Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесето народно събрание

Преди шест месеца министър Гайдарски ще се героизира, че е за 5 на сто. Или трябва да поставим на масата парите и да кажем колко са в здравеопазването? Как се намериха около 200 милиона лева за плащане на дълговете? Защо не се поставят на масата предварително? Защо няма правила? Не искам да се шегувам, защото когато говоря по тази тема боледувам и ми изсъхва нещата.

Уважаеми колеги, финансирането в здравеопазването довежда до хронична задлъжнялост на болничното здравеопазване. Рефлектира върху ниско качество на здравната услуга и ниски доходи на работещите в системата. Има недоволство на пациентите и гилдията. Възможни начини за изход от ситуацията. Не се обърквайте, разглеждайки заглавията днес от печата за вдигане на здравната вноска. Този въпрос не е нито в този формат, нито във формата на екипа на министъра. Това е въпрос за формат правителство, бизнес и труд, готов съм и за отвореност към съсловните организации, на национално равнище да се потърсят решения. С тези доходи, повишаване от една страна на вноската за солидарния стълб и копеймънт ще доведат до още едно последствие. Не стартиране и бързи административни разходи на допълнителното доброволно здравно осигуряване.

Господин Гайдарски, бъдете любезен и направете здравната карта. Обсъдете я с всички партньори, а не в затворени общности. Здравната карта е за гражданите.

Кажете, че такъв е базисният оптимален пакет за 2008 година. Осигурете на 100 на сто финансирането на базовия пакет. Останалото да отиде към допълнителното доброволно здравно осигуряване и на конкуренцията на допълнителните доброволни фондове по реализирането на пазара. КНСБ е за силен старт на допълнителното доброволно осигуряване. КНСБ е против вдигането на вноската утре или в други ден. Няма да има съгласие. Говорим за солидарната вноска. Вдигането на солидарната вноска, пречи да отделиш от покупателната си способност това, което трябва да поставиш в допълнителния стълб.

Относно доплащането на здравните услуги. На базовия пакет, който покрива и за който отговаря договора с касата, трябва да създаде допълнителното плащане, което следва да е ресурса с допълнителните доброволни фондове.

Контролът върху средствата е драматичен въпрос и остава драматичен. Директорът на касата заявява, че са източени 40 – 50 милиона лева от касата, за справка публикация преди две, три години в печата. За какво говорим? За нашите ресурси. Преди публичния контрол на тези пари, преди брилянтен доклад на Сметната палата профсъюзите да се съгласят за вдигане на вноските. Забравете, но това не е реалистично.

Пълноценното договорно начало. КНСБ счита, че такова в България няма от старта на неговото договаряне. Не е пълноценно, защото хем го наричаме Национален рамков договор, хем той е попаднал в такива детайли и в такива клаузи, които не са необходими за един рамков договор. Рамковият договор трябва да договори какъв е пакетът? Каква е цената на услугата. Преди това трябва да се предшества договарянето на цената на труда, която в цивилизования свят правят синдикатите.

Уважаеми доцент Щерев, готови сме да подкрепим създаването на камара, в която да бъдат представени интересите на съсловието. А не моят приятел Стайко Спиридонов в частната си болница да договаря моя път и моята пътека в държавната болница. Държавните болници не са в договарянето. Какво правим? Съюзът на работодателите в здравеопазването също го няма? Очевидно има нужда от промяна и в нормативната уредба. Това е моето становище. Пълноценното договорно начало следва да бъде предшествано от договаряне от профсъюзите на цената на труда в здравеопазването. Ангажиментът на държавата и социалните партньори.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, не може да има публична институция – каса, от 36 представители в общото събрание 24 държавни. Всичко, което се предлага, за тях профсъюзите са врагове, съсловните организации също са врагове и каквото им е казано, това са гласува. Управителният съвет на касата се състои от девет души. Седем души са държавни. Контролен съвет от 5 души.

Уважаеми колеги, има нужда от поправка в законите. Има нужда от дефинитивно представителство, паритетно представено, както е в осигурителната ни система. Такъв ангажимент е поет в пакта от министър-председателя, който е подписал пакта. Има съгласие между синдикатите и работодателите.

Завършвам с няколко изречения за приватизацията. Националната здравна карта е инструментът, който трябва да гарантира публичната здравна услуга на българската държава към неговия гражданин. Това е направила Европа. Това, което е извън тази здравна карта профсъюза не е склонен и не може еднозначно да отговори, но отговаря – ние ще подкрепим трансформация на собствеността в здравеопазването при ясна прозрачност, при публичност и при ясни правила. Това, което стои извън националната здравна сигурност, която вие като министър и като държава сте длъжни да ми гарантирате като гражданин. Тогава може да се помисли и с участието на местната власт. Раздържавяването е форма на участие на т.нар. публично частно партньорство. Синдиката подкрепя публично частното партньорство в българското здравеопазване. Т.е. акционерното участие на жив капитал, който е своеобразна форма на частна държавна собственост, а не на публична държавна собственост.

Готови сме да подкрепим верни, прагматични и коректни идеи.

Финалното ми изречение е, че българската държава закъсня като приватизира дейността в доболничната помощ, а не приватизира собствеността в доболничната помощ. Това според мен е сериозен източник за ресурси за здравната система, и т.нар. ДКЦ-та да си придобият собствеността. Това сме склонни да подкрепим. Благодаря ви.

Предлагам да бъдем по-кратки. Ако искате и не възразявате заедно с министерството да се погледнат евентуалните графици за това изпълнение.

Ще се опитам да бъда по-кратък, конкретен и ще работя с факти. Когато една система има проблеми, когато тези проблеми са големи и когато някой казва, че са в криза, трети казва, че няма криза в здравеопазването тази система се нуждае от нещо много просто – анализ, синтез, извеждане на проблемите, поставяне на цели и задачи. Във

Преди един месец бяхме приети за членове на Европейския съюз. Много време преди това бяхме оторизирани като функционираща пазарна икономика, забележете и на този фон 3 на сто от пациентите да се обслужват от частни болници, от частни здравни заведения или най-общо казано около 10 на сто да са частните болнични здравни заведения е анахронизъм. Не може да сме признати за функционираща пазарна икономика при 10 на сто частни здравни заведения. Има един много голям мит, който искам да разсея. Когато влезе този въображаем Закон за приватизация на лечебните заведения някой ще тръгне да ги приватизира масово. Забравете за това нещо. Този амортизиран здравен фонд, който имаме никой няма да иска да го купува, защото ще загуби много пари. Това е излишен страх.

Има втори мит, който се внушава на населението, че има ли частно здравно заведение трябва да се плаща кеш. Това не е вярно. Съобщете на хората, че тези здравни заведения работят с касата и такова нещо няма. Има и други предимства от приватизацията на болничната помощ. Това са, че ще има известен паричен поток в бюджета. От своя страна бюджета ще се освободи от субсидиране на болничните заведения.

На края искам да кажа, че когато имаме действащ закон, който позволява 15 на сто от легловия фонд във всяка клиника да се използва частно има ли някъде нещо такова и до каква степен е? Няма такова нещо. Този патологичен страх да включите и болничната помощ в приватизацията мисля, че не е основателен, а е съществен елемент от структурната реформа.

Знаете, че заедно с Коалиция за България бяхме на Белмекен и там имаше много критики за нашето виждане, че трябва да приватизираме болниците и т.н. Ние сме категорични и това остава записано в здравната стратегия. Доктор Желязко Христов знае това, защото е обсъждано и на друг форум. Вие сте прав, ще тръгнат ли хората да купуват здравни заведения. Там където се прецени, че може да се приватизирана дадена болница, забележете записано е, че ще се запази предмета на дейност. Т.е. една болница не може да стане шивашки цех, каквито станаха училищата в провинцията. Знаете, че много училища в селата в момента са шивашки цехове. В стратегията това е заложено и не трябва повече да се обсъжда. Има такава възможност и ще стане през следващите години.

Уважаеми доктор Христов, няма по-ефективна форма при ефективно преструктуриране без да се използват механизмите на приватизацията и практиката го показа. В началото на реформата при преференциална приватизация тези лечебни заведения, които се приватизираха днес показват много добри резултати. Въпросът е, да се спори за формата за приватизация. Освобождаването на собствеността в доболничната помощ при приватизиране на дейност и всички възможни подходи, които трябва да се използват е нещо, което следва да се реализира.

Позицията на Българският лекарски съюз е в подкрепа по отношение на приватизацията. Добре е да бъдат коментирани формите. Една преференциална приватизация в определени региони за запазване не само на пазарния елемент на здравеопазването, но и на социални, би могъл да бъде коментиран. Не коментирам обща, преференциална или друга. Като позиция на лекарския съюз, бихме искали да има и такава преференциална за работещите в системата на здравеопазването.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не трябва да се забравя, че в здравеопазването изключително важна е дейността, а не толкова сградния фонд. Господин Спиридонов, години наред беше под наем. Концесионирането е подобно нещо и не виждам какъв е проблемът. Единственото нещо е, че веднага няма да се инвестира в заплащане. Едва ли някой ще го даде на разсрочено плащане. Дейността е важна. Оттам нататък след 30 – 35 години едва ли някой ще може да те измести оттам. Необходимо е да се развие.

Мисля, че всички се обединяваме около следното. Приватизацията в доболничната сфера е закъсняла и трябва да стартират всички форми на приватизация в болничната помощ. Напълно съм съгласен с господин Желязко Христов, че трябва да има ясни ангажименти на държавата, коя е гаранцията за публичното здраве?

Според мен, всички се обединяваме, че трябва да се търсят форми на преференции за работещите. Концесионирането е най-сигурната форма за абсолютна гаранция на работещите.

Господин министър, бихте ли се ангажирали със срокове за стартиране на тези неща?

Доцент Щерев, ви каза, че становището на нашето съсловие е безкрайно ясно. Анализът направен преди пет години говори за хронична инсофициенти, но с нея ние работим на пазара на здравните услуги. Ние работим на пазара на здравните услуги и ако някой се опитва да каже, че този пазар е квази пазар, защото вчера имаше такъв опит, за мен е идиотия. Това е чист пазар на здравните услуги. Ако някой иска да ми каже как мога в тази социална сфера да говоря за пазар, ще подчертая, че това наистина е пазар, но регулиран пазар. За да работи добре една система не е необходимо да се сменя през шест месеца или на една календарна година. Една система, която усвоява милиарди трябва да има стабилност. Когато тази стабилност не е осигурена от текстовете, които я придружават, пакетите за които се говори, тази стабилност винаги ще бъде нарушена. За втора година налагаме мораториум върху текстовете в нашия договор. Една запетая не е променена. Не случайно трябва да се убедим в момента, в който трябва да сменим част от това, което се нарича система в стоматологията, ако има такава.

Преди малко ви споменах, че осем хиляди малки бизнеса има на пазара. Осем хиляди малки бизнеса, които са хомогенна структура. Тази хомогенна структура е обединена в Български зъболекарски съюз, който може да се нарече и Българска зъболекарска камара.

Смятате ли, че може някой друг да представлява тези осем хиляди малки бизнеса освен Българския зъболекарски съюз? Господин Желязко Христов вие ще дойдете ли да преговаряте от страна на осемте хиляди малки бизнеса за възнаграждението на тези малки бизнеса? Няма да дойдете, защото профсъюзите там нямат интерес. Няма как да дойдете. Ние си определяме цените на пазарните услуги на база на строго разчетени икономически таблици. Няма да дойдете при нас. За това ви казвам, при камара в смисъла, който беше споменат трансформация и стабилност на договорния процес. Нима, Съюзът на стоматолозите в България през тези години не демонстрира стабилност на договорния процес? Не разбирам, през тази година има ли не стабилност в стоматологията? Някой да чувства такава нестабилност. Някой от населението да каже нещо за стоматолозите. Правилата са ясни. Не може Българския зъболекарски съюз да бъде ударен и трансформиран в камара, защото това е най-лесният начин за отстраняване на тези, които създават промени. Това е линията на най-малкото съпротивление.

Уважаеми господа депутати, уважаеми колеги, знаете ли, че в Унгария камарата си отива. Създава се асоциация. Защо в Гърция, съседна европейска страна или в Румъния, никой не си помисля да удря лекарските и зъболекарските съюзи? Отговорете ми защо? Защото знаят, че не те са проблемите. Проблемите са ясни на всички. Те са ясно и точно дефинирани. Благодаря ви.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Шарков, имам един въпрос към вас. Бихте ли казали на уважаемата аудитория какъв е обемът на средствата, които се консумират за стоматологична помощ?

НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Ако поставите задължителното здравно осигуряване са 61,5 милиона лева. Ако сложите доплащането, което не се взема по места, ако сложите и чистия пазар парите са между 350 и 400 милиона лева, до 500 милиона лева.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, според мен са малко повече, но това означава, че регламентираните плащания в областта на стоматологичната помощ е 90 на сто. Това е едно от нещата, което дава известно спокойствие в системата.

НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Плащанията в стоматологията са регламентирани.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Шарков, това което казвате потвърждава началните думи. При вас има един регулиран пазар. Вие ползвате 60 милиона лева публични средства за зъболечение. Останалите пари са регламентирани пари, които хората плащат от джоба си. В това е основният проблем. За това има обеззъбяване на хората, за това хора, които не могат да си платят не отиват на стоматолог и за това трябва да се увеличат не общите пари за зъболечение, а публичните средства за зъболечение. Ето проблемът, за който говорихме. Защото, държавата тук се е отдръпнала от своите ангажименти. Пазарът е регулиран и няма проблем както виждате. Там няма проблем, защото доплащането е регламентирано. Същото трябва да стане за лекарите. Тогава няма да има проблем и за лекарите. Разбира се, не в този процент. Тогава с увеличаването на публичните средства за здравеопазване е има баланс между публичните и частните средства, не кеш, а чрез доброволните фондове.

НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Съгласен съм с доцент Щерев. Обществените средства за доплащане трябва да бъдат увеличени. Доброволните фондове не плахо, а реално да на влезнат в стоматологията.

Изключително важна е профилактиката. Профилактиката изведена като грижа на държавата извън Националната здравноосигурителна каса.

Мисля, че сме ясни. Що се отнася за вашите пари, които се доплащат 90 на сто може да проверите и ще видите, че в нито една страна в Европа няма такова доплащане. Това е нещо, което надминава всичко останало.

Второ, това което цитирахте е по настояване на България. В Съвета на европейските зъболекари медицинските услуги и стоматологичните услуги да бъдат извадени от директивата за услугите. Господин Киприану, се е съгласил с това. Потвърждаваме, това което прочетохте, защото ние не сме с обущарите и авто тенекеджиите в една директива.

Пазарът на медицинските услуги е регулиран.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, изваждането на здравеопазването от директивата за услугите предоставя възможност да няма общи регламенти, а да може всяка страна да се регламентира.

ИВАН КОКАЛОВ: Има две директиви. В момента Европейския парламент обсъжда т.нар. Рамкова директива за публичните услуги. Здравеопазването е извадено от директивата на т.нар. с икономични интереси. Те остават в публичните услуги от общ интерес. Каква система ще ползва за предоставяне на услуги е проблем на всяка държава. Необходимо е да се подчинява не на търговски, а да защитава публичните услуги. Ангажиментът на държавата е още от 1957 година. Тази година ще се честват 50 години от подписването на Римския договор. През 1957 година в Рим е записано, че всяка държава трябва да предостави независимо от системата, равен достъп на своите граждани до качествени услуги. От тази гледна точка трябва да обсъждаме всичко това. Без да се противопоставям на стоматолозите искам да кажа, че пазарът, който е при вас не създава напрежение сред стоматолозите. В никакъв случай не предоставя качествени услуги за всички българи. Доцент Щерев е прав, че този, който има пари ще си плати и ще дойде при вас. Публичните средства трябва да се повишават.

Мисля, че за общото здравеопазване е опасно да се тръгне по тази основа, защото докато се увеличат публичните средства с темповете, които виждаме няма да останат пациенти, които да лекуваме, защото не всеки има възможност. Системата на здравеопазването ползвайки всички елементи на приватизация, на концесиониране и т.н., това е ясен ангажимент на държавата и тя трябва да гарантира на всеки един българин без доходи и с високи доходи качествени здрави услуги. Как ще се направи това е въпрос на дискусията, която провеждаме днес. В Европа, Чехия тръгна с повече каси, а сега искат да има една каса.