Функциите на конфликтьт се определят от неговата социална сьщност и предназначение и от последствията (резултатите) от конфликтните взаимодействия между страните
Функциите на конфликтьт се определят от неговата социална сьщност и предназначение и от последствията (резултатите) от конфликтните взаимодействия между страните. Конфликтът е социален феномен и като такъв неизбежно притежава всички характерни белези на процес, протичащ във времето.В своето развитие конфликтът преминава през три етапа, всеки от които може да бъде разделен от своя страна на различни фази: - предконфликтен етап на конфликта; - явен(открит)етап на конфликта; - следконфликтен етап на конфликта; Всеки етап на конфликта не се явява непременно задължителен, а може някой от тях да бъде избягнат. Предконфликтният етап се свързва с нарастване на социалното напрежение,открояване на взаимодействащите си страни,реално открояване на интересите на страните,което се осъзнава като такова(зона на разногласия),собствено възникване на реална предконфликтна ситуация. Първата фаза от предконфликтния етап може да бъде наречена фаза на възникване на зоната на разногласия- пресечната точка, в която се вплитат противоположните интереси на двете взаимодействащи си страни. Втората фаза е възникване на предконфликтна ситуация.При нея взаимодействащите си страни ясно и непосредствено осъзнават реалното нарушаване на интересите си. За преминаване към втория етап на конфликта е нужен формален повод, който да подтикне взаимодействащите си страни към предприемане на активни действия.Този формален повод е инцидентът, който е и първата фаза на открития етап на протичането на конфликта. Инцидентът е първото открито противопоставяне между страните, в което те се атакуват, прибягвайки до различни методи, включително и силови, с които се стремят да решат конфликта в своя полза.След инцидента настъпва втората фаза на открития етап на конфликта- ескалацията. Ескалацията на конфликта се характеризира с рязко усилване на взаимонасочените действия на опонентите.В тази втора фаза противоборството между взаимодействащите си страни достига своя връх.Ескалацията може да бьде непрекьсната- с престанно нарастване на напрежението и силата на взаимодействие между страните, и вьлнообразна- когато напрежението и силата на взаимодействие ту се покачва, ту спада.Ескалацията може да завьрши с кулминация.Кулминацията е врьхната точка на ескалацията и представлява най-силното изражение на конфликтното взаимодействие между страните. След ескалацията настъпва третата последна фаза на открития етап на конфликта- завършването на конфликта.Това е преходът от активното и интензивно противопоставяне между взаимодействащите си страни към търсене на пътища за разрешаване на проблемите от зоната на разногласията и преустановяването на конфликта. Последният, завършващ етап на конфликта е следконфликтният.Конфликтът оставя винаги след себе си субективни (преди всичко в съзнанието на конфликтуващите страни) и обективни (промяна в зоната на разногласията) следи и след отшумяването му.
