Пуп – прз за упи III 382 мест. „Новото” з-ще гр. Доспат общ. Доспат д о к л а д

.
Въз основа на обобщената оценка и отчетените вероятности за възникването значителни негативни въздействия върху видовете и хабитатите” в ЗЗ „Родопи Западни” както и съгласно указанията в «Методическото ръководство по разпоредбите на чл. 6 на Директивите за местообитанията и птиците е необходимо да се изготви Целева оценка .

Съгласно ПУП площта , на обекта възлиза на 0.323 ха.

• 
  5 бунгала
  
• 
  Пречиствателно съоръжение ( септична яма)
  
• 
  Тротоари
  
• 
  Паркинг
  
• 
  Обслужваща инфраструктура и др.
  

Предложения ПУП регламентира територии със статут Ок – за курорт и допълващи го дейности.

При реализацията му земята сменя предназначението си респ. променя своя екологичен статус по отношение на биоразнообразието, при което се създават допълнителна урбанизирана територия и инфраструктура които от своя страна формират условия на живот различни от естествените.

Така съществуващото местообитание – пасище – мера, която граничи със смърчова гора, се е формирало при прилагането на комплект от агротехнически мероприятия, очевидно преустановени през последните 20 год. През този период площта е имала определена норма на приходната и разходната част в баланса на органичната материя ( изразяващи се в отнемане на тревна маса)

След преустановяване на активната селскостопанска дейност в района изразяваща се в силно свиване на пасищното животновъдство , естествената тревна покривка постепенно се заменя от горско дървесна растителност , която настъпва чрез естествено самовъзобновяване по семенен път от съществуващото по югозападната граница на имота възрастни смърчово насаждение.

В този случай териториите на инвестиционното намерение след реализацията му ще попаднат под пряко въздействие на засилено антропогенното присъствие в границите на площадката , както и при завишаване нормата на слънчевата радиация достигаща до земната повърхност в резултат на известно прореждане на съществуващата горскодървесна растителност.

Останалите елементи на плана – сгради , тротоари, паркинг, алеи и др са свързани с унищожаване на месторастения. При тях се създават площи с изкуствени покрития, които формират практически невъзможни за обитание условия .

Настоящият ПУП определя следните елементи на територията:

Въздействието на плана върху защитените зони се определя от спецификата на територията по елементи и заложените за тях параметри съпоставени с определените цели на зоната.

Територия__ЗЗ_„Родопи_Западни”___Ха__%'>Територия	ЗЗ „Родопи Западни”
	Ха	%
Обща площ на ЗЗ	271909.215
Обща площ на ПУП	0.323	0.00012
Площ на ПУП в Натура зоната	0.323	0.00012
Площ за застрояване	0.071	0.000026
Зелени площи	0.19	0.000070
Други площи	0.025	0.0000092

Територия	ЗЗ „Западни Родопи”
	Ха	%
Обща площ на ЗЗ	133572.5
Обща площ на ПУП	0.323	0.00024
Площ на ПУП в Натура зоната	0.323	0.00024
Площ за застрояване	0.071	0.000053
Зелени площи	0.19	0.00014
Други площи	0.025	0.000019

Въздействията на плана по елементи се изразяват в :

• 
  Бунгала и сграда за бързо хранене
  

При изграждането на бунгалата и сградата за бързо хранене се разрушава естествения почвен слой, и съществуващата растителност под тях Съгласно условията на ПУП засегнатите площи не могат да надвишават 0,071 ха. Нарушенията са с малък териториален обхват, висока степен на въздействие и постоянен характер. По отношение целите на Защитените зони въздействията по време на строителството са без практическо значение за опазването на консервационно значимите видове.

След въвеждането им в експлоатация ще започнат да генерират различни замърсители по пътя на водите, въздуха и отпадъците, които ако не бъдат управлявани по подходящ начин ще поставят в риск определени компоненти на околната среда в т.ч. и отделни елементи от биоразнообразието в региона.

• 
  Алеи , тротоари, паркинг
  

Площните обекти в границите на ПУП с обща повърхност около 0.025 ха. Изграждането им е свързано с разрушаване на високите почвени хоризонти Нарушенията върху компонентите на околната среда са с малък териториален обхват, висока степен на въздействие и постоянен характер. След изграждането им не емитират замърсители в околната среда. По отношение на биоразнообразието в ЗЗ са без практическо значение.

• 
  Обслужваща инфраструктура.
  

• 
  Зелени площи.
  

Земите в тези площи запазват физикохимичните си показатели за разлика от горепосочените групи. По отношение на растителните видове които ще се развиват върху тях обаче въздействията могат да бъдат по сериозни .

Пряко засегнатите от плана земеделски площи са около 0.323 ха. и представляват пасище десета категория при неполивни условия

В цялата си част тази площ ще попадне под силно въздействие, понеже променя функциите и от пасище се превръща в урбанизирана територия .

За цялата площ на ПУП , преди започване на строителството следва да се извърши промяна на предназначението на земята.

• 
  Извънселищни територии – инфраструктура
  

Разглежданата територия ще се обслужва от съществуващата транспортно – комуникационна система (път преминаващ по десния бряг на яз. Доспат) . Предвижда се достъпа до площадката да се осъществи чрез новопроектиран вход /изход с шир 10 м.

Съществуващия път е без асфалтобетонна настилка , като в преобладаващата си част е в добро състояние. Проектно лимитираната скорост , позволява на определени участъци скоростта да се покачи на 35 – 40 км./ч., което не поставя сериозни заплахи пред видовете населяващи териториите контактуващи с пътното платно в т.ч. и на по-бавно подвижните.

Реализацията на обекта не поставя изисквания към обслужващата пътна мрежа. С проектът се предвижда само изграждане на пътна връзка с обслужващия път, която е в границите на имота.

Така съществуващата пътно – комуникационна система позволява известно завишените на трафика , което макар и съчетано с увеличеното човешко присъствие не поставя осезаеми рискове, по отношение на биоразнообразието.

Въпреки това съществуват потенциални проявления които могат да се обобщят в две основни посоки:

• 
  унищожаване, нараняване и увреждане на видове
  
• 
  безпокойство на видовете и влошаване качествата на средата за обитание
  

• 
  Неурбанизирани извън селищни територии
  

С преустановяването на активната селскостопанска дейност в района тук се е самонастанила горскодървесна растителност – насаждение в резултат семенно самовъзобновяване от съществуващите в контакта с имота смърчови гори.

• 
  Коренна – в това число попадат горите от смърч (Picea abies (L.) обикновена ела (Abies alba Miller) и бял бор (Pinus sylvestris L.).
  

• 
  Производна – бяла бреза ( Betula alba)
  

Проектната територия се намира при около 1200 м.н.в. На тази надморска се срещат преобладаващо мезофитни видове отнасящи се към Севроприсредиземноморската растителност

В разглеждания подпояс доминиращо представителство имат чистите и смесените иглолистни насаждения.

▲Смърча се среща в чисти и смесени насаждения . Развива се предимно върху планинско – горски тъмноцветни почви. Условията при които растат се отличават висок коефициент на атмосферната влажност, в резултат от близостта на площадката с яз. „Доспат”.

По периферията на имота върху свежи месторастения белият бор образува смесени насаждения със смърча.

Част от тях имат вторичен произход, като са възникнали на смърчови месторастения. Формирали са се върху бедни до средно богати кафяви горски почви ( В _{2 – 1} ) .

Масовите тревни видове, които се срещат на тези надморски височини са Festuca nigrescns Lam, Ranunculus montanus Wild, Campanula patula L Calamagrostis arundinacea и др.

Като средообразуващ фактор и местообитание за основната част от видовете в целия регион горските месторастения са разгледани в по- окрупнените си таксонономични характеристики.

Разпределението на растителните съобщества в района около предвидения за застрояване имот е :

Таблица 5

Растителен пояс	Растителна формация	Растителна асоциация
Среднопланински подпояс	1. Обикновен смърч	1.1. Смърч
	(Picea abies)	(Picea abies)
		1.2. Смърч и бял бор
	2. Бял бор	2.1. Бял бор
	(Pinus sylvestris)	(Pinus sylvestris)
		2.2. Бял бор и смърч
		(Pinus sylvestris + Picea abies)

Класификацията на растителните съобщества в границите на имота и граничещите с него терени съгласно Растително - географско райониране по Бондев – ( 1991г.) включват:
Формацията на обикновения смърч (Picea abies), която се представлява от няколко асоциации:

• 
  Асо­ци­ация на обик­но­вен смърч. По данни от ЛУП асоциациите на смърча включват равновъзрастни насаждения от V ^{– ти} - VII ^{– ми} клас – със висок бонитет - I ^{– ви} – II ^{– ри} и пълноти от 0,8 до 1,0 .
  
• 
  Монодоминантни ценози на смърча (Picea abies) от разновъзрастови дървета ( - III – VII клас на възраст ) II ^{– ри} – III ^{– ти} бонитет , пълнота от 0,8 до 0,9 склопеност на короните около 90%. Почвена покривка от черна боровинка, тревни видове, мъхове и папрати.
  
• 
  Асоциация обикновен смърч (Picea abies) + бял бор (Pinus sylvestris). В различни съотношения между смърча и белия бор Разновъзрастни II ^{– ри} - III ^{- ти} бонитет.
  

Фор­ма­цията на бе­лия бор (Pineta sylvestris) се представя от следните асоциации:

• 
  Асоциация бял бор (Pinus sylvestris) – вторични гори, израснали върху площта на унищожени смърчови гори.
  
• 
  Асоциация бял бор (Pinus sylvestris)+ обикновен смърч (Picea abies)
  

Тревните формации на сенокосните ливади в района около обекта на инвестиционното намерение са със значително площно покритие. Представени са основно от родове Poa, Bromus, Calamagrostis

Селското стопанство в региона е развито предимно под формата на единични натурални стопанства. Обработват се около 25 – 30 % от пригодните площи, като основните култури са картофи и фасул, ягодоплодни и малко тютюн.

Животновъдството се развива на семеен принцип. Отглеждат се кози, говеда и коне.

Реализацията на инвестиционното намерение води до несъществено намаление на земеделските земи в района . Същевременно създаването на Базата за отдих с възможности да поеме до около 25 - 30 души ще формира известни стопански стимули за обработване част застрашените от изоставяне земеделски земи в землището на др. Доспат.

Реализацията на плана не поставя изискването за изграждане на специфични дефрагментационни съоръжения

• 
  Защитени територии
  

В ЗМ се забранява строителството и разработването на кариери и минно геоложката дейност. На територията на защитената местност се забранява лова. Територията се стопанисва от ДДС „Широка поляна” Има приет план за управление със Заповед РД – 165/ 09.03.2009г.

• 
  Обекти от мрежата Натура 2000
  

- Защитена зона „Родопи Западни „ тип К, Код BG0001030 обекта попада в нея

• 
  Изграждането и експлоатацията на Базата за отдих няма да окаже пряко въздействие върху горския фонд. Очаква се завишаване емисиите на някои газове в резултат от нарастването на автомобилния трафик Така за въглеродния оксид и въглеводородите е установено, че предизвикват затваряне на устицата и влошаване на газовия обмен и метаболизма на горскодървесната растителност. Праговете на концентрациите предизвикващи тези въздействия обаче са многократно над тези, които биха възникнали при строителството и експлоатацията на обекта
  

• 
  Засилване на ерозионните процеси в границите на площадката и около нея.
  

• 
  Повишаване риска от възникването на горски пожари
  

..
Защитена зона Родопи Западни

• 
  Тип К
  
• 
  Код BG0001030
  
• 
  Местоположение на центъра на ЗЗ:
  

• 
  Географска дължина -Е 24°45'44"
  
• 
  Географска ширина N 41°45 ' 09"
  

• 
  Площ на защитената зона 271 909,215 ха
  

• 
  Надморска височина:
  
  • 
    Минимална - 285м.
    
  • 
    Максимална – 2167 м.
    
  • 
    Средна – 1237 м.
    

• 
  Административен район:
  

• 
  Район за планиране – Южен Централен - код по NUTS BG 05
  
• 
  Област – Смолян - код по NUTS BG 055
  

• 
  Био-географски район – Алпийски, Континентален
  
• 
  Обща характеристика на обекта
  

Защитената зона включва обширни иглолистни и смесени гори. Района е слабо населен. Около Триград са се формирали значими скални образувания. Към зоната са включени и някои долини със средиземноморско климатично влияние (континентално мезо-средиземноморски климат по Rivas-Martinez): реките Въча, Канина, Бистрица, Доспатска.

Това е най-голямата предложена защитена зона в България и едновременно с това ключово място за опазване на мечката. Зоната опазва значителни проценти от националното покритие, оценки А или В, за голям брой местообитания и видове и в това отношение е уникална.

Формуляра посочва, че заплаха за заонате е строителството на нови ски курорти, леглови бази в планината, ски писти и ски съоръжения. Това ще фрагментира зоната и прогони мечката и други редки видове от там. Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. При бъдещо разширяване на автомобилните пътища в зоната и строителство на нови язовири е необходимо да се вземат мерки за опазване на защитените местообитания и дефрагментация местообитанията на мечката и дивата коза. Необходимо е предотвратяване на интензификация на човешките дейности и присъствие в залесените части за да се запазят местообитанията на мечката. Бракониерството на мечки е сериозен проблем.

• 
  Тип J
  
• 
  Код BG0002063
  
• 
  Местоположение на центъра на ЗЗ:
  

• 
  Географска дължина -Е 24°50'23"
  
• 
  Географска ширина N 41°50' 09"
  

• 
  Площ на защитената зона 133572.45 ха
  

• 
  Надморска височина:
  
  • 
    Минимална - 467м.
    
  • 
    Максимална – 2185 м.
    
  • 
    Средна – 1511 м.
    

• 
  Административен район:
  

• 
  Район за планиране – Южен Централен - код по NUTS BG 05
  
• 
  Област – Смолян - код по NUTS BG 055
  

• 
  Био-географски район – Алпийски
  
• 
  Обща характеристика на обекта
  

Мястото включва по-високата западна част на Западните Родопи . Най- голяма площ заемат горите от бял бор (Pinus silvestris) следвани от смърча (Picea abies) По малки по площ са еловите (Abies alba) и буковите (Fagus silvatica) гори. Срещат се също гори от черен бор (Pinus nigra) и издънкови гори от горун (Quercus dalechampii)

Около 10 % от територията е заета от открити пространства – пасища и ливади с преобладание на Обикновената полевица, картъл и др. тревни видове , като и храсталачни съобщества.

В рамките на защитената зона попадат 3 големи язовира , (Доспат, Широка поляна и Голям Беглик) както и множество малки торфища .

От установените местообитания фигуриращи в от Приложение І на Директивата за хабитатите най-големи територии заема хабитатът на Ацидофилните гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceete – до 25% от територията). Относително големи територии развиват Алувиалните гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior 13 % и Планинските сенокосни ливади – до (10 % ). Всички те имат високи качествени оценки и относително ниско ниво на застрашеност.

В обхвата на Базата за отдих не попадат и не се засягат хабитатати от посочените в Таблица 7 определени като обект на опазване в ЗЗ „Родопи Западни”.

От така определените месторастения с висока консервационна стойност в близост ( около 400 м. ) до Базата за отдих могат да се установят изоставени сенокосни ливади , които биха могли да се отнесат към

Видовете формиращи тревостоя включват: Festuca rubra agg., F. pratensis, Agrostis canina, Trifolium repens, T. pratense, Rhinanthus angustifolius, Rh. rumelicus,Silene dioica, S. vulgaris, S. roemeri, Campanula glomerata, Salvia pratensis,Viola tricolor, Primula elatior, и др.

Възможните въздействия върху хбитата на планинските сенокосни ливади които могат да възникнат при реализация на плана са :

• 
  Замърсяване на територията от повишеното туристическо присъствие и нерегламентирано паркиране на автомобили. Вероятността от реализацията на тези въздействия е минимална, тъй като ливадите са частна собственост и обект на охрана от притежателите им.
  

• 
  Уреждания от пожари
  

1. 
   Дървета и храсти
   

• 
  Смърч ( Picea abies)
  
• 
  Бяла ела (Abies alba)
  
• 
  Бял бор (Pinus sylvestris)
  
• 
  Бяла бреза ( Betula alba)
  
• 
  род върба (р.Salix).
  

• 
  Обикновена леска (Corylus avellana),
  
• 
  Малина (Rubus ideus ).
  
• 
  Обикновена шипка (Rosa canina)
  
• 
  Червен глог (Crataegus monogyna)
  
• 
  Черна боровинка ( Vaccinium myrtillus)
  
• 
  Червена боровинка (Vaccinium vitis idaea,)
  

2. 
   Тревните видове :
   

При проучването на територията във връзка с изготвянето на настоящия доклад за ОС, на площадката и около нея бяха установени:

• 
  Планинско шапиче ( Alchemilla Monticola)
  
• 
  Балканска пищялка (Angelica pancicii)
  
• 
  Горска пищялка (Angelica silvestris)
  
• 
  Копитник (Asarium europaeum)
  
• 
  Обикновен червен кантарион (Centaurium erythraea)
  
• 
  Обикновен повет (Clemantis vitalba)
  
• 
  Обикновен риган (Origanum vulgare)
  

• 
  Средно наваличе (Pyrola media),
  
• 
  Горска ягода (Fragaria vesca )
  
• 
  Бяла чобанка (Petasites albus)
  
• 
  Обикновена коприва (Urtica dioica)
  

По литературни данни за региона са характерни и следните видове, които според географското си представителство те се подразделят на :

• 
  Средноевропейски видове:
  

• 
  Швейцарски бронец ( Selaginella helvetica)
  
• 
  Копитник ( Asarum europaeum )
  
• 
  Тристълбчест рожец ( Cerastium cerastioides ( L ) Britton)
  
• 
  Алпийска звънарка ( Hypericum alpigenum Kit )
  
• 
  Динарски вечерник ( Hesperis dinarica beck)
  

• 
  Глациални реликтни видове
  

• 
  Изоетес ( Isoetes setcea)
  
• 
  Тревиста върба( Salix herbacea )
  
• 
  Алпийско пипериче ( Pleuropteropyrum undolatum)
  
• 
  Пирински мак ( Papaver degenii)
  
• 
  Арктична каменоломка ( Saxifraga retusa )
  
• 
  Апенински очиболец ( Potentila pussila)
  
• 
  Дребна солданела ( Soldaneiia pussila)
  
• 
  Високопланинско великденче ( Veronica beljjdioides )
  
• 
  Алпийска тоция ( Tozzia alpina)
  

• 
  Палео и неоендемични видове
  

• 
  Родопска теменуга ( Viola rhodopaeum)
  

В статистически план, разпределението на установените видове по групи е както следва:

• 
  Български ендемити – 3 вида
  
• 
  Балкански ендемити – 19 вида
  
• 
  Терциерни реликти – 1 вид
  
• 
  Включени в Червена книга на България – 16 вида
  
• 
  IUCN категория – 6 вида
  
• 
  В Бернска конвенция – 2 вида
  
• 
  В Закона за биологичното разнообразие – 10 вида
  

Във връзка в изпълнение на принцип 9 от стандарта за сертификация на Гори с висока консервационна стойност (ГВКС) за територията на Държавно лесничейство Доспат е са установени следните видовете посочени в Приложение 1 към Националното ръководство. Проучването е извършено въз основа на Червения списък на IUCN (1997) с използвани категории “критично застрашен” и “уязвим”, Червената книга на НРБ, том I и II, Атлас на ендемичните растения в България. Посочени са както установените на територията на лесничейството видове, така и потенциални такива, които евентуално биха могли да се срещнат на територията му