществяване на широк спектър смачкващи и компенсаторни мерки, повече от половината от които могат да се приложат още при източника .

Това аргументира , отказа от прилагане на чл. 33 на ЗБР ( респ. мерките по чл. 6.4 от Директива 92/43/ЕЕС)

Като потенциален проблем остава опазването на пернатоногата кукумявака и Трипръстия кълвач.
11.Информация за използваните методи нa изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация.
Настоящия Подробен устройствен план на База за отдих в мест. „Новото” дава основните правила и параметри за устройство на територията така, че тя да изпълни в оптимална степен функциите си предвид характера на инвестиционното намерение.

При обхода на обекта в четирите сезона площта беше подробно проучена. Поради липсата на документи, литературни данни и устна информация от местно население, природозащитни и неправителствени организации, риболовци и др. потенциално засегнати лица за наличието на консервационно значими видове в нея не е извършвана подробна таксация на съществуващото биоразнообразие.

Настоящия доклад за оценка на въздействието е изготвен на база данните от обяснителната записка на ПУП, Лесоустройствения проект на ДЛ Доспат, проучвания върху видовете и хабитатите в района на площадката извършено за целите на настоящата оценка на въздействието. Директива 92/43/ЕИО за съхранение на природните местообитания и на дивата фауна и флора, Директивата за птиците (79/409/ЕЕС) и др. информационни източници.

Оценката е съобразена с указанията заложени в Методическото ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директива 92/43/ЕИО.

При работата на терена територията на имота беше обходена по цялата му площ, в четирите сезона , както и териториите ДГФ граничещи с него.

Трудностите при събирането и актуализирането на информацията са свързани с недостатъчното проучване на района.


12. Документи по чл.9 Ал.2 и 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони
Людмил Гочев


  • Удостоверение № 453 / 30.05.2007г. на МОСВ по елементи на оценката




  • Растителен свят

  • Животински свят

  • Диплома сер. А № 001626/1987 год. ВЛТИ гр. София




    • Декларация по чл. 9 ал. (3) „Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони”

Атанас Томов Згуров- биолог




  • Удостоверение № 355 / 17.11.2006г. на МОСВ по елементи на оценката




    • Растителен свят

    • Животински свят

    • Повърхностни води




  • Диплома № 10 280 / октомври 1984 год. ПУ„Паисий Хилендарски”- гр. Пловдив




    • Декларация по чл. 9 ал. (3) „Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони”

Използавани източници на информация

1. Конвенция за биологичното разнообразие

2. Директива на Съвета 79/409/ЕИО от 2 април 1979 за опазването на дивите птици.

3. Директива на Съвета 92/43/ЕИО от 21.05.1992 за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна

4. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие (НСОБР) и план за действие:

5. Национален план за опазване на биологичното разнообразие 2005 – 2010:

6. Национална стратегия по околна среда и план за действие

7. Оперативна програма „Околна среда” 2007-13 г.:

8. Общинска програма за опазване на околната среда.

9. Стандартен формуляр НАТУРА 2000 – ЗЗ „Триград Мурсалица”

10. Стандартен формуляр НАТУРА 2000 – ЗЗ „Родопи Западни”

11. Лесоустройствен план на ДЛ. „Доспат”

12. Ловни птици и бозайници в България – Хр. Михайлов, Ст. Стоянов

13. Гръбначните животни в България – Определител – Цоло Пепев, Д. Нанкинов

14. Атлас по зоология

15. Ръководство за определяне на местообитания от Европейска значимост в България. WWF – Световен фонд за дивата природа, Зелени Балкани, Министерство на околната среда и водите

16. Интегриране на въпросите на биологичното разнообразие в процеса на екологичната оценка – наръчник за органите по околна среда и експертите по екологична оценка

19. Определяне на благоприятен природозащитен статус на 13 вида прилепи Петров Б. 2007

17. Методическо ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕЕС

18. ЗАКОН за биологичното разнообразие Обн., ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г., изм. и доп., . бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г.

19. ЗАКОН за защитените територии Обн., ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г., изм., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г.

Изготвили :

Л. Гочев

Ат. Згуров



м. Август 2014 г.





Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница