Пуп – прз за упи III 382 мест. „Новото” з-ще гр. Доспат общ. Доспат д о к л а д



страница5/15
Дата06.01.2017
Размер3.83 Mb.
#12118
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

Където: Кодчетири цифрен код, който следва йерархичното представяне на видовете.

Латинско Име – наименование на видовете съгласно Приложение ІI към Директива 92/43/EEC и Директива 79/409/EEC. Българско име – съгласно Закона за биологичното разнообразие и други източници.

Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Използвана е следната класификация:



Местна попул. – популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно.

Миграц. попул. – миграционна популация от:

Размн. – размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.

Зимув. – зимуващи видове, използват обекта през зимата.

Премин. – преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на перата/козината извън местата за размножаване.

Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (m) или (f). В случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за популацията, тя е отбелязана като налична (P).



Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p > 2%; C) 2% >= p > 0%.

Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации).

Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение.

Цял. оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B) добра стойност; C) значима стойност.
Козодой Caprimulgus europaeus)

разред:  Козодоеподобни  ( Caprimulgiformes)

семейство: Козодоеви (Caprimulgidae)

род: Козодой (Caprimulgus)

вид: Козодой (europaeus)

Козодоят е прелетна птица. Долита през април и отлита през октомври. Зимува в Централна и Южна Африка. Среща се в равнините и в планините, до горната граница на гората. Обитава разредени широколистни, смесени и иглолистни гори. Най-често се среща в окрайнините на горите, край селища и горски поляни. Активен е през нощта.

Брачният период на козодоя започва през май. Образуването на двойки се съпровожда от токуването на мъжкия. Козодоят се храни с нощни насекоми - бръмбари, пеперуди и др., които лови във въздуха.
Малък креслив орел ( Aquila   pomarina)

семейство: Ястребови  ( Accipitridae)

род: Орли   (Aquila)

вид:  Малък креслив   (pomarina)

Средно голяма дневна граблива птица. Строи гнездото си на високи дървета. Храни се предимно с дребни бозайници. Моногамна птица. Снася 1-3 които мътят и двамата родители в продължение на около 33 - 43 дни. Малките напускат гнездото на 49 - 56 дневна възраст. Годишно отглежда едно люпило. Птиците от европейската популация са прелетни. У нас е защитен от закона вид.
Полски блатар (Circus cyaneus)

разред:  Щъркелоподобни  ( Ciconiiformes )

семейство: Ястребови (Accipitridae)

род: Блатари (Circus)

вид: Полски (C. cyaneus )

Прелетна птица. Среща се из открити места в равнини и хълмисти биотопи. Предпочита влажни места. Храни се с дребни животни. Почива на земята . Гнезди на земята или в храсти. Снася 4 - 6 яйца. Мъти само женската в продължение на 30 дни. Малките напускат гнездото на около 35 дни. Отглежда едно люпило годишно. Незастрашен вид (Least Concern LC)


Осояд (Pernis apivorus)

семейство: Ястребови   (Accipitridae)

род: Осояди  ( Pernis)

вид: Осояд   (apivorus)

Тясно специализирана по отношение на храната си птица .Храни предимно с ларвите на оси и много рядко при липсата им със скакалци, гъсеници, жаби, змии, млади птици и мишки

Снасят обикновено 2, рядко 3 яйца, които започват да мътят края на май, началото на юни. Мътенето трае 30-33 дни. Малките се излюпват в началото на юли Много ярко изявена прелетна птица. Предпочита иглолистните гори от планинските области. На територията на България осояда е защитен от закона вид.



Бял щъркел (Ciconia ciconia )

семейство: Щъркелови   (Ciconiidae)

род: Щъркели   (Ciconia)

вид: Бял   (ciconia)

Размножава се в отворени селскостопански области с достъп до мочурливи блата. Женската снася от 2 до 8 яйца. Видът е мигриращ . Зимува в тропическа Африка. В световен план е широко разпространен, но намаляващ вид, В България гнездят около 10000–12000 двойки. Защитен от закона за защита на природата.
Черен щъркел ( Ciconia nigra)

разред: Щъркелоподобни (Ciconiiformes)

семейство:Щъркелови   (Ciconiidae)

род: Щъркели   (Ciconia)

вид:    (nigra)

Живее в тихи вековни гори. Ловната му територия се включва потоци, рекички, блата, както и ливади с ниска растителност и се простират на радиус 5-10 км от гнездото. Размножителният период започва през май. Женската снася обикновено от 3 до 5 яйца. Мътенето продължава 35-38 дни Малките остават в гнездото 63-71 дни.


Малък орел ( Hieraaetus pennatus)

семейство: Ястребови (Accipitridae)

род: Ястребови орли  (Hieraaetus)

вид: Малък (H. Pennatus)

Малкият орел (Hieraaetus pennatus или Aquila pennata) обитава широколистни и смесени гори. Заселва се в близост до колонии на лалугери. Мътилото е от 2-3 яйца. Инкубационния период е 36 – 39 дни. Младите напускат гнездото след 45 – 55 дни. Ловува лалугери, полевки , мишки птици жаби гущери и др. За България изключително рядък включен в ЧКБ.
Сокол  скитник (Falco peregrinus)

семейство: Соколови  (Falconidae)

род: Соколи  (Falco)

вид: Скитник ( peregrinus)

Дължина на тялото 38-50 см. Размах на крилата 83-113 см. Маса 580-1000 гр. Храни се с птици, рядко с мишевидни гризачи. Живее в различни райони, като предпочита открити пространства с малки гори Всяка двойка обитава територия за хранене в периметър около 10 кв.км. В края на март женската снася 3-5 яйца. Мътенето продължава 34 дни. Среща почти в целия свят. У нас е разпространен в цялата страна.


Лещарка  (Tetrastes bonasia)

разред:  Кокошоподобни  (Galliformes)

семейство:  Фазанови  ( Phasianidae)

род:  Лещарки  (Tetrastes)

вид:  Лещарка  ( bonasia)

Средно голяма птица - дължина на тялото — 38-48 см. , размах на крилете — 56-60 см., тегло — около 350-500 гр. Биотоп на лещарката са иглолистните гори с участие а смърч и ела смесени с бреза и трепетлика. Храни се със семена, плодове, насекоми и различни безгръбначни. Размножителен период започва от м. Април. Женската снася от 8 до 14 яйца . Мътенето трае 21-25 дни. Лещарката отглежда по едно люпило годишно. Предпочита ниските части на планините заети от млади борови гори с горскоплодни храсти. В нашата страна е застрашен от изчезване вид.


Глухар (Tetrao urogallus)

разред: Кокошкоподобни  (Galliformes)

семейство:  фазанови  (Phasianidae)

род:  Тетреви  (Tetrao)

вид:  Глухар  (urogallus)

Едра птица. През лятото се храни се с плодове, листа, насекоми и много рядко с дребни влечуги, През зимата с игличките на белия бор и смърча. Размножителния период започва през Март. Женската снася до 10 яйца Гнездото се намира на земята и представлява плитка ямичка покрита с клонки и пера. Обитава иглолистните гори от 1000 до 2000 м.н.в. Типични местообитания за глухаря са естествените зрели насаждения с множество поляни и течащи повърхностни води. В последните години числеността му намалява заради унищожаването на естествения му биотоп и лова.


Бухал (Bubo bub)

разред: Совоподобни  (Strigiformes)

семейство: Совови  (Strigidae)

род: Бухали  (Bubo)

вид: Бухал  (bubo)

Най-едрата нощна граблива птица срещана у нас. Храната му е много разнообразна. Брачният период на бухала започва през м. Февруари. В края на Март женската снася 2-4 яйца. Мъти 35 дни .Бухала обитава стари широколистни и иглолистни гори. Включен е в Червената книга на България за застрашените видове.


Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum)

разред: Совоподобни  (Strigiformes)

семейство: Совови  (Strigidae)

род: Малки кукумявки  (Glaucidium )

вид: Врабчова кукумявка  (G.passerinum )

Най-дребната наша сова. Теглото й достига едва 75 гр .Храни се с дребни пойни птици и гризачи. Активно търси храна и пее привечер и сутрин Обитава главно в стари смърчови, бялборово - смърчови и мурови гори около горната граница на гората. У нас е най-рядко срещаната сова. Гнезди в дупки на кълвачи и естествени хралупи на дървета. Снася 4 – 6 яйца обикновено през април месец, има едно поколение годишно през периода април - юни. Постоянен вид.


Пернатонога кукумявка ( Aegolius funereus)

семейство: Совови ( Strigidae)

род: Пернатоноги кукумявки ( Aegolius)

вид: Пернатонога кукумявка (funereus)

Дребна совоподобна птица. Обитава Иглолистни и смесени гори предоставящи обилна храна. През м. Април женската снася 3 – 7 яйца , мътенето трае 25 – 32 дни. Младите порастват и излитат след 28 – 36 дни. Ловува горски полевки,горски мишки, дребни птици и едри насекоми. Прави хранителни запаси. Защитен вид включен в ЧКБ


Скален орел (Aquila chrysaetos)

семейство:Ястребови  ( Accipitridae)

род: Орли   (Aquila)

вид: Скален орел  ( chrysaetos)

Една от най-едрите дневни грабливи птици, срещащи се по нашите земи. Дължината на тялото му е 80-95 см., размахът на крилете — 195-220 см., а теглото — 2,8-6,5 кг. води усамотен начин на живот Орелът не се храни всеки ден, особено през зимата. Жертви на скалния орел са сравнително едри птици и бозайници като сърни, диви кози, и др. В ловната си територия която заема площ от 300 до над 600 кв. км строи по няколко гнезда Скалният орел образува гнездови двойки на 5 - 6-годишна възраст с напъпването на половата му зрялост Женската снася 1 – 2 яйца . Започва да мъти през март или април и мътенето продължава около 43 дни.

На територията на България е рядък и защитен от закона вид.


 Земеродно рибарче ( Alcedo attis)

разред:  Синявицоподобни ( Coraciiformes)

семейство: Рибарчета  (Alcedinidae)

род: Земеродни рибарчета (Alcedo)

вид: Земеродно рибарче ( Alcedo attis)

Земеродното рибарче е постоянна и скитаща птица. Обитава стръмни, обрасли с храсти брегове на планински потоци, езера и др. водоеми с бистри води и богати на риба. Годишно отглежда две поколения . Снася 4 – 8 яйца . Мътят и двете птици 18 – 21 дни. Малките излитат на 23 – 27 дневна възраст.


Сив кълвач ( Picus canus)

разред:  Кълвачоподобни (Piciformes)

семейство: Кълвачови (Picidae)

род:    Picus

вид:  Сив кълвач (canus)

Средно голяма постоянна птица. Дължина на тялото: 25-28 см. тегло: 125-180 гр. Моногамна птица. Отглежда едно люпило годишно. Размножителният период е май - юни . Женската снася от 5 до 10 бели яйца, които двамата родители мътят 14-17 дена. Храни се с насекоми - основно мравки и техните ларви, както и с плодове и семена. Обитава зрели широколистни и смесени гори.


Черен кълвач (Dryocopus martius)

разред: Кълвачоподобни (Piciformes)

семейство: Кълвачови   (Picidae)

род: Кълвачи (Dryocopus)

вид: Черен кълвач (martius)

Сравнително рядък на Балканския полуостров. Обитава предимно планински широколистни, смесени или иглолистни гори. Ловната територия на една двойка в иглолистните гори е с площ около 300 ха. Размножителният период започва от средата на февруари до средата на март.. Снася през април (3–6 яйца), мъти 12–14 дни, малките излитат 24–31 дни след излюпването. Храни се с червеи от дърветата, и с различни насекоми. Защитен вид


Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius)

разред:  Кълвачоподобни  (Piciformes)

семейство: Кълвачови  (Picidae)

род:  Пъстри кълвачи  (Dendrocopos)

вид:  Среден пъстър кълвач ( Мedius)

Сравнително рядък вид – обитава широколистните и смесените гори, паркове селски дворове овощни градини и др. Брачното му поведение започва от края на зимата . Женската снася в хралупа 4- 8 яйца. Мътят и двете птици в продължение на 11 – 14 дни. Малките напускат хралупата на 22 – 23 дневна възраст . Храни се с насекоми и техните ларви , мравки и горски плодове. Защитен вид


Белогръб кълвач ( Dendrocopos leucotos)

разред: Кълвачоподобни  (Piciformes)

семейство: Кълвачови (Picidae)

род:   Кълвачи (Dryocopus)

вид:  Белогръб (leucotos)
Това е най-едрия сред пъстрите кълвачи у нас. Рядък вид . Обитава обширните планински включващи стари букови, буково - иглолистни и дъбови гори до 1700 m н. в. Женската снася 3 - 4 бели яйца в дървесни дупки. Люпилата са през април и май. Мъти 14–16 дни, в гнездото малките престояват 27–28 дни. Ловната територия на една двойка е около 100 – 150 ха.
Трипръст кълвач ( Picoides tridactylus)

разред: Кълвачоподобни  (Piciformes)

семейство: Кълвачови (Picidae)

род: Пъстри кълвачи (Dendrocopos)

вид: Сирийски пъстър кълвач ( Syriacus)

Рядък вид – глациален реликт . Обитава обширните иглолистни комплекси до горната граница на гората. На пролет женската снася 4-5 яйца в хралупи на стари дървета. Годишно дава едно поколение в периода април – юни.


Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos Syriacus)

разред:  Кълвачоподобни  (Piciformes)

семейство: Кълвачови (Picidae)

род: Пъстри кълвачи (Dendrocopos)

вид: Сирийски пъстър кълвач ( Syriacus)

Dendrocopos syriacus (остар. Picoides syriacus) Обитава широколистни смесени ( по рядко иглолистни) залети и влажни гори градини, паркове лозя и др култивирани терени. Брачното барабанене и викове започват от Февруари и продължават до Май . През Април женската снася 3 – 8 яйца . Инкубационният период трае 9 – 14 дни , а гнездовия на малките е от 17 до 24 дни .Храни се с насекоми и дребни плодове. Защитен вид.

.

Горска чучулига (Lullula arborea)

разред:Врабчоподобни  (Passeriformes)

семейство:  Чучулигови (Alaudidae)

род:   Lullula

вид:  Горска чучулига   (arborea)

Дребна птица. Дължина на тялото около 15 см, размах на крилете 30 см и тегло около 25 гр. Води предимно наземен начин на живот. Храни се с дребни безгръбначни и насекоми. Снася 4–6 яйца. Мъти 13–15 дни. Малките се развиват бързо и след около 14–15 дни напускат гнездото. Годишно може да отгледа до 2 люпила. Обитава гористи, планински и открити райони, предпочита боровите гори. В България е защитен от закона вид.


Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

разред:  Врабчоподобни (Passeriformes)

семейство: Сврачкови  (Laniidae)

род:  Сврачки  (Lanius)

вид:  Червеногърба (collurio)

Дребна птица Обитава предимно открити, обрасли с храсти местности и покрайнини на гори, до горната граница на гората. Широко разпространен в България вид. Храни с дребни птици, мишки, земеровки, гущери, дребни змии, дребни жаби, тритони, едри насекоми, попови прасета, скакалци и др. Женската снася 5–6 яйца, които мъти 12–15 дни. Малките напускат гнездото след около 2 седмици. Прелетна птица.


Планински кеклик (Alectoris graeca )

разред: Кокошкоподобни (Galliformes )

семейство: Фазанови  (Phasianidae)

род:  Кеклици  (Alectoris)

вид:  П.кеклик (A. graeca)

Рядък за България със статус на застрашен вид . Има характерна окраска . Достига до 500 - 600 г. Обитава скалисти склонове с храстова и тревна растителност и сипеи във високите части на планините. Избягва северните склонове. Храни се със семена, зелени части на растения и насекоми. Периодът на инкубация е 24-26 дни. Малките са гнездобегълци Гнезди на земята. Снася 12 – 15 яйца, има едно поколение годишно през периода април -юни. Неприятели на планинския кеклик са лисицата, бялката, дивата котка, скитащите кучета и котки, някои грабливи птици и др. Яйцата му се унищожават от дивата свиня, таралежа, язовеца, сивите врани и свраките. Неблагоприятно влияние върху числеността му в нашата страна са оказали унищожаването на планинското земеделие и скотовъдство Постоянен вид.


Уралска улулица (Dendrocopos syriacus)

разред: Совоподобни (Strigiformes )

семейство: Совови  (Strigidae )

род:  Улулици  (Strix )

вид:  Уралска улулица (S. uralensis )

Дължина на тялото: 50 – 59 см. Обитава стари широколистни гори, основно букови, но се среща и в смесени и иглолистни гори. За България е застрашен вид. Храни се с гризачи. Гнезди в хралупи на дървета, но заема и гнезда на хищни птици. Снася 2 – 4 яйца, има едно поколение годишно през периода март - юни. Постоянен вид.


4.4.4.Бозайници

Таблица 12


Вид


Разпр. в България

Разпр. в Родопи-

те


Катего-рия в ЧКБ

Защитен по ЗЗП

Между - народни

конвенции



Статус по ЗЛОД

1

2

3

4

5

6

7

Голям подковонос прилеп Rhinolophus ferrumequinum)

Обик

Обик




*

IUCN,Bern, CITES




Малък подковонос прилеп (Rh. Hipposideros)

Обик

Обик




*

IUCN,Bern, CITES




Южен подковонос прилеп (Rh.euryale )

Обик

Обик




*

IUCN,Bern, CITES




Средиземноморски подковонос

(Rhinolophus blasii)



Обик







*

IUCN,Bern, CITES

Прил. II и IV

Широкоух прилеп

( Barbastella barbastellus)



Обик







*

IUCN,Bern, CITES

Прил. II и IV

Дългоух нощник

( Myotis bechsteinii



Рядък







*

IUCN,Bern, CITES

Прил. II и IV

Голям нощник

(Myotis myotis)



Обик

Обик




*

IUCN,Bern, CITES




Остроух нощник

(Myotis blythii)



Обик

Обик




*

IUCN,Bern, CITES




Трицветен нощник

(Myotis emarginatus)



Обик

Обик




*

IUCN,Bern, CITES




Дългопръст нощник (M.capaccini)

Обик

Обик




*

IUCN,Bern, CITES




Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii)

Обик

Обик




*

IUCN,Bern, CITES




Лалугер Spermophilus citellus

Обик

Обик




*







Европейски Вълк ( Canis lupus)

Обик

Масов

Рядък




IUCN,Bern,

Ловен

Кафява мечка ( Ursus arctos)

Обик

Обик.

Рядък

*

IUCN,Bern

CITES


Особ.

статут


Пъстър пор (Vormela peregusna)

Огра-

ничен


Огра-

ничен


Застра-шен

*







Видра ( Lutra lutra

Огра-

ничен


Обик

Застра-шен

*

IUCN,Bern

CITES





Дива коза ( Rupicapra rupicapra )

Огра-

ничен


Огра-

ничен


Застра-шен







Особ.

статут




Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница