Пуп – прз за упи III 382 мест. „Новото” з-ще гр. Доспат общ. Доспат д о к л а д

По принцип територията на обекта би могла да осигури необходимите условия за заселване на вида, ако не беше налице близкото й разположение до пътя и високото човешко присъствие по бреговата ивица на язовира. Видът не е установяван в района на Доспат.

Заплахи за евентуално настанила се двойка около базата за отдих биха възникнали поради наземното и гнездене.
Осояд (Pernis apivorus)

Таблица 38

Антропогенни и подлежащи на управление фактори						Природни и случайни фактори
Разруша-ване на место- обитания	Фрагментация на местообитанията	Урбаниза- ция	Интензивно земеделие и употреба на инсектициди	Бракониерство	Горски пожари	Екстремни приро- дни условия	Хищничество	Приспособи мост на вида
„ - ”	“ -“	„+”	“ + “	„ -”	„ + ”	“ + “	“ 0 “	„+”

Защитен вид, тясно свързан с иглолистните гори. В обхвата на ЗЗ „Западни Родопи са установени 21 двойки. Вида е умерено толерантен към човешко присъствие, поради което реализацията на обекта е с неутрално въздействие по отношение фактора безпокойство. Доколкото липсват изследвания за влиянието на урбанизацията върху естествените популации на дивите оси и пчели, които са предпочитаната храна за вида, не може да се направи еднозначна оценка за въздействието на обекта върху Осояда. За другите съставки в менюто на вида ( скакалци, гъсеници, жаби, змии, млади птици и мишки.) може да се приеме, че изграждането на Базата за отдих ще увеличи тяхното присъствие.

Като типично синантропен вид, белият щъркел обикновено гнезди в близост до селища. На територията на гр. Доспат не наблюдават няколко щъркелови гнезда, поради което може да се приеме, че площадката на инвестиционното намерение се посещава от представители на вида. В границите на площадката и съседните терени не са установени щъркелови гнезда.

Прелетен и гнездещ вид. За ЗЗ „Западни Родопи” са отчетени само две двойки. Няма данни да се среща в територията на инвестиционното предложение и в прилежащите територии.

Района около площадката на инвестиционното намерение са добри за заселване на Сокола скитник , който в обхвата на защитената територия е с плътност под нейния капацитет ( четири двоики) . Реализацията на Базата за отдих създава условия за привличането на редица видове свързани с човешкото присъствие като Сивогушата завирушка ( Prunela modularis), Орехчето ( Troglodytes troglodytes) Бялата стърчиопашка ( Motacilla alba) Селската лястовица ( Hirundo rustica), Полското врабче (Passer montanus) и др. които са основна плячка на Сокола скитник. Евентуални неблагоприятни въздействия за сокола скитник могат да възникнат по отношение на фактора безпокойство.

Тези имоти сега са окунтурени от насаждения с доминиращо представителство на смърча и белия бор в VI ^ти – VII ^{– ми} клас на възраст и без изразен подлес.

Така съществуващата полуестествена среда в района на ИП не може да бъде дефинирана като типично местообитание за Лещарката, поради липсата на достатъчна храстова растителност и значително антропогенно присъствие.

С изоставянето на земеделските площи около язовира постепенно се създават условия за настаняването на околната горскодървесна растителност ( предимно смърч и бял бор). с което условията за вида кат цяло се влошават

На този етап няма съобщения за установена популация на Лещарката в района на инвестиционното намерение.

Предвид ниската плътност на вида в Защитена зона „ Западни Родопи” – около 600 мъжки екз. съгласно стандартния формуляр от една страна и сравнително високата стойност на зоната за опазването на Лещарката ( експертна оценка „А”), тук биха могли да се набележат мерки за установяването й върху територията на изоставените земеделски площи

Решаването на задачата при реализацията на обекта се затруднява и от обстоятелството че малките на Tetrastes bonasia са типични гнездобегълци и в ранна възраст са особено уязвими към проявленията на повишеното антропогенно присъствие.
Глухар (Tetrao urogallus)

Таблица 44

Антропогенни и подлежащи на управление фактори						Природни и случайни фактори
Разруша-ване на место- обитания	Фрагментация на местообитанията	Урбаниза- ция	Интензивно земеделие и употреба на инсектициди	Бракониерство	Горски пожари	Екстремни приро- дни условия	Хищничество	Приспособи мост на вида
„ - ”	“ -“	„+”	“ + “	„ +”	„ + ”	“ + “	“ + “	„+”

ЗЗ „Западни Родопи” осигурява едни от най-добрите в България местообитания за вида. Популациите в зоната са изолирани. Около границата на инвестиционното намерение няма установени токовища. В този аспект по отношение на Tetrao urogallus реализацията на инвестиционното намерение е с неутрално проявление.

Биотопа и заема стари смърчови гори. Площадката на инвестиционното намерение съответства във висока степен на биологичните изисквания на вида. Човешкото присъствие не е източник за безпокойство за този вид кукумявки . Доколкото горите около Базата за отдих биха могли да осигурят подходящо убежище на врабчовата кукумявка, а реализацията на инвестиционното намерение да привлече препрочитаните от нея ловни обекти, осъществяването на строежа би довело до леко положителен ефект за популацията в защитената зона.

В обхвата на ЗЗ вида е с много благоприятен статус . Пернатоногата кукумявка е тясно привързана към обилието на храна в територията, която обитава. В този аспект реализацията на Базата за отдих ще има по- скоро благоприятно проявление върху вида, което е свързано с евентуалното нарастване на броя на мишевидните гризачи – основна съставна част в менюто на Пернатоногата кукумявка. По отношение на шума вида е силно уязвим, така, че застрояването на територията като цяло ще бъде с неблагоприятно проявление за пернатоногата кукумявка.

. В рамките на ЗЗ „Западни Родопи ” са установени 2-3 двойки. Със своите около 134 кв. км. защитената зона не осигурява достатъчна ловна територия за вида, което предопределя по- слабата им привързаност към нея. В обхвата на въздействие на инвестиционното намерение липсват подходящи места за гнездене на скалния орел, което е основание да се приеме, че Базата за отдих не засяга негови местообитания. Предвид релефа на територията около обекта – значителни открити пространства може да се очаква, че тук скалния орел може да намира подходящо ловно поле.

В този аспект реализацията на Базата за отдих има двойствено проявление:

• 
  От една страна намаляването на човешкото присъствие в района е довело до започване процеси на самозалесяване с което са компрометирани части от подходящите ловни територии на вида.
  
• 
  От друга страна обаче с нарастване на антропогенното натоварване нараства присъствието подходящата за Скалния орел плячка, а именно малките на някои домашни животни.
  
• 
  В трети аспект при стимулиране условията за възстановяване на пасищното животновъдство се създават предпоставки за обогатяване на трофичната база за вида. Това при клаузата за обезщетяване загубите на стопаните може да формира условия благоприятстващи увеличаването на популацията до ниво „А”
  

Местната популация в рамките на ЗЗ „Западни Родопи” наброява 5 – 10 двойки. Разположението на коментирания имот в съседство със сравнително младо смърчово насаждение не предоставя най добрите местообитания за този вид .

Въпреки сравнително доброто представителство на вида в защитената зона , в границите на коментирания поземлен имот не бяха установени следи от пребиваване на вида, което по всяка вероятност се дължи на човешкото присъствие по бреговата ивица на язовира.

Според стандартния формуляр в ЗЗ „Западни Родопи ” в нея са отчетени около 25 двойки . Вида е умерено толерантен към човешко присъствие. На територията на инвестиционното намерение няма стари дървета с хралупи, поради което не се очаква пряко въздействие върху този вид кълвачи.

Рядък вид, но в зоната представителността му е сравнително добра. Установени са около 75 двойки съгласно стандартния формуляр. Строителството и експлоатацията на Базата за отдих не следва да окаже пряко въздействие върху популацията тъй като не засяга техни местообитания, нито хранителната им база. В околността на обекта кълвачите биха могли да се срещнат случайно при облитането на района при търсенето на храна. Вида е умерено чувствителен към антропогенно присъствие, поради което реализацията на инвестиционното намерение не следва да окаже съществено влияние върху числеността и структурата на популацията в зоната .

Трипръстия кълвач обитава иглолистните насаждения , от което следва, че съществува вероятност да бъде открит в насажденията около границите на инвестиционното намерение.

Вида е умерено чувствителен към антропогенно присъствие , поради което реализацията на инвестиционното намерение ще окаже несъществено влияние върху числеността и структурата на популацията в Защитената зона .
Горска чучулига (Lullula arborea)

Таблица 55

Антропогенни и подлежащи на управление фактори						Природни и случайни фактори
Разруша-ване на место- обитания	Фрагментация на местообитанията	Урбаниза- ция	Интензивно земеделие и употреба на инсектициди	Бракониерство	Горски пожари	Екстремни приро- дни условия	Хищничество	Приспособи мост на вида
„ - ”	“ -“	„+”	“ + “	„ +-”	„ + ”	“ + “	“ + “	„+”

Вида е с висока степен на уязвимост. Силно чувствителна към антропогенното присъствие, което до голяма степен се дължи на наземения начин на живот който води. Вида обитава окрайнините на гори и земеделски площи.

Територията на ПУП въпреки, че представлява открита местност в края на гора не предоставя необходимите изисквания за вида, поради липсата на достатъчно храстова растителност. Тревното съобщество е силно фрагментирано и е в пряка зависимост от състоянието на почвената покривка. Западането на пасищното животновъдство в района е довело до още по- голямо задълбочаване на сукцесионните процеси в посока към загубата на тревното покритие и заместването му от папрати и космат зановец.

Освен това района се характеризира с традиционно високо антропогенно присъствие , което не е привлекателно за вида. В този аспект реализацията на ПУП не води до пряко въздействие върху хабитат покриващ изискванията на горската чучулига.

Като цяло не съществуват потенциални възможности отделни екземпляри да се настанят в района около площадката и да формират устойчива популация.

Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

Таблица 56

Антропогенни и подлежащи на управление фактори						Природни и случайни фактори
Разруша-ване на место- обитания	Фрагментация на местообитанията	Урбаниза- ция	Интензивно земеделие и употреба на инсектициди	Бракониерство	Горски пожари	Екстремни приро- дни условия	Хищничество	Приспособи мост на вида
„ - ”	“ -“	„+”	“ + “	„ -”	„ + ”	“ + “	“ 0 “	„+”

Широко разпространен в България вид. За Защитена зона „Западни Родопи ” вида е със сравнително добра представителност ( около 320 двойки). Вида е толерантен към човешко присъствие.

Менюто на Червеногърбата сврачка включва дребни птици, мишки, земеровки, гущери, дребни змии, дребни жаби, тритони, едри насекоми, попови прасета, скакалци и др.,поради което реализацията на инвестиционното намерение ще има от неутрално до леко положително въздействие върху вида.

Планински кеклик (Alectoris graeca )

Таблица 57

Антропогенни и подлежащи на управление фактори						Природни и случайни фактори
Разруша- ване на место- обитания	Фрагментация на местообитанията	Урба- низа- ция	Интензивно земеделие и употреба на превпарати	Бракониерство	Горски пожари	Екстремни приро- дни условия	Хищничество	Приспособи мост на вида
„ - ”	“ -“	„+”	“ + “	„ + ”	„ + ”	“ + “	“ 0 “	„+”

Интересен ловен обект. Видът се среща в зоната в незначителна степен поради пресиленото му ползване и бракониерско посегателство в миналото. Реализацията на обекта не отнема територия, която отговаря на изискванията на кеклика.

Застрашен за България вид. В ЗЗ „Западни Родопи” няма установена двойка, но се приема, че би могло такава да съществува. Вида оставя ясни следи за присъствието си под хралупата, която обитава. В границите на Базата за отдих няма дървета с хралупи, които биха могли да предоставят убежище за уралската улулица.

• 
  Бозайници
  

Местна популация . Типичен вид с ниска плътност в зоната 2 – 0 % с широк обхват на разпространение

Местна популация . Типичен вид с ниска плътност в зоната 2 – 0 % с широк обхват на разпространение

Местна популация. В зоната зимува рядко . Типичен вид с ниска плътност в зоната 2 – 0 % с широк обхват на разпространение

Като вид обитаващ обрасли с храсти открити райони с предпочитание към южните райони, не намира добри условия около яз. Доспат поради голямата надморска височина на която е разположен. Съществуващите около Триград пещери могат да осигурят добри летни убежища за Средиземноморския прилеп, поради което появата му около Базата за отдих е с малка вероятност. Числеността на популацията в България се оценява на около 5000 индивида с по- висока концентрация в южните части на страната.

В България се среща типовият вид широкоух прилеп (Barbastella barbastellus). Обитава гористи местности като залага летните си убежища в хралупи на дървета. Плътността му в защитената зона е умерена – 15 – 2 % от обичайните за страната плътности. В обхвата на площадката няма стари дървета с хралупи, които потенциално биха могли да бъдат заети от отделни представители на вида.